Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 22 юли 2011, 16:05, 5096 прочитания

Навсякъде, но не и у дома

Добре образовани млади гърци търсят работа зад граница

Юлия Дамянова | Истанбул
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Те са млади, добре образовани, говорят чужди езици и нямат никакво бъдеще в родината. Това е новото поколение гърци, които икономическата криза в страната кара да стягат куфарите и да търсят работа зад граница. Което е съвсем логичен ход на фона на безработицата от 43% сред младежите в Гърция, докато на места, като Германия например, хора с добри дипломи се посрещат с отворени обятия.

Летището като изход от кризата


"Исторически големи емиграционни вълни от Гърция е имало след Втората световна война – към Канада, САЩ, Австралия и Германия", обяснява за "Капитал" Ангелики Дури, преподавателка по гръцки език, която в момента работи в Истанбул. Тя казва, че днес кръгът от дестинации значително се е разширил и младите гърци поемат в доскоро немислими посоки, като към Турция например. "Ние сме израснали с втълпеното ни мнение, че турците са настроени срещу гърците, че не се разбираме. Когато дойдох тук обаче, открих, че изобщо не е така", споделя колежката й Хриса Парасхаки. В Истанбул тя е намерила и нещо, което у дома й е липсвало – работа.

"Докато следвах, родителите ми винаги се оплакваха, че съм далеч и питаха кога най-после ще се върна в Гърция", разказва 29-годишната Дури. Тя току-що е получила дипломата си на магистър по лингвистика от университета в германския град Фрайбург. От няколко месеца преподава гръцки език в гръцкото консулство в Истанбул и е щастлива, че работи. "Дойдох тук всъщност да уча турски език, само за няколко месеца", разказва тя. Планът й след края на следването е да се върне у дома, на остров Санторини, и да отвори там частна езикова школа, в която да преподава английски, немски и италиански. Гърците много държат на доброто образование и езиковото обучение винаги е било на особена почит. То е и необходимост заради туристите, обяснява Дури. "Но заради кризата вече никой не праща децата си да учат езици. Хората просто нямат пари за това", казва тя.

Затова първоначално младата лингвистка обмисля предложение да замине да преподава английски в Танзания. Случайно обаче попада в гръцкото консулство в Истанбул. То отскоро е започнало да предлага професионални безплатни (благодарение на частни спонсори) курсове по гръцки език, които се радват на голяма популярност сред турските бизнесмени, студентите и хората с гръцко потекло в турския мегаполис. И набира преподаватели. "Сега майка ми и баща ми са доволни, че имам работа, и ми казват да си стоя в Истанбул", усмихва се Дури. Парасхаки, също 29 на години, живее и работи в Турция от 2006 г. Дошла е първо със стипендия - за да учи в един от най-престижните истанбулски университети, частния Bilgi. Сега обмисля да продължи с докторат и няма никакво намерение да се връща в родния си Александруполис. "Тук имам работа, а същевременно съм близо до дома и мога често да се връщам там", казва и добавя, че повечето й приятели в Гърция вече работят или учат в чужбина.



"Работата в Гърция като цяло е недостатъчно добре платена. Много често хората работят без каквито и да било осигуровки или дори договори, а в същото време изискванията на работодателите са много високи", разказва 41-годишната Евгения Ставропулу от Атина. Тя е кукловод по професия и в момента живее и работи в австрийската столица Виена. "Освен че съпругът ми е австриец, трудностите, които преживях в последните години в Атина, ме принудиха да замина в чужбина", споделя тя. "Финансовата ситуация на един човек на изкуството е тежка и това е вярно не само за Гърция, разбира се. Но аз бях принудена винаги да търся допълнителна работа освен в сферата на изкуството, за да мога да се издържам. Работила съм допълнително като продавачка в книжарница, сервитьорка, занимавала съм се с ученици в гимназията, които имат нужда от допълнителна помощ за уроците", разказва Ставропулу.

Тя мечтае един ден отново да се върне в Атина, но държи преди всичко да има финансова стабилност, за да може да се посвети на професионалните си интереси в областта на изкуството. В момента обаче вижда реализацията си именно в Австрия "защото предложенията за работа и възможностите тук са повече, а и държавата подкрепя своите граждани много повече". "Аз лично трябва да преодолея езиковата бариера, но въпреки това перспективите тук са много повече", заключава актрисата.

Да изнасяш мозъци

Докато германските таблоиди призовават мързеливите гърци да продават островите си, властите в Берлин гледат по-прагматично на възможностите, които отваря кризата. Директорът на бюрото за чужденци към германската агенция по заетостта Моника Варнхаген наскоро заяви, цитирана от в. Die Welt, че Берлин трябва да фокусира усилията си към привличане на квалифицирани работници финансово затруднените и страдащи от висока безработица държави от еврозоната като Испания, Португалия и Гърция.

В радващата се на стабилен растеж немска икономика от години има глад за специалисти на фона на застаряващото население и ниската раждаемост в страната. В момента във федералната република се търсят 36 000 инженери и около 5000 лекари. Миналия месец немското правителство облекчи условията за приемане на квалифицирани работници от чужбина. Езикът обаче е проблем пред наплива на професионалисти отвън, споделя говорителката на агенцията Беате Раабе пред Reuters. "Немският вече не е първият чужд език, който хората учат", казва тя, добавяйки, че повечето специалисти днес учат английски и после търсят работа в англоезичните страни.

В такава посока е поел и 35-годишният машинен инженер Йоргос Папаспиру. Миналия септември, в разгара на гръцката криза, той заминава за Великобритания. "Пазарът във Великобритания е по-голям от гръцкия, отворен е за чужденци, поощрява разнообразието и възможностите за кариера са много по-добри от тези в Гърция." Папаспиру в момента прави магистратура в едно от реномираните британски висши учебни заведения, университета Cranfield. Преди да замине, младият инженер е имал собствена консултантска компания в енергийния сектор в Атина. "Фирмата ми беше започнала да набира сила, но след глобалната финансова криза и последвалите проблеми на гръцката икономика, консултантският пазар се сви", споделя той. "Данните показват, че гръцката икономика няма да се възстанови в продължение на десетилетие," казва Папаспиру.

Той е убеден, че трудовата емиграция от Гърция тепърва ще набира скорост. Разликата с предишни емиграционни вълни обаче е в състава на тези, които напускат и ще продължават да напускат страната. Докато преди голяма част от хората са били без добро образование или специални умения, "сега Гърция ще изнася висококвалифицирани човешки ресурси, като зъболекари или инженери например, които говорят поне по два чужди езика". Според Ставропулу, парадоксалната ситуация в Гърция днес е, че "онези, които сега се опитват да излязат или вече са в чужбина, са хора с дипломи и ценни професии, защото зад граница не само шансовете, но и стандартът на живот е по-добър".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги

Историята сочи, че пълното възстановяване взима средно по пет години

28 мар 2020, 52 прочитания

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

27 мар 2020, 38354 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Много, но не достатъчно

С новия си план за Гърция ЕС едва ли ще успее да потуши дълговата криза, но направи крачка в правилната посока

Още от Капитал
По кой път вървим в лабиринта на кризата

Правителството е принудено да взима в много голяма степен чувствителни решения и не трябва да допуска никакво съмнение в тях

Колко ще продължи?

Има различни сценарии за край на здравната криза, всички с не особено далечен хоризонт

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

За маската на един лекар

Българската здравна система посреща най-сериозното си изпитание през последните десетилетия в недобра форма

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10