Ние сме номер три
След като и Португалия влиза в клуба на спасените, добрата новина е, че засега Испания не изглежда застрашена. А лошата - ЕС продължава да няма идея как да сложи край на дълговата криза
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Капитулацията като цяло е тъжно събитие. Но тази на Португалия предизвика, ако не бурна еуфория, то поне въздишки на облекчение в Брюксел и доста други европейски столици.
След като близо година упорито отблъскваше натиска на партньорите си от ЕС да финансират закъсалата му страна, в сряда вечерта португалският премиер в оставка Жозе Сократиш размаха бялото знаме. Въпреки късния час зовът за помощ моментално получи отговор от Брюксел. В официално изявление президентът на Европейската комисия Жозе Барозу обеща, че искането на Лисабон ще бъде "разгледано по най-бързия възможен начин", а еврокомисарят по икономическата политика го определи като "отговорна стъпка за осигуряване на финансовата стабилност на еврозоната".
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
6 коментара
Къде по свое желание, къде с остена, доста държави правят или съвсем скоро ще започнат разтърсващи реформи в посока ефективност на държавното управление, образованието и социалните системи. Дори една закостеняла Германия опрости значително трудовото си законодателство, а миналата година се случи и немислимото допреди 5 години - въведе професионална армия. Плодовете вече са налице. Но не спират с реформите - въвеждат пробно т.нар. "турбоабитура" - досегашното 12-класно образование ще се завършва за 11 години. Докато у нас 11-класното го направиме изкуствено на 12- и дори 13-класно, но без следа от сравнение с 12-тия клас на запад от Калотина. Давам математиката за пример: в немския, холандския, сръбския и т.н. 12. гимназиален клас се учи аналитична геомертия, булева алгебра, нулева хипотеза и първите глави от интегрални уравнения. Да не говорим, че по немската система по-тъпите копелета учат до 10. клас, следвани от 1 до 3 години обучение с 3 дена ходене на работа и 2 дена теоретични занятия. Затова и коефициентът на заетост сред жителтие в трудоспособна възраст е 75 % и нагоре процента, а тук е 55-59%. Отпуснем ли педалите на реформата, конкуренцията ще ни прегази много брутално. С познатите ни последствия - беднотия и опустошителна емиграция
"Добрата новина е, че за момента има шанс иберийската страна да не се превърне в четвъртата (и неспасяемо голяма) жертва на дълговата криза в еврозоната."
Хм, добре, аз ще захапя стръвта - как ще стане това чудо?
В четвъртък сутринта Елена Салгадо каза, че рискът от "зараза" е "абсолютно изключен... пазарите вече знаят, че нашата икономика е много по-конкурентна". С това Испания минава добрия стар тест "нищо не е вярно, докато не бъде официално отречено". Испания има над 20% безработица, и бюджетен дефицит 9.2% (за 2010). С растеж от 2.5% (техни оптимистични прогнози, плюс-минус последните корекции), и без чувствителна инфлация, дългът им расте с около 6% годишно, преди лихви по дълга. Дългът им е около 70% от БВП (по оптимистични оценки - има такива за около 100%, но нека приемем 70%), и последният им търг за 3-годишни облигации извади доходност 3.57%, което ни дава още 70% х 3.57% = 2.5% растеж на дълга годишно, за общо 6% + 2.5% = 8.5%.
Това, разбира се, означава, че ако Испания не започне да прави над 11% растеж на БВП, дългът ще расте. Дори ако (голямо ако!) успеят да свалят бюджетния дефицит до 3%, това все още значи 4.8% растеж само за да се стабилизира ситуацията, и по-висок, за да се изплаща дълг.
Междувременно, ЕЦБ започва да покачва лихвите, и еврото се засилва. Испания има дефицит по търговската сметка (макар и не голям), така че това няма да помогне.
За да стане чудото, трябва или испанците да станат естонци (при вече болезнено висока безработица, и спукан имотен балон) - да консумират като луди при намаляващи държавни разходи; или французи, германци, португалци, и италианци (експортните им партньори) да развият някакъв небивал вкус за испански стоки.
Междувременно, с всяка изминала година, положението с дълга им се влошава.
Окей, шанс има, ама аз го продавам по 10 евроцента за 1 евро номинал, ако има купувачи.
До коментар [#1] от "cinik":
И аз винаги съм твярдял, че големия проблем на страната ни, е че няма реформи? От 2001 г. до сега??? Б.Б. само имитира половинчати промени!?
До коментар [#3] от "dobrich":
Урокът на историята е еднозначен - който не се променя (в смисъл усъвършенства) - умира! Днешна България е един обесник, който се крепи на едно столче от има-няма 1 милион ефективни данъкоплатци. Съберат ли си и те багажа, туловището от 6 милиона, което те хранят, ще висне на примката с цялата си тежест. Трябват жестоки реформи, за да стане съотношението от 1:6 на поне 4:3. Край на фиктивното студентство, ранното пенсиониране, изкуствения 12. клас, детската градина до 7 г. и пр. пясък в скоростната кутия
При положение, че цялото население на дадена държава плаща данъци и на властта в тази държава не и стигат тия пари ами взима назаем срещу лихва още значи тази власт си е за бой. Практиката все повече го доказва - растежът осигурен с държавни пари, особено взети назаем си е измамен. Пък държавите с дълг без да са осигурили растеж сигурно са три пъти повече от тези осигурили някакъв растеж. И с растеж и без растеж накрая ситуацията е еднакво близка до трагедия. Обяснението е просто, държавата не може да е ефективен стопанин, който и да е на власт.
До коментар [#1] от "cinik":
Бъдещето ни като държава, като нация започва от образованието.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.