Зараза до сърцето

С достигането до Италия дълговата криза вече не е в периферията на еврозоната

Финансовите министри на Италия Джулио Тремонти (отляво) и на Гърция Евангелос Венизелос имаха много за какво да си говорят по време на спешната среща
в понеделник, където се обсъждаха последните развития на дълговата криза
Финансовите министри на Италия Джулио Тремонти (отляво) и на Гърция Евангелос Венизелос имаха много за какво да си говорят по време на спешната среща
в понеделник, където се обсъждаха последните развития на дълговата криза
Финансовите министри на Италия Джулио Тремонти (отляво) и на Гърция Евангелос Венизелос имаха много за какво да си говорят по време на спешната среща в понеделник, където се обсъждаха последните развития на дълговата криза    ©  Reuters
Финансовите министри на Италия Джулио Тремонти (отляво) и на Гърция Евангелос Венизелос имаха много за какво да си говорят по време на спешната среща в понеделник, където се обсъждаха последните развития на дълговата криза    ©  Reuters

Не може да ги оставим да фалират, ще стане като домино в еврозоната! Това беше основният мотив, изтъкван от европейските политици, за да спасят Гърция. От тази седмица това притеснение може спокойно да бъде посочено като фалшиво. Заразата е навсякъде. От месеци Ирландия и Португалия практически не могат да се финансират от международните пазари, а Испания трябва да се справя с два пъти по-висока доходност от тази на Германия. Играта обаче мина едно ниво нагоре, когато на мушката попадна и Италия. Доходността по десетгодишните й облигации достигна 6% (виж графиката) - само 1 процентен пункт под границата, над която се счита, че една държава не може да се финансира устойчиво.

Ако слушате политиците, всичко това все още минава за проблеми на "периферията". Италия обаче е всичко друго, но не и периферия. Третата най-голяма икономика в еврозоната, с най-големия дълг в цяла Европа (и трети в света), възлизащ на близо 1.8 трлн. евро, е по-скоро в сърцето на финансовите пазари на континента. Всичко това за съжаление прави Италия едновременно твърде голяма, за да бъде оставена да фалира, и твърде голяма, за да бъде спасена. Реакцията на финансовите министри от еврозоната, след като обсъдиха кризата в понеделник, показа безсилие, а нежеланието на европейските лидери за спешна среща през следващите дни показа и безидейност. С две думи, те нито могат, нито знаят как да реагират.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
14 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    maximxx avatar :-|
    Максо
    • - 1
    • + 18

    Много добра статия!

    Нередност?
  • 2
    gullwing avatar :-|
    gullwing
    • - 3
    • + 12

    Разбирам че за повечето журналисти добрата новина е лошата новина. Така че какво по-добро от възможен фалит на Италия? Само фалит на Германия ...
    Но Капитал май все още се ориентира към по-грамотна публика. Тя разбира че основната задача на тази и подобни новини, които ни заливат понастоящем, е да се създаде обществена нагласа, която да принуди някои от държавите в ЕС да се откажат от техните удобни, но вредни финансови навици. Точно това е от оздравителните ефекти, която всяка криза неизбежно носи със себе си.
    Ето и Балцерович е по-оптимист от автора за кризата, дори и в Гърция. Предпочитам да вярвам на него. И не защото е с по-известно име, а с по-логична и рационална мисъл.

    Нередност?
  • 3
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев
    • - 24
    • + 2

    Кризата в Европа не е опасна заразна болест, а детска болест на пазарна икономика, която скоро може да бъде премахната.

    Кризата може да се овладее до 24 часа време

    Банкрутът, също и частичния фалит на Р. Гърция не е полезен, защото не спасява участници в стопанския живот от жестоки последици в стопанска криза.

    Знае се, че стопанската криза в Р. Гърция е резултат от конкретна държавна финансова грешка, която бързо може да бъде прекратена.

    Същността на разкритата непълноценност при държавно управление на Р. Гърция е ползване на „Незлатно евро”, при грешка за запазен начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”.

    Изпълнението на досегашни указания от експерти на Европейския съюз и Международния валутен фонд за подпомагане на гръцко правителство (стотици милиарди евро парични помощи, приватизационни програми, повишени задължения за данъкоплатци, намаление на полезни държавни разходи и други) са непълноценни, защото запазват особено важна причина за стопанска криза в Р. Гърция.

    За нeутрализиране на сегашна стопанска криза в Р. Гърция е потребно възможно по-рано премахване на налична при гръцко държавно финансово управление на въведена през 1716 г. по инициатива на Джон Лоу световна държавна управленска глупост – употреба на „Незлатни пари” с грешно запазване на стария начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”.

    До 24 часа време, кризата в Р. Гърция може да се овладее за полезно разрешаване чрез усъвършенстване на гръцко държавно финансово управление с прилагане на „Съпътстващо противодействие с "Модел Ресурси М" срещу стопанска криза”.

    Първичните ефекти от прекратяване на сегашна държавна финансова грешка в съответна държава чрез усъвършенствано с „Модел Ресурси М” нейно държавно финансово управление е намаление на ненужни правителствени разходи и наличие на нови пазарни бюджетни приходи.

    Изключително полезни придружаващи влияния са отстраняване на разкрита особено важна причина за криза през 2011 г. и осигуряване на полезни пазарни условия за развитие на стопански процеси.


    Иван Митев - икономист

    Блогът за спасение на Р. Гърция от стопанска криза:
    http://thecrisisingreece2011.blogspot.com/

    Нередност?
  • 4
    danailov avatar :-|
    danailov
    • - 2
    • + 6

    Кризата на средиземноморските държави е факт, плюс Португалия и Ирландия. Безпомощността на ЕС и ЕЦБ, наред с други институции и банки, да се справи с този процес е факт. Към това може да се добави и липсата на идеи и разликата в политическите позиции на европеиските държави за изхода от кризата - трети факт. Политическият модел на управление на ЕС е изчерпан вследствие тези три факта, промяна трябва да има и според мен това е в диференцирания подход към всяка държава, без обобщения и подвеждащи прилики. И това трябва да стане час по - бързо. Защо не се обяви официалния фалит на Гърция, който не виден само за 5 - 6 финансиста в Европа? Или по- точно много ясно видимо, но упорито отказвано да бъде прието. Сценарият за Италия не е същият, но ще бъде със същия резултат.

    Нередност?
  • 5
    krasi_m23 avatar :-|
    krasi_m23
    • - 5
    • + 12

    Ники по принцип пише хубави статии, но тоя път греши и нормално, тъй като човек не може да разбира от икономиките на всички страни.

    Без да навлизам в подробности ще кажа само, че не е важен размера на дълга сам по себе си, а съотнесен към определена величина, тоест към БВП и към способността на страната да го изплаща. Та от тази гледна точка през последните 20 години дълга на Италия не е падал под 100% от БВП, но изведнъж пазарите се сетиха, че сега това е проблем. Това са чисти спекулации на хедж фондовете, за които ниската волатилност на пазарите напоследък намалява шансовете за бързи и големи печалби.

    А... и още нещо - Италия има да погасява 500 млрд. в следващите пет години и ако лихвите се запазят на сегашното по-високо ниво, то увеличените разходи ще са върху тия 500 милиарда, а не върху целия 1,6 трлн. евро дълг, тъй като старите облигации са записвани при старите (по-ниски) лихви.

    Значи 19 години съотношение дълг/БВП беше над 100% и нямаше проблем с изплащането, а сега изведнъж Италия ще фалира. Нищо структурно не се е променило в нея, но няма място тук да го доказвам.

    Нередност?
  • 6
    oziris7 avatar :-|
    oziris
    • + 9

    Определено малко е пресилена констатацията, че Италия е рисков фактор. Важно е да се гледа историята, а тя показва, че Италия системно е имала голям дълг спрямо БВП. За разлика от Италия някои от рисковите страни рязко повишават дълга си спрямо БВП, което показва доста негативна тенденция. Неприятното е, че покрай Гърция, Ирландия и Португалия може да бъде оказан натиск и върху Италия.

    Нередност?
  • 7
    45iv avatar :-|
    45iv
    • - 2
    • + 4

    Интересна статия ако незавършва толкова глупаво . Зна4и истинските раформи ТЕПЪРВА 4акали за решение да стимулират икономиката, и същевременно икономиката да генерирра достатъ4но растеж за да се исплащат задълженията.Ако авторите са икономи4ески грамотни ,щяха да напишат 4е това е икономи4ески НЕВЪЖМОЖНО. Понеже след като се гласуваха екстремно тези съкращения/ Които са необходими само за да не се задължнява и в бъдеще Италия, но не и да решат проблема с дълга/Главните реформи тепърва ще ги видим. Тоест да запо4нат да го намалят. А относно икономиката им , да запо4не да генерира, то по вси4ки и елементарни прогнози, ще тръгне в рецесия и дефлация, след като държавата излезе от пазара, и то за дълго.Така 4е да видим до къде ще се повишът нивата на тези държави ..........НИВАТА на дъното.

    Нередност?
  • 8
    donio avatar :-|
    donio
    • - 1
    • + 7

    В речта си Обама заяви,че "САЩ не са Гърция и Португалия".В петък американският посланик вЛисабон трябваша да мънка обяснения и интерпретации на казаното от президента му тъй като това предизвика гнева на португалците и абасадорът трябваше да дава обяснения.У нас колегата му плаща на "независими"депутати да крепят оная работа на правителство,което по всички правила на демокрацията е незаконно но про- знаете какво.Разбирате ли сега за какво става дума.

    Нередност?
  • 9
    hristo_gg avatar :-|
    Hristo Gospodinov
    • - 1
    • + 6

    До коментар [#5] от "krasi_m23":

    Представи си, че една компания е оперирала с висок левъридж 19 години, но всичко е било ОК понеже продукцията и се е продавала на пазара и търсенето е било високо. На 20тата година външен шок срива пазарите, търсенето намалява, компанията свива маржовете си и в последствие излиза на загуба.

    В началото левъриджът й е помагал да излиза на хубави маржове, а в последствие я е сринал.

    Признавам - прекомерно опростяване на нещата, но мисля, че основната логика е вярна - при висок ливъридж всичко е окей докато пазарите не се сринат.

    Нередност?
  • 10
    krasi_m23 avatar :-|
    krasi_m23
    • - 4
    • + 3

    Кои пазари са се сринали? Италия е точно толкова конкурентоспособна, колкото беше и преди кризата. Страната си генерира растеж и е в състояние да плаща дълговете си. Дори и при по-високите лихви по новоемитираните облигации.

    Принципно си прав, но де факто случаят с Италия не е такъв.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал