От Атина до Рим
Европейската дългова криза се приближи опасно до най-големия длъжник на континента - Италия


Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Когато в началото на 2010 г. доходността по 10-годишните гръцки облигации превиши 7%, всички изглеждаха паникьосани. Това е всеобщо приетата граница, над която се счита, че една държава не може да се финансира без проблеми с плащането в по-дългосрочен план. Притиснати от финансовите пазари тогава европейските лидери набързо изляха 110 млн. евро, с които да предотвратят фалита на Гърция, и създадоха спасителен механизъм за 440 млрд. евро, който трябваше да покаже, че никоя европейска държава няма да бъде оставена да потъне.
Малко повече от година по-късно, нещата изглеждат по-достойни за паника от всякога. Вече не само гръцките (17%), а и ирландските и португалските облигации (по около 13%) са далеч над заветната граница - т.е. нито правителствата, нито банките могат да разчитат на пазарно финансиране, а са на системи - съответно от Европейския съюз и от Европейската централна банка. И ако до преди седмица фокусът падаше върху сравнително малките периферни икономики, сега вече доходността по испанския дълг е над 6%, а за кратко дори и Италия - премина това ниво.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове