Списъкът на анализаторите, които смятат, че Гърция е фалирала и преструктурирането на дълга й е само въпрос на (не много) време, е доста дълъг. В него влизат имена като лошия пророк Нуриел Рубини, бившия главен икономист на МВФ Кенет Рогоф и бившия главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Отмар Исинг. В групата на невярващите, че Атина е спасена и може да се измъкне от фискалния ад, без да мине през чистилището на банкрута, очевидно са и инвеститорите на международните пазари, които изискват 13% доходност по гръцките облигации, както и рейтинговите агенции, които се надпреварват да понижават рейтинга на страната и банките й. Според информация на сп. Spiegel в списъка вече влиза и МВФ, който е сменил курса и зад кулисите притиска Атина да преструктурира дълга си.
Малка отсрочка...
В края на март гръцкият премиер Геогиос Папандреу успя да убеди ЕС и МВФ да облекчат условията по спасителния заем от 110 млрд. евро, отпуснат на страната миналата година. Те склониха да намалят лихвата с един процентен пункт до 4.25% и разсрочиха връщането на кредита от първоначалните три до значително по-щедрите седем и половина години. Папандреу изтълкува отстъпките като признание за досегашните си усилия. "Нищо не ни беше дадено даром. Нищо не беше решено предварително. Постигнахме този резултат чрез систематични усилия", заяви той, цитиран от Athens News Agency.
Извоюваното в Брюксел беше добра първа стъпка в преразглеждането на набързо подготвения кредитен договор, но гръцкият кабинет не бива да спира дотук, предупреждава икономистът Йенс Бастиан от уважаваната гръцка фондация за европейска и международна политика ELIAMEP. "Би било погрешно, ако правителството в Атина се опита да отбележи намаляването на лихвите и удължаването на срока на кредита като собствен успех. По-скоро на основата на този краткосрочен триумф то трябва да се опита да стигне по-дълбоко до същността на нещата. Кабинетът на Папандреу сега трябва да мине в офанзива и да каже - ние искаме да преговаряме отново по програмата на кредита", каза Бастиан пред "Капитал".
Тази програма бе парафирана преди година под голям политически и времеви натиск. Сега, дванайсет месеца по-късно, дефицитите в нея вече излизат на бял свят, обяснява икономистът, който е убеден, че е настъпил моментът да се коригират някои от елементите в сделката. "Вече стана ясно колко скъпа е тази програма. Гърция трябваше да плаща лихви от над 5% и това остави у мнозина впечатлението, че става въпрос по-скоро за наказание, а не за спасение. Подобна дискусия вече се води и в Ирландия", отбелязва Бастиан.
Според него Папандреу трябва да се опита да предоговори някои условия в програмата, като например за приватизацията, инвестициите, а също и възможностите на Атина да продължи да намалява дълга във време, когато гръцката икономика стагнира. Подобен ход от страна на правителството би бил знак, че то се опитва да превърне дадените му облекчения в трамплин към по-всеобхватна стратегия и има сериозното намерение да работи дългосрочно със кредиторите си от ЕС, ЕЦБ и МВФ, смята икономистът. Така Атина също ще разсее притесненията за времето след края на програмата. "В момента е предвидено тя да продължи до 2013 г. и целият свят се пита какво ще се случи след това", казва Бастиан.
...преди неизбежното
Въпросителни има и сега. Мнозина се чудят как Гърция ще успее да изпълни обещанията, срещу които получи облекченията по спасителния кредит. Едно от тях е, че до 2015 г. Атина трябва да събере 50 млрд. евро от приватизация. "В миналото Гърция никога не е раздържавявала толкова много в такъв кратък срок. Ако се опитат да приватизират сега, ще го правят на пазар, на който цената за предлаганото от тях най-вероятно ще е ниска, защото Гърция в момента не е в много добра позиция", обяснява икономистът. Половината от тези 50 млрд. евро трябва да дойдат от приватизирането на държавна земя. По този повод плъзнаха шеговити слухове, че Атина вероятно ще продава острови (както я съветваха жълти германски медии още преди година). Сериозната страна на проблема е, че властите още не разполагат с функциониращ кадастрален план за цялата територия на страната, което предварително обрича приватизацията на държавна поземлена собственост на провал и я превръща в заплетен казус с потенциално тежки юридически последствия.
След като правителството уточни, че няма да продава държавна земя, а само ще я предоставя за ползване, се очаква в близките седмици да обяви конкретен план с обекти за приватизиране. Вероятно в списъка ще бъдат дялове от националния гръцки телеком, електрически компании, пристанища или летища. Вместо класическа приватизация Атина може да предпочете дългосрочни концесии. Подобен 35-годишен договор например вече е сключен за контейнерния терминал на пристанището в Пирея с китайската фирма Cosco Pacific Ltd., която е инвестирала там над 3 млрд. евро.
Ако не друго, кабинетът на Папандреу не страда от липса на фантазия в търсенето на средства за пълнене на бюджетните дупки. Британският в. Guardian наскоро разказа за намерението на Атина да предложи специални държавни облигации на гръцката диаспора по света. Тези книжа с падеж между три и десет години трябва да донесат приходи от около 2 млрд. евро. Такава схема вече е била прилагана успешно от Израел. В случая с Гърция обаче не е сигурно дали патриотизмът на около 11 млн. души с гръцки произход по света ще се окаже достатъчна мотивация за влагане на средства в една съсипана икономика.
Креативността обаче не променя следните факти: държавният дълг на Гърция е близо 150% от БВП, икономиката вече трета година е в рецесия и с драконовските бюджетни ограничения, наложени по спасителната програма, трудно ще се върне скоро към растеж. В тази ситуация, както и да смятате, страната няма как да избегне фалита, каза наскоро бившият икономист на ЕЦБ Отмар Исинг в интервю пред Spiegel. И макар информацията на германското списание, че МВФ убеждава Атина да преструктурира дълга си, да бе бурно отречена от фонда, от гръцкото правителство и от ЕС, става все по-ясно, че доскоро немислимото вече е въпрос на време.
Списъкът на анализаторите, които смятат, че Гърция е фалирала и преструктурирането на дълга й е само въпрос на (не много) време, е доста дълъг. В него влизат имена като лошия пророк Нуриел Рубини, бившия главен икономист на МВФ Кенет Рогоф и бившия главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Отмар Исинг. В групата на невярващите, че Атина е спасена и може да се измъкне от фискалния ад, без да мине през чистилището на банкрута, очевидно са и инвеститорите на международните пазари, които изискват 13% доходност по гръцките облигации, както и рейтинговите агенции, които се надпреварват да понижават рейтинга на страната и банките й. Според информация на сп. Spiegel в списъка вече влиза и МВФ, който е сменил курса и зад кулисите притиска Атина да преструктурира дълга си.
8 коментара
Какво да ги оплакваш гърците - лихвите им са по-ниски от нашите! Какъв парадокс е това - дали не става въпрос за картелче на банките в БГ + БНБ за довършване на плебса?
До коментар [#1] от "Пешката":
Не, просто ние в очите на Западна Европа сме все още пост-социалистическата република с елементи на демокрация и анархия. Няма как страна с валута евро, развивала се доста по-добре в последните 20-ина години, с доста по-висок БВП на глава от населението да няма по-ниски лихви, дори и с огромна задлъжнялост, като Гърция. Трябва още много работа от наша страна, не трябва да се отпускаме.
До коментар [#1] от "Пешката":
И поради ква причина искат да довършат плебса??? Кой иска да унищожи онзи откогото печели?
Оставете ги гърците...Живели са и продължават да живеят по добре от нас! Ние да му мислим....
Когато един човек поиска заем, банката иска бизнес план, за да е сигурна, че ще си получи парите обратно заедно с лихвата. Когато инвеститорите купуват ДЦК очакват доходност в зависимост от това до колко вярват, че дадена държава ще фалира. Тях не ги интересува дали правителствотото, което кредитират ще дава средстава за пенсии или реформи, които ще доведат до развитие на икономиката и от там повече приходи от данъци. Това стимулира прилагане на неразумни политики, а обикновените хора се подлъгват по популизъм. Фалитите на държави обаче са редки, защото глобализацията води до сериозни проблеми. Та се чудя дали вместо Евро Плюс не е по-добре да въведем изискване правителствата целево да харчат парите от ДЦК !?!
До коментар [#3] от "Stavrogin":
разликата е много тънка между унищожение и и докарване до зависимост за цял живот - доскоро над 80% от хората имаха собствено жилище - колко ли е процентът сега? На запад много малко хора притежават каквито и да са материални активи без задлъжнялост към банките - за това става въпрос - финансово заробване базирано на всеобщата консумация и комерсиализация гарнирано със подмолна инфлация която обезценява спестяванията и постепенно намаля покупателната способност на хората. Какво излиза Глобализацията = новият световен (феодален) ред?
До коментар [#6] от "Пешката":
Е кой е виновен затова, че основните приоритети на българина са свързани с материални придобивки, да не би банките да ти набутват кредит без да те питат! Ти си тоя който ходи да се моли за пари, нали? Нещо не схващам, хем взимаш пари после мрънкаш, чè ти вземали лихва, ами най-простият начин да паднат лихвите е просто като намалее търсенето на кредити!
До коментар [#6] от "Пешката":
Кой те е карал да се набълбукваш?