Новият брой: Накъде след вота
Close

Коалиционно захлаждане

Референдумът за реформата на избирателната система изостри отношенията между консерватори и либералдемократи в британското правителство

Отношенията между Ник Клег (вляво) и Дейвид Камерън вече не са така гладки
Отношенията между Ник Клег (вляво) и Дейвид Камерън вече не са така гладки
Отношенията между Ник Клег (вляво) и Дейвид Камерън вече не са така гладки    ©  Reuters
Отношенията между Ник Клег (вляво) и Дейвид Камерън вече не са така гладки    ©  Reuters

Докато светът бе вперил поглед в британската кралска сватба, едно друго събитие, с далеч по-важен потенциал за Обединеното кралство, мина сякаш почти незабелязано от чуждите медии. На 5 май британците гласуваха на местни избори, и което е по-важно - на референдум за промяна на избирателната система. Това е едва вторият референдум в историята на Великобритания.

Шестдесет и осем процента от гласоподавателите отхвърлиха предлаганата от либералдемократите на вицепремиера Ник Клег промяна в начина, по който се избират членовете на парламента, и така поне за поколение напред се запази сегашната система, известна като first–past–the–post. При нея кандидатът с най-много гласове печели, независимо дали е събрал 51% или не. Това по принцип облагодетелства само най-големите партии като консерваторите и лейбъристите и е трън в очите на либералите. Алтернативната система, която хората на Клег предложиха, предвижда само кандидатът, събрал 51%, да е победител. В листите претендентите се подреждат от избирателя според предпочитанията му и той посочва алтернативния си избор - за кого би гласувал на втория тур, ако фаворитът му отпадне. Така все едно има мажоритарни избори в два тура, само че събрани в един.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat
    • + 1

    Докато либералите пропуснаха шанса за ромяна в избирателната система, лейбъристите си възстановиха позициите, а торите запазиха Англия, се случи друго - Шотландия има парламент с множинство на националистите. И референдум след 3 години за независимост. А това не е никак невъзможно.

    Нередност?
  • 2
    jj avatar :-|
    J.J.
    • + 2

    До коментар [#1] от "kardinalat":

    Напротив напълно невъзможна е пълна независимост. Просто и двете страни осъзнават, че това би било само минус за тях. Шотландците ще изгубят бюджетна свобода, изкуствено по-ниските държавни разходи (отбрана, външна политика и т.н.), достъпа до огромния пазар на UK, и т.н. Англия също ще изгуби доста неща, като например по-малък пазар. А и двете системи са прекалено свързани, и в правото, например, и в политическо отношение и всякак. Просто практически е прекалено тежко и ненужно да се търси решение, което ще отнеме поне няколко десетилетия...

    "Според експертите избирателите са наказали Ник Клег, тъй като не е отстоявал по-категорично позициите си пред торите и за в бъдеще ще настояват той да поеме по-независим политически курс от своите партньори."
    Ник Клег го наказаха основните му гласоподаватели: младите и тези с либерално мислене, които гласуваха за него. Основна част от платформата му беше безплатното висше образование в цял UK (в момента само в Шотландия е така, и то само за шотландски или европейски граждани, англичани, северно-ирландци, уелсци и т.н. си плащат :)), и изобщо много реформи в образованието. За сметка на това те получиха точно обратното: либералите гласуваха "За" на новия закон за Висшето Образование, което го направи изключително трудно достъпно за средната класа, а пък за ниските нива на социалната стълбица, направо невъзможно. Просто пълно падение и неоправдаване на гласовете.

    Нередност?
  • 3
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat
    • + 1

    Много неща за последните 20 години изглеждаха невъзможни, а вече са реалност. Независимостта на Шотландия представлява реална хипотеза. И доколкото не бих се изненадал в един момент антиевропейските тежнения в Англия и Уелс да наделеят, то проевропейския уклон на Шотландия да се бъде последната капка преляла чашата. А за пазарите - имаме примера на Чехия и Словакия. Разводът помежду им не попречи на икономическото коопериране.

    Нередност?
  • 4
    jj avatar :-|
    J.J.
    • + 1

    До коментар [#3] от "kardinalat":

    Хипотеза, да. Но вероятност -> едва ли. Подкрепата за независимост е доста малка, около 20-30%, а и непрекъснато пада. Просто деволюцията свърши това, което целеше. В момента спорът е, честно казано, за приходите от Северно море, за възможностите за разширяване на деволюираните области (не знам как е на български, devoluted areas имам предвид) и т.н., а не за независимост или рефередум. Последните две са просто популизъм...

    Нередност?
Нов коментар