Врагът на Америка

Осама бин Ладен предизвика световната суперсила и съюзниците й да влязат във война с тероризма и промени съвремения свят

Да накараш единствената световна суперсила да те приеме за личен враг е пряк път към глобална слава. А често и към смърт. Това се удаде на Саддам Хюсеин и Фидел Кастро например. Осама бин Ладен обаче беше първият, успял да накара САЩ да влязат във война с организация, а не с държава. Твърдо убеден в собствената си правота, терористът издигна знамето на джихада срещу американското правителство и поиска да поведе всички мюсюлмани на свещена война. Не успя, но радикалните му действия в последните близо 15 години разделиха света на хора, които се страхуват от него, и такива, готови да го следват вярно.

Голямата му популярност сред мюсюлманите в Близкия изток се дължи на умението му да улавя настроенията и да се възползва от обстоятелствата. Нахлуването на СССР през 1979 г. в Афганистан е прието като един вид кръстоносен поход срещу ислямски територии и събира много противници сред слабо образованото и бедно население в региона. Поведението на петролните монархии също буди недоумение - ограничен кръг хора забогатяват неимоверно, докато мнозинството тъне в мизерия и е принудено да наблюдава как САЩ и други западни държави изкупуват природните им богатства. Шейховете пък предпочитат да харчат милиардите си за свои лични интереси, а не за да защитават мюсюлманите по света, както Осама се надява. Бин Ладен напипва тази обида в обществото и реториката му през 90-те години играе с опозицията "беден, но горд мюсюлманин под властта на верен на Запада богат владетел".

САЩ, като най-голям консуматор на петрол в света, логично биват сочени от Осама за основен виновник за нещастието на мюсюлманите и експлоататор на техните ресурси. Дръзките удари, които предприема през годините срещу американски цели, достигат своя апогей на 11.09.2001 г. Ударът срещу кулите близнаци в сърцето на Америка е обида, която Вашингтон не може да прости. Нещата стават лични и американското правителство и медиите превръщат Осама в лицето на световния тероризъм, с което през следващите десет години ще си играят на котка и мишка.

От молива към меча

Роденият през 1957 г. Осама е едно от десетките деца на предприемача Мохамед бин Ладен, който забогатява пословично след строителния бум в Саудитска Арабия, станала основен износител на петрол след Втората световна война. В книгата си "Семейство Бин Ладен" носителят на "Пулицър" Стив Кол представя малкия Осама като скромно момче, отделящо много време за изучаване на религията. Според в. Guardian историите за бурната му младост, изпълнена с алкохолни партита и разврат в Бейрут, са преувеличени.

На 17-годишна възраст Бин Ладен се жени за една от многобройните си братовчедки в сирийския град Латакия. Дотук нищо необичайно. Едно момче, възпитано в духа на уахабитския ислям, живее нормален тийнейджърски живот за 60-те години на миналия век в Арабския полуостров.

В младежките години на Бин Ладен палестинската кауза и омразата срещу Израел набират все повече сила. Дебатът за въоръжен отпор на еврейските нашественици е често срещана тема в аудиториите на арабските университети. Това съвпада с рязкото забогатяване на Саудитска Арабия благодарение на петрола. Новият крал Фейсал приема с широко отворени ръце интелектуалци от целия арабския свят, които да помогнат в обучението и издигането на културното равнище на населението му.

Един от тези просветители е палестинецът Абдула Азам. Той става известен с радикалните си възгледи, проповядващи използването на въоръжена борба за защита на мюсюлманите. Азам е брънката, която свързва завинаги Осама с Афганистан. Двамата се запознават в университета в Рияд и по-късно под негово влияние Бин Ладен се заема с набиране на млади араби доброволци за водене на борба срещу СССР в Афганистан, посочва Стив Емерсън, автор на документалния филм "Джихад в Америка".

В планините на Афганистан бъдещият терорист номер едно става част от съпротивата срещу съветските войски. Тази съпротива е финансирана до голяма степен от правителството на американския президент Роналд Рейгън, който води своята "война чрез посредници" срещу СССР. Категорични доказателства, че Осама лично е получавал пари от ЦРУ, не съществуват, посочва Guardian.

Змията, която хапе ръката

През 1991 г., когато започва операция "Пустинна буря" срещу Ирак, Осама бин Ладен се намира в Саудитска Арабия, където са дислоцирани готвещите се за удар войски на САЩ. Това е повратната точка, след която омразата на Осама се обръща окончателно срещу Запада.

Британският журналист Робърт Фиск, който се е срещал няколко пъти с лидера на "Ал Каида", описва Осама като дълбоко убеден в правотата на собствените си думи. За него правителството на Саудитска Арабия е предало народа, като е превърнало държавата на практика в колония на САЩ. В интервю, дадено за Фиск някъде в планините на Афганистан през 1997 г., Осама обяснява действията си така: "Когато американците влязоха в земята на двете светини (Мека и Медина – бел. ред.) имаше големи протести срещу инвазията от улемите (духовни авторитети в исляма – бел. ред.) и студентите по шариат. Сега хората разбират проповедите от джамиите – нашата страна (Саудитска Арабия – бел. ред.) се е превърнала в колония на САЩ. Америка е нашият истински враг."

Това е само година преди името му да излезе с ярки, тревожно светещи букви на радара на американските служби. През 1998 г. президентът Бил Клинтън е събуден посред нощ от своите съветници. Два камиона с експлозиви се взривени почти едновременно пред сградите на американските посолства в Кения и Танзания. Загиват стотици хора, сред които 12 американци. Осама бин Ладен приветства нападението, което е извършено от "Освободителната армия на светите места". Разследващите случая американски служби считат, че зад тази групировка всъщност се крие египетската "Ислямски джихад," която по това време е ръководена от Айман аз Зауахири - дясната ръка на саудитеца.

В отговор на дръзката атака САЩ изстрелват няколко десетки крилати ракети по предполагаеми убежища в Судан и Афганистан, но Бин Ладен остава невредим и се настанява трайно в списъка на 10-те най-търсени терористи.

Терорист номер едно

На 11 септември 2001 г. Осама бин Ладен най-накрая успява да осъществи голямата си цел: пренася войната срещу американското правителство на територията на САЩ. Различната националност на похитителите, които отвличат самолетите, показва, че идеите на лидера на "Ал Каида" имат последователи в целия мюсюлмански свят. Няколко месеца след атаките Осама прави видеообръщение, в което поема отговорност за терористичния акт и се легитимира пред американците и пред всички останали като лицето на световния тероризъм. Епохата "Ал Каида", която ще дефинира цялото последно десетилетие за света, официално започва.

"Той имаше по-голямо влияние върху правителството и сигурността на САЩ, отколкото който и да е друг човек през последните 50 години", пише Майкъл Шойър в книгата си "Осама бин Ладен". Основателят на "Ал Каида" променя и начина, по който американците разглеждат мултикултурното си общество – всеки с по-тъмен цвят на кожата става подозрителен, всеки имигрант е повод за безпокойство. Недоверието към различните, което се надига като вълна в САЩ и Европа, е епидемия, за която покойният Осама също носи вина. 

Ликвидирането му бе една от основните цели на президента Джордж Буш. В излязлата наскоро автобиографична книга "Decision Points" Буш признава: "Няколко пъти мислехме, че знаем къде е. Но разузнаването никога не беше сигурно. Имах чувството, че оставям несвършена работа." Сега, когато наследникът му Барак Обама довърши започнатото, мястото на Бин Ладен надали ще бъде напълно заето от някой друг. Което говори достатъчно за харизмата и значението му за онзи глобален джихад, който се опита да създаде.

Повечето "франчайз партньори" на "Ал Каида" са се клели във вярност именно на саудитския милионер. Този иконичен образ, който придобива Осама сред джихадистите и терористите по света, помага да скрие факта, че след 11 септември неговата основна командна структура започва бавен, но необратим разпад. Единственият атентат, свързан с централната "Ал Каида" в западна държава, са атаките в Лондон през 2005 г. Посланията му продължават да служат за вдъхновение на бедните млади радикализирани мюсюлмани, които не виждат изход от социалното си положение, но губят силата си за все по-голяма част от арабския свят, който в последните месеци разби порочната спирала от тероризъм и авторитаризъм. Така епохата, на която Бин Ладен остана основен символ, започна да приключва още преди краткия и смъртоносен рейд в пакистанското му имение.