Време е Европа да смени етикета на емигрантите от "евтини работници" на "граждани"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Време е Европа да смени етикета на емигрантите от "евтини работници" на "граждани"

Време е Европа да смени етикета на емигрантите от "евтини работници" на "граждани"

Професорът от Университета в Амстердам Пол Шефер пред "Капитал"

5452 прочитания

© Ясен Христов


В какво се състои мултикултурната катастрофа? В есето, което написах през 2000 г., се притеснявах за това, че в Холандия разликите между емигранти и местни се задълбочават все повече. Проблемът имаше няколко измерения. Как да намерим място за мюсюлманските общности у дома, след като мнозинството пренебрегва факта, че те имат все по-голямо значение? Какво се случва с децата на емигрантите - не изостават ли в развитието си заради езикови проблеми? Какво се случва с нашата държава въобще?

Ето в Амстердам емигрантите заявиха, че не са длъжни да уважават кмета и неговите решения, защото той е евреин. Същият този Амстердам, някогашната гей столица на Европа, с времето започна да се превръща във враждебен за сексуалните малцинства град, все по-труден за живеене. Основният повод за това есе беше убеждението ми, че нашата толерантност, с която така се гордеем, се превръща в безразличие.

Как Холандия стигна дотук?

Холандия или Европа? Ние сме по-малка държава от Франция, но в никакъв случай не сме по-различни. Всички общества, преминаващи по този път, си мислят, че не живеят в емигрантски държави. Мислим си, също като самите емигранти, че те са тук за малко. "Пет-десет години и се прибирам", казва си всеки пришълец, докато един ден осъзнае, че вече е в тази държава 20 години и не вижда възможност да се прибере в родината си. В Холандия около 20% от населението са емигранти. Те са част от нашето бъдеще и процентът според мен ще нараства, може би до 30%.

Статистиката е още по-забележителна в Амстердам - тук 2/3 от учениците са от емигрантски семейства. В едно училище, където 70% от учениците са такива, преподавателите ми споделиха, че вече е много трудно да говорят за холокоста, еволюцията или Оскар Уайлд - теми не толкова очевидни, интересни или приемливи за деца с такъв произход. Да, хората са равни, но идеите и културите не са, има нужда от повече разбиране. Западните общества се страхуваха да посочат проблема по-рано. Дълги години те си затваряха очите, избягвайки тези въпроси. В Амстердам и Марсилия обаче вече не можем да си позволим да ги пренебрегваме. Трябва да се запитаме как ще живеем заедно.

И как ще живеем заедно?

Като за начало можем да си признаем, че нещо необратимо вече се случи. Тези емигранти със своите деца и внуци са част от обществото и бъдещето на тази държава, която и да е тя. Когато започнем да виждаме в тяхно лице граждани, а не евтина работна ръка, имаме право да очакваме, а дори и да изискваме повече неща от тях. Трябва да се упражняваме в отворена толерантност, да си задаваме въпроси един на друг.

Промените започват с отговора на въпроса какво означава да си гражданин на една държава. Например за езика - ако искате да сте пълноценен член на обществото, с добро образование и работа, ще се наложи да научите езика. Следващ въпрос: какво знаете за новата си държава - конституция, политическа система, основни факти. В Холандия се случи нещо интересно - попитаха ни: "А вие, холандците, какво знаете по същите тези въпроси?" "Чели ли сте собствената си конституция?" Ами, всъщност не. Така че всички заедно се образоваме сега.

Да работим заедно. Това ли е?

Търсим решения, дебатираме, но ми се струва, че понякога подминаваме по-важния въпрос, а именно какво общо имаме, така че да можем да живеем заедно въпреки всички различия. Това за мен е отворено общество, стига сме говорили за разликите между нас. В Амстердам живеят представители на 150 народности. Нека този път се съсредоточим върху приликите. Сега наблюдавам важна промяна от идеята за мултикултурното общество към идеята за споделеното гражданство и общите отговорности. Това означава, че никой не би трябвало да бъде натъпкван в статичното понятие холандец.

Какво означава това понятие?

Наскоро бях поканен да говоря пред 300 деца от турски произход. Заговорихме се за турска музика и се оказа, че аз знам повече по темата от тях. Как мога да очаквам да знаят нещо повече за турската музика предвид това, че те дори не говорят турски и не знаят нищо за историята на страната на родителите си? Можех ли да ги нарека турци, ако не са родени в Турция? Техните родители са от Турция, но самите те, когато отидат там за ваканцията, са считани за туристи. Защо превръщаме децата в заложници на емиграционното минало на родителите им?

Ето заради това намирам идеята за мултикултурализъм за грешна чисто емпирично, просто е консервативна и тясна. Пропастта между родители и деца става все по-голяма. Казват, че родиш ли се турчин, оставаш си турчин, но това невинаги е така. Да погледнем към италианците в Ню Йорк, поляците в Чикаго и ирландците в Бостън - традиционно силната фигура на бащата губи значението си с времето, защото този баща образец не е никакъв образец, а по-скоро беден емигрант.

Емиграцията води до дезинтеграция - родителите емигранти не знаят как да общуват със собствените си "чуждестранни" деца. Жени от Мароко ми казват, че са загубили завинаги децата си, принесли са ги в жертва на Холандия, и аз напълно ги разбирам. Много по-интересни са ми човешките измерения на миграциите, а не сухата теория и политическите дебати. Интересуват ме промените, породени от тези процеси.

А именно?

Много от проблемите, които имаме в Европа, са резултат от неправилно дефинираната емиграционна политика. Като за начало трябва да сме по-прецизни в дефинирането на понятието гражданин и да продължим оттам. Не е правилно да изискваш права, а едновременно с това да не уважаваш правата на другите.

В Холандия живеят един милион мюсюлмани и те имат право да строят джамии, но не могат да забравят, че това е двупосочна улица. Как мога да защитавам техните права, когато те ме наричат неверник и не зачитат моите права? Тогава, когато постигнем яснота по въпроса за правата и задълженията, свързани с религиозната свобода, можем да продължим пътя си напред. Засега европейците остават малко или много неясни в това отношение. Дебатът основно се фокусира върху правата, но забравяме да говорим и за задълженията. Срещам се с много марокански емигранти. Оплакват се от дискриминацията на пазара на труда. "Искаме да ни третират като равни", казват ми. ОК, отговарям, но това означава и вие да третирате като равни мюсюлмани и немюсюлмани, мъже и жени, хетеро- и хомосексуални. Не можете да си изберете само пасажи от конституцията, които ви харесват, и да отхвърлите останалото. И ние, холандците, не сме перфектни - много сме отворени по въпросите за правата на хомосексуалистите, но не говорим достатъчно за дискриминацията на работния пазар, която е факт. Изискват се усилия, а ние сме мързеливи.

Кои държави се справиха добре с емигрантското си минало и настояще?

Несъмнено САЩ. Сега мексиканците са повод за дебат там, преди това бяха азиатците, а преди тях - католиците. САЩ направиха едно нещо правилно - там много емигранти работят. Да, основно неприятна, физическа работа, но важното е, че работят. В Амстердам 50% от родените в емигрантски семейства, но всъщност второ и трето поколение тук, не работят. В Ню Йорк 90% от хората с подобна семейна история са на работа, на която ползват езика и им е по-лесно да се интегрират. Децата, родени в семейства на безработни емигранти, носят това със себе си. Една учителка ми каза, че в нейното училище в Берлин родителите на 90% от децата са безработни. Децата са, общо взето, единствените ставащи сутрин "за работа" в този квартал, единствените, които имат нещо за правене този ден. Но като имат такъв пример вкъщи как можем да ги убедим, че си струва да се работи?

В Европа икономиката на емиграцията е грешна. Америка също си задава въпроса за общите неща, които ни помагат да живеем заедно в едно така разнообразно общество. Отговорът е ясен - има си правила и трябва да ги знаеш и спазваш. Емигрантите, независимо с какви документи са, се считат веднага за граждани - в смисъл, че правилата важат за всички.

Вие ли бяхте първият в Холандия, който постави тези парещи въпроси на глас?

Не, но статията предизвика много реакции и в Холандия, и в чужбина. Последваха редица дебати, написаха се хиляди статии, сложиха ми етикет "популист", но повечето в крайна сметка разбраха, че просто се опитвам да намеря мястото на емигрантите в обществото. Популизмът е общият знаменател за повечето европейски държави. Той приема различни форми, но обща е идеята, че националната идентичност никога не може да бъде възстановена. Хората са се вкопчили в тази изплъзваща се заради глобализацията идентичност. Съществува усещането, че сме изгубили нещо много важно, което лесно може да доведе до консерватизъм. За мен възходът на популизма е зов за социална закрила. Трябва да се отнесем сериозно към чувството, че културната идентичност изчезва.

ЕС е пространство за свободно пътуване, но аз възприемам общите граници и като място за сигурност. Общите граници обаче не означават, че строим крепост. Имаме нужда като граждани на ЕС да намерим баланс между лоялността към нашата държава и толерантността. Наблюдавам все по-негативно отношение към България и Румъния и в тази връзка наше, европейско, задължение е да избегнем разделянето на обществата в рамките на ЕС.

Получавате ли заплахи?

Да, но само през първата година, по-късно не. Много често съм канен от емигрантски общности. Пристигам в джамията, сядам и започваме да си говорим. Не отказвам срещи - когато могат да те видят, не те заплашват толкова много.

Профил

С огромната чаша портокалов фреш в едната ръка и с шоколадов мъфин в другата, Пол Шефер не изглежда като човек, способен да разбуни духовете. И все пак го прави, когато през 2000 г. неговото есе "Мултикултурната катастрофа" става една от причините дебатът за емигрантите в Холандия да ескалира. В текста Шефер твърди, че привидната толерантност в страната трябва да бъде заместена с концепцията за равенство на правата, но и задълженията за всички. В последната си книга "Емигрантите: отвореното общество и неговите граници" професорът от Университета в Амстердам продължава да развива тезата си, като включва цяла Европа в дискусията и предупреждава държави, бъдещи вносители на емигранти като Полша, за грешките, които лесно биха могли да допуснат.

13 коментара
  • 1
    the_core avatar :-|
    The Core

    Много добра статия.
    Предлагам на редакцията да я отпечата в малка книжка с коричка, в поне 1000 екземпляра и да я раздаде на депутатите (Специално да издирят Доган!), на всички ромски "лидери" и "партии", на десетките организацийки, защитаващи правата на ромите, гейовете и вся подобная паплач. Да четат!

  • 2
    monique avatar :-|
    monique

    Наистина в Западна Европа трябва да осъзнаят, че емигрантите са там, за да останат. Мина му времето на робството, а сега нека си понесат последствията от колониалната политика (особено Франция и Англия). И тук в България трябва да помислим как да живеем заедно, защото реалността е, че тук живеят не само българи, но и турци, и цигани, не само православни християни, но и мюсюлмани, евреи и т.н. Трябва за ВСИЧКИ да важат едни правила, закони и привилегии.

  • 3
    steamer avatar :-|
    oblivion

    "
    Като за начало можем да си признаем, че нещо необратимо вече се случи. Тези емигранти със своите деца и внуци са част от обществото и бъдещето на тази държава, която и да е тя."

    Необратимо е, само ако се придържаме към идиотската доктрина на хуманизма и производната й идея за proposition nation. Нещо, което далеч не е е задължително.

  • 4
    manager avatar :-|
    Зам. Директор

    Съжалявам за кратката редакторска забележка, но не ми стана ясно от статията за Е-мигранти ли става на въпрос или за И-мигранти, защото ако е първото, е НЕ случайна грешка, а ако е второто, то всичко си идва по местата. :)

    Immigrant - ПРИселник

    Emigrant - ИЗселник

    Пишещият тези редове е за Е-миграцията на въпросните индивиди от НЕевропейски произход.

  • 5
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    В Европа е все по-видим протест срещу представителите на други култури, които искат да живеят в рамките на европейското общество, но без да възприемат неговите ценности, а само като използват неговите предимства. За едните е по-важна материалната изгода от експлоатация на евтиния имигрантски труд, другите доказват че страничните му негативни ефекти излизат много по-скъпо.
    Това е поле за разумен политически дебат, който дава своите резултати, но днешният материал ми изглежда спорен. Американският модел, прочутото им "плавилно котле" е работил добре само докато в него са попадали европейски преселници - с близки култури и езици. Когато се сблъска с черни, жълти и червени, този модел забуксува и в САЩ практически съществуват няколко етнически общества, които живеят паралелно без да се пресичат - освен в магазините.
    Там това е все по-трудно, но търпимо, докато Европа е прекалено малка. И признанията за провала на мултикултурализма доказват това. Както и показват, че политиката към "инат-имигранти" трябява да се втвърдява.

  • 6
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    "В Холандия живеят един милион мюсюлмани и те имат право да строят джамии, но не могат да забравят, че това е двупосочна улица. Как мога да защитавам техните права, когато те ме наричат неверник и не зачитат моите права?"

    "Срещам се с много марокански емигранти. Оплакват се от дискриминацията на пазара на труда. "Искаме да ни третират като равни", казват ми. ОК, отговарям, но това означава и вие да третирате като равни мюсюлмани и немюсюлмани, мъже и жени, хетеро- и хомосексуални. Не можете да си изберете само пасажи от конституцията, които ви харесват, и да отхвърлите останалото."

    "САЩ направиха едно нещо правилно - там много емигранти работят. Да, основно неприятна, физическа работа, но важното е, че работят. В Амстердам 50% от родените в емигрантски семейства, но всъщност второ и трето поколение тук, не работят."


    Най-накрая някой, който да опише ситуацията реално, а не само да говори общо приказки как те били различни и трябвало да ги търпим и да им се радваме.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Прав е човекът, ама никога няма да го изберат в управлението на Европа или даже само Холандия...

  • 8
    we_come_one avatar :-|
    A.V.P.

    ..... 7) ...... ми да, защото казва правилните неща. И мисли върху реалните проблеми. Такива хора никой не ги ще в политиката май :)

  • 9
    4ernata_puma avatar :-|
    Черната пума

    "Промените започват с отговора на въпроса какво означава да си гражданин на една държава. Например за езика - ако искате да сте пълноценен член на обществото, с добро образование и работа, ще се наложи да научите езика. Следващ въпрос: какво знаете за новата си държава - конституция, политическа система, основни факти."

  • 10
    maka avatar :-|
    maka

    До коментар [#3] от "oblivion":

    [quote#3:"oblivion"]Необратимо е, само ако се придържаме към идиотската доктрина на хуманизма и производната й идея за proposition nation. Нещо, което далеч не е е задължително. [/quote]

    Мисля, че историческата дискусия за или против proposition nation няма нищо общо в случая. В интервюто се говори за държава и граждани, а не за националности и размиване на етническата принадлежност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK