С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 1 апр 2011, 15:42, 3587 прочитания

Плюс или минус

Еврозоната ще си има нов пакт и механизъм. И стара криза, която още не знае как да разреши

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Не трябваше да става така. Идеята беше на срещата на върха на 24 и 25 март в Брюксел ЕС най-после да излезе със смела "голяма сделка", която да разреши веднъж и завинаги дълговата криза в еврозоната. Детайлите по споразумението бяха договорени предварително и просто се чакаше звездният час, в който европейските лидери да го обявят за прието и да респектират недоверчивите пазари с единството и размаха си.

Сценарият обаче се обърка още преди срещата. Ден по-рано португалският премиер Жозе Сократиш падна жертва на трудния шпагат между опитите едновременно да успокои изнервените инвеститори, душещи за кръв около страната му, и да накара сънародниците си да приемат поредната порция горчиво фискално лекарство. След като неговото правителство на малцинството не успя да прокара през парламента четвъртия за последната година пакет от мерки за намаляване на бюджетния дефицит, премиерът бе принуден да подаде оставка. Така към икономическата криза се добави политически вакуум, а над срещата на европейските лидери надвисна неприятният въпрос кога точно ще се наложи да дават пари на поредната закъсала държава и как изобщо може да се случи това при липсата на стабилни управляващи с ясен мандат в Лисабон.


Освен това отдавна обещаваната "голяма сделка" не се оказа чак толкова голяма. Действително приетият пакт "Евро плюс" и съгласието за създаване на постоянен Европейски механизъм за стабилност (ЕMS), който да наследи пожарно създадения за спасяване на Гърция и Ирландия фонд, изтичащ през 2013 г., съдържат някои важни стъпки, насочени към бъдещето. А и самият факт, че лидерите на ЕС успяха да постигнат съгласие, е значим дори чисто психологически. Както обобщи пред "Капитал" еврокомисар Кристалина Георгиева, "проблемите в еврозоната дадоха тласък на създаването на повече инструменти, с които да можем да се предпазим от рисковете на бъдещи кризи. Пактът "Евро плюс" и EMS са много важен сигнал към пазарите."

Оттук нататък обаче започват минусите. Спорно е дали пактът може да изпълни заявената си цел - да засили координацията между европейските икономики и да ги направи по-конкурентоспособни. Съмнително е и доколко смислен е начинът на капитализиране на фонда и колко ефективен ще е той. Най-големият проблем обаче е, че на широко манифестираната си среща лидерите на ЕС всъщност не направиха нищо за най-сериозния и спешен проблем - финансовите бедствия в Гърция, Ирландия и Португалия. Нито пък за нестабилните европейски банки. И реакциите не закъсняха - във вторник агенция Standard & Poor's понижи кредитните рейтинги на Португалия (за втори път за по-малко от седмица) и Гърция. Така този на южната ни съседка вече е по-нисък от на Египет, а португалският е само една стъпка над т.нар. junk ниво (високорисков дълг). За десерт в четвъртък стана ясно, че в продънената ирландска банкова система трябва да бъдат налети още 24 млрд. евро. Така сметката на правителството в Дъблин за банковия хорър ще набъбне до 70 млрд. евро.
 
А ситуацията в еврозоната (макар и оборудвана за в бъдеще с нов пакт и механизъм) е следната: спасените Гърция и Ирландия въобще не са спасени, съвсем скоро към тях вероятно ще се присъедини Португалия, а кризата съвсем не е приключила.

Пакт плюс механизъм


Новият пакт е цената, която Германия поиска от останалите да платят, за да посегне отново към портфейла си и да се съгласи да има по-стабилен и постоянен спасителен инструмент. С помощта на Франция пакетната сделка стана факт. Идеята е, че ако с координирането на икономическите политики на страните в еврозоната те въведат реформи в немски стил и ЕС заприлича на съединени германски щати, всъщност няма да има повече драми в стил Гърция. И надеждата е, че може би новият механизъм за стабилност няма да се наложи да бъде използван.



Затова първоначалният вариант на пакта, роден в Берлин и Париж, предвиждаше доста по-близка координация на финансовите, икономическите и социалните политики и в него бяха записани неща като хармонизиране на начина за изчисляване на основата при данък печалба, премахване на индексацията на заплатите в зависимост от инфлацията, съгласуване на пенсионните политики. В смекчения текст, който бе приет, сферите на координиране са доста по-широко формулирани и конкретните мерки си остават избор на всяко правителство.

Извън пакта решиха да останат само четири държави - Великобритания (за която еврото продължава да е анатема и често се изолира от политики на ЕС поради страх от посегателство върху суверенитета си), Швеция (която обмисля дали да се включи по-късно), Чехия (известна с най-евроскептичния президент в ЕС - Вацлав Клаус) и Унгария. Най-изненадващият член на тази група е Унгария, като мотивът на премиера Виктор Орбан е, че страната не желае да губи независимостта си по данъчните въпроси. В началото на седмицата група от осем изтъкнати унгарски икономисти призова с петиция Орбан да промени решението си. Според тях пактът не застрашава данъчния суверенитет, а и "след едно изгубено десетилетие не трябва доброволно да слизаме от влака на напредъка, който ще отведе страната до еврото".

Сделка минус решение

Целта на пакта - постигане на фискална стабилност и конкурентност, е дългосрочна и не прави нищо за потушаване на дълговия пожар в еврозоната. Идеята за постоянен спасителен механизъм е добра, но той ще бъде създаден чак през 2013 г., и то по спорен начин (вижте допълнителния текст).

"Пактът и механизмът може да помогнат за предотвратяването на бъдещи кризи. Но ще имат много малък ефект върху сегашната. Ако бяха приети през 2000 г., можеше и да нямаме Гърции", каза пред "Капитал" Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies.

Всъщност на последната си среща лидерите на ЕС не успяха да се договорят за най-важното нещо за разрешаване на непосредствените проблеми - увеличаване на твърдия капитал на сега действащия фонд за помощ на 440 млрд. евро. Решението за това беше отложено за юни и никак не изглежда сигурно на фона на задаващите се избори във Финландия, където набиращата сили популистка, евроскептична и антиимигрантска партия "Истински фини" се очаква да финишира втора и вероятно да влезе в следващото правителство. Не е ясно и какви ще са политическите ветрове тогава в Берлин и Париж, след като този уикенд канцлерът Ангела Меркел и президентът Никола Саркози претърпяха унизителни поражения в местни избори. Сегашният капитал на фонда ще е достатъчен за Португалия (която вероятно ще има нужда от около 75 млрд. евро), но не и за страна от мащаба на Испания.

В "голямата сделка" ги няма най-важните неща - начини за решаване на дълговите проблеми на Гърция, Ирландия и Португалия (например чрез преструктуриране на задълженията им) и за стабилизиране на европейските банки. Докато тези елементи липсват, сделката няма как да заслужи прилагателното голяма. И още по-малко пък да претендира, че слага край на кризата в еврозоната. 

Стабилизирай това 
...или защо новият спасителен механизъм в този вид няма да проработи
Николай Стоянов

За няколкото дни, откакто беше подписан, Европейският механизъм за стабилност (ESM) няма с какво да се похвали. След обявяването му рейтингът на Португалия беше понижен, а цената на финансирането на проблемните европейски икономики скочи допълнително.

За краткосрочните трусове, които предизвиква ESM, има няколко причини.

Първата е, че за разлика от сегашния временен механизъм всяка страна, преди да вземе пари от ESM, ще бъде проверявана дали е платежоспособна. А ако се окаже, че не е, кредиторите й ще трябва да преглътнат "адекватна" отстъпка от номинала на държаните от тях облигации. Това по същество е въвеждане през задната врата на липсващия в ЕС механизъм за фалит на държава. Втората причина е, че отпуснатите от ESM заеми имат предимство пред тези на останалите кредитори (освен на МВФ). Това нарежда облигационерите по-назад на опашката и намалява шанса им да получат парите си.

Третата причина е, че при настоящата ситуация финансирането на механизма ще утежни допълнително бюджетите на редица страни, което може да доведе до намаляване на техните рейтинги и да ги повлече по низходящата спирала. Още повече ако световната икономика отново забуксува в рецесия заради ценовите шокове на петрола и храните. Или пък заради свитото търсене от Япония след земетресението.

Насред тези краткосрочни спънки, които могат да накарат повече страни да прибегнат до механизма, стои и най-голямата дългосрочна въпросителна. Огромната част от капитала на фонда се състои от пари на поискване и гаранции. Те се дават от всички членки и докато няма нужда механизмът да се ползва, всичко е наред. В момента, в който някоя страна изпита финансови трудности обаче, нейните гаранции стават безполезни. Така тя едновременно тегли пари от фонда и намалява покритието му. Още от самото създаване на ESM в това положение ще са Гърция, Ирландия и почти сигурно Португалия. Ако към тази компания се добави и Испания (или някоя друга голяма икономика), това или ще намали доверието в механизма, или ще трябва останалите страни да компенсират с по-високи вноски.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия 3 След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия

Това е най-важното партньорство за XXI век, заяви домакинът - премиерът Нарендра Моди

25 фев 2020, 1320 прочитания

Големите азиатски икономики са засегнати от коронавируса Големите азиатски икономики са засегнати от коронавируса

Епидемията може да изтрие цял процентен пункт от растежа на Китай за тази година

25 фев 2020, 1508 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Повишени цени в менюто

Свиквайте - глобалното поскъпване на храните не е временно явление, а трайна тенденция

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10