Най-добри (не)приятели

Ликвидирането на Осама бин Ладен осветли проблемните отношения между САЩ и Пакистан

Пакистан е в епицентъра на битката с талибаните
Пакистан е в епицентъра на битката с талибаните    ©  Reuters
Пакистан е в епицентъра на битката с талибаните
Пакистан е в епицентъра на битката с талибаните    ©  Reuters

Мистерията кои са потайните обитатели на къщата в Аботабад, които горят боклука си в двора, вместо да се изложат на риска да го изнесат навън, вече е разгадана. Сега за Пакистан остава трудната задача да обясни как най-търсеният човек в света е живеел необезпокоявано поне от четири години под носа на мощната пакистанска армия.

Исламабад изглежда унизен от американската операция по ликвидирането на Осама бин Ладен и се оказа в позицията да обяснява как така от погледа му е убегнала постройка, която е осем пъти по-голяма от останалите къщи в околността, със стени като крепост и с охрана. И при това е на метри от елитна пакистанска военна академия.

Двойна игра

Все още не е ясно каква част от американската операция е била съгласувана с пакистанските власти. Исламабад побърза да отрече всякакви връзки с убийството на саудитския терорист и заяви, че не е знаел за военната мисия, докато щатските спецчасти не са напуснали пакистанското въздушно пространство. Редица международни експерти обаче се съмняват, че подобна операция е била възможна без знанието, а вероятно и помощта, на Пакистан. За това говорят няколко факта – пакистанските разузнавателни служби са поели разпитите на жените и децата в къщата, а междувременно местни войници са разчиствали останките от авариралия по технически причини американски хеликоптер.

"Пакистанските разузнавателни служби бяха държани настрана. Може би са дали някаква информация, която не са знаели за какво е, но не мисля, че съзнателно са искали да участват в тази операция, за да не бъдат виждани като съучастници в залавянето на Осама", заяви пред "Капитал" Найджъл Инкстър, директор по въпросите на международните заплахи и политическия риск към Института за стратегически и отбранителни изследвания във Вашингтон. Старши изследователят от Института по въпросите на сигурността към ЕС Даниъл Киохън също споделя мнението, че Исламабад е имал някаква роля: "Пакистанското правителство бе сред първите, които поздравиха американците, и ако не могат официално да обявят, че са участвали, то те са се включили по някакъв начин, на някакъв етап", коментира той пред "Капитал".

Ако пък наистина американците не са координирали действията си с Пакистан, това е показателно както за недоверието, така и за обтегнатите напоследък отношения между двете страни. Вашингтон, изглежда, има все по-малко доверие на стария си съюзник въпреки милиардите, които изсипва в страната от 2001 г. за борбата с фундаменталистите. В западните медии се появиха заглавия като "Двойната игра на пакистанците е разкрита", "Маската им падна" и "Пакистан наистина ли си мисли, че ще му повярваме".

Остава въпросът некомпетентни ли са пакистанците в усилията си срещу тероризма, до степен да не са видели проблема в задния си двор, или са предали доверието на Америка, като осигуряват протекция за враговете й. "Това са двете опции и нито една от тях не се отразява добре на американско-пакистанските отношения. Много американци започват да се чудят къде потъват тези милиарди долари, които САЩ дават на Исламабад", отбелязва пред "Капитал" Гарет Прайс, специалист по Пакистан от британския институт по международни отношения Chatham House. Подобно е мнението и на Шон Грегъри от университета в Брадфорд, цитиран от в. Wahington Post. Той смята, че пакистанските военни са или необичайно неподготвени, или са съучастници на терористите.

Партньори по неволя

Пакистан се намира в епицентъра на битката с "Ал Каида". Той е едновременно най-важният и най-трудният съюзник на Запада. След 11 септември Исламабад бе изправен пред два избора – или да се присъедини към САЩ, или да бъде на страната на терористите. На практика той избра и двете, констатира сп. Foreign policy. Местните военни и разузнаването останаха близки до трите главни афганистански бунтовнически групи - талибаните "Кета Шура" на молла Омар, "Хезб-и ислами" на Гулбудин Хекматиар и мрежата на командир Джалалудин Хакани. И все пак същите военни и разузнавателни служби изиграха важна роля в предотвратяването на атаки по западни цели. "Отдавна има подозрения, че пакистанското разузнаване симпатизира на "Ал Каида". Част от пакистанските партньори вероятно играят и в двата лагера", коментира Даниъл Киохан.

Преди време американският държавен глава нарече Пакистан дом на рака, наречен тероризъм. Това беляза охладняването на отношенията между Америка и Пакистан. Администрацията на Обама отдавна натиска правителството в Исламабад да вземе мерки срещу терористичната мрежа "Хакани", отговорна за насилието в Източен Афганистан, както и срещу талибаните в провинция Пенджаб. Разривът между съюзниците се задълбочи допълнително, след като през януари западен наемник, работещ за ЦРУ, простреля фатално двама пакистанци и се прибра у дома, без да бъде съден. Това накара Исламабад да постави ултиматум на американските специални части да се изтеглят от страната.

След убийството на Бин Ладен пакистанското министерство на външните работи коментира в изявление, че ликвидирането на терориста е "значителна пречка за екстремизма по света". Барак Обама също заяви, че с пакистанския му колега Асиф Али Зардари са на мнение, че това е "добър и исторически ден за двете нации", както и че усилията на Исламабад срещу "Ал Каида" и разклоненията й ще продължат. Тези топли декларации обаче са в противоречие с подозренията, които преди дни изказа държавният секретар Хилари Клинтън, че висши пакистански представители са знаели къде се крие Бин Ладен.

Обичат ме, не ме обичат

Политиката срещу тероризма, провеждана от Вашингтон, и особено операциите в Пакистан са изключително непопулярни сред хората в страната. Тези настроения контрастират с факта, че вече десетилетие властта в Исламабад сътрудничи на американците в борбата с талибаните. Много обикновени граждани обаче не крият симпатиите си към антизападната агресия на Осама. В анкета на Gallup Pakistan от 2009 г., цитирана от сп. Economist, близо 60% от запитаните отговарят, че САЩ представляват най-голяма заплаха за страната, докато Индия получава 18%, а пакистанските талибани - 11%. А според проучване на изследователския център Pew сред седем мюсюлмански страни пакистанците са тези, които най-малко подкрепят идеята, че демокрацията е най-добрата форма на управление - едва 42%.

Напоследък в Пакистан се наблюдава рязко покачване на фундаменталистките и антизападни настроения, особено в граничната провинция Панджаб. В момента е видимо, че американците не се радват на популярност в страната. Това мнение споделя и Даниъл Киохан, според когото "САЩ имат сериозен имиджов проблем в Пакистан, антиамериканизмът там е много, много силен".

Това невинаги е било така. Преди Съветският съюз да се оттегли от Афганистан, около една трета от пакистанците са смятали САЩ за неблагонадеждни. Оттогава обаче броят им е скочил до две трети. През 80-те години на миналия век Исламабад бе верен съюзник на Вашингтон при изтласкването на съветските войски от афганистанска земя.

Американските власти отдавна твърдят, че управленското ядро на афганистанските талибани се намира в югозападния пакистански град Кета. В същото време терористичната мрежа "Хакани", базирана в Пакистан, но нападаща американските войски в Афганистан, също се радва на относително спокойно съществуване в планинските племенни райони благодарение на старите си връзки с пакистанското разузнаване. Пакистан категорично отхвърля и двете обвинения. Но доколко може да се вярва на страна, която доскоро пламенно твърдеше, че нито Осама бин Ладен, нито заместникът му Айман аз Зауахири, нито молла Омар се намират на територията й?

Всичко това обаче не променя факта, че Пакистан продължава да бъде стратегически незаменим за интересите на САЩ в региона. И въпреки всички съмнения краят на Бин Ладен вероятно няма да е епилог на партньорството по неволя между Вашингтон и Исламабад.