Обама vs. Осама

Дали САЩ най-после ще се отърсят от призрака на тероризма зависи от следващите ходове на американския президент

Американците още дълго ще се редят на безкрайни опашки по летищата, за да събуват обувки, да изхвърлят всички течности от ръчния багаж и да минават през скенери на цялото тяло. Но спонтанното ликуване, заляло САЩ след новината за елиминирането на Осама бин Ладен, подсказа колко много хора вече жадуват за края на десетте години глобална борба с тероризма. Хилядите масови събирания, партита и дори пускането на заря в Калифорния така изненадаха медиите зад океана, че впоследствие някои репортажи се опитаха дори да ги обяснят със съвпадането с края на семестъра в много университети.

Въпреки безславния край на враг номер едно, Америка още не може да се отърси от призрака на десетилетната битка срещу терора. Войната в Афганистан почти всяка седмица регистрира нов по-кървав рекорд, Ирак продължава да е само на една правителствена криза разстояние от гражданската война, а спонтанните движения за демокрация из мюсюлманския свят са още далеч от появата на нова устойчива международна система. Успехът на дългогодишната съвместна акция на ЦРУ и специалните части за елиминирането на Осама бин Ладен обаче е шанс за Вашингтон да коригира досегашната траектория на външната си политика. Вече доказал, че има куража за тежки рискове и трудни решения, президентът Барак Обама може най-после да успее да прокара отдавна необходими, но блокирани досега от хардлайнерите промени в националната сигурност.

Заглавия като "Обама - Осама 1:0" и "Обама уби Осама" ясно показаха, че големият коз на републиканците срещу президента демократ –  обвиненията, че е слаб и нерешителен, вече звучат кухо. Големият скок с 9% в одобрението на работата му (до 56%) според Pew Reseach Poll е знак, че мнозинството американци харесват новия стил на тихи, но дръзки действия. Дори хардлайнери като републиканецa Питър Кинг, председател на Комисията за национална защита в Камарата на представителите в Конгреса, намериха достатъчно добри думи, за да похвалят Белия дом за абсолютната секретност и отличното провеждане на операцията.

В изпращането на специалните части с хеликоптери в чужда страна също има доста символика, тъй като предишните президенти демократи като Джими Картър и Бил Клинтън се провалиха точно поемайки подобни рисковани ходове. Кадрите от разбитите вертолети при неупешния опит за спасяване на заложниците в посолството в Техеран през 1981 г. и от операцията в Могадишу през 1993 г. (вдъхновила филма Black Hawk Down) завинаги се запечатаха в съзнанието на американците като символ на слабостта, некомпетентността и военната импотентност на Белия дом. Затова онлайн изданието The Daily Beast написа, че с успешната акция Обама най-после е вдигнал проклятието, тегнещо над демократите в сферата на националната сигурност. Поне една дузина медии, от либералния в. New York Times до консервативната тeлевизия Fox News, се запитаха дали елиминирането на Осама няма да е големият обрат в президентството на Обама по отношение на външната политика.        

Повече Обама

Макар и повече символ, отколкото реална заплаха, повече от десетилетие Осама бин Ладен успяваше да се изплъзне на световната суперсила с нейните високотехнологични оръжия и огромен финансов ресурс. Начинът, по който той бе най-после елиминиран – чрез рутинна работа по събиране на информация, разпити, следене и удар с малък, но елитен военен отряд, повдигна шумна дискусия в Америка за параметрите на националната сигурност. Операцията всъщност повече напомняше на полицейска акция, отколкото на военна интервенция.

Затова много експерти призоваха за преосмисляне на политиката за борба с тероризма и изваждането й извън строго военните рамки. Или с други думи, тя да престане да бъде разбирана само като безкрайни и скъпоструващи широкомащабни инвазии с неизвестен край. Международни полицейски операции, подобни на тези срещу наркотрафика, прането на пари и нелегалната търговия с оръжие, може би са доста по-успешен формат за ликвидиране на световния тероризъм. Освен че са по-евтини и по-малко разрушителни от военните намеси, те предизвикват и по-малко бурни реакции и омраза към САЩ.

Дори да не се стигне до кардинална промяна на американската стратегия, вече е ясно, че глобалната война срещу тероризма, която Обама наследи от Джордж У. Буш, ще претърпи значителна трансформация. "От началото на мандата на Обама антитероризмът по принцип изгуби доминиращата си позиция в американската външна политика", обяснява пред "Капитал" Никълъс Армстронг, експерт към Института за национална сигурност и антитероризъм, "Сегашната администрация вече има възможност да коригира силно курса. Фокусът във външната политика ще е върху възвръщането на икономическата мощ на страната, сътрудничество с международните партньори, дипломация и дискусии за борба с тероризма повече в полицейско-правен, а не толкова във военен смисъл." Тоест Обама най-после ще има шанс да направи големия завой, който обещаваше през 2008 г.

Фактът, че критичната информация за доверения куриер, довела до локализирането на Осама бин Ладен, е плод на обикновени разпити, а не мъчения в затвора на военноморската база "Гуантанамо", също показва нуждата от промяна. Въпреки прилагането на крайни методи администрацията на Джордж У. Буш така и не успя да изкопчи критичната информация от задържаните там. Ликвидирането на враг номер едно може би най-после ще сложи край на параноята и ще даде достатъчно обществена подкрепа на Обама да затвори една от най-срамните глави в новата американска история – затворът в Гуантанамо.

А с Афганистан накъде?

Може би най-осезаемата промяна се очаква да бъде по отношение на войната в Афганистан - мястото, откъдето Осама бин Ладен атакува Америка преди близо десетилетие. "Реално умиротворяването на Афганистан зависи много от ситуацията в Пакистан и сътрудничеството между Вашингтон и Исламабад", коментира Никълъс Армстронг. "Фактът, че Осама бе открит толкова близо до Исламабад, и то в град с голямо присъствие на военни офицери, е голям удар за Пакистан. Това обаче може да стане силен предлог САЩ да натиснат пакистанската армия и разузнаване да помогнат с информация къде се намират например номер две в "Ал Каида" Айман аз Зауахири и може би водачът на талибаните молла Омар. Така че елиминирането на Осама ще има директен ефект върху Афганистан", категоричен е експертът.

Като цяло обаче сегашният успех заплашва да подкопае дългосрочната стратегия на Обама в Афганистан. След като конкретният повод за инвазията бе ликвидиран, все повече американци ще се чудят дали усилията по умиротворяване и възстановяване на една далечна, раздирана от кланови противоречия и лишена от геостратегическо значение, страна си струват. "Вероятно ще чуем много гласове и натиск за изтегляне възможно най-скоро от Афганистан. За Обама ще е много трудно да защитава дългосрочно присъствие, а успехът в Афганистан всъщност изисква десетилетия", категоричен е Никълъс Армстронг. Според него рано или късно президентът ще трябва да преосмисли стратегията си. Евентуалното назначаване на досегашния главнокомандващ на силите на НАТО в Афганистан ген. Дейвид Петреъс за директор на ЦРУ вероятно е знак за промяната на мисията там - досегашният военен характер на умиротворяването ще се смени с по-прикрит и разчитащ силно на разузнавателни и задкулисни операции.

С елиминирането на Осама Барак Обама не само повиши шансовете си в предстоящата предизборна битка догодина. Сега президентът отново има достатъчно политически кредит, за да префокусира американската външна политика. Защото отстраняването на лидера на "Ал Каида" всъщност бе по-лесната част. Краят на омразата, параноята и безкрайните военни операции ще дойде много по-трудно.