От Атина до Рим

Когато в началото на 2010 г. доходността по 10-годишните гръцки облигации превиши 7%, всички изглеждаха паникьосани. Това е всеобщо приетата граница, над която се счита, че една държава не може да се финансира без проблеми с плащането в по-дългосрочен план. Притиснати от финансовите пазари тогава европейските лидери набързо изляха 110 млн. евро, с които да предотвратят фалита на Гърция, и създадоха спасителен механизъм за 440 млрд. евро, който трябваше да покаже, че никоя европейска държава няма да бъде оставена да потъне.

Малко повече от година по-късно, нещата изглеждат по-достойни за паника от всякога. Вече не само гръцките (17%), а и ирландските и португалските облигации (по около 13%) са далеч над заветната граница - т.е. нито правителствата, нито банките могат да разчитат на пазарно финансиране, а са на системи - съответно от Европейския съюз и от Европейската централна банка. И ако до преди седмица фокусът падаше върху сравнително малките периферни икономики, сега вече доходността по испанския дълг е над 6%, а за кратко дори и Италия - премина това ниво.