Плюс или минус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Плюс или минус

Дойдоха, решиха и не победиха

Плюс или минус

Еврозоната ще си има нов пакт и механизъм. И стара криза, която още не знае как да разреши

Светломира Гюрова
3704 прочитания

Дойдоха, решиха и не победиха

© reuters


Не трябваше да става така. Идеята беше на срещата на върха на 24 и 25 март в Брюксел ЕС най-после да излезе със смела "голяма сделка", която да разреши веднъж и завинаги дълговата криза в еврозоната. Детайлите по споразумението бяха договорени предварително и просто се чакаше звездният час, в който европейските лидери да го обявят за прието и да респектират недоверчивите пазари с единството и размаха си.

Сценарият обаче се обърка още преди срещата. Ден по-рано португалският премиер Жозе Сократиш падна жертва на трудния шпагат между опитите едновременно да успокои изнервените инвеститори, душещи за кръв около страната му, и да накара сънародниците си да приемат поредната порция горчиво фискално лекарство. След като неговото правителство на малцинството не успя да прокара през парламента четвъртия за последната година пакет от мерки за намаляване на бюджетния дефицит, премиерът бе принуден да подаде оставка. Така към икономическата криза се добави политически вакуум, а над срещата на европейските лидери надвисна неприятният въпрос кога точно ще се наложи да дават пари на поредната закъсала държава и как изобщо може да се случи това при липсата на стабилни управляващи с ясен мандат в Лисабон.

Освен това отдавна обещаваната "голяма сделка" не се оказа чак толкова голяма. Действително приетият пакт "Евро плюс" и съгласието за създаване на постоянен Европейски механизъм за стабилност (ЕMS), който да наследи пожарно създадения за спасяване на Гърция и Ирландия фонд, изтичащ през 2013 г., съдържат някои важни стъпки, насочени към бъдещето. А и самият факт, че лидерите на ЕС успяха да постигнат съгласие, е значим дори чисто психологически. Както обобщи пред "Капитал" еврокомисар Кристалина Георгиева, "проблемите в еврозоната дадоха тласък на създаването на повече инструменти, с които да можем да се предпазим от рисковете на бъдещи кризи. Пактът "Евро плюс" и EMS са много важен сигнал към пазарите."

Оттук нататък обаче започват минусите. Спорно е дали пактът може да изпълни заявената си цел - да засили координацията между европейските икономики и да ги направи по-конкурентоспособни. Съмнително е и доколко смислен е начинът на капитализиране на фонда и колко ефективен ще е той. Най-големият проблем обаче е, че на широко манифестираната си среща лидерите на ЕС всъщност не направиха нищо за най-сериозния и спешен проблем - финансовите бедствия в Гърция, Ирландия и Португалия. Нито пък за нестабилните европейски банки. И реакциите не закъсняха - във вторник агенция Standard & Poor's понижи кредитните рейтинги на Португалия (за втори път за по-малко от седмица) и Гърция. Така този на южната ни съседка вече е по-нисък от на Египет, а португалският е само една стъпка над т.нар. junk ниво (високорисков дълг). За десерт в четвъртък стана ясно, че в продънената ирландска банкова система трябва да бъдат налети още 24 млрд. евро. Така сметката на правителството в Дъблин за банковия хорър ще набъбне до 70 млрд. евро.

А ситуацията в еврозоната (макар и оборудвана за в бъдеще с нов пакт и механизъм) е следната: спасените Гърция и Ирландия въобще не са спасени, съвсем скоро към тях вероятно ще се присъедини Португалия, а кризата съвсем не е приключила.

Пакт плюс механизъм

Новият пакт е цената, която Германия поиска от останалите да платят, за да посегне отново към портфейла си и да се съгласи да има по-стабилен и постоянен спасителен инструмент. С помощта на Франция пакетната сделка стана факт. Идеята е, че ако с координирането на икономическите политики на страните в еврозоната те въведат реформи в немски стил и ЕС заприлича на съединени германски щати, всъщност няма да има повече драми в стил Гърция. И надеждата е, че може би новият механизъм за стабилност няма да се наложи да бъде използван.

Затова първоначалният вариант на пакта, роден в Берлин и Париж, предвиждаше доста по-близка координация на финансовите, икономическите и социалните политики и в него бяха записани неща като хармонизиране на начина за изчисляване на основата при данък печалба, премахване на индексацията на заплатите в зависимост от инфлацията, съгласуване на пенсионните политики. В смекчения текст, който бе приет, сферите на координиране са доста по-широко формулирани и конкретните мерки си остават избор на всяко правителство.

Извън пакта решиха да останат само четири държави - Великобритания (за която еврото продължава да е анатема и често се изолира от политики на ЕС поради страх от посегателство върху суверенитета си), Швеция (която обмисля дали да се включи по-късно), Чехия (известна с най-евроскептичния президент в ЕС - Вацлав Клаус) и Унгария. Най-изненадващият член на тази група е Унгария, като мотивът на премиера Виктор Орбан е, че страната не желае да губи независимостта си по данъчните въпроси. В началото на седмицата група от осем изтъкнати унгарски икономисти призова с петиция Орбан да промени решението си. Според тях пактът не застрашава данъчния суверенитет, а и "след едно изгубено десетилетие не трябва доброволно да слизаме от влака на напредъка, който ще отведе страната до еврото".

Сделка минус решение

Целта на пакта - постигане на фискална стабилност и конкурентност, е дългосрочна и не прави нищо за потушаване на дълговия пожар в еврозоната. Идеята за постоянен спасителен механизъм е добра, но той ще бъде създаден чак през 2013 г., и то по спорен начин (вижте допълнителния текст).

"Пактът и механизмът може да помогнат за предотвратяването на бъдещи кризи. Но ще имат много малък ефект върху сегашната. Ако бяха приети през 2000 г., можеше и да нямаме Гърции", каза пред "Капитал" Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies.

Всъщност на последната си среща лидерите на ЕС не успяха да се договорят за най-важното нещо за разрешаване на непосредствените проблеми - увеличаване на твърдия капитал на сега действащия фонд за помощ на 440 млрд. евро. Решението за това беше отложено за юни и никак не изглежда сигурно на фона на задаващите се избори във Финландия, където набиращата сили популистка, евроскептична и антиимигрантска партия "Истински фини" се очаква да финишира втора и вероятно да влезе в следващото правителство. Не е ясно и какви ще са политическите ветрове тогава в Берлин и Париж, след като този уикенд канцлерът Ангела Меркел и президентът Никола Саркози претърпяха унизителни поражения в местни избори. Сегашният капитал на фонда ще е достатъчен за Португалия (която вероятно ще има нужда от около 75 млрд. евро), но не и за страна от мащаба на Испания.

В "голямата сделка" ги няма най-важните неща - начини за решаване на дълговите проблеми на Гърция, Ирландия и Португалия (например чрез преструктуриране на задълженията им) и за стабилизиране на европейските банки. Докато тези елементи липсват, сделката няма как да заслужи прилагателното голяма. И още по-малко пък да претендира, че слага край на кризата в еврозоната. 

Стабилизирай това 

...или защо новият спасителен механизъм в този вид няма да проработи

Николай Стоянов

За няколкото дни, откакто беше подписан, Европейският механизъм за стабилност (ESM) няма с какво да се похвали. След обявяването му рейтингът на Португалия беше понижен, а цената на финансирането на проблемните европейски икономики скочи допълнително.

За краткосрочните трусове, които предизвиква ESM, има няколко причини.

Първата е, че за разлика от сегашния временен механизъм всяка страна, преди да вземе пари от ESM, ще бъде проверявана дали е платежоспособна. А ако се окаже, че не е, кредиторите й ще трябва да преглътнат "адекватна" отстъпка от номинала на държаните от тях облигации. Това по същество е въвеждане през задната врата на липсващия в ЕС механизъм за фалит на държава. Втората причина е, че отпуснатите от ESM заеми имат предимство пред тези на останалите кредитори (освен на МВФ). Това нарежда облигационерите по-назад на опашката и намалява шанса им да получат парите си.

Третата причина е, че при настоящата ситуация финансирането на механизма ще утежни допълнително бюджетите на редица страни, което може да доведе до намаляване на техните рейтинги и да ги повлече по низходящата спирала. Още повече ако световната икономика отново забуксува в рецесия заради ценовите шокове на петрола и храните. Или пък заради свитото търсене от Япония след земетресението.

Насред тези краткосрочни спънки, които могат да накарат повече страни да прибегнат до механизма, стои и най-голямата дългосрочна въпросителна. Огромната част от капитала на фонда се състои от пари на поискване и гаранции. Те се дават от всички членки и докато няма нужда механизмът да се ползва, всичко е наред. В момента, в който някоя страна изпита финансови трудности обаче, нейните гаранции стават безполезни. Така тя едновременно тегли пари от фонда и намалява покритието му. Още от самото създаване на ESM в това положение ще са Гърция, Ирландия и почти сигурно Португалия. Ако към тази компания се добави и Испания (или някоя друга голяма икономика), това или ще намали доверието в механизма, или ще трябва останалите страни да компенсират с по-високи вноски.

Не трябваше да става така. Идеята беше на срещата на върха на 24 и 25 март в Брюксел ЕС най-после да излезе със смела "голяма сделка", която да разреши веднъж и завинаги дълговата криза в еврозоната. Детайлите по споразумението бяха договорени предварително и просто се чакаше звездният час, в който европейските лидери да го обявят за прието и да респектират недоверчивите пазари с единството и размаха си.

Сценарият обаче се обърка още преди срещата. Ден по-рано португалският премиер Жозе Сократиш падна жертва на трудния шпагат между опитите едновременно да успокои изнервените инвеститори, душещи за кръв около страната му, и да накара сънародниците си да приемат поредната порция горчиво фискално лекарство. След като неговото правителство на малцинството не успя да прокара през парламента четвъртия за последната година пакет от мерки за намаляване на бюджетния дефицит, премиерът бе принуден да подаде оставка. Така към икономическата криза се добави политически вакуум, а над срещата на европейските лидери надвисна неприятният въпрос кога точно ще се наложи да дават пари на поредната закъсала държава и как изобщо може да се случи това при липсата на стабилни управляващи с ясен мандат в Лисабон.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Финансовата система е почти напълно необективна: когато един каже "Гърция потъва, теглете си парите," хората започват да го следват. И точно затова трябва да се създаде обективен начин за контрол и наблюдение. След като огромната част от дълговете на PIIGS са точно към UK, Германия и Франция, паника просто не трябва да има. Никой няма да ги остави да фалират. Трябва повече анализ и по-малко печатане на въображаеми пари за уж-полезни пактове и механизми. Лично за мен изхода е в независима европейска агенция за кредитен рейтинг, която най-накрая да вкара малко яснота на пазара.

  • 2
    4erenmetar avatar :-P
    4erenmetar

    Минус - минус

  • 3
    thedreamer avatar :-|
    thedreamer

    Поредно отбиване на номера - типично по европейски.

  • 4
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    От социалисти - толкова. Заявката е - да спасим задлъжнелите страни като им увеличим задълженията?!? За мен това е абсурдно както е абсурден социализма. В опита да се спасят плащанията към кредитодателите те натоварват всички европейски данъкоплатци. А ако има някой, който трябва да изпие горчивата чаша за своята недалновидна инвестиция са точно кредитодателите.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Не знам за еврозоната, но знам че трябва да се стягаме и да плащаме, ей така да става едно плащане.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK