С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 17 юни 2011, 15:33, 5368 прочитания

Време е Европа да смени етикета на емигрантите от "евтини работници" на "граждани"

Професорът от Университета в Амстердам Пол Шефер пред "Капитал"

Младен Петров | Варшава
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В какво се състои мултикултурната катастрофа? В есето, което написах през 2000 г., се притеснявах за това, че в Холандия разликите между емигранти и местни се задълбочават все повече. Проблемът имаше няколко измерения. Как да намерим място за мюсюлманските общности у дома, след като мнозинството пренебрегва факта, че те имат все по-голямо значение? Какво се случва с децата на емигрантите - не изостават ли в развитието си заради езикови проблеми? Какво се случва с нашата държава въобще?

Ето в Амстердам емигрантите заявиха, че не са длъжни да уважават кмета и неговите решения, защото той е евреин. Същият този Амстердам, някогашната гей столица на Европа, с времето започна да се превръща във враждебен за сексуалните малцинства град, все по-труден за живеене. Основният повод за това есе беше убеждението ми, че нашата толерантност, с която така се гордеем, се превръща в безразличие.


Как Холандия стигна дотук?

Холандия или Европа? Ние сме по-малка държава от Франция, но в никакъв случай не сме по-различни. Всички общества, преминаващи по този път, си мислят, че не живеят в емигрантски държави. Мислим си, също като самите емигранти, че те са тук за малко. "Пет-десет години и се прибирам", казва си всеки пришълец, докато един ден осъзнае, че вече е в тази държава 20 години и не вижда възможност да се прибере в родината си. В Холандия около 20% от населението са емигранти. Те са част от нашето бъдеще и процентът според мен ще нараства, може би до 30%.

Статистиката е още по-забележителна в Амстердам - тук 2/3 от учениците са от емигрантски семейства. В едно училище, където 70% от учениците са такива, преподавателите ми споделиха, че вече е много трудно да говорят за холокоста, еволюцията или Оскар Уайлд - теми не толкова очевидни, интересни или приемливи за деца с такъв произход. Да, хората са равни, но идеите и културите не са, има нужда от повече разбиране. Западните общества се страхуваха да посочат проблема по-рано. Дълги години те си затваряха очите, избягвайки тези въпроси. В Амстердам и Марсилия обаче вече не можем да си позволим да ги пренебрегваме. Трябва да се запитаме как ще живеем заедно.



И как ще живеем заедно?

Като за начало можем да си признаем, че нещо необратимо вече се случи. Тези емигранти със своите деца и внуци са част от обществото и бъдещето на тази държава, която и да е тя. Когато започнем да виждаме в тяхно лице граждани, а не евтина работна ръка, имаме право да очакваме, а дори и да изискваме повече неща от тях. Трябва да се упражняваме в отворена толерантност, да си задаваме въпроси един на друг.

Промените започват с отговора на въпроса какво означава да си гражданин на една държава. Например за езика - ако искате да сте пълноценен член на обществото, с добро образование и работа, ще се наложи да научите езика. Следващ въпрос: какво знаете за новата си държава - конституция, политическа система, основни факти. В Холандия се случи нещо интересно - попитаха ни: "А вие, холандците, какво знаете по същите тези въпроси?" "Чели ли сте собствената си конституция?" Ами, всъщност не. Така че всички заедно се образоваме сега.

Да работим заедно. Това ли е?

Търсим решения, дебатираме, но ми се струва, че понякога подминаваме по-важния въпрос, а именно какво общо имаме, така че да можем да живеем заедно въпреки всички различия. Това за мен е отворено общество, стига сме говорили за разликите между нас. В Амстердам живеят представители на 150 народности. Нека този път се съсредоточим върху приликите. Сега наблюдавам важна промяна от идеята за мултикултурното общество към идеята за споделеното гражданство и общите отговорности. Това означава, че никой не би трябвало да бъде натъпкван в статичното понятие холандец.

Какво означава това понятие?

Наскоро бях поканен да говоря пред 300 деца от турски произход. Заговорихме се за турска музика и се оказа, че аз знам повече по темата от тях. Как мога да очаквам да знаят нещо повече за турската музика предвид това, че те дори не говорят турски и не знаят нищо за историята на страната на родителите си? Можех ли да ги нарека турци, ако не са родени в Турция? Техните родители са от Турция, но самите те, когато отидат там за ваканцията, са считани за туристи. Защо превръщаме децата в заложници на емиграционното минало на родителите им?

Ето заради това намирам идеята за мултикултурализъм за грешна чисто емпирично, просто е консервативна и тясна. Пропастта между родители и деца става все по-голяма. Казват, че родиш ли се турчин, оставаш си турчин, но това невинаги е така. Да погледнем към италианците в Ню Йорк, поляците в Чикаго и ирландците в Бостън - традиционно силната фигура на бащата губи значението си с времето, защото този баща образец не е никакъв образец, а по-скоро беден емигрант.

Емиграцията води до дезинтеграция - родителите емигранти не знаят как да общуват със собствените си "чуждестранни" деца. Жени от Мароко ми казват, че са загубили завинаги децата си, принесли са ги в жертва на Холандия, и аз напълно ги разбирам. Много по-интересни са ми човешките измерения на миграциите, а не сухата теория и политическите дебати. Интересуват ме промените, породени от тези процеси.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът заплашва италианската икономика Коронавирусът заплашва италианската икономика

Рим може да поиска по-голяма гъвкавост от ЕС за бюджетните цели

27 фев 2020, 213 прочитания

Самотната Европа в дигиталния свят Самотната Европа в дигиталния свят

Брюксел иска повече правила за големите данни и изкуствения интелект, но първата част от технологичната стратегия на ЕК е беззъба

27 фев 2020, 614 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Гръцка работа

Политическа криза в Атина и объркване в Брюксел, или поредният епизод от една дълга финансова драма, която става все по-опасна

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10