Чао, Силвио?
Италианският премиер претърпя унизително поражение на местните избори. Това бе разчетено като знак за политическия му край


Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Да се предрича политическата смърт на Силвио Берлускони е рискована работа. В последно време обаче черните облаци над главата му все повече се сгъстяват. Поредният удар дойде тази седмица по време на местните избори, които се проведоха в 1200 града и 11 провинции. И на втория тур, както и преди две седмици на първия, дясноцентристката партия на италианския премиер "Народ на свободата" претърпя поражение. Още преди вота Берлускони заяви, че той ще бъде своеобразен референдум за политиката на правителството през последните месеци и тест за популярността му сред електората. Несекващите скандали около премиера обаче явно са повлияли за незадоволителните резултати от изборите и според някои анализатори бележат началото на края на правителството на Берлускони.
В момента той е главно действащо лице в четири съдебни процеса, а обвиненията варират от секс с непълнолетна проститутка през корупция до вмешателство в правосъдието. Премиерът твърди, че всичко е скалъпено от левицата и че ще изчисти репутацията си.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
10 коментара
Когато животът политически е свършил, следващият е сексуалният.
Да пожелаем на човека успех в четенето на "Кама Сутра" и практическата й реализация под формата на креватна гимнастика.
Берлускони си е ченто пер ченто мафиозо. И ще бъде наказан - every morning, covered with bitches
Ако италианските избиратели са също такива лумпени като българските /а те май са/, Берлусконито все още има шанс. Политик като него нямаше да да стигне до никъде в държави като Германия, Швеция или Финландия, но Южна Европа е друг свят. Показват го и съответните финансови проблеми на PIGS.
Италия обича палавите мъже. Обича тия дето си вадят показват пи...ките насам-натам, защото това е гордостта на италианците.... Повечето италианци считат , че ако Силвио е преспал с 10-на 20 годишни, то те също са участвали в събитието :)
Силвио пак ще оцелее..
Това е човекът, който на практика представи Борисов на европейската сцена. Може би и по молба на добрия си приятел Путин, за партитата, скъпите подаръци и големите контракти с когото има много коментари и забележки...
Путин направи кариерата си в КГБ, типично за Русия.
Берлускони от доста години се бори (до сега успешно) освен с много други обвинения и с това, че е още от началото на бизнеса му е имал силната подкрепа на ... мафията. До сега! Може би не е безинтересно човек да попрочете не само за сложните и пртиворечиви отношения и история на КГБ и западните служби (вкл. стрелбата срещу папата...), но също и за ... тези между КГБ и мафия(и)та(е) в Италия.
Не знам за вас, ама на мен ми бе и смешно, и малко нелово, когато Берлускони на една от първите му официални срещи с Борисов намери за уместно да ... го потупа по раменета и да го похвали за ... тях, че били широки! От всичко, което може да му мине през ума на един човек (и особено политик и държавен глава) на среща на подобно ниво за коплимент този ми се струва особено неподходящ.
Когато някой получи похвала за външния си вид (ако не е жена, разбира се) на среща на високо ниво, това всъщност комплимент ли е, или осъзнат (или не) сарказъм по отношение на умствен багаж и липса на други персонални качества и достижения? А може би отивам твърде далеч, що се касае до Берлускони - той е пословично известен с изцепките си и на моменти отчетливо просташките си прояви.
Но - както каза тук някой - това явно импонира на някои групи хора (избиратели), по подобие на България.
Така на времето Буш - младши многократно правеша какви ли не гафове, храчеше пред камерите, говореше глупости,...но си имаше доста почитатели, които си го харесваха тоолкова, че да гласуват за него и за втория му мандат - толкова, че да могат крайните резултати да се доближат достатъчно до водещия конкурент, за да могат да бъдат успешно манипулирани в щата, където брат му бе губернатор!...
В края на краищата всички - поне тук в този форум - не харесваме чалгата, май, обаче когато бях преди години в България и един приятел ме заведе в един клуб, където бе претъпкано и момчета и момичета кършеха тела под звуците на някаква непозната за мен дотогава "музика" с ориенталски напеви, аз не скрих изненадата си, но не можах да издържа повече от 5 минути, независимо от любопитството ми от незабравимата гледка - екзалтирани момичета кършеха снаги на масите при някакви циганско-турски ритми (с цялото ми уважение към всеки и всички, независимо от пол, раса, вероизповедание,...) и с някакъв невероятно безмислен повтарящ се до умопомрачение текст. А аз се питах как може подобна музика, или подобни словесни простотии и малоумие да доведат до такова състояние - екзалт - някого, или групи хора...Гледката ми бе и интересна, и озадачаваща, и навеждаща към много размисъл за това, което наистина става в България през последните години...
От тогава вече имам отлична и напълно достатъчна представа от първа ръка що е чалга и има ли тя почва в България.
Мисълта ми е, че аз може и да не си падам по подобна музика (или по такива същества като Азис), но тя очевидно запълва някаква необходимост и привлича достатъчно хора, предимно по-млади, запълвайки ниши, отворени от отсъствието на по-стойностна музика, култура и забавления.
Трудно може да се упрекват младите, които бяха претъпкали клуба за да се забавляват - това им се предлага, това намират най-достъпно за масова консумация!
Берлускони бе носителят на модната чалга в Италия от сформирането на партията му (Герб :) ), просто вече тази мода преминава, май!
Спомням си преди години - когато той се бе устремил към изборите във властта, как тук, в Америка разговарях с иначе оставяща впечатление за интелигентна жена италиянка. И тя ми разказваше какви големи надежди се възлагат на Берлускони, как в Италия силно му вярвали, обичали го и щяли да го изберат...както и стана. Аз имах сериозен проблем как да поднеса в разговора ни въпроса си по-безболезнено - ами след като им премине опиянението и след като хората разберат точно какво представлява, как точно ще се чувствуват...И какви ще са щетите от това им опиянение? Докато разговаряхме аз неколкократно споменах на приятелите и семейството си да запомнят какво говори тази приятна жена СЕГА, защото след години ще е интересно пак да се върнем към тази тема...Мисълта ми е, че май има връзка между степента на ентусиазъм при избирането на един политик (напр. Симеон, Борисов, Берлускони,...) - особено когато в негово лице хората са привидяли новия "спасител", ... и разочарованието на избирателите след като са разбрали горчивата истина, че са се излъгали. ОТНОВО!
От всички подоббни примери на такива политици като че ли най-интересни за наблюдаване са тези с най-голямо его. И тяхното оттегляне от властта респективно е най-атрактивно. Като че ли и Берлускони, и Борисов спадат към тази категория, така че според мен безспорно ни очакват нови зрелищни изпълнения и бисери...
Макар че има и една друга приказка, че когато майтапът е за наша сметка, май не е много смешен.
Ако перефразираме един велик хан, "Политикът и добре да живее умира.... за политиката....." нищо не вечно, освен може би пирамидите...
Управлението на Берлускони винаги е било съпровождано от големи скандали. Даже и след загуба на избори винаги се е завръщал на бял кон след няколко месеца. Аз не бих го отписал. Истината е че доста от италианците си го харесват.
Италианският премиер претърпя унизително поражение на местните избори. Това бе разчетено като знак за политическия му край...Да се надяваме че същото ще се случи тази есен с партия ГРОБ
Кога приятеля му беше във виенската опера с Руби диригентът питал дали да свирят кючек или виенски валс.Цялата работа е кючекчиска дето викаше един един герой от филма "Записки по българските възстания" -"Ама ей на кючеците привлачат"
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.