С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
34 3 юни 2011, 15:29, 4712 прочитания

Надолу по спиралата

Гръцката агония продължава, а спасителите Германия, ЕЦБ и МВФ са в мъртва хватка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нова вълна улични протести, поредно сваляне на кредитния рейтинг, още стотици милиони евро, изтеглени от банките, и следващ рунд инфарктни преговори с кредиторите от ЕС, МВФ и Европейската централна банка (ЕЦБ). Звучи като съвсем нормална седмица за Гърция. Различното е само, че за съдбата на най-проблемното дете на еврозоната вече се водят две политически битки.

Едната, както и досега, е в Атина, където премиерът Георгиос Папандреу е изправен пред улично недоволство, некооперативна опозиция и вътрешна съпротива от редиците на собствените си правителство и партия. Вторият фронт е в лагера на спасителите, където към досегашните противоречия между отделните страни в ЕС се добави все по-откритата война между Германия и базираната във Франкфурт ЕЦБ. Изходът и от двете битки е колкото важен, толкова и несигурен.


На вътрешния фронт...

"Това е първият протест, който не е политически. Вече не демонстрират привърженици на отделни политически сили, а обикновените хора, за които ситуацията става нетърпима. Протестите се разрастват и виждам по улиците дори мои колеги и роднини, които досега никога не са участвали в подобни акции", казва пред "Капитал" лингвистът от Атина Ангелики Дури. И наистина абонираната за стачки и претръпнала от улични демонстрации Гърция сякаш изживява нещо различно. Повече от седмица вече хиляди протестиращи, основно младежи, окупират всеки ден централния площад "Синтагма" пред сградата на парламента в Атина. "Искаме си нашия живот, нашето щастие, нашето достойнство. Затова вън крадците и вън МВФ", пише на някои от плакатите пред палатките на площада.

Мария Кавазопуло, безработен икономист от Солун, обяснява, че в първите дни всички гърци са харесали демонстрациите, защото са били абсолютно мирни и цивилизовани и затова толкова много хора са се присъединили. Но след като някои от протестиращите са започнали да се държат зле, мненията в обществото и в медиите са се разделили. Самата Кавазопуло не се е включила. "Сега не разполагаме с лукса на времето да се изживяваме като бунтовници и не мисля, че гърците искат да извършат самоубийство, като отхвърлят помощта от ЕС, МВФ и ЕЦБ", казва тя пред "Капитал".



...и на външния

Колко животоспасяваща е външната помощ стана отново видно тези дни, когато МВФ демонстрира твърдост и се появиха коментари, че може да не отпусне на Гърция следващия транш от заема (който трябва да е общо 12 млрд. евро, от тях 3.3 млрд. от МВФ). Икономистите са единодушни, че ако това не стане до края на месеца, както е по план, Атина ще фалира още през юли.

"Траншът от кредита ще бъде изплатен. Но след всяка следваща оценка на Тройката (ЕС, МВФ и ЕЦБ - бел. ред.) става ясно, че летвата се вдига все по-високо. И се увеличава опасността всеки момент някоя от страните в Тройката да дръпне юздите. Ако се стигне дотам, МВФ е моят личен кандидат", прогнозира пред "Капитал" икономистът Йенс Бастиан от уважаваната гръцка фондация за европейска и международна политика ELIAMEP.

Залозите се вдигнаха още повече и след поредното понижаване на кредитния рейтинг. В сряда агенция Moody's свали оценката си за Гърция с цели три стъпки от В1 до Саа1, което означава, че рискът от фалит е 50:50. Този удар дойде точно във финалния етап на продължаващите вече цели четири седмици преговори между Атина и Тройката, в които освен за условията за отпускане на поредния транш по договорения преди година заем се обсъжда и нова помощ. Тя е необходима, след като стана ясно, че Гърция ще има нужда от допълнителни 60-70 млрд. евро, тъй като няма начин да се върне на международните пазари догодина и да се финансира оттам. Надеждата е поне половината от тази сума да не трябва да идва от допълнителни заеми, а от разсрочване на гръцки задължения към частни кредитори и от приходи от приватизация.

Последното стана една идея по-реалистично, след като миналата седмица Папандреу най-после успя да вземе победа над вътрешната опозиция в собственото си правителство и да прокара дълго обсъждания амбициозен план за раздържавяване, който би трябвало да влее в бюджета 50 млрд. евро до 2015 г. Както показва обаче близката гръцка история, приемането на един план не е съвсем като изпълняването му. Факт е, че Атина от години не е успяла да приватизира каквото и да било, а основната пречка за това - съпротивата на влиятелните синдикати - продължава да е все така силна. Освен това в Брюксел циркулират идеи на Гърция да бъде наложен своебразен финансов протекторат под формата на външна помощ при събирането на данъците и при управлението на средствата от бъдещата продажба на държавни активи.

Според Йенс Бастиан добрата новина е, че списъкът с теми, които обсъждат Атина и Тройката, се променя и разширява. Вече се говори за евентуално намаляване на данъците с цел стимулиране на икономиката, инвестиционни проекти, условия по колективни трудови договори. "Това най-после ни откъсва от прекалено тясното концентриране върху спестяването и режима на строги икономии", смята икономистът от ELIAMEP.

Всъщност в последните дни инвеститорите гледат с тревога към случващото се не само в Атина, но и във Франкфурт. ЕЦБ продължава да противопоставя на германските идеи за "препрофилиране" на гръция дълг - евфемизъм за разсрочването на облигациите, при което и частните инвеститори да споделят част бремето - с аргумента, че това ще отключи реакция, подобна на шоковите вълни след краха на Lehman Brothers. Освен че доведе до студена война между Берлин и Франкфурт, упорството на ЕЦБ спъва и намирането на работещо решение за гръцката финансова драма. Вече е ясно, че досегашните опити за спасяване са провал и удължаването на агонията и безкрайните заеми не са приемлив вариант.

"Гърция е пред прага на епохални промени, пред края на една ера. Всички участници знаят това. Държавните каси не съдържат вече нищо, което да може да бъде разпределено. И вече няма договор между гражданите и политическите елити. На този фон едните защитават своите привилегии с нож и вилица, докато другите другите викат от площад "Синтагма" "крадци" и "вървете по дяволите". Като цяло въпросът днес и в близките месеци и години е за дефинирането и оформянето на един нов обществен договор в Гърция", смята Йенс Бастиан.

Има ли опасност за българските банки 

"Само за един ден гърците са изтеглили 1.5 млрд. евро от банковите си сметки" - заглавия като това обиколиха гръцките, а и българските медии преди седмица и наляха допълнително масло в огъня на гръцкото недоволство. Има ли обаче опасност пожарът от съседната страна да се пренесе и към българските банки и нужно ли е хората да изтеглят спестяванията си от местните подразделения на гръцки финансови институции? Отговорът на специалистите е категорично не.

Българските банки са добре капитализирани, изтъкна пред "Капитал" главният икономист на Uncredit Group Торстен Вайнелт (виж повече тук). По данни на БНБ коефициентът на ликвидните активи в системата запазва високото си равнище от последните години и към края на април 2011 г. е 23.7%. Дори и да се стигне до ситуация, в която Атина да обяви държавен фалит и на гръцките банки да се наложи да отписват голяма част от вземанията си по гръцкия дълг, едва ли някоя от тях ще се впусне в масирано изтегляне на средства от българското си дъщерно дружество. Ако все пак нуждата от ликвидност стане твърде голяма, най-логичната стъпка пред гръцките банки майки би била да се търсят варианти за консолидация в рамките на гръцкия пазар и евентуална продажба на задграничните им дружества.

Освен това спестяванията на българските депозанти са защитени и от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който гарантира суми до 196 хил. лв., вложени от едно лице в една банка. Средствата във фонда се натрупват от редовни годишни вноски на банките. В случай на необходимост обаче законът предвижда различни механизми за допълнително финансиране на фонда, така че да се гарантира, че спестителите ще получат средствата си.

Общо 5 от опериращите в момента на българския пазар 30 банки са собственост на гръцки финансови институции – Обединена българска банка, Пощенска банка, Банка Пиреос, Емпорики банк, както и местният клон на Алфа банка. Заедно те държат близо 28% от активите в банковата система. Делът им в общия обем на привлечените средства в сектора е под 25%. Според представителите на сектора това недвусмислено говори за ангажимента на гръцките банки майки към българските им дъщерни дружества, тъй като разликата се формира от инвестиции на гръцките институции в българския пазар. В допълнение банкерите напомнят, че са поели ангажимент пред БНБ да запазят нивото на ликвидност в системата. В изпълнение на този ангажимент и през тази година те не разпределиха дивидент и капитализираха печалбите за 2010 г.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени" Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени"

Добивът на въглища, петрол и газ вероятно има още по-голяма роля за парниковия ефект в атмосферата

26 фев 2020, 994 прочитания

Търговските преговори между ЕС и Великобритания започват в понеделник Търговските преговори между ЕС и Великобритания започват в понеделник

Брюксел настоява европейските стандарти да бъдат "отправната точка" на бъдещото споразумение

26 фев 2020, 719 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Познатото зло

Премиерът Никола Груевски отново спечели изборите в Македония на фона на съкрушително критични американски грами, разпространени от Wikileaks

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10