Под кръстосан огън
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Под кръстосан огън

Либийският ръководител Муамар Кадафи продължава да демонстрира самочувствие

Под кръстосан огън

Мисията на НАТО в Либия е критикувана от чужди и от свои

Марина Станева
3016 прочитания

Либийският ръководител Муамар Кадафи продължава да демонстрира самочувствие

© Reuters


Думата, която най-точно описва сегашната ситуация с въздушната интервенция в Либия, е "пропукване". През последните седмици операцията на НАТО над джамахирията забуксува, бунтовниците продължават да бъдат избутвани от ключови градове въпреки международната помощ отгоре, но най-лошото е, че алиансът се озова под кръстосан огън от три страни - останалите световни играчи засилиха критиката си, появиха се разногласия сред държавите в самото НАТО и се обтегнаха отношенията с бунтовниците.

Опозицията: Не правите достатъчно

Миналата седмица либийската опозиция поиска от НАТО "рационално и убедително" разяснение за "приятелския огън" срещу свои танкове близо до град Аждабия, при който загинаха няколко души. Представител на алианса заяви, че международните сили не са знаели, че въстаниците са започнали да използват танкове и отказа да даде исканото извинение. Друго обвинение на бунтовниците е, че НАТО не е достатъчно ефективно и използва "минимална сила" при изпълнението на въздушните удари. Всичко това бе категорично отхвърлено от алианса, който обяви, че е унищожил една трета от военния потенциал на Муамар Кадафи. Все пак либийските бунтовници подчертаха, че тези търкания няма да навредят на отношенията с НАТО като цяло.

Международната общност: Мир, а не война

Друг удар срещу въздушната интервенция на НАТО дойде от страна на развиващите се държави – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, които се обявиха против бомбардирането на частите на Кадафи. Въпреки че Съветът за сигурност на ООН даде мандат за въздушни удари с цел да се защити цивилното население, интервенцията събра много негативи в световен мащаб.

Турция, която отказа да участва в атаките, предложи мирен план за прекратяване на огъня, който включва изтегляне на силите на либийския лидер от обсадените градове, предприемане на демократични реформи и създаване на хуманитарни коридори. И друга страна, която не пожела да се замесва в операцията - Германия, поиска да посредничи, като изпрати бившият началник на германските спецслужби Бернд Шмидбауер да проведе разговори със Сейф ал Ислям. След визитата той потвърди готовността на Кадафи за диалог.

Бунтовниците обаче изключват твърдо всяка опция, която оставя полковника или синовете му на власт. Това е причината да остане без развитие и опитът на Африканския съюз да доведе на масата за преговори опозицията и Кадафи. Делегация, включваща президентите на ЮАР, Демократична република Конго, Мали и Мавритания, в компанията на външния министър на Уганда, успя да договори с либийския ръководител "пътна карта" за постигане на мир. Тя включва спиране на огъня от страна на Кадафи, хуманитарни доставки и преговори с опозицията. Националният съвет в Бенгази обаче заяви, че предложението на Африканския съюз е неприемливо. Една от причините е, че самият съюз няма репутацията на най-надеждната организация в света. Освен това отношенията между африканските лидери и Кадафи са доста топли, което допълнително дискредитира съюза.

Париж и Лондон: Не можем сами

Пореден удар срещу операцията на НАТО дойде от самите страни в алианса, които очевидно нямат ясен план как да свалят полковника от власт. Франция и Великобритания натискат за по-масирани удари от повече участници в операцията. Двете страни основно водят атаките в Либия от името на НАТО, след като САЩ се оттегли на заден план, но разочарованието им от липсата на по-категорична подкрепа от останалите страни на алианса е видимо. Едва 6 от 28-те държави в НАТО – Франция, Великобритания, Канада, Белгия, Норвегия и Дания - извършват въздушни удари, като Париж и Лондон поемат половината от полетите, а останалите държави играят малка роля. САЩ вече оказват главно логистична и разузнавателна подкрепа на съюзниците. Все пак Пентагонът съобщи, че американски реактивни самолети продължават да нападат въздушната отбрана на силите на Кадафи, дори след като НАТО пое контрола над либийската интервенция на 31 март.

Ключови играчи като Италия и Испания обаче, чиито самолети участват в мисията на НАТО само с патрулни функции, не искат да извършват удари по наземни цели. Италианският външен министър Франко Фратини заяви, че Рим ще се нуждае от убедителни аргументи, преди да открие огън, тъй като има специално отношение към бившата си колония, а и се страхува да не уцели мирни жители. Все пак Италия позволи използването на въздушните си бази за интервенцията. Испанският външен министър Тринидад Хименес също каза, че Мадрид, чиито 5 самолета пазят по границата на забранената за полети зона и следят за спазване на оръжейното ембарго, няма да участва в атаките. Белгийският й колега Стивън Ванакер обяви, че не вижда нужда нито от въоръжаване на бунтовниците, нито от засилване на въздушните удари. (Коя страна с какво участва в забранената за полети зона, вижте на инфографиката)

"За съжаление бунтовниците са доста дезорганизирана сила", коментира пред "Капитал" експертът по НАТО от британския институт по международни отношения Chatham House Алексис Кроу. "Някои искат алиансът да прави повече, но той наистина прави повече. И все пак Франция и Великобритания имат право да искат и други да споделят бремето, тъй като те основно изнасят мисията на гръб. Има и още нещо - за разлика от Афганистан, където френският президент Никола Саркози заяви, че няма да праща повече войски, в Либия той пое водещата роля, защото националните интереси на Париж там са много по-големи. Затова никой не се съмнява защо Франция е начело на операцията."

Добрата новина

В цялата бъркотия има и нещо положително – докато действията на НАТО търпят критика на няколко фронта, то на среща в Доха създадената "контактна група", включваща западни и арабски страни заедно с ООН, Арабската лига, Африканския съюз и представители на бунтовниците, се обедини единодушно около мнението, че Кадафи трябва да си върви. На срещата бе постигнато споразумение за евентуално осигуряване на фондове, както и на "материална подкрепа" за опозицията. Според експерти неясната дефиниция на "материална подкрепа" предполага, че може да става въпрос и за доставка на оръжие. Това е нещо, за което недобре екипираните бунтовници силно настояват. Те обявиха, че вече водят преговори за въоръжаване с "приятелски страни" (намеците са, че става въпрос за Катар). Франция заяви, че няма да дава оръжие на опозицията, но "това не означава, че не симпатизира на онези, които го правят". В същото време Лондон изпрати 1000 броя бронирани облекла и 100 сателитни телефона на бунтовниците.

Администрацията на Обама за пореден път осъди "подновените зверства" на силите на Кадафи: "Снайперисти целят цивилни граждани, търсещи медицинска помощ", каза държавният секретар Хилари Клинтън. Разпространена бе информация, че в обсадената Мисрата са убити стотици жители. Световната организация по прехраната на ООН предупреди, че Либия е заплашена от хуманитарна криза. Три милиона и шестстотин хиляди души от общо 6 милиона население може да имат нужда от хуманитарна помощ. Около 490 000 са напуснали страната от началото на конфликта през февруари.

На този фон невъзможността на алианса да се справи категорично с проблема предизвиква критики от чужди и свои. Така под кръстосан огън е не само режимът на Кадафи, а и самото НАТО.

Бунтовниците обвиняват НАТО, че не прави достатъчно, за да предотврати избиването на цивилни от силите на Кадафи
Източник: Reuters
Автор: Ася Колева

Думата, която най-точно описва сегашната ситуация с въздушната интервенция в Либия, е "пропукване". През последните седмици операцията на НАТО над джамахирията забуксува, бунтовниците продължават да бъдат избутвани от ключови градове въпреки международната помощ отгоре, но най-лошото е, че алиансът се озова под кръстосан огън от три страни - останалите световни играчи засилиха критиката си, появиха се разногласия сред държавите в самото НАТО и се обтегнаха отношенията с бунтовниците.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    rogirg avatar :-|
    rogirg

    нато, не беше ли отбранителен съюз? решенията на оон не ги ли провеждаха сини каски?

  • 2
    gullwing avatar :-P
    gullwing

    Чух прекрасен виц на либийска тема.
    Сиди си вълкът в гората и попълва списък. Минава една животинка и той й вика -днес си у нас за вечеря! Ами аз, ами дечица, ами недей! - Не ме интересува, ти си за вечеря!
    Минава втора животинка - Утре си у нас за обяд! -Ами аз, ами дечица .. - Не ме интересува, идваш!
    Минава Зайо.- Утре за вечеря при нас! - Я си глей работата! - Добре, добре, махам те от списъка ...
    Та някои световни играчи си повярваха, че всеки когото поискат ще им се самосервира, а Кадафи-то просто им тегли една майна. И те вече не знаят какво да правят. Така става когато дребни човеци управляват големи държави...

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Протестантските демосрати водени от САЩ и ипри "самоинициатива" на Саркозето, май отиват към осиране и в Либия, след Виетнам, Афганистан, Ирак, Никарагуа, Палестина и още куп места....
    Те не искат Кадафето, ама какво искат либийците едва ли ги интересува....
    Някои учат много бавно и забравят много бързо.....

  • 4
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    При нежелание за сухопътни операции, нещата в Либия ще протекат нещо като при действията срещу Югославия на времето.

  • 6
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    По-голямата част от либийците подкрепят Кадафи. Не виждам защо така наречените коалиционни сили се опъват като магаре на мост да се водят преговори и спиране на военните действия. Какъв е този двоен стандарт, ако Кадафи стреля това е военно престъпление ако другите стрелят и бомбандират това е миротворителна акция. Ами на война обикновено стрелят и двете страни, иначе няма да е война.

  • 7
    jiggy avatar :-|
    jiggy

    До коментар [#6] от "pavlin0511":

    Такъв е стандартът и той е справедлив:
    Когато комунисти, фашисти и кадаифи стрелят това е престъпление срещу човечеството.
    Когато човеците стрелят, това е престъпление срещу изброените отгоре боклуци, тоест добро дело.

  • 8
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    До коментар [#7] от "jiggy": Ами да такива са стандартите за разни военолюбци където избиват комплекси или съвсем лицемерно преследват разни интереси различни от това което ни се представя официално.

  • 9
    donio avatar :-|
    donio

    От няколко месеца се коментира френско-еврейския произход на Кадафито но за това нито дума.За това и тези странни неща из Либията.Нали знете оная приказка?Как тебя зовуть?Сахаров-ответил он.Точнее,точнее.Сахарчук.Точнее,точнее.Цукерман.Воть все ясно.

  • 10
    jiggy avatar :-P
    jiggy

    До коментар [#9] от "donio":

    Хе хе,
    кадафи е ли прогресивен арабин, който се бори срещу империализма, ционизма и капитализма (и военолюбците като мене)?
    или
    кадафи е ли пионка на Мосад, злите корпорации, братовчет на Буш (който сигурно също е жид) и подмолно се опитва да гътне матушка русия?
    Не всичко е ясно тука.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK