Надолу по спиралата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Надолу по спиралата

Надолу по спиралата

Гръцката агония продължава, а спасителите Германия, ЕЦБ и МВФ са в мъртва хватка

Светломира Гюрова, Юлия Дамянова
4834 прочитания

© reuters


Нова вълна улични протести, поредно сваляне на кредитния рейтинг, още стотици милиони евро, изтеглени от банките, и следващ рунд инфарктни преговори с кредиторите от ЕС, МВФ и Европейската централна банка (ЕЦБ). Звучи като съвсем нормална седмица за Гърция. Различното е само, че за съдбата на най-проблемното дете на еврозоната вече се водят две политически битки.

Едната, както и досега, е в Атина, където премиерът Георгиос Папандреу е изправен пред улично недоволство, некооперативна опозиция и вътрешна съпротива от редиците на собствените си правителство и партия. Вторият фронт е в лагера на спасителите, където към досегашните противоречия между отделните страни в ЕС се добави все по-откритата война между Германия и базираната във Франкфурт ЕЦБ. Изходът и от двете битки е колкото важен, толкова и несигурен.

На вътрешния фронт...

"Това е първият протест, който не е политически. Вече не демонстрират привърженици на отделни политически сили, а обикновените хора, за които ситуацията става нетърпима. Протестите се разрастват и виждам по улиците дори мои колеги и роднини, които досега никога не са участвали в подобни акции", казва пред "Капитал" лингвистът от Атина Ангелики Дури. И наистина абонираната за стачки и претръпнала от улични демонстрации Гърция сякаш изживява нещо различно. Повече от седмица вече хиляди протестиращи, основно младежи, окупират всеки ден централния площад "Синтагма" пред сградата на парламента в Атина. "Искаме си нашия живот, нашето щастие, нашето достойнство. Затова вън крадците и вън МВФ", пише на някои от плакатите пред палатките на площада.

Мария Кавазопуло, безработен икономист от Солун, обяснява, че в първите дни всички гърци са харесали демонстрациите, защото са били абсолютно мирни и цивилизовани и затова толкова много хора са се присъединили. Но след като някои от протестиращите са започнали да се държат зле, мненията в обществото и в медиите са се разделили. Самата Кавазопуло не се е включила. "Сега не разполагаме с лукса на времето да се изживяваме като бунтовници и не мисля, че гърците искат да извършат самоубийство, като отхвърлят помощта от ЕС, МВФ и ЕЦБ", казва тя пред "Капитал".

...и на външния

Колко животоспасяваща е външната помощ стана отново видно тези дни, когато МВФ демонстрира твърдост и се появиха коментари, че може да не отпусне на Гърция следващия транш от заема (който трябва да е общо 12 млрд. евро, от тях 3.3 млрд. от МВФ). Икономистите са единодушни, че ако това не стане до края на месеца, както е по план, Атина ще фалира още през юли.

"Траншът от кредита ще бъде изплатен. Но след всяка следваща оценка на Тройката (ЕС, МВФ и ЕЦБ - бел. ред.) става ясно, че летвата се вдига все по-високо. И се увеличава опасността всеки момент някоя от страните в Тройката да дръпне юздите. Ако се стигне дотам, МВФ е моят личен кандидат", прогнозира пред "Капитал" икономистът Йенс Бастиан от уважаваната гръцка фондация за европейска и международна политика ELIAMEP.

Залозите се вдигнаха още повече и след поредното понижаване на кредитния рейтинг. В сряда агенция Moody's свали оценката си за Гърция с цели три стъпки от В1 до Саа1, което означава, че рискът от фалит е 50:50. Този удар дойде точно във финалния етап на продължаващите вече цели четири седмици преговори между Атина и Тройката, в които освен за условията за отпускане на поредния транш по договорения преди година заем се обсъжда и нова помощ. Тя е необходима, след като стана ясно, че Гърция ще има нужда от допълнителни 60-70 млрд. евро, тъй като няма начин да се върне на международните пазари догодина и да се финансира оттам. Надеждата е поне половината от тази сума да не трябва да идва от допълнителни заеми, а от разсрочване на гръцки задължения към частни кредитори и от приходи от приватизация.

Последното стана една идея по-реалистично, след като миналата седмица Папандреу най-после успя да вземе победа над вътрешната опозиция в собственото си правителство и да прокара дълго обсъждания амбициозен план за раздържавяване, който би трябвало да влее в бюджета 50 млрд. евро до 2015 г. Както показва обаче близката гръцка история, приемането на един план не е съвсем като изпълняването му. Факт е, че Атина от години не е успяла да приватизира каквото и да било, а основната пречка за това - съпротивата на влиятелните синдикати - продължава да е все така силна. Освен това в Брюксел циркулират идеи на Гърция да бъде наложен своебразен финансов протекторат под формата на външна помощ при събирането на данъците и при управлението на средствата от бъдещата продажба на държавни активи.

Според Йенс Бастиан добрата новина е, че списъкът с теми, които обсъждат Атина и Тройката, се променя и разширява. Вече се говори за евентуално намаляване на данъците с цел стимулиране на икономиката, инвестиционни проекти, условия по колективни трудови договори. "Това най-после ни откъсва от прекалено тясното концентриране върху спестяването и режима на строги икономии", смята икономистът от ELIAMEP.

Всъщност в последните дни инвеститорите гледат с тревога към случващото се не само в Атина, но и във Франкфурт. ЕЦБ продължава да противопоставя на германските идеи за "препрофилиране" на гръция дълг - евфемизъм за разсрочването на облигациите, при което и частните инвеститори да споделят част бремето - с аргумента, че това ще отключи реакция, подобна на шоковите вълни след краха на Lehman Brothers. Освен че доведе до студена война между Берлин и Франкфурт, упорството на ЕЦБ спъва и намирането на работещо решение за гръцката финансова драма. Вече е ясно, че досегашните опити за спасяване са провал и удължаването на агонията и безкрайните заеми не са приемлив вариант.

"Гърция е пред прага на епохални промени, пред края на една ера. Всички участници знаят това. Държавните каси не съдържат вече нищо, което да може да бъде разпределено. И вече няма договор между гражданите и политическите елити. На този фон едните защитават своите привилегии с нож и вилица, докато другите другите викат от площад "Синтагма" "крадци" и "вървете по дяволите". Като цяло въпросът днес и в близките месеци и години е за дефинирането и оформянето на един нов обществен договор в Гърция", смята Йенс Бастиан.

Има ли опасност за българските банки 

"Само за един ден гърците са изтеглили 1.5 млрд. евро от банковите си сметки" - заглавия като това обиколиха гръцките, а и българските медии преди седмица и наляха допълнително масло в огъня на гръцкото недоволство. Има ли обаче опасност пожарът от съседната страна да се пренесе и към българските банки и нужно ли е хората да изтеглят спестяванията си от местните подразделения на гръцки финансови институции? Отговорът на специалистите е категорично не.

Българските банки са добре капитализирани, изтъкна пред "Капитал" главният икономист на Uncredit Group Торстен Вайнелт (виж повече тук). По данни на БНБ коефициентът на ликвидните активи в системата запазва високото си равнище от последните години и към края на април 2011 г. е 23.7%. Дори и да се стигне до ситуация, в която Атина да обяви държавен фалит и на гръцките банки да се наложи да отписват голяма част от вземанията си по гръцкия дълг, едва ли някоя от тях ще се впусне в масирано изтегляне на средства от българското си дъщерно дружество. Ако все пак нуждата от ликвидност стане твърде голяма, най-логичната стъпка пред гръцките банки майки би била да се търсят варианти за консолидация в рамките на гръцкия пазар и евентуална продажба на задграничните им дружества.

Освен това спестяванията на българските депозанти са защитени и от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който гарантира суми до 196 хил. лв., вложени от едно лице в една банка. Средствата във фонда се натрупват от редовни годишни вноски на банките. В случай на необходимост обаче законът предвижда различни механизми за допълнително финансиране на фонда, така че да се гарантира, че спестителите ще получат средствата си.

Общо 5 от опериращите в момента на българския пазар 30 банки са собственост на гръцки финансови институции – Обединена българска банка, Пощенска банка, Банка Пиреос, Емпорики банк, както и местният клон на Алфа банка. Заедно те държат близо 28% от активите в банковата система. Делът им в общия обем на привлечените средства в сектора е под 25%. Според представителите на сектора това недвусмислено говори за ангажимента на гръцките банки майки към българските им дъщерни дружества, тъй като разликата се формира от инвестиции на гръцките институции в българския пазар. В допълнение банкерите напомнят, че са поели ангажимент пред БНБ да запазят нивото на ликвидност в системата. В изпълнение на този ангажимент и през тази година те не разпределиха дивидент и капитализираха печалбите за 2010 г.

Нова вълна улични протести, поредно сваляне на кредитния рейтинг, още стотици милиони евро, изтеглени от банките, и следващ рунд инфарктни преговори с кредиторите от ЕС, МВФ и Европейската централна банка (ЕЦБ). Звучи като съвсем нормална седмица за Гърция. Различното е само, че за съдбата на най-проблемното дете на еврозоната вече се водят две политически битки.

Едната, както и досега, е в Атина, където премиерът Георгиос Папандреу е изправен пред улично недоволство, некооперативна опозиция и вътрешна съпротива от редиците на собствените си правителство и партия. Вторият фронт е в лагера на спасителите, където към досегашните противоречия между отделните страни в ЕС се добави все по-откритата война между Германия и базираната във Франкфурт ЕЦБ. Изходът и от двете битки е колкото важен, толкова и несигурен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

34 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Прилича на нескончаемия процес на "спасяване" на комбината "Кремиковци". Поуката беше само една - колкото по-късно, толкова по-скъпо. 500 милиона дългове към НОИ, от които след търга НОИ ще си вземе 10%. Останалите пари за пенсия на тези работници ще платим ние. Благодарим ти, доктор (Тр)Енчев!

  • 2
    mgmst avatar :-|
    mgmst

    Какво значи протестират, след като са харчили. за какво точно протестират?

  • 3
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#2] от "mgmst":

    За какво протестират ли? Ами протестират както разглезено дете протестира, че вече няма бонбони и шоколади на корем. Обществата в Югоизточна Европа и по Средиземноморието страдат от една и съща болест - неизлечима инфантилност и тотално социално късогледство, които се изразяват в систематични кражби, чалга и живот ден за ден. Циганизацията е факт, колкото и да не искаме да го признаем.

  • 4
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    http://ivanmitev.blogspot.com/2011/05/blog-post_30.html

    За ситуацията в Гърция


    За да се разбере ситуацията в Р. Гърция е полезно да се знае, че гръцката държава е в „Капана на парите”


    "Капан на парите” означава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.


    Причина за съществуване на тази клопка е наличие на „Грешка на Джон Лоу” в съответно държавно финансово управление.


    „Грешка на Джон Лоу” означава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.


    Сега мутацията на „Капана на парите” в Р. Гърция е в степен „Криза”.

    При запазване на представената европейска управленска грешка - за Р. Гърция е неизбежно по-следващо развитие на криза.

    Жителите на Р. Гърция, поради незнания за съществуване на този жесток капан не изразяват отношение за негова наличност, а протестират за да намалят душевна болка от криза.

    За премахване на „Капана на парите”, в Р. Гърция е потребно подобрено с "Модел Ресурси М" държавно финансово управление.

    Възможната употреба на „Модел Месурси М” води до намаление на ненужни държавни разходи и към допълнителни пазарни бюджетни приходи, което ще неутрализира „Капана на парите”.

    Иван Митев - икономист

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Агонията ще продължава докато спасителите Германия, ЕЦБ и МВФ се опитват с парите на данъкоплатците, да спасяват АКЦИОНЕРИТЕ на банките дали необезпечени кредити преди време на гръцкото правителство, което сега гръцката икономика не може а и трябва да е луда да се напряга да плати........
    По просто е да отпишат 60-80% от дълга до реално платими размери, а въпросните акционери да пият една студена вода... ГОЛА....

  • 6
    daks avatar :-|
    ДАКС

    До коментар [#4] от "Иван Митев":

    Г-н Митев,
    мойте уважения, но за пореден път пишете за МОДЕ РЕСУРСИ М без въобще да обясните за какво точн иде реч. Повтаряте еднствено, че имало грешка побеже парите не били злато. Айде сега ако обичате да не пишете повече, ако не кажете къде и каква е грешката и как се поправя.
    Стига с лозунгите!

  • 7
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    До коментар [#4] от "Иван Митев":

    Абе шемет ти докага ще ги постваш тия глупости тука. Като толкова ги разбираш нещата отивай в Гърция да ги оправиш. Тука никой няма да ти се върже в сторо време.

    До коментар [#5] от "boby1945":

    Еми а де. Ама въпросните акционери имат твърде силни лобита - Меркел, Саркози - избори ги чакат, а кампаниите не са евтина бира. Схемата е ясна - ти ни буташ на нас, а ние на тебе.

  • 8
    onasis avatar :-|
    onasis

    Снощи пристигнах на Атинското летище по-работа и мога да ви кажа че инфраструктурата до хотела в центъра на Атина, освен че е впечатляваща, сигурен съм че струва 2 пъти колкото е нашия БВП!!!! Испанеца с когото пътувах заедно ми кажа, че София от аерогарата до центъра прилича на мизерен Африкански град.....Кризи, мизи но Гърците са 1000 години напред!!!

  • 9
    onasis avatar :-|
  • 10
    dadam avatar :-|
    dadam

    "Сега не разполагаме с лукса на времето да се изживяваме като бунтовници и не мисля, че гърците искат да извършат самоубийство, като отхвърлят помощта от ЕС, МВФ и ЕЦБ"

    Самоубийство е да продължават да си плащат евро деноминирания държавен дълг. Не знам защо никой не споменава, че това, което за Гърция е "дълг" (пасив) за европейските банки е актив. Когато времената бяха добри заемите за "разглезеното дете" бяха златна мина за европейските банки, които нямаха нищо против 150% държавна задлъжнялост (спрямо БВП). Всички "спасителни" заеми помагат единствено на собствениците на гръцки облигации (чети западни банки), докато реалната гръцка икономика се срива със застрашителни темпове.

    Да не говорим, че същите банки, които пласираха Гръцките ДЦК, помагаха активно със скриването на този дълг чрез съмнителни финансови иснтрументи.

    В пазарна икономика, когато някой не може да си плаща дълговете, обявява фалит и след известно време започва на чисто. Задлъжнялостта на Гърция е воденичен камък на врата на цялата страна. Единственият начин за справяне с проблема е чрез преструкториране и то не мекия вариант за удължаване на продължителността, а директно свиване на главницата с поне 50% (от които вече поне 25% са вече включени в текущата пазарна цена на гръцките книжа).

    От това обаче могат да се поучат други като Ирландия и Португалия. Това е основният проблем, който стои пред европейските финанси, а всичко, което в момента се пробутва (вкл. и от Каптиал) като "животоспасяваща" помощ е просто отлагане на решението за в бъдеще. А какво правим, когато това бъдеще дойде и Гърция все още е задлъжняла с над €300млрд, но вместо към частни банки, към други европейски държави и МВФ (чети САЩ). Е как какво - данъкоплатците пак ще сърбат попарата на героите на финансовата индустрия, а гръцките острови ще са вече нечия частна собственост.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK