Един гневен мъж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един гневен мъж

Той управлява Турция вече осем години. И ще продължава да го прави

Един гневен мъж

Политическата еволюция на Реджеп Тайип Ердоган може скоро да го отведе до президенското кресло

4166 прочитания

Той управлява Турция вече осем години. И ще продължава да го прави

© reuters


Той често гневно размахва пръст и повишава глас пред множеството на поредния предизборен митинг някъде в Турция. Изглежда ядосан. Този гняв идва от Касимпаша – беден работнически квартал на брега на Златния рог в Истанбул, обяснява пред "Капитал" Сибел Ераслан, колумнист в турския вестник Star, привърженик на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) и стара позната на сегашния и бъдещ турски премиер Тайип Реджеп Ердоган. "Гневът е начин да оцелееш на това място", казва тя, но бърза да поясни: "Той невинаги е такъв. Това е само когато е сред множеството или по време на избори." Пролетта на 2011 г. беше точно такова време за лидера на АКР – на предизборни митинги и обиколки из Анадола, които повече от сигурно ще го отведат до трети пореден мандат начело на турското правителство след парламентарните избори на 12 юни. Така той ще се превърне в човека, задържал се най-дълго на премиерския пост в Анкара след края на еднопартийното управление в страната.

Премиерският пост е стара амбиция на Ердоган, още от времето, когато е заместник-председател на Партията на благоденствието на Неджметин Ербакан (ислямистка формация, която беше забранена през 1998 г.). "Всеки ден той ни казваше: "Утре ще сме в правителството." Разбира се, никой от нас не му вярваше," усмихва се Ераслан.

Възходът на Ердоган

изглежда почти нереален – като холивудско клише. Той се ражда на 26 февруари 1954 г. в семейството на беден морски капитан с две съпруги, преселил се в Истанбул от черноморското градче Ризе близо до границата с Грузия. "Бедно семейство означава, че докато повечето хора имаха поне по едно собствено жилище, семейството на Ердоган живееше под наем," обяснява пред "Капитал" 73-годишният Хъзър Балджъ – мухтарът на Касимпаша (официална длъжност, представител на махалата – бел. ред). Корените му също са от Ризе, казва той и настоява, че в Касимпаша никой не познава Ердоган по-добре от него. Самият Хъзър бей е поставил своеобразен рекорд за своя пост – мухтар е в махалата си от 1977 г. насам. "Имаше времена, когато всеки ден тук поне по двама души умираха простреляни на улицата. Всеки носеше у себе си оръжие", спомня си мухтарът и казва, че не е било лесно да оцелеш на това място.

Бащата на Ердоган му дава две първи имена – широко разпространеното и с провинциален оттенък Реджеп, което самият Ердоган избягва (но което опонентите му с удоволствие използват, като например лидерът на опозиционната Републиканска народна партия, СНР, Кемал Килидждаролу). Името, което предпочита лидерът на АКР, е религиозното Тайип.

Така говори за него и Хъзър бей. "Ето там беше родният дом на Тайип Ердоган," сочи той с пръст към мястото, където някога на тесния Бирлик сокак в Касимпаша се е намирал родният дом на премиера. Днес на мястото на традиционната дървена къща се издига безлична няколкоетажна постройка с апартаменти и евтина PVC дограма, каквито изобилстват в градския пейзаж на всеки турски квартал. Малко по-нагоре по хълма, на друг сокак, в мизерни условия живеят ромски семейства. Минавайки покрай домовете им, Хъзър бей се ядосва, че никой нищо не прави срещу хаоса и мръсотията там. По-нататък, над малко площадче се веят гирлянди от партийни знаменца с логото на АКР. В съседната махала гласуват за левите, но в Касимпаша всички поддържат партията на башбакана (министър-председателя), обяснява мухтарът. "Гордеем се с него", съгласява се забрадената продавачка в бакалията срещу ниска сграда в друг сокак на Касимпаша, където Ердоган по-късно купува собствено жилище. "Всяка сутрин, преди да отиде на работа, той се отбиваше да ни поздрави", разказва жената.

Мухтарът сочи една от терасите и казва, че тя е била към жилището на Ердоган. В съседното пък е живеела неговата майка. Семейството е много важно в Касимпаша, пояснява Хъзър бей и обяснява значението на думата kabadayi - комбинация между мачо с голяма уста и защитник на семейството и семейната чест. Всички в Касимпаша са kabadayi, отсича той. И Ердоган е такъв, смята Ераслан и добавя: "Ердоган е много привързан към майка си. Тя живее в дома му в Истанбул и винаги пътува заедно с него до Анкара. Когато Ердоган държи реч, тя винаги е до него, близо до подиума, и говорейки, той непрекъснато поглежда към нея, сякаш на нея говори", казва Ераслан и пояснява, че семейството е важно за цялото турско общество изобщо, независимо от политическите пристрастия.

За Ердоган религията със сигурност също играе важна роля. Той завършва религиозна гимназия в Истанбул - от типа училища, които произвеждат имами. Бъдещият премиер обаче продължава образованието си в истанбулския университет Мармара, където учи икономика.

Подобно на мнозинството турски мъже, той е силно пристрастен към футбола (който в Турция се радва на почти религиозен статус). Първо става централен нападател, а после и мениджър на любителския клуб Erok Spor в Касимпаша, разказва сегашният управител на клуба Дурсан Кая. "Приятели сме от 30 години", твърди той, докато показва полиците с купи и други спортни трофеи, спечелени с помощтта на сегашния башбакан. В централния салон на Erok Spor, около задължителния за турските обществени места портрет на Кемал Ататюрк, Кая е подредил снимки на Ердоган. "Той продължава да идва тук по два пъти всяка година", казва с гордост Кая и обяснява, че жилищната сграда над клуба е подарък от Ердоган за футболистите, които живеят там със своите семейства без да плащат наем.

Ердоган не е безпристрастен и към друго любимо занимание на турците – шофирането. "Той много обича да кара кола и кара много бързо", споделя Ераслан и разказва как наскоро е гледала по телевизията репортаж от някакво официално откриване. Като част от церемонията премиерът е трябвало да подкара собственоръчно един автобус. "Ясно се виждаше насладата, с която той сяда зад волана, усмихва се тя.

Ердоган е човек от народа. Тръгнал от най-ниското стъпало, като продавач на минерална вода в базара на Касимпаша, той  се е изкачил бавно по обществената стълбица. Работил е в пощенски клон, подавал е храна в общинска столова, бил е управител на цех за суджук и неуспешно се е кандидатирал за кмет на централния истанбулски квартал Бейолу в европейската част на града.

Пробивът в кариерата му

идва, когато през 1994 г. Партията на благоденствието го номинира (против волята на лидера Ербакан) за кмет на истанбулската голяма община. Ердоган печели изборите. "Той е един от най-добрите оратори, които някога съм виждала. Дениз Байкал (бившият лидер на СНР) беше като него", казва Ераслан и обяснява, че лидерът на АКР обича да говори с хората лице в лице. Независимо с кого говори, винаги си води записки и ако срещне същите хора още веднъж, веднага ще си спомни лични подробности за тях или моменти от предишния разговор. "Той също обича да докосва хората, да прегръща – нещо, което иначе не се вижда много често в дипломацията", отбелязва журналистката.

Като кмет на Истанбул Ердоган внася чувствителни промени в града. Разширява кръга на общинските услуги за хората, почиства улиците, създава обществени места за срещи и спорт, казва 40-ина годишната Ераслан. "Аз съм пето поколение, родом от Истанбул. Когато бях малка, беше немислимо за кюрдска жена или някой имигрант от Анадола например да се храни в един от ресторантите край Босфора. Тези хора не можеха да отидат на театър, на опера. Сега животът тук вече не е толкова елитарен", обяснява тя с видимо одобрение. Изобщо по времето, когато е бил в кметския кабинет,  лидерът на АКР се е превърнал в "говорител на бедните хора, на имигрантите от други турски градове, които живееха в предградията на Истанбул. Самият той дойде отвън".

Управлението на мегаполиса радикално е променило политическия подход на Ердоган, смята журналистката, защото именно в този период той се е откъснал от общите политически тези и е осъзнал "важността на местните общности и на това да спечелиш подкрепата на всяка от тях". Политическото му израстване тя описва като еволюция на възгледи "от една по-религиозна, националистично-ислямистка към дясноцентристка позиция. Да, сега можем да опишем позицията му като дясноцентристка".

Ераслан, която не се гримира и покрива главата си с шал (заради което никога не е могла да практикува адвокатската си професия в Турция) не скрива своето разочарование от това, че и на тези парламентарни избори АКР не е успяла да намери начин да излъчи жени кандидати със забрадки. Носенето на такива на обществени места в Турция е забранено и съпругите на Ердоган и на турския президент Абдула Гюл например никога не могат да присъстват на официални държавни банкети. Но журналистката, изглежда, е убедена, че това няма да продължи още дълго. След изборите ще има промяна на конституцията, смята тя (нещо, което самият Ердоган открито признава). "Второ, това е лична борба на Тайип Ердоган," казва  Ераслан и допълва, че твърдо вярва в желанието му да вдигне забрана за носенето на забрадки.

Всъщност основният мотив, който политолозите изтъкват, обсъждайки възможността за бъдеща промяна на турската конституция, е предполагаемото намерение на Ердоган

Да смени държавната система

в страната от парламентарна на президентска и да заеме поста на държавен глава. Запитана дали смята,  че Ердоган наистина се стреми към президентския пост, Ераслан отговаря без пауза: "Мисля, че да." И като един страстен поддръжник на турския премиер дава неочакван отговор на въпроса каква е връзката на Ердоган с властта – дали се стреми към нея от морални подбуди или заради самата власт? "Тайип Ердоган не може да живее без власт. За да оцелееш в политиката, ти трябва власт, но властта за него изобщо е важна."

Той често гневно размахва пръст и повишава глас пред множеството на поредния предизборен митинг някъде в Турция. Изглежда ядосан. Този гняв идва от Касимпаша – беден работнически квартал на брега на Златния рог в Истанбул, обяснява пред "Капитал" Сибел Ераслан, колумнист в турския вестник Star, привърженик на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) и стара позната на сегашния и бъдещ турски премиер Тайип Реджеп Ердоган. "Гневът е начин да оцелееш на това място", казва тя, но бърза да поясни: "Той невинаги е такъв. Това е само когато е сред множеството или по време на избори." Пролетта на 2011 г. беше точно такова време за лидера на АКР – на предизборни митинги и обиколки из Анадола, които повече от сигурно ще го отведат до трети пореден мандат начело на турското правителство след парламентарните избори на 12 юни. Така той ще се превърне в човека, задържал се най-дълго на премиерския пост в Анкара след края на еднопартийното управление в страната.

Премиерският пост е стара амбиция на Ердоган, още от времето, когато е заместник-председател на Партията на благоденствието на Неджметин Ербакан (ислямистка формация, която беше забранена през 1998 г.). "Всеки ден той ни казваше: "Утре ще сме в правителството." Разбира се, никой от нас не му вярваше," усмихва се Ераслан.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Новият Ататюрк? Що не, време е... от 1938 минаха 73 години.....
    Пък и парламентарната демосрация на изток от Фиуме, да не кажа Домодосола нещо не вирее....

  • 2
    destino avatar :-P
    destino

    Боби, какъв Ататюрк? Трябва много още да направи, само с вдигане на пенсиите и раздаване на бяла техника преди иборите не се става Ататюрк.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#2] от "destino":става се става се, Кемал Паша е започнал с малко, стъпка по стъпка, да променя 600 годишната Османска империя и както се вижда с просто око, постигнато е много...
    "Вдигането" на пенсиите е определено една от тези малки стъпки, ориентирането на турската политика на изток, другата, защитата и поддръжката за турският бизнес, демонстрирана постоянно, третата и така бавно и полека ........ натам знаеш......

  • 4
    stream avatar :-?
    Stream

    Добра статия!
    Изглежда способен политик.
    Сравненията с Мустафа Кемал ататюрк са неуместни като посока на развитие на Турция. ататюрк премахва водещата роля на религията и е искал Турция да стане модерна съвременна държава!Залагал е да светското. именно той е премахнал фесовете и т.н.т.
    Дано комшиите са направили правилния избор, като за трети път са дали доверието си на този човек. Нека не забравяме, че неговите гласове идват основно от МалоАзиатската част на Република Турция. а там нещата не са съвсем съвременни. Но да не изпадаме в подробности.
    Аз лично пожелавам мир и просперитет на комшиите под мъдрото ръководство на на г-н Ердоган!
    Успех!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK