Пред портите на омразата

Липсата на толерантност към мюсюлманите е поради факта че се опитват да променят средата която обитават ,те не се опитват да се интегрират и образоват, а искат да променят с-мата в тяхна полза, поради този факт трупат само негативи и омраза от страна на местното население в страната която обитават.

"Медиите в немалка степен също помогнаха стереотипът на ислямския терорист да се наложи в общественото съзнание"

Алоу , а не са ли именно ислямските терористи тези , които "помогнаха" да се затвърди този стереотип? Медиите да не си ги измислят ислямските терористи , или те ги създават , за да има за какво да пишат? Заобикалянето на проблемите е причината да стигнем до Брейвик. Да постоянстваме в същата линия единствено може да доведе до нови Брейвикци...

[quote#3:"danielcho"]До Карла Каас: А Брейвик християнски терорист ли е? Ако питаш него, да. [/quote]
Едва ли, той се нарича "борец/боец" за (или против) нещо което му пречи. Както и куп други терористи, описвани от медиите като "борци/бойци".

В едно си прав, обаче: "...Брейвик е урок, че заблудата на радикализма не признава род или религия."

Абсолютно подкрепям #1 и #5. Самата концепция на "толериране" има много повече нужда от дискусия и ми е омръзнало и на мен да се дъвче тази тема под път и над път. Като ходим по джамии, се събуваме, без да са ни питали за мнение, жени закриват лицата си при определени условия и т.н. Просто толерирането на гражданско ниво е някак си прекалено едностеранно. Все едно "Ние идваме, ама с нас си докарваме и нашия си свят." Еми не става, братче. Освен това хората сме доказали, че можем да се приспособяваме. След като толкова хора правят компромиси, не може една определена част от населението на Земята, заради религиозни убеждения, да не може да се приспособи.

този текст отдолу е от капитал от 2006

"Карикатурна сага

Или как 12 рисунки, публикувани в малък датски вестник, подпалиха целия свят
2005
30 септември - датският вестник Jyllands Posten публикува серия карикатури. Една от тях изобразява пророка Мохамед като терорист, в чиято чалма е втъкната бомба. В друга Мохамед спира атентатори самоубийци на вратата на рая с мотива, че девиците са се свършили. Вестникът прави това с цел да обиди мюсюлманите в страната и с пъкления план след четири месеца да предизвиква масови безредици в света? Не точно. Всъщност предисторията е смущаващо невинна - приятел на културния редактор на Jyllands Posten му се оплаква, че не може да намери художник, който да илюстрира с образа на Мохамед книжката му за живота на пророка. Тогава журналистът решава да тества нивото на автоцензура в Дания и моли 25 карикатуристи да нарисуват Мохамед. Голяма част отказват - ислямската традиция изрично забранява изобразяването на Аллах и пророка му. Няколко обаче се съгласяват и така се стига до публикуването на карикатурите.
20 октомври - посланиците на 10 мюсюлмански държави се оплакват на датския министър-председател.
2006
10 януари - норвежко издание препечатва карикатурите.
26 януари - Саудитска Арабия отзовава посланика си в Дания, а Либия обявява, че затваря посолството си в Копенхаген.
30 януари - въоръжени лица нахлуват в представителството на ЕС в Газа и искат извинение.
31 януари - датският вестник се извинява. Датският премиер приема извинението, но защитава свободата на пресата.
1 февруари - още няколко европейски вестника препечатват карикатурите - защитавайки свободата на изразяване.
2 февруари - главният редактор на френския вестник France Soir е уволнен. В следващите дни и други европейски вестници публикуват карикатурите. В Палестина въоръжени групи заплашват с отвличане на европейци.
3 февруари - в декларация посланиците на арабските и ислямските страни в София призовават българските медии да не участват в кампанията с карикатурите на пророка.
4 февруари - сирийци атакуват датското и норвежкото посолство в Дамаск. Пред датската мисия в Лондон се размахват плакати, заплашващи с повторение на терористичните атаки от 7 юли. Един от протестиращите е маскиран като атентатор самоубиец. Председателят на ООН Кофи Анан призовава към спокойствие.
5 февруари - ливански демонстратори подпалват датското посолство в Бейрут. В Дубай стартира бойкот на датски стоки, който по-късно ще се разпростре из целия Близък изток. На праговете на магазините като изтривалка се поставя датското знаме.
6 февруари - протестите отнемат животи. Няколко души са убити в Афганистан, докато полицията се опитва да овладее демонстрантите. Младо момче загива в Сомалия, след като протестиращите нападат полицаи. Поне 16 души, сред които 11 полицаи, са ранени на протестите в Индия. Стотици демонстранти се събират в Техеран пред затвореното датско посолство, горят знамена и искат “Смърт за Дания”. В България премиерът Сергей Станишев призовава медиите “да се отнасят с необходимото уважение”.
7 февруари - Иран обявява скъсване на всички търговски връзки с Дания. Още хора загиват в Афганистан след опит за нападение на контролирана от Норвегия база. Протести има и на Филипините, в Индонезия и контролираната от Индия част от Кашмир. На специална пресконференция датският министър-председател нарича напрежението около карикатурите “глобална криза” и заявява, че екстремисти използват ситуацията, за да предизвикат “сблъсък на културите”. Междувременно иранският вестник Hamshahiri “отвръща на удара”, като обявява конкурс за карикатура на тема холокост. По-късно Jullands Posten ще обяви, че е склонен да ги препечата. След като два български вестника (“Новинар” и “Монитор”) пускат карикатурите на Мохамед, посланикът ни в Иран е извикан за разговор в иранското вътрешно министерство.
8 февруари - френското списание Charlie Hebdo публикува карикатурите. Френският президент Жак Ширак заклеймява подобно поведение като “явна провокация”. До този момент почти всички европейски лидери са призовали към спокойствие. Междувременно още поне четирима души са убити в продължаващите протести в Афганистан. Така смъртните случаи вече надхвърлят дузина. Протести има и в Бангладеш, Палестина и Пакистан. Нигерийски политици горят датското знаме. Хакери атакуват стотици датски сайтове и пускат проислямски послания. В България ръководството на мюсюлманското вероизповедание излиза с декларация, според която трябва да има свобода на словото, но тя трябва да е с ясни параметри и граници.
9 февруари - според съобщение на ИТАР-ТАСС афганистанското движение “Талибан” предлага награда от 100 килограма злато за главата на карикатурист, нарисувал шарж на Мохамед. Движението предлага и по 5 килограма злато за всеки, който убие военнослужещи на Дания, Германия или Норвегия. В Ливан стотици хиляди протестират срещу карикатурите. Иранският вицепрезидент окачествява твърдението на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс, че Иран и Сирия са виновни за разпалването на проб­лема, като стопроцентова лъжа. Протести има и в столицата на Бангладеш и в Кейптаун, Южна Африка. Става ясно, че правителството на Малайзия е затворило вестник, публикувал карикатурите."

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2006/02/11/235017_prochetete_tozi_tekst/

в тази статия е описана дилемата на Капитал дали да публикуват карикатурите или не. избрали са да не ги публикуват очевидно от съвсем необясними расистки притеснения че мирни мюсюлмани ще предприемат палене на посолства и други такива мирни демократични форми на протест. тука мога само да цитирам Бенджамин Франклин "Този който би заменил свободата за сигурност не заслужава нито едното и ще загуби и двете."

До коментар [#8] от "jackdaniels":

Карикатурите на Мохамед бяха голямо попадение - страшно оригинални и ефектни. С реакциите, които предизвикаха, показаха най-грозните черти на мюсюлманите, които пък се оказаха точно такива, за каквито крайнодесните в Европа ги смятат и много по-кошмарни, отколкото средностатистическият европеец си ги представяше.

"Капитал" тогава не ги публикува най-вероятно от страх - поради същата причина не ги публикува нито един български вестник. Днес "Капитал" пак не би ги публикувал, но поради други причини.

Най-важното обаче е, че тези забавни карикатури се превърнаха в символ на свободата на словото в Европа и много хора си дадоха сметка колко силно застрашена е тя.