Пепел от рози
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пепел от рози

Те не искат вече насилие. Нито нова революция

Пепел от рози

Въпреки проблесналите искри, в Грузия няма апетит за нови революции

3579 прочитания

Те не искат вече насилие. Нито нова революция

© reuters


Стилно курортно селище с пет големи хотела, връзка с две летища и нова магистрала трябва да изникне на мястото на черноморското градче Анаклия на самата разделителна линия между Грузия и отцепилата се от нея провинция Абхазия. Международни екипи от архитекти и дизайнери вече действат, за да може още идното лято Анаклия да посрещне своите първи гости.

Строително-ремонтни работи с голям размах кипят и в столицата Тбилиси. Няколко километра скелета са се проточили по улица "Агмашенебели" - някога в сърцето на грузинската столица, с впечатляваща поредица от сгради в стил ар нуво. Всички до една сега са подложени на основен ремонт и цялата улица се е превърнала в една дълга строителна площадка. Няколкостотин метра по-надолу пък миналата пролет президентът Михаил Саакашвили откри Моста на мира – модернистична стъклена конструкция над река Кура, чийто автор е италианският архитект Микеле де Лука. Негови са също проектите на новата президентска резиденция на хълма над моста (окичена с минивариант на стъкления купол на германския Райхстаг) и вълнообразната стъклена сграда на Министерството на вътрешните работи.

Модерните постройки от стъкло са превъплъщение на идеите на правителството за прозрачност в работата на институциите и борба с корупцията, но 40-ина годишният Цезар не е впечатлен от размаха на работата. Застанал в периферията на голяма шумна тълпа край стария Сух мост, Цезар е агент за особен вид ипотеки. При него идват собственици на жилища, които имат нужда от пари в брой, но не могат или не искат да потърсят кредит от някоя банка. Той ги свързва с хора, които имат необходимите суми, но пък търсят жилище за няколко години. Накрая всички са доволни – едната страна получава безлихвен заем, а другата – покрив над главата като гаранция за дадените пари. Цезар също е доволен – за него остава процентът от сделката.

Той всъщност е строителен инженер, "но откакто се разпадна Съветският съюз, за нас работа няма". А този строителен бум наоколо? Цезар вдига рамене и казва, че понякога фирмите наемат и грузински специалисти. Той обаче не успял да си намери работа като строител и от две десетилетия се занимава с посредническата дейност на Стария мост. Доволен е, че може да изхрани съпругата и детето си. Жена му не работи. "Днес във всяко семейство в Грузия само по един човек има работа. Безработицата при нас е 60%," казва Цезар. (Официалното число  е около 16%.) Какво мисли за новия Мост на мира? Подсмихва се: "Ами, нашият президент си е построил хубава гледка пред резиденцията, но не вижда как живеем ние, обикновените хора."

Думите на Цезар звучат сякаш еуфорията от революцията на розите много отдавна се е изгубила в прахоляка на постреволюционното ежедневие. Като потвърждение на това изглеждат и уличните протести, каквито започнаха още през 2007 г. – само четири години след свалянето на Едуард Шеварнадзе. Сега недоволни грузинци отново излязоха на улицата в края на май. Само ден преди националния празник на страната – Деня на независимостта от Москва, множество се събра пред сградата на парламента на булевард "Руставели." "Ние имаме правото да сме тук", заяви пред привържениците си Нино Бурджанадзе недалеч от мястото, където на следващия ден Саакашвили посрещна военния парад.

Сега Бурджанадзе е в опозиция, но само допреди три години беше една от съратничките на президента и говорител на грузинския парламент. Предвожданите от нея протести издигат лозунги за свалянето на Саакашвили. "Миша трябва ди си ходи!" - крещят плакатите. Но ден преди парада  на 26 май групата недоволни, събрали се на "Руставели", е доста рехава. В периферията й стоят мъже – повечето възрастни, брадясали, с маслиненозелени шалчета около врата. Някои са ги вързали върху устата и носа си. Всички държат в ръце или се подпират на еднакво изглеждащи бели пластмасови тояги и не разбират зададените нито на руски, нито на английски въпроси за какво са им те. Усмихват се сконфузено или просто обръщат гръб. Изглеждат сякаш чакат нещо.

Малко след полунощ полицията изсипа върху групата протестиращи водни струи и сълзотворен газ, за да разчисти булевард "Руставели" за националния празник. Информационните агенции съобщиха за няколко десетки ранени. От празничната трибуна на следващия ден Саакашвили обяви протеста за руска провокация и отсече: "Това беше опит да се проведат протести в съответствие със сценарий, написан извън Грузия, да се осуети честването на Деня на независимостта, да се провокират саботаж и масови безредици в страната."

"Общото разбиране е, че ако не си радикален, значи си под една шапка с правителството," обяснява пред "Капитал" грузинският политолог Гия Нодия. Той казва, че "радикалната опозиция" е изникнала да заеме празна ниша на политическия пазар в Грузия. "Безработни политици, които не могат отново да се върнат в редовете на обикновените граждани или да бъдат просто някой си в друга партия, трябва да се превърнат в лидери на собствена политическа сила", аргументира Нодия и добавя, че това развитие на нещата дискредитира самата институция на опозицията в Грузия.

Лично за Бурджанадзе дискредитацията дойде с две жертви. В навечерието на военния парад в Тбилиси, при напускане на протеста, конвоят й прегази и уби на място един полицай и един неин привърженик. Колите не спряха да помогнат на пострадалите, а когато Бурджанадзе се появи в болницата при останалите ранени, видеото от фаталния инцидент вече обикаляше интернет и местните тв канали. И въпреки че няколко дни по-късно полицията намери още два трупа – вероятно на протестиращи, близо до мястото на демонстрациите, обществената подкрепа за ожесточени политически битки на улицата в Грузия в момента изглежда доста вяла. Може би грузинците вече нямат нужда нито от нови революции, нито от харизматични лидери с твърда ръка и грандиозни планове, а просто от спокойствие и стабилно икономическо развитие.

Стилно курортно селище с пет големи хотела, връзка с две летища и нова магистрала трябва да изникне на мястото на черноморското градче Анаклия на самата разделителна линия между Грузия и отцепилата се от нея провинция Абхазия. Международни екипи от архитекти и дизайнери вече действат, за да може още идното лято Анаклия да посрещне своите първи гости.

Строително-ремонтни работи с голям размах кипят и в столицата Тбилиси. Няколко километра скелета са се проточили по улица "Агмашенебели" - някога в сърцето на грузинската столица, с впечатляваща поредица от сгради в стил ар нуво. Всички до една сега са подложени на основен ремонт и цялата улица се е превърнала в една дълга строителна площадка. Няколкостотин метра по-надолу пък миналата пролет президентът Михаил Саакашвили откри Моста на мира – модернистична стъклена конструкция над река Кура, чийто автор е италианският архитект Микеле де Лука. Негови са също проектите на новата президентска резиденция на хълма над моста (окичена с минивариант на стъкления купол на германския Райхстаг) и вълнообразната стъклена сграда на Министерството на вътрешните работи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Правилно отбелязано накрая, като правило всички хора имат нужда САМО от "спокойствие и стабилно икономическо развитие".... но и опозицията е права Наакашвили трябва да си ходи.... по добре бързо отколкото бавно... но и ние не бързаме.....

  • 2
    x_x_x avatar :-|
    Х X X

    ако искате да прочетете повече за протеста
    http://rusrep.ru/article/2011/05/30/georgia

    и за надеждите на Нино Бурджадзе
    http://georgiaonline.livejournal.com/115246.html

    и можете да си зададете някои въпроси за българия

  • 3
    dimiterptsvetkov avatar :-|
    uran

    Да не ги мислим грузинците. Те са хора на големия брат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK