Дра(х)ма без край
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дра(х)ма без край

На гръцкия хоризонт няма надежда

Дра(х)ма без край

Наливането на още средства в Гърция само ще направи фалита й по-скъп и опасен

Светломира Гюрова
16546 прочитания

На гръцкия хоризонт няма надежда

© Reuters


Ако следваме максимата "Не вярвайте на нищо в политиката, докато то не бъде официално отречено", то фалитът на Гърция е едно от най-сигурните неща на света. Вероятно не остана високопоставен политик или представител на институция в Европа, който да не е опровергавал страстно и многократно, че преструктурирането на гръцкия дълг е възможно и че дори е обсъждано.

В последната седмица изкуството на отричането в ЕС достигна нови висоти, след като една не-чак-толкова-тайна среща на финансовите министри на най-големите страни от еврозоната в Люксембург, посветена на гръцкия въпрос, разбуни духовете и пазарите. Тя бе последвана от нова лавина от опровержения, но и едно признание - че спасителната програма за Атина не работи и ще трябва да бъде предоговорена, като е много вероятно страната да има нужда от допълнителен заем. Самият факт, че това, което инвеститори и независими икономисти говорят отдавна, най-после бе официално потвърдено от ЕС, е повратен момент в гръцката финансова трагедия.

Така точно една година след като Гърция стана първата страна в еврозоната, на която бе хвърлен финансов пояс, спасителите и спасените пак се върнаха в начална позиция. Което само доказва колко ужасно погрешен е подходът, с който Европа се опитва да сложи край на дълговата криза. Отлагането вече не е опция и времето на лесните решения свърши. Лидерите на ЕС трябва най-после да признаят, че няма начин Атина да се измъкне от финансовия ад, без да мине през чистилището на фалита. Ако искат да ограничат заразата и да избегнат риска Гърция да повлече със себе си не само Ирландия и Португалия, но и опасно голямата Испания, европейските политици вече нямат право на грешки и е хубаво да измислят как неизбежното преструктуриране на гръцкия дълг да стане контролирано, подредено и възможно най-безболезнено.

Упс, те пак го направиха

През май 2010 г. на гръцкия пациент беше поставена диагноза "критична неплатежоспособност". Страната беше вкарана в интензивното отделение на еврозоната и й беше влята животоспасяваща инжекция от 110 млрд. евро, осигурени от ЕС и МВФ. Предписана беше и драконовска диета от бюджетни съкращения и радикални реформи. Дванайсет месеца по-късно се оказа, че пациентът не само не оздравява, но и става все по-зле. Дори и лекуващите лекари начело с германския канцлер Ангела Меркел бяха принудени да признаят, че е изключено Гърция да стъпи на крака и да бъде в състояние да се завърне през 2012 г. на капиталовите пазари, за да разчита да се финансира чрез тях, както беше по план.

Осъзнаването на тази неприятна истина е причината премиерът на Люксембург и председател на ЕКОФИН Жан-Клод Юнкер да свика миналия петък тайна среща на финансовите министри на Германия, Франция, Италия, Испания и Гърция, еврокомисаря по икономическите въпроси Оли Рен и президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Същия ден обаче в онлайн изданието на немското сп. Spiegel излезе статия със заглавие "Гърция обмисля да излезе от еврозоната", в която се казва, че на срещата във великото херцогство германският финансов министър Волфганг Шойбле ще се опита да откаже Атина от тази идея с помощта на анализ, описващ сеизмичните последствия от подобен ход. Според описания в документа сценарий новата гръцка валута ще се обезцени с поне 50% спрямо еврото, което означава дългът на страната да скочи до 200% от БВП и фалитът да стане неизбежен.

Развитието на събитията в следващите няколко часа е много показателно за неадекватния начин, по който европейските политици се опитват да се справят с гръцката драма. И както отбеляза в. Financial Times, щом не са способни дори да организират едно тайно събиране, как биха могли да решат дълговата криза?

Първо говорителите на Юнкер и на Европейската комисия категорично отрекоха да има подобна среща. След тази откровена лъжа дойдоха обясненията, че на събирането изобщо не се е обсъждало Гърция да се връща към драхмата, а само какъв нов пакет от мерки да бъде предложен на страната. Но както коментира в. Suddeutsche Zeitung, вече никой не може да вярва на лидерите на ЕС по този въпрос. "Рядко сме виждали политици да се държат толкова безотговорно, както в петък вечер", отбеляза гневно германският всекидневник.

Акрополис сега

"Преди една година Гърция не беше спасена. Тогава имаше криза с ликвидността, но никой не видя по-дълбоката структурна криза. Тогава всички мислеха, че ще дадат милиардите, които са необходими, и нещата ще се оправят", казва пред "Капитал" Юрген Гаулке от влиятелния германски Институт за икономически изследвания (Ifo). Главният икономист на лондонския Centre for European Reform Саймън Тилфорд също смята, че ЕС сбърка от самото начало с Гърция, а след това и със следващите нуждаещи се от помощ страни - Ирландия и Португалия. "Всичко, което европейските лидери направиха, беше да добавят още дълг към вече невъзможно големия дълг на Гърция. Те просто заемат още пари на неплатежоспособни страни, които имат малък или никакъв шанс да намалят задълженията си достатъчно, за да могат да се върнат на финансовите пазари", коментира Тилфорд за "Капитал".

Ясно е, че спасителният план за Гърция е пълен провал. При тотално възпиращи лихви в момента от 25% по двегодишните облигации и близо 15% по десетгодишните няма никакъв шанс Атина да се финансира самостоятелно след две години. Същевременно единственото, което расте в страната, са дългът и безработицата. Бюджетният дефицит миналата година беше цели 10.5%, доста над договорените с ЕС и МВФ 8.1%. Въпреки опитите на правителството на Георгиос Папандреу да изсветли сивия сектор укриването на данъци остава любим национален спорт и това в комбинация с третата поредна година на рецесия няма как да вкара достатъчно средства в бюджета. Подобна каша би била предизвикателство и за най-стабилното и сплотено правителство на света. А гръцкото съвсем не е такова и се раздира от вътрешни противоречия по повод и без това абсурдно оптимистичните планове на правителството да събере близо 50 млрд. евро приходи от приватизация до 2015 г.

Виновни за провала са както Атина, така и ЕС. "От една страна, целите в програмата бяха свръхамбициозни. И от друга, гръцкото правителство се оказа неспособно да изпълнява договорените мерки. Заради комбинацията от тези два фактора сега изглежда, че Гърция ще има нужда от допълнително финансиране", казва пред "Капитал" Георгиос Кацикас, анализатор от уважаваната гръцка фондация за европейска и международна политика ELIAMEP. Числата, които се спрягат за евентуалния нов заем в гръцките и международните медии, са между 20 и 60 млрд. евро.

Фалит и още нещо

До този момент стратегията на ЕС беше не да води, а да следва събитията и да тупа топката за печелене на време. Както отбелязва сп. Economist, основната цел беше проблемът да бъде изтласкан отвъд политическия хоризонт на водещите фигури в ЕС - 2012 г., когато френският президент Никола Саркози ще се бори за втори мандат, и 2013 г., през която Ангела Меркел ще се изправи на парламентарни избори. По думите на колумниста на в. Financial Times Волфганг Мюнхау в сърцевината на кризата в еврозоната не е дългът на проблемните периферни държави, който е относително малък, съпоставен с БВП на валутния съюз, и от макроикономическа гледна точка е буря в чаша вода. Проблемът е, че европейските лидери са политически неспособни да пресекат разпространяването на кризата. След като стратегията на най-малкото съпротивление не проработи, сега са нужни свежо мислене и смели идеи.

Проблемните държави и особено Гърция не могат да бъдат държани на изкуствено дишане до безкрай, още повече на фона на нарастващата съпротива срещу това в северните страни. Следващата мярка би била съкращаване на дълговете независимо под каква форма, смята  Юрген Гаулке. "Това може да стане чрез удължаване на периода на връщане на кредитите, чрез промяна на лихвите или чрез орязване на самия дълг. Според нас този сценарий ще се случи в краткосрочен план. В момента ЕЦБ е най-големият кредитор на Гърция, което обяснява защо ЕС и банката така твърдо се противопоставят на преструктурирането на дълга", обяснява представителят на Ifo.

Гърция на практика е във фалит - никой не може да очаква от една малка и стагнираща икономика с лоши изгледи за растеж да обслужва колосален дълг, който през 2013 г. ще бъде около 160% от БВП. Според Саймън Тилфорд вероятно ЕС първо ще опита с т.нар. "меко" преструктуриране - разсрочване на падежа на гръцките облигации. Икономистът от Centre for European Reform обаче смята, че това ще се окаже недостатъчно и ще се наложи да се прибегне до "твърдо" преструктуриране - намаляване на главницата, или т.нар. отписване на дълг. "Това ще трябва да бъде внимателно управлявано. Ще е нужна подкрепа за гръцките банки, за да бъдат предпазени от колапс. А ЕЦБ ще трябва да инжектира много пари в пазарите на облигации в цялата еврозона, за да предотврати зараза от Гърция към други страни", смята анализаторът.

Това ще е неприятно и скъпо, но алтернативата ще е още по-скъпа. "Ако ЕС продължи да добавя още дълг, цената на фалита, когато той дойде, ще бъде дори още по-голяма. Въпросът е дали преструктурирането да бъде направено сега или отложено за в бъдеще и така да става все по-голямо и по-скъпо", казва Саймън Тилфорд.

По темата работи и Зорница Маркова

Защо гръцката криза ни вълнува 

1. В България оперират четири банки с гръцка собственост, както и клон на Alphabank. Те контролират общо над 1/4 от активите на българската банкова система, като сред тях са и две от петте най-големи кредитни институции в страната (ОББ и Пощенска банка). Гръцката дългова криза неминуемо се отразява на местните банки, а с това и на българските им поделения. Покачването на риска оскъпява финансирането им, което може да се пренесе и на българския пазар. Освен това местните банки са основните кредитори на гръцкото правителство - по оценки на UBS те държат държавни облигации за около 72 млрд. евро, или 22% от общото им количество. Ако Гърция фалира, това ще доведе до сериозни загуби за тях и съответно до по-малка възможност да подпомагат поделенията си.

2. Гърция е един от основните търговски партньори на България, като износът към южната съседка за 2010 г. възлиза на 2.4 млрд. лв. В стойностно изражение той е нараснал с 10% спрямо предходната година, но в много сектори това се дължи основно на скок на цените, като има спад на изнесените количества. Докато гръцката икономика е закачена на европейските системи и е принудена рязко да намалява разходи, тя трудно ще успее да се върне към растеж. А това означава, че потреблението (включително и на български стоки) ще остане потиснато.

3. За момента българските публични финанси са стабилни и доходността по държавните ценни книжа пада. Големите инвеститори обаче разглеждат региона като едно цяло и усещането за риск може лесно да се пренесе през граница. За чуждите инвеститори България много прилича на гръцки сателит поради силната обвързаност на двете икономики. И съответно евентуален фалит на Гърция вероятно ще повлияе на инвестициите в целия регион и ще оскъпи финансирането и за българското правителство.

4. Гръцката криза се дължи основно на ниска фискална дисциплина и останалите страни от еврозоната ще са особено предпазливи към приемането на нови членки. Освен това на входа вече ще се искат много повече гаранции, че след приемането правителството няма да разхлаби дисциплината. Вратата на еврото вероятно ще остане затворена временно за България, като този период ще е толкова по-дълъг, колкото повече се проточва гръцката криза.

Ако следваме максимата "Не вярвайте на нищо в политиката, докато то не бъде официално отречено", то фалитът на Гърция е едно от най-сигурните неща на света. Вероятно не остана високопоставен политик или представител на институция в Европа, който да не е опровергавал страстно и многократно, че преструктурирането на гръцкия дълг е възможно и че дори е обсъждано.

В последната седмица изкуството на отричането в ЕС достигна нови висоти, след като една не-чак-толкова-тайна среща на финансовите министри на най-големите страни от еврозоната в Люксембург, посветена на гръцкия въпрос, разбуни духовете и пазарите. Тя бе последвана от нова лавина от опровержения, но и едно признание - че спасителната програма за Атина не работи и ще трябва да бъде предоговорена, като е много вероятно страната да има нужда от допълнителен заем. Самият факт, че това, което инвеститори и независими икономисти говорят отдавна, най-после бе официално потвърдено от ЕС, е повратен момент в гръцката финансова трагедия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

68 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Чета доста международна икономическа преса. Натрапва ми се, че журналистите като папагали повтарят една и съща информация, окрасена с коментари на кръчмарско ниво. Никой не се сеща да попита следните елементарни въпроси:

    1. Австрия и Гърция декларират еднакъв БВП (Австрия има по-малко насенелие, но пък по-висок БВП на човек). Гръцкият фиск събира данъци за 40-45 милиарда евро годишно, австрийският - за 140-160 милиарда евро. Значи нещо не е наред. Няма как да има още 75% сива икономика в допълнение на австрийската. За мен случаят е ясен: данните за БВП са изкуствено завишавани, за да се точат нови кредити. То дългът, който е една сума от задължения, беше натаманен, какво остава за БВП, където има различни методики, статистически извадки и др. богати възможности за творчество?

    2. Обявява се бюджетен дефицит от примерно 25 милиарда евро, в същото време обаче дългът е скочил с 45 милиарда евро, а кешовите резерви са се стопили с още 5. Откъде идва разминаването, няма кой да попита? 25 милиарда потъват покрай другото.

    3. Дори целият дълг да бъде нулиран още днес, лихвените плащания, поне до скоро, бяха по 10-15 милиарда евро на година. Останалата сума пак ще цъфне и след има-няма 2 години ще следва нов фалит.

    4. Самият модел на гръцкото стопанство се състои в наливане на заеми в пенсии, социални придобивки, чиновнически заплати и държавни поръчки. Спре ли се кранчето, изчезват и данъчните приходи, на които се разчита за изплащане на дълга. Просто това са едни и същи пари, които ги отчитат на 2 пъти, без да им прави впечатление!

    Колкото и да е тъжно, реалистичният изход е само един:

    1. фалит с 80% - 90% зачеркване на заемите
    2. спиране на кранчето за нови заеми, а оттам и за кухи заплати, социални привилегии и пр.
    3. като резултат от точка 2., спад на жизнения стандарт до този на другите страни в региона: Турция, България, Македония, Сърбия, Румъния.
    4. Бавно и мъчително изплащане на последните 10% - 20% остатък от главницата, което пак си е цифра.

    Опитът да се изтръгнеш от балканската мизерия чрез лапане на заеми завърши с провал.

  • 2
    loligo avatar :-|
    loligo

    мен по-скоро ме притеснява отражението на гръцката криза върху нас. Както стана дума в статията, 2те икономики са тясно свързани и ако Гърция фалира това никак няма да е добре и за нас. Сега като се замисля, спестяванията си май ги държа в гръцки банки и сериозно се замислям дали да не ги прехвърля другаде.

  • 3
    45iv avatar :-|
    45iv

    След като книжата им са с оценка jink- боклук, защо държавата им да е нещо друго.

  • 4
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Чета за гръцката криза от вестниците, но когато пътувам там - няма и помен от криза! Селата са живи с красиви и поддържани къщи, земята се обработва, полива и т.н, пътищата (дори междуселските) са здрави, с необходимите знаци и информационни табели и натоварени, въпреки 1,70 евро за литър бензин. И това е в Северна Гърция, която е най-дивата и изостанала част на страната.

  • 5
    m17 avatar :-P
    m17

    До коментар [#4] от "davidkovb":

    Интересния въпрос е дали гърция може да си позволи това благоденствие ? И очевидно от чудовищните заеми не може. Така че интересното е какво ще стане като заемите секнат. Защото няма нищо вечно, най-малко пък келепира на гърците ще е вечен.

  • 7
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    "...Тогава имаше криза с ликвидността, но никой не видя по-дълбоката структурна криза..." ама моля ви се, пак послъгвате. Твърде много хора даже от този форум видяха дълбочината на кризата и критикуваха предложеното лекарство от ЕС. Ако пък сте откровени, що за икономисти сте? Откровено ли смятате, че дългова криза се решава с увеличаване на дълга? Откровено ли смятате, че чрез дълг една държава може да развие икономиката си?
    Аз смятам, че не може. Бих казал следното. Всяка частна компания може да се развие чрез заем. И примерите са безброй. Но никоя държава не може. Поради простата причина, че държава пари не прави, само ги харчи. Историята го е доказала от древността, през средновековието че до наши дни. Държава и икономика са несъвместими понятия.

  • 8
    45iv avatar :-|
    45iv

    До 7 dreamer-Да колко хубаво би било да си припомним какво сме писали на този форум преди година, тогава пишех сериозно по въпроса и спорех сега ве4е на маитап.Подобно сериозно съм спорил и дали да приемем Еврото , ве4е доста се съгласиха .

  • 9
    k_ avatar :-|
    k_

    Ах, гиди мамини мушмороци - "Меко преструктуриране, с разсрочване на главницата."
    Сладури!
    Твърдо ще е. И то с отписване на големи проценти от дълга - 20-30%, за сметка на кредиторите.
    Защото като счупят джамлъците на Атинския Парламент, европейските политици може би най-сетне ще изтерезнеят и най-сетне ще наберат кураж да се опънат на мазните котараци от банкерите дето сега ги стискат за топките щот се задавт избори.
    Ако и тогава не им дойде акъла в главата, кучета ги яли.
    Между другото, много ми е любопитно какво мисли Иван Кръстев по тоя заплетен случай?

  • 10
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Държавна финансова грешка е причина за криза в Гърция

    Проблемът в Гърция е, че живеят при наличност на ненужна държавна финансова грешка. При нейно продължаване, всяко правителство колкото повече работи – (за достатъчно време) толкова по-лоши управленски резултати постига.

    [Същността на държавната финансова грешка е, че при условия с ползване на "Незлатни пари" се управлява по начин от времето със "Златни пари".
    Запазването на стария (от времето със "Златни пари") начин на финансово управление при нови условия с "Незлатни пари" развива икономически и социални диспропорции и (за достатъчно време) винаги води до криза.]

    Заради тази своя управленска грешка - правителствата са с държавен бюджет с ненужни завишени държавни разходи и ограничени бюджетни приходи.
    Именно наличието на тази (доскоро неизвестна) държавна управленска грешка е особено важната причина за днешната криза.
    Решението за успешно спасение е известно - ако се прекрати тази никому ненужна държавна финансова грешка ще се преодолее кризата.
    Само до 24 часа след начало на усъвършествано държавно финансово управление в Р. Гърция - развитието на финансовата криза в държавата ще спре.

    Иван Митев


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK