С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 21 апр 2011, 13:33, 3021 прочитания

Нямате достъп до тази зона

Румъния, изглежда, се примири, че влизането в Шенген се отлага за неопределеното бъдеще

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Унгария успя да изпълни един от приоритетите си начело на ЕС. Желанието на Будапеща беше по време на шестмесечното й председателство на съюза да постигне разширяване на Шенген. И се получи, макар и не съвсем според първоначалния замисъл. Свободната от граничен контрол зона ще се отвори, само че не за България и Румъния, а за Лихтенщайн. В началото на март ЕС одобри миниатюрното херцогство за 26-ия член на Шенген. А преди дни дунавският дует получи поредния недвусмислен сигнал, че скоро няма да има достъп до тази зона.

В Румъния, изглежда, вече са приели неизбежното и признанието на унгарския премиер Виктор Орбан, че пред влизането на София и Букурещ е издигната стена, този път не предизвика особени гневни изблици. Може би защото предишните такива не успяха да убедят румънците, че виновни за забавянето са лошите Париж и Берлин, а не собственото им правителство.


Да, ама не

"Приемането на България и Румъния в Шенген е едно от затрудненията пред унгарското председателство на ЕС", заяви на 14 април Виктор Орбан. И посочи причината - за приемането на двете страни няма никаква политическа подкрепа. "Има силни държави, които стоят на пътя. Те са направили стена пред вратата", послужи си с футболна аналогия унгарският премиер, за да опише патовата ситуация.

Именно за този блокаж президентът Траян Бъсеску лично пое отговорност още през януари, когато вече имаше признаци, че група държави начело с Франция и Германия са твърдо против влизането на най-новите членки на ЕС в зоната без граници. След това коментарите на румънския държавен глава ставаха все по-образни и остри. "Няма да допуснем да стоим като гъсеници, както ни съветват мнозина, защото те са големите в ЕС. Да, големи са, но 22 милиона румънци имат право на уважение", заяви Бъсеску в края на февруари и се усъмни, че някои европейски страни злоупотребяват с правото си на вето. "Приемането ни в Шенген не е подарък, предлаган на Румъния. Не може непрекъснато да сме жертва на кризата в ЕС", възнегодува президентът.



В последните седмици Бъсеску смекчи реториката и само посочва отново и отново, че не е честно да се поставят нови изисквания и има договор и изисквания за Шенген, които Румъния е покрила. Действително според доклада на евродепутата Карлуш Коелю, представен миналата седмица, северната ни съседка изпълнява всички технически условия за влизане в пространството без граници. На основата на този доклад на 4 юни Европейският парламент ще гласува за присъединяването на България и Румъния в Шенген. Окончателното решение обаче ще бъде взето от лидерите на държавите в ЕС, някои от които продължават да имат сериозни резерви.

За премахването им не помогнаха и зрелищните акции срещу корупцията в митниците, които Букурещ започна през февруари. Тогава с показни операции властите арестуваха няколко десетки митничари и гранични служители, а директорът на Национална агенция по митниците и заместник-председател на Националната агенция за данъчна администрация Раду Марджинян беше уволнен. В края на март 19 митнически служители от букурещкото летище "Отопени" бяха осъдени за вземане на подкупи. Това обаче не се оказа достатъчно да убеди Париж, Берлин и останалите скептици, че Румъния е готова да се пребори с корупцията и престъпността и да стане сигурна външна граница на ЕС.

Чао, Шенген

Още от влизането си в ЕС преди четири години, когато бяха натоварени с мониторинг в областта правосъдие и вътрешен ред, София и Букурещ не могат да се отърсят от комплекса, че са второкласни членове на клуба. Блокадата за Шенген, обвързана с отпадането на механизма за наблюдение, едва ли ще помогне за повишаване на самочувствието. В случая с Румъния се добавя и още нещо - разочарованието от Франция, на която в Букурещ дълго време гледаха като на по-голяма сестра. То личи не само на политическо ниво, а и в социологическите проучвания. Според скорошна анкета на IRES, цитирана от тв Realitatea, Франция се нареди на второ място след Русия в класацията на неприятелите на Румъния. "Кризата с Шенген все повече прилича на комедия от грешки. А диалогът между Франция и Румъния се превърна в разговор между глухи. Букурещ казва - ние сме готови технически. Париж на свой ред отговаря "не сте преборили корупцията", коментира пред "Капитал" Оана Маринеску, консултант по стратегически комуникационен мениджмънт.

Кризата в отношенията между двете страни пролича особено силно през последните дни. Румъния реши да мине на страната на Италия в спора й с Франция за пришълците от Северна Африка. Букурещ се отзова на искането на Рим за солидарност и изрази готовност да приеме 200 тунизийци, дошли в Италия като част от вълната бягащи от арабските революции. Всъщност скандалите в ЕС заради лодките с имигранти от Северна Африка накараха някои анализатори къде на шега, къде на сериозно, да се притеснят, че Шенген може да престане да съществува още преди България и Румъния да са се добрали до членство в него. А италианската преса двусмислено написа "Чао, Шенген".

Дали заради този песимистичен сценарий или поради някакви други съображения, едва 44% от румънците възприемат евентуално членство на страната в Шенген като правилно решение. Според последното социологическо проучване на Центъра за изследвания към Академията за политически науки и администрация в Букурещ, 60% от северните ни съседи са твърдо убедени, че страната им заслужава да бъде част от шенгенското пространство. Близо 80% обаче мислят, че вината за евентуален провал е на властите в Букурещ, а едва 14% обвиняват ЕС. Като причини за потенциален неуспех 42% от румънците посочват корупцията, 12% - политическата ситуация в страната, 11% - ромите, а 10% - пропуските в правосъдната система.

"Въпреки че политическото послание на правителството е: ние сме добри, ние се преборихме, между редовете се чете "ние сме лоши, щетите от битката за присъединяване са по-големи, отколкото от едно евентуално отлагане", анализира ситуацията Оана Маринеску. А какви биха били печалбите? "Присъединяването към Шенген ще увеличи обема на транзитните стоки и на митническите приходи. Няма и да има риск от данъчни измами с акцизни стоки като бензин и цигари", каза за "Капитал" икономическият анализатор Ливиу Войня. Според политолога Богдан Балтазар влизането ще е предизвикателство, защото Румъния ще се превърне във външна граница. "Но за румънския бизнес няма да има измерими ползи, тъй като търговците и досега пътуваха свободно", коментира Балтазар, цитиран от румънския сайт "Новини и развлечения".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Еманюел Макрон: Ако Европа не се събуди, ще изгуби контрола върху съдбата си Еманюел Макрон: Ако Европа не се събуди, ще изгуби контрола върху съдбата си

Цялото интервю на френския президент пред The Economist, което предизвика вълна от реакции в Европа

13 ное 2019, 474 прочитания

Гърция опитва тясно партньорство с Китай в сложен контекст Гърция опитва тясно партньорство с Китай в сложен контекст

Споразумения за стотици милиони евро инвестиции белязаха визита на най-високо ниво

12 ное 2019, 830 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Последната битка на Анте Готовина

Осъденият за военни престъпления генерал предизвика буря от евроскептицизъм в Хърватия

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10