Обратно към "Тахрир"

Египтяните са недоволни от липсата на промени, а старият режим все още напомня за себе си

Египетските младежи искат реформи, но търпението им е на привършване
Египетските младежи искат реформи, но търпението им е на привършване    ©  reuters
Египетските младежи искат реформи, но търпението им е на привършване
Египетските младежи искат реформи, но търпението им е на привършване    ©  reuters

След горещата пролет на недоволство сега в Египет идва още по-горещо лято. Пет месеца след падането на Хосни Мубарак, страната изглежда по-неспокойна от всякога. Политическият живот ври и кипи, появяват се нови партии и обединения. Египетското общество започва лека-полека да се поляризира – от едната страна са продемократично настроените младежи, които изнесоха революцията на плещите си. От друга страна са "Мюсюлмански братя", традиционно ултраконсервативните салафити и свързаните с бившия режим (виж интервюто). Похлупакът на този врящ казан е временно управляващият Военен съвет, който е изправен пред недоволство от всички страни, но, изглежда, не бърза да пуска юздите на властта в страната.

След като първоначално бе приемана с възторг, а после със съмнения, поведението на египетската армия вече буди открито недоволство. Много от младите хора се съмняват, че приближените до Мубарак възрастни военни могат да донесат на страната демократичните промени, заради които стотици хора пожертваха живота си.

Доктор Саид Садек, който е преподавател по политология в Американския университет в Кайро, коментира за "Капитал", че основна задача на Военния съвет е да поддържа сигурността в страната. Американският сенатор Джон Маккейн, който е разговарял миналата неделя с фелдмаршал Хусейн Тантауи, посочва пред агенция "Франс прес", че военният съвет "няма търпение" да предаде властта на новоизбраното правителство, каквото и да е то. Логично би било да се предположи обаче, че веднъж взели цялата власт, военните няма толкова лесно да се откажат от нея. Садек смята, че те ще се отдръпнат от управлението, но ще си оставят някои лостове в него, които няма да бъдат променени дори след избори.

На площада!

През изминалата седмица знаковият площад "Тахрир" в центъра на Кайро отново стана сцена на сблъсъци между силите за сигурност и млади протестиращи. Над 1000 души бяха ранени, след като полиция и демонстранти се биха цяла вечер на и около площада. Конкретният повод така и не стана ясен, но той беше само причина да се излее недоволството от прекалено бавните според младежите реформи и от чадъра върху лица от бившия режим.

Бившият президент Хосни Мубарак например се намира в луксозна болница в курорта Шарм ал Шейх, а делото срещу него беше отложено за 3-ти август. По думите на адвоката му Мубарак е болен от тежък рак с много разсейки, които били открити по време на медицинската експертиза след задържането му. Същата експертиза посочва, че поради тази причина той просто не може да бъде преместен в затворническа болница. Без обяснения останаха твърденията на Министерството на здравеопазването, че докато Мубарак е бил президент, такива симптоми не са били открити.

Но бившият диктатор е само върхът на айсберга. Процесите навсякъде се бавят. Ключовото дело срещу може би най-мрачната фигура на бившия режим - вътрешния министър Хабиб ал Адли, който е обвинен и за взривяването на църкви в Александрия, продължава да бъде отлагано. Садек посочва, че съдии, известни със своята корумпираност, не само не биват отстранявани, а напротив – получават най-важните дела срещу бивши хора от режима. Полицаите, които са сред основните виновни за над 850 смъртни случая по време на протестите, масово остават ненаказани и изнудват семействата на жертвите да се откажат от обвиненията.

Премиерът Есам Шараф поиска във вторник от военните да махне седем министри, които "не изпълняват бързо целите на революцията", и получи отказ.

Конституция или избори

Друг въпрос, който разделя египетското общество, е дали първо да се промени сегашната конституция или да бъдат проведени парламентарни избори и тогава да се мисли нов основен закон. Изборите вече бяха отложени от юни за септември, като от този факт има и печеливши и губещи. Анализаторът Исандр ал Амрани привежда няколко причини за забавянето на вота в блога си. Първо, ако изборите бъдат проведени толкова скоро след падането на предишния режим, Египет рискува да бъде управляван от на практика същите хора, но с други партийни наименования. Второ, ранни избори биха дали предимство на ислямистите и най-вече на "Мюсюлмански братя", които имат организирана мрежа и верни последователи. Трето и може би най-важно е изготвянето на изцяло нова електорална система. Досега всички избори от времето на Мубарак, дори и чисто формални, бяха белязани от фрапиращи случаи на фалшификация и гласуване много повече от един път. Амрани обаче посочва, че въпреки нуждата от нов закон обсъжданията му не са прозрачни и предизвикват съмнения. А това може да наложи отлагането на изборите и след определения засега септември.

Военните разпуснаха парламента, а някои конституционни поправки бяха одобрени на референдум. Тези промени обаче включваха само ограничаване на пълномощията на президента (какъвто в страната няма) и промени в изборния закон (избори засега също няма). Така на практика цялата власт попадна в ръцете на Военния съвет. Бившият вече секретар на Арабската лига Амр Муса призова египтяните да не гласуват в този театър, а Мохамед ел Барадей беше още по-ясен: "Да проведеш референдум в отсъствие на законност и ред е безотговорна постъпка."