От Атина до Рим
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От Атина до Рим

Италианският финансов министър Джулио Тремонти си тръгна от срещата на финансовите министри от еврозоната както и дойде - угрижен

От Атина до Рим

Европейската дългова криза се приближи опасно до най-големия длъжник на континента - Италия

Николай Стоянов
10517 прочитания

Италианският финансов министър Джулио Тремонти си тръгна от срещата на финансовите министри от еврозоната както и дойде - угрижен

© Thierry Roge


Когато в началото на 2010 г. доходността по 10-годишните гръцки облигации превиши 7%, всички изглеждаха паникьосани. Това е всеобщо приетата граница, над която се счита, че една държава не може да се финансира без проблеми с плащането в по-дългосрочен план. Притиснати от финансовите пазари тогава европейските лидери набързо изляха 110 млн. евро, с които да предотвратят фалита на Гърция, и създадоха спасителен механизъм за 440 млрд. евро, който трябваше да покаже, че никоя европейска държава няма да бъде оставена да потъне.

Малко повече от година по-късно, нещата изглеждат по-достойни за паника от всякога. Вече не само гръцките (17%), а и ирландските и португалските облигации (по около 13%) са далеч над заветната граница - т.е. нито правителствата, нито банките могат да разчитат на пазарно финансиране, а са на системи - съответно от Европейския съюз и от Европейската централна банка. И ако до преди седмица фокусът падаше върху сравнително малките периферни икономики, сега вече доходността по испанския дълг е над 6%, а за кратко дори и Италия - премина това ниво.

Финансовите министри от еврозоната отново се срещнаха късно в понеделник, но този път нямаше гръмко решение. Просто защото досегашното лекарство - наливането на повече и повече пари, този път изглежда неприложимо. Просто

Италия е твърде голяма

за да повярва някой, че може да бъде спасена по този начин.

Докато гръцкия дълг достига плашещите 150% от БВП на страната, то Италия е на второ място в Европа по риск по този показател с малко по-приемливите 120%. Не толкова успокояващо стоят нещата обаче когато се погледне в реално изражение - общо италианските правителствени облигации са за близо 1.6 трлн. евро или пет пъти повече от гръцките 320 млрд. евро. Това прави Италия не само най-големия длъжник в Европа, но и третият най-голям в света.

Именно този размер на дълговия пазар обаче е причината и рискът от него да е по-голям - просто италианските ДЦК присъстват в портфейлите на много повече инвеститори. По данни на италианската централна банка около 47% от правителствените книжа се държат от чуждестранни инвеститори. Местните банки са вложили пряко 197 млрд. евро в италиански ДЦК, като държат още 589 млрд. от името на клиенти.

Средната срочност на италианския дълг е малко над седем години, като най-съществените плащания са концентрирани през следващите пет. Между юли и декември 2011 г. падежират 176 млрд. евро дълг, което означава, че страната ще търси сходна сума от пазарите, за да ги рефинансира.

Истинският тест предстои

Днес Италия успя да продаде едногодишни облигации за 6.75 млрд. евро при средна доходност 3.67% - доста над постигнатите при последния сходен аукцион 2.147%. Това ниво обаче все още се приема от анализаторите за приемливо, затова и успешното пласиране успокои временно пазарите. Истинският тест обаче предстои в четвъртък, когато има аукциони за 5 млрд. евро по-дългосрочни книжа с падежи между 2016 и 2026 г. А също и в петък, когато ще бъдат публикувани резултатите от стрес-тестовете на европейските банки. Ако се открият слабости в италианските финансови институции, това може да доведе до нови разпродажби.

Причините досега Италия да не беше под натиска на пазарите са няколко. Въпреки колосалния дълг, тя съумя да задържи бюджетния си дефицит на 4.6% от БВП - в пъти под тези на Гърция, Ирландия и Португалия. Освен това италианската икономика се върна към растеж - макар и анемичен. Това обаче се промени през миналата седмица след като две от водещите рейтингови агенции - Moody's и S&P изказаха съмнения, че Италия ще може да покрива в задълженията и че в момента преразглеждат оценките си за страната. А самото италианско правителство по никакъв начин не помагаше с отлагането на дебата за бюджетни ограничения.

Какво може да направи Европа?

След осем часа обсъждане финансовите министри обещаха скоро да се предприемат нови стъпки, но засега липсва съгласие какви да са те и затова няма и незабавна реакция.

Оттук нататък пред европейските лидери стоят важни решения как да подходят към ограничаването на заразата на европейската дългова криза. Единият възможен сценарий е да останат фокусирани върху Гърция и да се опитат да решат проблемите там и така да спрат разпространението на притесненията на пазарите към останалите страни. Това може да включва различен арсенал, като например използването на спасителния механизъм за изкупуване на гръцки облигации или различна форма на преструктуриране (удължаване на срока или поемане на загуби от инвеститорите) на дълга. Сигнали, че това се обмисля бяха дадени и след срещата от понеделник.

Всяка от тези опции обаче означава технически фалит за Гърция с всичките му ясни и неясни последствия, които включват рейтинговите агенции да й присъдят рейтинг D, практически никой институционален инвеститор да не може да инвестира в гръцки дълг, ЕЦБ да спре да приема гръцки ДЦК като обезпечение (и съответно да отреже финансирането за гръцките банки) и да принуди редица европейски банки да отчетат внушителни загуби.

Рискът при подобен подход е, че дори и едно ефективно и решително справяне с гръцките проблеми, може да не успее да убеди пазарите, че с това проблемите се решават и натискът върху Италия и Испания да продължи. Затова другата алтернатива е да се търси увеличаване на размера на спасителния механизъм така че да се адресират всички задлъжнели европейски икономики. Това обаче би било доста скъпо решение и съответно ще е по-трудно да се постигне на политическо ниво и да се продаде на избирателите.

Общото между двата подхода е, че те въобще не дават постоянно решение, а само купуват време. Надеждата е че то ще бъде използвано от финансовия сектор да набере капитал и да се укрепи, така че да може да преживее с по-малко сътресения няколко неминуеми фалита. А последната една година показа, че това някак не се случва.

Когато в началото на 2010 г. доходността по 10-годишните гръцки облигации превиши 7%, всички изглеждаха паникьосани. Това е всеобщо приетата граница, над която се счита, че една държава не може да се финансира без проблеми с плащането в по-дългосрочен план. Притиснати от финансовите пазари тогава европейските лидери набързо изляха 110 млн. евро, с които да предотвратят фалита на Гърция, и създадоха спасителен механизъм за 440 млрд. евро, който трябваше да покаже, че никоя европейска държава няма да бъде оставена да потъне.

Малко повече от година по-късно, нещата изглеждат по-достойни за паника от всякога. Вече не само гръцките (17%), а и ирландските и португалските облигации (по около 13%) са далеч над заветната граница - т.е. нито правителствата, нито банките могат да разчитат на пазарно финансиране, а са на системи - съответно от Европейския съюз и от Европейската централна банка. И ако до преди седмица фокусът падаше върху сравнително малките периферни икономики, сега вече доходността по испанския дълг е над 6%, а за кратко дори и Италия - премина това ниво.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • 1
    delian avatar :-|
    Делян (delian) Делчев

    Ако еврозоната реши, че спасяването му е майката, то със сигурност ще предложат разширяване на еврозоната, защото тогава загубите към общ оборот ще са по-малки, и съответно обезценяването на еврото (и превръщането му в инфлация, което е основна цел на европейската банка). Много държави ще са в ситуация по политически причини да бъдат приети, в комбинацията с много затегнат режим (пакта за конкурентност е всъщност това, той е стъпка към разширяването на еврозоната). Така си мисля. Да видим ние къде ще сме.

  • 2
    dimiterptsvetkov avatar :-|
    uran

    В меката на капитализма САЩ държавата предотврати фалит на големи неизрядни банки по целесъобразност, давайки по този начин пример докъде е еволюирала пазарната икономика. Това означава, че ЕС трябва да се опитва решително да спаси Гърция.

  • 3
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично

    Не мога да разбера едно : как може един куп страни от близкия изток и Африка да дължат някакви супер много милиони на България (ест. не знам колко точно) и въпреки това продължаваме да си живеем и да си кретаме.

    В един момент една държава няма да си плати задълженията и вече цял свят скача и се паникьосва. Ами нали затова сте "инвеститори" бе майка му стара - професията ви е да внимавате къде да инвестирате. Сега аз с моите кирливи доходчета ще ви финансирам кретенията! Е как няма да съм бесен?!

  • 4
    asenlynch avatar :-|
    Асен Попиванов

    Ами според мен е много важно гърция да не фалира, най-малкото като фактро за българската икономика, но честно казано не знам дали няма да се срине тотално...

  • 5
    vperfanov avatar :-|
    далекоглед

    Сега вече не става дума само за Гърция, залогът е значително по-голям. Става дума за ефикасността на цялата система, ЕС и еврото. С увеличаването на клуба на нуждаещите се от спешни финансови инжекции /Италия, да се готви Испания/ се увеличава и шанса да се сбъднат мрачните предсказания на спекуланта Сорос...или поне еврото да има много сериозни проблеми. Трудно е да се каже кое е правилното действие защото силното клатене на кораба пречи на финансити и политици да мислят трезво. Това от своя страна води до взимане на неправилни или палеативни мерки.

  • 6
    45iv avatar :-|
    45iv

    Златни времена за спекулантите.С Гърция системата стартира и е една и съща. Хеиджър фондовете знаят слабоста на дадена страна относно дълговете, ис4акват докато се зададе голям падеж , преди това искупуват деривати свързани с дълговете на съответната държава, разбира се недеистват сами а с реитинговите агенции, които веи4ки слу4аино са Американски/ Америка не е по малко задължняла но реитинга им е висок/. И десетина дни пред падежа Реит. агенции понижават реитинга на държавата, дългът автомати4но поскъпва. Сигнала веднага разбират средните и дребни спекуланти, запо4ват да купуват Дериватите които и без това са ве4е скъпи, и допълнително ги оскъпяват. Рзултат - лихвите на съотватната страна са много високи. Събират се фин. министри и по4ват да гасят пожара , инвеститорите са в паника. Хеиджър фондовете пият шампанско.

  • 7
    4ernata_puma avatar :-|
    Черната пума

    Не може да се остави Гърция да фалира просто така, защото след това ще фалират като домино още 10 държави. Последствията са ясни. Не трябва да се изпускат нещата.Правилно е може би преструктуирането на дълга.

  • 8
    manager avatar :-P
    Зам. Директор

    Ако има съмнения за сриването на ЕС, то те са меко казано неоснователни.
    (Знаете, че чакаме края на гнилия капитализъм още от 1917 година)

    Правилото No Empire Lasts Forever (Няма вечна империя) удари фатално запътилите се към комунизма, но пощади държави като САЩ и Европейския Съюз (би трябвало да го разглеждаме като една държава!!!) и в края на краищата водещи държави са Европейския Съюз и САЩ.

    Основания за това:

    БВП на ЕС е $14.82 trillion

    БВП на САЩ е $14.66 trillion

    и още някои особени моменти

    БВП на Русия е $2.223 trillion

    а на Китай $10.09 trillion

    Останалото е словестна еквилибристика.

  • 9
    chad avatar :-?
    Chad

    До коментар [#8] от "Зам. Директор":

    Уважавам основанията - убедителни са (и как могат да не бъдат), но се чудя защо ми идват на ум разни мисли за изкуствените конструкции и тяхната съдба...

  • 10
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Италия ще заживее със съдбата на Гърция, защото в тази страна е налична същата държавна финансова грешка, което е особено важна причина за развитие на стопанска криза.

    За да има в Италия пълноценно обществено управление е необходимо прекратяване на разкрита катастрофална държавна управленска слабост чрез прилагане на „Съпътстващо противодействие с „Модел Ресурси М” срещу стопанска криза”.

    Доказателство:

    До 24 часа след начало на премахване на сегашната ненужна държавна финансова непълноценност ще се получи конкретен полезен стопански ефект, изразяващ се в:

    - намаления на ненужни правителствени разходи;

    - допълнителни държавни бюджетни приходи;

    - ще е започнало успешно излизане от криза;


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK