Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 29 юли 2011, 18:15, 5187 прочитания

Пауза вместо стоп в еврозоната

Лидерите на ЕС показаха, че вече са по-наясно с диагнозата на Гърция и дълговата криза. Но още не са намерили правилното лечение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Те май най-после разбраха за какво става въпрос" - това беше реакцията по адрес на лидерите на ЕС след поредната им извънредна среднощна среща за Гърция на 21 юли. Тя произведе едно 4-странично комюнике и грандиозни приказки за нова епоха в историята на еврото, създаване на Европейски валутен фонд, стъпка към икономическо правителство на еврозоната. Първоначалната реакция на пазарите също беше еуфорична.

Седмица по-късно, когато няколкото страници бяха внимателно прочетени и осмислени, нещата изглеждат доста по-различно, а от пазарния оптимизъм няма и следа. Да, лидерите на ЕС най-после показаха, че са излезли от режима "затваряме си очите, отричаме и се надяваме нещата някак да се оправят от само себе си". Основни играчи като германския канцлер Ангела Меркел и президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише отстъпиха от упорито отстоявани, но вредни позиции. Резултатът е малка стъпка в правилната посока, която ще екипира еврозоната с някои от нужните инструменти за справяне с дълговата криза. Но не е цялостното лечение, което ще спаси Гърция и ще спре разпространението на заразата към Италия, Испания и сие. Ето кратък гид с най-важните въпроси и отговори за новия спасителен пакет и неговите ефекти.


Успяха ли този път лидерите на ЕС да направят нещо значимо

Донякъде. От самото си начало кризата, пламнала в еврозоната, се дължи на три неща - дългова неплатежоспособност, зараза и липса на икономически растеж. Сега Меркел, френският президент Никола Саркози и останалите поне показаха, че разбират това. И направиха крачка за решаването на първия проблем, като облекчиха условията за трите държави, поставени на животоподдържащи финансови системи от ЕС и МВФ - Гърция, Ирландия и Португалия. Те ще получават заеми по спасителните си програми при по-ниски лихви (3.5%) и ще ги връщат не след 7.5 години, а след 15. Беше свалено и друго табу - дългът на Гърция ще бъде преструктуриран (в смисъл на намален, а не само разсрочен) и частните кредитори ще трябва да понесат известни загуби. Но не толкова, колкото са нужни.

По втората точка - ограничаването на заразата, важното решение е увеличаването на ролята на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Сега той ще има допълнителни, изпреварващи функции - предотвратяване на плъзване на кризата към други държави. Фондът ще може да помага не само на изпаднали в нужда страни, но и да дава заеми на такива, които са атакувани от инвеститорите, ако се прецени, че това представлява риск за валутния съюз. Тази мярка е насочена към Италия и Испания, защото, ако те се сринат, това ще застраши самото съществуване на еврозоната. Ключова промяна е и това, че ЕФФС ще може да купува държавни облигации на вторичния пазар - от банки и застрахователни компании например - за да подкрепя задъхващите се от тежестта на дълга си страни. А също така ще има право и да рекапитализира банки. Всичко това накара френския президент Саркози гордо да обяви, че Брюксел вече си има собствен Европейски валутен фонд, който разполага с гъвкава кредитна линия по подобие на МВФ. А германските медии започнаха да се притесняват, че ЕС се превръща точно в това, което Меркел от месеци твърди, че няма да допусне - трансферен съюз, в който разумните и пестеливите ще трябва до безкрай да спасяват прахосниците.



Спасена ли е Гърция

Не. Новият пакет за подпомагане на затъналата държава възлиза на впечатляващите 109 млрд. евро. Но ще я "спаси" точно толкова, колкото го направи и първият заем от 110 млрд. евро, отпуснат преди повече от година.

От сега обещаните средства близо 54 млрд. евро трябва да дойдат от участието на частните кредитори чрез различни доброволни схеми за разсрочване и/или замяна на облигации, които в момента се уточняват с помощта на Института за международни финанси (IIF). От IIF очакват 90% участие на частните кредитори, но според анализатори това никак не е сигурно. "Ако бъде приложен форматът, предлаган от IIF, 90% участие изглежда твърде оптимистично", коментира пред Reuters Джъстин Найт, главен стратег в UBS.

Идеята на европейските политици е замяната на дълга да стане максимално бързо - вероятно в рамките на няколко дни през август или началото на септември - защото при нея Гърция ще получи от кредитните агенции рейтинг "частичен фалит". Надеждата е страната да бъде във фалит само няколко дни - което е управляемо и поносимо - и рейтингът й да бъде повишен веднага след издаването на новите облигации. Каква ще бъде обаче реакцията на пазарите и дали нещата ще протекат толкова гладко е съвсем друг въпрос.

В резултат от тази операция държателите на гръцки книжа ще трябва да преглътнат 21% загуба от номиналната стойност на книжата. Ефектът от това е, че дългът на Атина, който вече надхвърля 160% от БВП, ще намалее само до 120%. Което е нещо, но съвсем не е достатъчно. И след това страната ще продължава да е също толкова обречена, колкото и в момента. "Това не променя почти нищо за Гърция. Тя ще си остане напълно фалирала, но банките ще получат добра сделка", коментира пред сп. Spiegel Хенрик Ендерлайн, професор в частния берлински университет Hertie School of Governance.

Спряна ли е заразата


Не. Справка - цените на десетгодишните облигации на Испания и Италия, които само дни след обявяването новата програма на ЕС се върнаха на нивата от около 6%, при които е на практика невъзможно скъпо да се търси финансиране от пазарите. Нещо повече - тази седмица рейтинговите агенции свалиха оценките си не само за Гърция, но и за Кипър (до голяма степен заради притесненията за зараза от Гърция през банковата система). И в момента островната средиземноморска държава се очертава като четвъртия кандидат за спасяване в еврозоната.

Проблемът е, че макар и екипиран с нови правомощия, ЕФФС си остава със същия финансов ресурс - общо 440 млрд. евро, от които след изваждане на вече поетите ангажименти остават около 300 млрд. евро. Които са крайно недостатъчни, за да убедят пазарите, че ЕС може да защити застрашените големи държави като Италия и Испания и е сложил веднъж завинаги край на дълговия си проблем. С последните си решения лидерите на еврозоната натиснаха не бутона "стоп", а "пауза". И както отбелязва анализаторът на в. Financial Times Волфганг Мюнхау, когато европейците се върнат от летните си отпуски, те все още ще имат еврото. И все още ще имат криза.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нова седмица, нови 6 млн. безработни в САЩ Нова седмица, нови 6 млн. безработни в САЩ

Над 16 млн. души са се обявили за безработни пред правителството през последните три седмици

9 апр 2020, 760 прочитания

Пандемията ще промени начина на правене на бизнес в глобален мащаб Пандемията ще промени начина на правене на бизнес в глобален мащаб

Тя показа колко зависими са страните от Китай, посочва главният икономист на ЕБВР

9 апр 2020, 985 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
В детската градина на демокрацията

Младите хора в Тунис са амбицирани да организират първите истински избори. Пълната липса на опит обаче е проблем

Още от Капитал
Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10