Зараза до сърцето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зараза до сърцето

Финансовите министри на Италия Джулио Тремонти (отляво) и на Гърция Евангелос Венизелос имаха много за какво да си говорят по време на спешната среща в понеделник, където се обсъждаха последните развития на дълговата криза

Зараза до сърцето

С достигането до Италия дълговата криза вече не е в периферията на еврозоната

Николай Стоянов
7372 прочитания

Финансовите министри на Италия Джулио Тремонти (отляво) и на Гърция Евангелос Венизелос имаха много за какво да си говорят по време на спешната среща в понеделник, където се обсъждаха последните развития на дълговата криза

© Reuters


Не може да ги оставим да фалират, ще стане като домино в еврозоната! Това беше основният мотив, изтъкван от европейските политици, за да спасят Гърция. От тази седмица това притеснение може спокойно да бъде посочено като фалшиво. Заразата е навсякъде. От месеци Ирландия и Португалия практически не могат да се финансират от международните пазари, а Испания трябва да се справя с два пъти по-висока доходност от тази на Германия. Играта обаче мина едно ниво нагоре, когато на мушката попадна и Италия. Доходността по десетгодишните й облигации достигна 6% (виж графиката) - само 1 процентен пункт под границата, над която се счита, че една държава не може да се финансира устойчиво.

Ако слушате политиците, всичко това все още минава за проблеми на "периферията". Италия обаче е всичко друго, но не и периферия. Третата най-голяма икономика в еврозоната, с най-големия дълг в цяла Европа (и трети в света), възлизащ на близо 1.8 трлн. евро, е по-скоро в сърцето на финансовите пазари на континента. Всичко това за съжаление прави Италия едновременно твърде голяма, за да бъде оставена да фалира, и твърде голяма, за да бъде спасена. Реакцията на финансовите министри от еврозоната, след като обсъдиха кризата в понеделник, показа безсилие, а нежеланието на европейските лидери за спешна среща през следващите дни показа и безидейност. С две думи, те нито могат, нито знаят как да реагират.

Добрата новина е, че Италия успя да се справи с първите малки тестове - правителството на Берлускони пласира 4.5 млрд. евро дълг и прокара в Сената план за ограничаване на разходите с 48 млрд. евро, които трябва да балансират бюджета до 2014 г. Истинското изпитание обаче предстои. До края на тази година страната трябва да  рефинансира 176 млрд. евро дълг (от които над 40 млрд. през септември). А никак не е изключено това да се случва и в условията на политическа криза.

Защо (чак) сега

Ако се погледне Италия в числа, тя определено не изглежда толкова плашещо като Гърция, но ситуацията не е кой знае колко по-розова от другите задлъжнели европейски икономики. Докато гръцкият дълг достига страховитите 150% от БВП на страната, Италия е на второ място в Европа по риск по този показател с малко по-приемливите 120%. А погледнато в реално измерение, размерът е още по-стряскащ - италианският държавен дълг от общо 1.8 трлн евро е по-голям от този на взелите спасителни пари Гърция, Ирландия и Португалия плюс този на Испания. И далеч надвишава вкараните в Европейския фонд за финансова стабилност 440 млрд. евро (от които около половината вече са използвани за Португалия и Ирландия). При това положение нормално е човек да се запита защо финансовите пазари съзряха опасност на Апенините чак сега.

Италия все пак не е крехка икономическа конструкция. За разлика от Испания и Ирландия там нямаше имотен балон, а банките останаха доста по-подплатени с капитал. Бюджетният дефицит от 4.6% е доста под космическите нива в другите страни от групичката, а и икономиката се върна към растеж (макар и скромните 1.3%) още през 2010 г., докато в Гърция и Португалия се очаква спад и през тази година. Освен това и политическото говорене от Брюксел досега помагаше на Италия. Във войната с пазарните спекуланти всички усилия на Европа бяха хвърлени към откритите вече фронтове Гърция, Португалия и Ирландия. Това създаде около Италия аурата на крепост, която, макар и уязвима, е навътре в тила и докато се стигне до нея, трябва първо да паднат предните линии. Ударът обаче изненада.

През последния месец две от водещите рейтингови агенции - Moody's и S&P, предупредиха, че може да понижат оценката си за Италия, ако икономиката не се раздвижи. По-същественият проблем дойде от самото италианско правителство, което след дълго протакане на дебата за бюджетни ограничения стигна и до вътрешни конфликти. Премиерът Силвио Берлускони и неговата управляваща партия "Народ на свободата" оказаха сериозен натиск върху финансовия министър Джулио Тремонти да се оттегли като изкупителна жертва за непопулярните бюджетни съкращения. Стигна се дори дотам, че Берлускони открито нападна министъра си с думите, че се мисли за гений, а всички останали - за глупаци. "Търпя го само защото го познавам отдавна и човек трябва да го приема какъвто е", казва в познатия си стил Берлускони пред La Republica. Берлускони губи напоследък подкрепа и най-вероятно ще се движи по инерция, а Тремонти е важен за бюджетната стабилност. За изострените до краен предел уши на кредиторите този скандал прозвуча като скърцане в основите.

Защо е страшно

Със своя размер италианският дългов пазар не просто е неспасяем, но и е повсеместен. Затова, дори и без реално да се стига до фалит,по-продължителен натиск върху страната може да доведе до сериозни сътресения из цялата еврозона и отвъд нея. Едни от най-пряко страдащите са италианските банки, за които възможностите за финансиране се затягат. Дори най-големите финансови институции в страната като Unicredit и Intesa Sanpaolo са били принудени да плащат по-висока рискова премия, за да заемат от междубанковите пазари. По данни от двете банки те трябва да рефинансират общо 55.4 млрд. евро падежиращ дълг до края на годината, като по-високите лихви ще се преведат за тях в натиск върху печалбите. "Тази държавна дългова криза е също толкова и банкова", казва пред FT Дейвид Оуен, главен икономист за Европа на инвестиционната банка Jefferies. "Доверието между банките е подкопано от проблемите на Италия и има опасения, че стрес-тестовете ще разкрият проблеми."

Миналогодишните стрес-тестове на банките бяха доста меки и въобще не предвиждаха сценарий за фалит на Гърция. В резултат доста малко институции не ги издържаха, но пък и доста малко инвеститори повярваха в смисъла от упражнението. Ако сега новите резултати (които трябва да излязат в петък след редакционното приключване на "Капитал") покажат по-реална картина, това може да успокои пазарите по отношение на конкретни банки, но може да предизвика паника по отношение на други.

Най-големият риск обаче е, че сегашната ситуация трудно може да се нарече устойчива и буквално в рамките на дни Италия може да мине в територията, където финансирането става непосилно скъпо. Евентуален фалит би изпратил шокова вълна не само през банките в Италия (които, въпреки че се финансират основно от депозити на вътрешния пазар, буквално могат да пресъхнат), така и през тези в цяла Европа, които ще трябва да отпишат инвестиции за стотици милиарди и съответно да трябва да се рекапитализират ударно.

Защо няма решение

Преди една година, когато се развиваше тогава все още гръцката криза, Европа разполагаше с лукса на няколко алтернативи, до една неприятни, и относително много време. Сега няма нито едно от двете. В своеобразен цуг-цванг всяко решение има микроскопичен шанс да успее и по-скоро носи риск да влоши допълнително ситуацията.

Първо, е крайно време да се намери някакво решение за Гърция. Всички знаят, че страната ще фалира, въпросът е как и кога. Ако Гърция спре да обслужва задълженията си, ще има удар върху банковите баланси. Той обаче по думите на повечето европейски банкери би бил поносим, а и така или иначе вече се приема за почти неизбежен. Това естествено ще има плачевни последствия за гръцката икономика, където вероятно правителството ще трябва да рекапитализира банки, но отлагането на решението пък може да направи болката още по-голяма и да задържи несигурността на пазарите още дълго. А и ако трябва да избират между това да платят цялата сметка за грешките или да я разделят с кредиторите, гърците сигурно биха избрали втория вариант. Разбира се, вероятността това да успокои пазарите не е голяма, а и Европа трябва да е готова да повтори упражнението.

Има и друг вариант - да се хвърлят всички усилия в опит да се стабилизира Гърция. Това може да означава използване на спасителния фонд за изкупуване да държавен дълг, което технически е равносилно на фалит. Или пък увеличаването на фонда до размери, които да успокоят пазарите. Никой не знае колко точно е това, пък и то става все по-трудно постижимо, тъй като стабилните държави, които могат да си позволят да участват (и да убедят избирателите си в смисъла от това), намаляват, а нуждаещите се увеличават. В първия спасителен механизъм участваха всички, включително и Испания и Италия. Европейската централна банка може да почне да изкупува италиански дълг, тъй като тя вече е изложена на сериозен риск от загуби при фалит на Гърция и компания. Но това е слабо вероятно, пък и ще падне на плещите на новия председател, досегашния управител на Италианската централна банка Марио Драги.

Вариант за увеличаването на размера на фонда е самият той да почне да издава европейски дълг, но това пък е политическа крачка към фискален съюз. Който я направи в момента, би бил смел политик.

Самата Италия трябва да запази доверието на пазарите. Първата стъпка беше направена със светкавичното приемане на бюджетните съкращения (макар да предстоят още гласувания) през седмицата, след като доходността скочи. Следващите обаче ще трябва да включват и съвсем истински реформи, които да неутрализират ефекта от свитите разходи и да раздвижат икономиката. Всяко решение би било временно, ако италианската икономика не започне да генерира достатъчно растеж, за да изплаща задълженията. А както пише FT, в идеалния случай, сигнал за такава решимост може да е смяната на кабинета на Берлускони с консесусно технкратско правителство. Предвид близката политическа история на Италия такъв вариант няма особен шанс. Ако ЕС продължи да изглежда като шепа объркани политици, бъдещето на еврозоната също няма да има особен шанс.

Не може да ги оставим да фалират, ще стане като домино в еврозоната! Това беше основният мотив, изтъкван от европейските политици, за да спасят Гърция. От тази седмица това притеснение може спокойно да бъде посочено като фалшиво. Заразата е навсякъде. От месеци Ирландия и Португалия практически не могат да се финансират от международните пазари, а Испания трябва да се справя с два пъти по-висока доходност от тази на Германия. Играта обаче мина едно ниво нагоре, когато на мушката попадна и Италия. Доходността по десетгодишните й облигации достигна 6% (виж графиката) - само 1 процентен пункт под границата, над която се счита, че една държава не може да се финансира устойчиво.

Ако слушате политиците, всичко това все още минава за проблеми на "периферията". Италия обаче е всичко друго, но не и периферия. Третата най-голяма икономика в еврозоната, с най-големия дълг в цяла Европа (и трети в света), възлизащ на близо 1.8 трлн. евро, е по-скоро в сърцето на финансовите пазари на континента. Всичко това за съжаление прави Италия едновременно твърде голяма, за да бъде оставена да фалира, и твърде голяма, за да бъде спасена. Реакцията на финансовите министри от еврозоната, след като обсъдиха кризата в понеделник, показа безсилие, а нежеланието на европейските лидери за спешна среща през следващите дни показа и безидейност. С две думи, те нито могат, нито знаят как да реагират.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    maximxx avatar :-|
    Максим Александров

    Много добра статия!

  • 2
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Разбирам че за повечето журналисти добрата новина е лошата новина. Така че какво по-добро от възможен фалит на Италия? Само фалит на Германия ...
    Но Капитал май все още се ориентира към по-грамотна публика. Тя разбира че основната задача на тази и подобни новини, които ни заливат понастоящем, е да се създаде обществена нагласа, която да принуди някои от държавите в ЕС да се откажат от техните удобни, но вредни финансови навици. Точно това е от оздравителните ефекти, която всяка криза неизбежно носи със себе си.
    Ето и Балцерович е по-оптимист от автора за кризата, дори и в Гърция. Предпочитам да вярвам на него. И не защото е с по-известно име, а с по-логична и рационална мисъл.

  • 3
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Кризата в Европа не е опасна заразна болест, а детска болест на пазарна икономика, която скоро може да бъде премахната.

    Кризата може да се овладее до 24 часа време

    Банкрутът, също и частичния фалит на Р. Гърция не е полезен, защото не спасява участници в стопанския живот от жестоки последици в стопанска криза.

    Знае се, че стопанската криза в Р. Гърция е резултат от конкретна държавна финансова грешка, която бързо може да бъде прекратена.

    Същността на разкритата непълноценност при държавно управление на Р. Гърция е ползване на „Незлатно евро”, при грешка за запазен начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”.

    Изпълнението на досегашни указания от експерти на Европейския съюз и Международния валутен фонд за подпомагане на гръцко правителство (стотици милиарди евро парични помощи, приватизационни програми, повишени задължения за данъкоплатци, намаление на полезни държавни разходи и други) са непълноценни, защото запазват особено важна причина за стопанска криза в Р. Гърция.

    За нeутрализиране на сегашна стопанска криза в Р. Гърция е потребно възможно по-рано премахване на налична при гръцко държавно финансово управление на въведена през 1716 г. по инициатива на Джон Лоу световна държавна управленска глупост – употреба на „Незлатни пари” с грешно запазване на стария начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”.

    До 24 часа време, кризата в Р. Гърция може да се овладее за полезно разрешаване чрез усъвършенстване на гръцко държавно финансово управление с прилагане на „Съпътстващо противодействие с "Модел Ресурси М" срещу стопанска криза”.

    Първичните ефекти от прекратяване на сегашна държавна финансова грешка в съответна държава чрез усъвършенствано с „Модел Ресурси М” нейно държавно финансово управление е намаление на ненужни правителствени разходи и наличие на нови пазарни бюджетни приходи.

    Изключително полезни придружаващи влияния са отстраняване на разкрита особено важна причина за криза през 2011 г. и осигуряване на полезни пазарни условия за развитие на стопански процеси.


    Иван Митев - икономист

    Блогът за спасение на Р. Гърция от стопанска криза:
    http://thecrisisingreece2011.blogspot.com/

  • 4
    danailov avatar :-|
    danailov

    Кризата на средиземноморските държави е факт, плюс Португалия и Ирландия. Безпомощността на ЕС и ЕЦБ, наред с други институции и банки, да се справи с този процес е факт. Към това може да се добави и липсата на идеи и разликата в политическите позиции на европеиските държави за изхода от кризата - трети факт. Политическият модел на управление на ЕС е изчерпан вследствие тези три факта, промяна трябва да има и според мен това е в диференцирания подход към всяка държава, без обобщения и подвеждащи прилики. И това трябва да стане час по - бързо. Защо не се обяви официалния фалит на Гърция, който не виден само за 5 - 6 финансиста в Европа? Или по- точно много ясно видимо, но упорито отказвано да бъде прието. Сценарият за Италия не е същият, но ще бъде със същия резултат.

  • 5
    krasi_m23 avatar :-|
    krasi_m23

    Ники по принцип пише хубави статии, но тоя път греши и нормално, тъй като човек не може да разбира от икономиките на всички страни.

    Без да навлизам в подробности ще кажа само, че не е важен размера на дълга сам по себе си, а съотнесен към определена величина, тоест към БВП и към способността на страната да го изплаща. Та от тази гледна точка през последните 20 години дълга на Италия не е падал под 100% от БВП, но изведнъж пазарите се сетиха, че сега това е проблем. Това са чисти спекулации на хедж фондовете, за които ниската волатилност на пазарите напоследък намалява шансовете за бързи и големи печалби.

    А... и още нещо - Италия има да погасява 500 млрд. в следващите пет години и ако лихвите се запазят на сегашното по-високо ниво, то увеличените разходи ще са върху тия 500 милиарда, а не върху целия 1,6 трлн. евро дълг, тъй като старите облигации са записвани при старите (по-ниски) лихви.

    Значи 19 години съотношение дълг/БВП беше над 100% и нямаше проблем с изплащането, а сега изведнъж Италия ще фалира. Нищо структурно не се е променило в нея, но няма място тук да го доказвам.

  • 6
    oziris7 avatar :-|
    oziris

    Определено малко е пресилена констатацията, че Италия е рисков фактор. Важно е да се гледа историята, а тя показва, че Италия системно е имала голям дълг спрямо БВП. За разлика от Италия някои от рисковите страни рязко повишават дълга си спрямо БВП, което показва доста негативна тенденция. Неприятното е, че покрай Гърция, Ирландия и Португалия може да бъде оказан натиск и върху Италия.

  • 7
    45iv avatar :-|
    45iv

    Интересна статия ако незавършва толкова глупаво . Зна4и истинските раформи ТЕПЪРВА 4акали за решение да стимулират икономиката, и същевременно икономиката да генерирра достатъ4но растеж за да се исплащат задълженията.Ако авторите са икономи4ески грамотни ,щяха да напишат 4е това е икономи4ески НЕВЪЖМОЖНО. Понеже след като се гласуваха екстремно тези съкращения/ Които са необходими само за да не се задължнява и в бъдеще Италия, но не и да решат проблема с дълга/Главните реформи тепърва ще ги видим. Тоест да запо4нат да го намалят. А относно икономиката им , да запо4не да генерира, то по вси4ки и елементарни прогнози, ще тръгне в рецесия и дефлация, след като държавата излезе от пазара, и то за дълго.Така 4е да видим до къде ще се повишът нивата на тези държави ..........НИВАТА на дъното.

  • 8
    donio avatar :-|
    donio

    В речта си Обама заяви,че "САЩ не са Гърция и Португалия".В петък американският посланик вЛисабон трябваша да мънка обяснения и интерпретации на казаното от президента му тъй като това предизвика гнева на португалците и абасадорът трябваше да дава обяснения.У нас колегата му плаща на "независими"депутати да крепят оная работа на правителство,което по всички правила на демокрацията е незаконно но про- знаете какво.Разбирате ли сега за какво става дума.

  • 9
    hristo_gg avatar :-|
    Hristo Gospodinov

    До коментар [#5] от "krasi_m23":

    Представи си, че една компания е оперирала с висок левъридж 19 години, но всичко е било ОК понеже продукцията и се е продавала на пазара и търсенето е било високо. На 20тата година външен шок срива пазарите, търсенето намалява, компанията свива маржовете си и в последствие излиза на загуба.

    В началото левъриджът й е помагал да излиза на хубави маржове, а в последствие я е сринал.

    Признавам - прекомерно опростяване на нещата, но мисля, че основната логика е вярна - при висок ливъридж всичко е окей докато пазарите не се сринат.

  • 10
    krasi_m23 avatar :-|
    krasi_m23

    Кои пазари са се сринали? Италия е точно толкова конкурентоспособна, колкото беше и преди кризата. Страната си генерира растеж и е в състояние да плаща дълговете си. Дори и при по-високите лихви по новоемитираните облигации.

    Принципно си прав, но де факто случаят с Италия не е такъв.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK