Без имунитет

В същото време 95% от гласувалите в другия референдум се обявиха срещу имунитета от съдебно преследване на министри от правителството, включително и срещу практиката висши политици да не се явяват в съда, защото са заети със служебни дела. Този въпрос се отнася особено за Берлускони, който в момента е изправен пред четири отделни процеса. Освен това италианците дадоха гласа си и на две други допитвания за приватизацията във ВиК сектора, в които отговорът им също беше "не".

В референдумите участваха 57% от населението, което ги прави валидни, въпреки призивите на Берлускони за бойкот на националното допитване. Неговата медийна империя пък почти не обръщаше внимание на предстоящия вот. През последните 16 години доста референдуми в Италия пропаднаха, защото не бе събиран необходимият кворум от над 50%.

След като резултатите станаха ясни, премиерът заяви, че италианците са показали ясно мнението си и правителството и парламентът трябва напълно да се съобразят с него. "Ще трябва да се ангажираме с възобновяемите източници", коментира Берлускони, цитиран от Reuters.

По всичко личи, че това е протестен вот – не толкова относно подложените на гласуване теми, а срещу министър-председателя и неговото правителство, обобщава сп. Economist.

Ще има ли ток

Аварията във "Фукушима-1" уплаши не само Италия - и други страни започнаха да си задават въпроси за най-ефективния източник на енергия. В резултат водещите европейски консуматори на електричество започнаха да обмислят енергийни планове за бъдещето си, които да не включват ядрената енергия като източник. Любопитно е обаче, че този вид политическа паника не се наблюдава за първи път. Ето кратък списък на някои колебаещи се относно АЕЦ страни:

Германия

Германия обяви график за поетапното затваряне на атомните си централи и ефективното преустановяване на всякаква дейност в тази насока. До 2022 г. всички АЕЦ в страната трябва да са изведени от експлоатация и заместени от еко-енергия. Това е драстично отклонение от предизборните обещания на Ангела Меркел, която е известна с позитивното си отношение към ядрената енергетика. Преди шест месеца тя дори одобри закон, чиято цел бе да удължи живота на немските реактори с 14 години. Обратният завой в държавната политика предизвика шок в Германия, като медиите дори иронизираха решението на Меркел, посочвайки, че то е "все едно папата да насърчава употребата на противозачатъчни". Експерти в сферата пък поставят под въпрос рентабилността на алтернативните източници на енергия и дали те са способни да захранят четвъртата по големина индустриална сила в света.

Австрия

Австрия е една от малкото страни, които стоят твърдо зад анти-ядрената си политика. След построяването на централата в Цвентендорф през 70-те референдум решава нейното затваряне още преди реакторите да бъдат задействани за първи път. Любопитен факт е, че на въпросното допитване гласуват 3.26 милиона души, като вотът се решава с по-малко от един процент. Това на практика означава, че гласовете на 32 хиляди души са решили енергийното бъдеще на страната.

Швеция

През 2010 г. Швеция прави обратен завой и след като през последните две десетилетия следва политика на оттегляне от ядрената енергетика, разрешава обновяване и повторно пускане на всички десет реактора в страната. Така, точно в навечерието на аварията във "Фукушима", Швеция е заета с изграждането на нови реактори. Министърът на околната среда Андреас Карлгрен дори си позволи да критикува решението на Германия да затвори централите си до 2022 г., казвайки, че това "би довело до енергиен дисбаланс в цяла Европа".

Италия

През 1987 г. след експлозията в Чернобил Италия взима решение чрез референдум да се откаже от ядрената енергия и за по-малко от три години затваря всички блокове на атомните си централи.

В резултат на това страната се превръща в един от най-големите вносители на електричество в Европа, почти изцяло зависим от френската и централноевропейската енергия. Промяната в държавната политика идва през 2008 г., когато партията на Силвио Берлускони печели парламентарните избори. Тогавашният министър на индустрията Клаудио Скаджола обявява първоначалното оттегляне на Италия от ядрената енергетика за "ужасна грешка, струвала над 50 милиарда евро". Следват планове за сътрудничество с Франция в изграждането на нови централи и на нови реактори в съществуващите централи, но те са възпрепятствани от сегашния референдум.

Белгия

Белгия изиграва същия политически танц. Анти-ядреното законодателство първоначално влиза в действие през 1999 г., след като "зелените" партии Groen! и Ecolo, тогава част от управляващата коалиция, внасят закон, който предполага постепенното затваряне на всички седем реактора и забранява изграждането на нови. На изборите през 2003 г. "зелените" обаче не успяват да влязат повторно в парламента и две години по-късно новото правителство реформира закона, като отлага предложеното оттегляне от ядрената енергия с още 20 години. Като основна причина е посочено очакваното покачване на въглеродни емисии от повишеното ползване на въглища и газ за произвеждане на електроенергия. След аварията във "Фукушима" белгийското правителство започва отново да се ориентира към анти-ядрена политика. Физици и експерти в областта дори предупреждават за възможна опасност от подобни аварии в белгийските ядрени електроцентрали.

Швейцария

Държавата на референдумите от скоро също има официално законодателство за оттегляне от ядрената електроенергия. След дълги години проядрена политика Швейцария най-накрая наложи план за бавно и постепенно затваряне на петте си реактора. Предвид факта, че страната черпи повече от 40% от енергийните си запаси от атомна енергия, а и многобройните референдуми през последните години ('79, '84, '90, '00, '03), които всеки път са се произнасяли в полза на проядрената политика на управляващите, е изключително спорно дали и Швейцария няма да се отметне от сегашните си планове да прекрати изцяло работата на атомните си централи до 2034 г.

Ще дръпнем ли шалтера

В крайна сметка историята показва, че най-често тези решения са предпоследни, особено що се отнася до ядрената енергетика. В момента паниката, естествено назряла след аварията във "Фукушима", диктува дневния ред. Но предвид дългогодишната зависимост на големите консуматори на ток от ядрената електроенергия, а и екологичните проблеми, които невъзобновяемите ѝ алтернативи създават, едва ли шалтерът ще бъде дръпнат до край.