В детската градина на демокрацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В детската градина на демокрацията

Reuters

В детската градина на демокрацията

Младите хора в Тунис са амбицирани да организират първите истински избори. Пълната липса на опит обаче е проблем

Красимир Янков
3684 прочитания

Reuters

© Reuters


"Няма по-хубаво от Тунис без Бен Али и 40-те разбойника от Триполи!" Графитът е точно срещу новата Върховна избирателна комисия, която се грижи за бъдещите избори в Тунис - страната, където започна вълната от арабски революции. Кои точно са разбойниците остава загадка, но разкъсана снимка на бившия туниски диктатор Бен Али и либийския лидер Муамар Кадафи казва достатъчно.

Докато съседна Либия е в разгара на гражданска война, Тунис се опитва отново да бъде пионер. Предстоят избори, които ще бъдат първите в страна от арабската пролет. Бунтът срещу системата се доказа като успешен, но все още не е ясно дали ще прерасне в истинска демокрация в Северна Африка. Предизвикателствата за новоизлюпените политици са много, а опитът им - нулев.

Когато революционният плам затихна, стана ясно, че за да бъде подменена старата прогнила система, трябва да се започне от основния закон. Беше решено приетата през 1959 г. конституция, която дава много широки правомощия на държавния глава, да бъде отменена. За целта на 24 юли бяха насрочени избори за конституционно събрание, което да събере всички интереси в Тунис на едно място, а след това да изготви изцяло нов основен закон. Впоследствие изборите бяха изместени за 24 октомври. Това е новата най-важна дата за страната. А вероятно и за съседите й. Защото първите свободни избори след арабската пролет може да са показател как ще се развият революциите в тази част на света. И да окуражи или обезсърчи демократичните пориви в региона.

И избори за всички...

На 22 юли, когато в Тунис пристигна българска делегация, водена от външния министър Николай Младенов, хората по улиците се шегуваха, че вече е регистрирана политическа партия №100. До вечерта числото нарасна до 109. Прилича на България в началото на 90-те, коментира представител на българската делегация. Опитът на тунисците с демокрацията и изборите е горе-долу същият като българския тогава, но там дори няма избирателни списъци. Предстои консолидирането в по-големи блокове и коалиции. Пътят за всички желаещи да играят в политиката все още е широко отворен. Допитване, проведено в началото на юли, показва, че всъщност повече от половината тунисци все още не знаят за кого ще гласуват. Засега единствените, които със сигурност ще имат значително присъствие в конституционното събрание, са ислямистката партия "Ан Нахда" и дясноцентристката Прогресивна демократична партия.

На централната улица, подходящо именувана "Свобода", тече сборен митинг на няколко десетки политически формации. Най-гласовитите скандират лозунги на арабски, но сред хората се чува предимно френски (той продължава да е по-модерен от арабския в бившата френска колония). Сред разнородното множество има всякакви - от комунисти до социалдемократи, но като че ли преобладават обикновените зяпачи с мобилни телефони. Близо до нас красива млада туниска без забрадка обновява статуса си във Facebook, а след това си прави снимка с националното знаме. Не изглежда кой знае колко различно от митинг в София. Колоната на шествието се води от друга млада активистка, която нетърпеливо натиска клаксона, предупреждавайки събралите се пред камиончето й деца. Полицейското присъствие е сведено до минимум, а хората заедно скандират фрази в подкрепа на демократичния преход. Всеки, разбира се, има и собствен интерес - комунистите раздават листовки за предстоящия им първи конгрес, а друга партия изразява недоволството си от блокадата на ивицата Газа с красив транспарант. В края на улицата тълпата преминава и покрай еврейска синагога. Сградата е опасана с телена мрежа, но никой не посяга да вдигне камък от земята. Има само кратки възгласи "Палестина е арабска".

Всъщност голямото количество странични наблюдатели по време на шествието издава още една интересна подробност. Повече от половината тунисци изобщо не знаят какви избори ще има през октомври, сочи проведено през май допитване. Една четвърт от тях дори си мислят, че ще гласуват за нов държавен глава, по подобие на Египет. Това е отражение на липсата на политическа активност и заинтересованост у населението през последните над 50 години, коментира в своя статия професорът по политология Асма Нурия от университета в Жендуба. Откакто придобива независимост от Франция през 1956 г., Тунис е управляван само от 2-ма президенти - Хабиб Бургиба и Бен Али, а народът отдавна е свикнал, че нещата там горе, в политиката, се решават без негово участие.

"Сега е в пъти по-добре, отколкото при Бен Али! Ще видим за кого ще гласувам, възможностите са толкова много...", коментира пред "Капитал" Лутфи, който е с полувисше образование и изкарва прехраната си като шофьор на българския посланик. Той подчертава, че революцията не е жасминова, както стана известна, а е "революцията на достойнството". Не знаем дали шофьорът е напълно искрен, или има други интереси, но той държи да ни каже на няколко пъти, че в страната всичко е спокойно, а виновник за проблемите в региона е Либия.

Народът може и да не знае за какво ще гласува, но новите власти вече действат и набързо се разправиха с отломките от стария режим. Старата управляваща партия беше разпусната, а активите й - конфискувани. Избягалият в Саудитска Арабия бивш президент Бен Али и жена му бяха осъдени на 35, а след това и на още 15 години затвор, но, разбира се, задочно. Процесите бяха може би прекалено бързи, но временното правителство трябваше да разчисти поне символично пътя напред. Добре измислена изглежда схемата на власт да бъдат върнати отдавна пенсионирани политици от режима на Бен Али, които да не могат да бъдат избирани и само да се погрижат за преходния период. Тя обаче има и негативна част - мотивацията на тези хора надали е на особено високо ниво.

А списъци?

На входа на туниското външно министерство се вее българското знаме. Обърнато наопаки. Грешката бива поправена след забележка. "Няма да правим война", шегува се отговорникът за дипломатическия протокол Суфиан. Хаосът обаче далеч не е само в знамената. Българската делегация е тук с цел да предложи помощ на тунисците в организирането на избори. "Поучете се от нашия опит и не правете грешките ни", съветва Младенов домакините. Заедно с него в страната бяха дошли и представители на българската ЦИК, както и университетски преподаватели и учени, които да предадат опита си на младите тунисци. Предвиденият "майсторски клас" по организиране на избори обаче се превърна в уводен курс. "Те си нямат никаква идея с какво са се захванали и какво им предстои", сподели след срещата един от българските участници. Разговорите за слагане на минимален праг пред бъдещите партии и сложните сметки по електорална математика за прехвърляне на мандати предизвикаха притеснени усмивки по лицата на тунисците, които издават пълната им незапознатост с материята. Някои от тях са толкова отегчени, че постоянно проверяват телефоните си, а други напускат далеч преди края на беседата.

Големият проблем в момента за изборния комитет в Тунис е пълната липса на списъци. Въпреки че по времето на Бен Али на няколко пъти се провеждат избори, така и не е било ясно кой точно може да гласува. Сега тези имена трябва да се попълнят от нулата, но хората трябва да бъдат убедени да отидат и да се запишат. Това е лесно в големите градове, където кампанията върви и в интернет, но може да се окаже проблем в бедните селски региони, откъдето започна революцията. Но има и много други въпроси без отговор - как да бъде предотвратено гласуването повече от един път, колко бюлетини да се отпечатат, как да бъдат преброени, ще може ли да гласуват тунисци в чужбина и т.н. Това са въпроси за напреднали, които звучат странно в държава без политическа култура.

Изборите ще са само първата стъпка в дългия преход към свободна държава. От новата конституция зависи много какъв ще бъде пътят на Тунис. От това дали ще има положителни промени в икономиката - също. Безработицата, един от катализаторите на революцията, продължава да наднича зад ъгъла. А туниският народ може просто да изгуби търпение. Но пък никой не е казвал, че демокрацията е лесно нещо.

"Няма по-хубаво от Тунис без Бен Али и 40-те разбойника от Триполи!" Графитът е точно срещу новата Върховна избирателна комисия, която се грижи за бъдещите избори в Тунис - страната, където започна вълната от арабски революции. Кои точно са разбойниците остава загадка, но разкъсана снимка на бившия туниски диктатор Бен Али и либийския лидер Муамар Кадафи казва достатъчно.

Докато съседна Либия е в разгара на гражданска война, Тунис се опитва отново да бъде пионер. Предстоят избори, които ще бъдат първите в страна от арабската пролет. Бунтът срещу системата се доказа като успешен, но все още не е ясно дали ще прерасне в истинска демокрация в Северна Африка. Предизвикателствата за новоизлюпените политици са много, а опитът им - нулев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    Важно да се проследи. Ще очертае какво ни чака 2012 в Арабския свят.

  • 2
    onzisa6tia123etc avatar :-|
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт

    Нещата в Тунис имат шанс да се развият доста по различно отколкото при комшиите им (освен Мароко) и от Египет и Йемен. За късмет на тунизийците.

  • 3
    quebecer avatar :-|
    Quebecer

    "Опитът на тунисците с демокрацията и изборите..."
    "Повече от половината тунисци изобщо не знаят какви..."

    Не е ли по-правилно да ги наричаме тунизийци?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK