Битка с неизбежното

Списъкът на анализаторите, които смятат, че Гърция е фалирала и преструктурирането на дълга й е само въпрос на (не много) време, е доста дълъг. В него влизат имена като лошия пророк Нуриел Рубини, бившия главен икономист на МВФ Кенет Рогоф и бившия главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Отмар Исинг. В групата на невярващите, че Атина е спасена и може да се измъкне от фискалния ад, без да мине през чистилището на банкрута, очевидно са и инвеститорите на международните пазари, които изискват 13% доходност по гръцките облигации, както и рейтинговите агенции, които се надпреварват да понижават рейтинга на страната и банките й. Според информация на сп. Spiegel в списъка вече влиза и МВФ, който е сменил курса и зад кулисите притиска Атина да преструктурира дълга си.

Малка отсрочка...

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В края на март гръцкият премиер Геогиос Папандреу успя да убеди ЕС и МВФ да облекчат условията по спасителния заем от 110 млрд. евро, отпуснат на страната миналата година. Те склониха да намалят лихвата с един процентен пункт до 4.25% и разсрочиха връщането на кредита от първоначалните три до значително по-щедрите седем и половина години. Папандреу изтълкува отстъпките като признание за досегашните си усилия. "Нищо не ни беше дадено даром. Нищо не беше решено предварително. Постигнахме този резултат чрез систематични усилия", заяви той, цитиран от Athens News Agency.

Извоюваното в Брюксел беше добра първа стъпка в преразглеждането на набързо подготвения кредитен договор, но гръцкият кабинет не бива да спира дотук, предупреждава икономистът Йенс Бастиан от уважаваната гръцка фондация за европейска и международна политика ELIAMEP. "Би било погрешно, ако правителството в Атина се опита да отбележи намаляването на лихвите и удължаването на срока на кредита като собствен успех. По-скоро на основата на този краткосрочен триумф то трябва да се опита да стигне по-дълбоко до същността на нещата. Кабинетът на Папандреу сега трябва да мине в офанзива и да каже - ние искаме да преговаряме отново по програмата на кредита", каза Бастиан пред "Капитал".

Тази програма бе парафирана преди година под голям политически и времеви натиск. Сега, дванайсет месеца по-късно, дефицитите в нея вече излизат на бял свят, обяснява икономистът, който е убеден, че е настъпил моментът да се коригират някои от елементите в сделката. "Вече стана ясно колко скъпа е тази програма. Гърция трябваше да плаща лихви от над 5% и това остави у мнозина впечатлението, че става въпрос по-скоро за наказание, а не за спасение. Подобна дискусия вече се води и в Ирландия", отбелязва Бастиан.



Според него Папандреу трябва да се опита да предоговори някои условия в програмата, като например за приватизацията, инвестициите, а също и възможностите на Атина да продължи да намалява дълга във време, когато гръцката икономика стагнира. Подобен ход от страна на правителството би бил знак, че то се опитва да превърне дадените му облекчения в трамплин към по-всеобхватна стратегия и има сериозното намерение да работи дългосрочно със кредиторите си от ЕС, ЕЦБ и МВФ, смята икономистът. Така Атина също ще разсее притесненията за времето след края на програмата. "В момента е предвидено тя да продължи до 2013 г. и целият свят се пита какво ще се случи след това", казва Бастиан.

...преди неизбежното

Въпросителни има и сега. Мнозина се чудят как Гърция ще успее да изпълни обещанията, срещу които получи облекченията по спасителния кредит. Едно от тях е, че до 2015 г. Атина трябва да събере 50 млрд. евро от приватизация. "В миналото Гърция никога не е раздържавявала толкова много в такъв кратък срок. Ако се опитат да приватизират сега, ще го правят на пазар, на който цената за предлаганото от тях най-вероятно ще е ниска, защото Гърция в момента не е в много добра позиция", обяснява икономистът. Половината от тези 50 млрд. евро трябва да дойдат от приватизирането на държавна земя. По този повод плъзнаха шеговити слухове, че Атина вероятно ще продава острови (както я съветваха жълти германски медии още преди година). Сериозната страна на проблема е, че властите още не разполагат с функциониращ кадастрален план за цялата територия на страната, което предварително обрича приватизацията на държавна поземлена собственост на провал и я превръща в заплетен казус с потенциално тежки юридически последствия.

След като правителството уточни, че няма да продава държавна земя, а само ще я предоставя за ползване, се очаква в близките седмици да обяви конкретен план с обекти за приватизиране. Вероятно в списъка ще бъдат дялове от националния гръцки телеком, електрически компании, пристанища или летища. Вместо класическа приватизация Атина може да предпочете дългосрочни концесии. Подобен 35-годишен договор например вече е сключен за контейнерния терминал на пристанището в Пирея с китайската фирма Cosco Pacific Ltd., която е инвестирала там над 3 млрд. евро.

Ако не друго, кабинетът на Папандреу не страда от липса на фантазия в търсенето на средства за пълнене на бюджетните дупки. Британският в. Guardian наскоро разказа за намерението на Атина да предложи специални държавни облигации на гръцката диаспора по света. Тези книжа с падеж между три и десет години трябва да донесат приходи от около 2 млрд. евро. Такава схема вече е била прилагана успешно от Израел. В случая с Гърция обаче не е сигурно дали патриотизмът на около 11 млн. души с гръцки произход по света ще се окаже достатъчна мотивация за влагане на средства в една съсипана икономика.

Креативността обаче не променя следните факти: държавният дълг на Гърция е близо 150% от БВП, икономиката вече трета година е в рецесия и с драконовските бюджетни ограничения, наложени по спасителната програма, трудно ще се върне скоро към растеж. В тази ситуация, както и да смятате, страната няма как да избегне фалита, каза наскоро бившият икономист на ЕЦБ Отмар Исинг в интервю пред Spiegel. И макар информацията на германското списание, че МВФ убеждава Атина да преструктурира дълга си, да бе бурно отречена от фонда, от гръцкото правителство и от ЕС, става все по-ясно, че доскоро немислимото вече е въпрос на време.