Пред портите на омразата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пред портите на омразата

Забраната на минаретата в Швейцария и забраната на забрадките във Франция и Белгия са част от новите политически тенденции в Европа

Пред портите на омразата

Радикалните идеи в Европа се надигат години преди норвежката трагедия. Повечето избраха исляма за основен враг

Огнян Георгиев, Зорница Маркова
5848 прочитания

Забраната на минаретата в Швейцария и забраната на забрадките във Франция и Белгия са част от новите политически тенденции в Европа

© reuters


Българската следа


България не остана встрани от тенденцията за надигане на по-крайни движения и партии, като "Атака" излезе на сцената през 2005 г. Партията също използва реториката на антиислямизма въпреки очевидната разлика между западните мюсюлмани имигранти и българското коренно население, което е най-голямото като процент в страна от ЕС. "Атака", разбира се, ползва и други източници на недоволство, като например проблемите с ромското малцинство. "Когато говорихме с източници от крайнодесните във Великобритания, те ни казаха "вижте България, там е много интересно", казва Джонатан Бърдуел.


Според Олаф Сундермейер че има разлика между екстремизма на Изток и на Запад. "В Западна Европа успешно доминира така нареченият десен популизъм, в Източна Европа има десен екстремизъм, който е много по-радикален и е характерен за младите демокрации. Източните радикалисти не искат силни държави, а западните популисти се борят за чисто общество. Те не искат отворена Европа."

"До всички западноевропейски режими и предатели. Незабавно наредете на полицията и армията да спрат да преследват движенията за национална съпротива и ни позволете да съставим трибунали от по 20 културни консерватори-националисти в държава. Те ще спрат ислямизацията, мултикултурализма и ще са твърди поддръжници на националистичните принципи. Ще мобилизират патриотични сили (1000 на 1 мил. души) и ще имат достъп до националната телевизия. Всички мюсюлмани ще бъдат незабавно депортирани към собствените си страни и всяко мюсюлманско семейство ще получи по 25 хил. евро. Всеки, който се противопоставя, ще бъде екзекутиран."

Представихте си го образно, нали? Това е начинът, по който норвежкия масов убиец Андерс Брейвик би искал да бъдат решени проблемите на Европа. "Това е просто фикция", пише той в своя манифест, в който предвижда културна и религиозна война. Действията му обаче показаха, че Брейвик съвсем съзнателно е искал да постави началото на тази война.

Кръстоносна реторика

В това той се различава от популистките крайнодесни партии и от гръмогласните радикални активисти, които населяват онлайн пространството. Повечето от тях изрично подчертават, че се въздържат от насилие и не пропагандират такова. Тъй като Брейвик е копирал много от възгледите си от техни писания обаче, експлозията на безогледен терор в Норвегия предизвика шокова вълна сред крайнодесните в Европа.

"Четох за невъобразимите неща, които Андерс Брейвик е направил. Всеки, който е способен на това, е чудовище. Никога не съм призовавал към насилие", написа норвежкият блогър Фиордман, чийто възгледи са едно от основните вдъхновения за норвежкия терорист. Подобна беше реакцията на повечето хора, споменати в злокобния манифест или постингите на норвежкия терорист. Създателят на Gates of Vienna - един от популярните антиислямски блогове, цитиран от Брейвик, дори отказа да комуникира с медии (но "Капитал" успя да си говори онлайн с него, вижте интервюто).

Това дистанциране обаче е възможно само донякъде и петната от дори косвените връзки с трагедията ще останат за дълго. "Очевидно е за всички, че Брейвик идеологически се припокрива доста и с неформални групи, и с политически партии", коментира пред "Капитал" Джонатан Бърдуел от британския център "Демос", който подготвя мащабно проучване на крайнодесните в Европа. "Много от тях използват апокалиптична реторика, която очевидно упражнява влияние върху някои хора, които смятат, че насилието е необходимо, за да бъде избегната екзистенциална криза."

Във форуми като Gates of Vienna, Politically incorrect и Document.no, ислямското "нашествие" е добре планиран и замислен акт на превземане. Тук доминиращата тема е "Еврабия" - теория, според която европейските политици умишлено и съзнателно са позволили арабското преселение, при това с икономическа цел. В замяна европейските държави са получили обещанието, че няма да бъдат прекратени доставките на петрол. За да потискат европейското самосъзнание, използват идеята за мултикултурализма и нейни производни, като например феминизма.

"Ислямът и всички, които го практикуват, трябва да бъдат физически отстранени от западния свят. Но ислямът е само вторична инфекция. Той нямаше да ни заплашва, ако не беше агресивният културен СПИН, който разрушава имунната ни система. Вирусът, който убива белия Запад, днес се нарича идея-нация", пише Фиордман само преди месец. Това кръстоносно възмущение не говори директно за насилие, но то не е много далеч от екзалтираната реторика на онези имами, които често биват обвинявани, че радикализират млади мюсюлмани. Идеята за някаква "свещена война" и "тайна конспирация" умело опакова демографските и социалните процеси във взривоопасен пакет.

Новото плашило

"Случаят в Норвегия трябва да се разглежда изолирано заради неговата жестокост. Но идеологията, която стои зад него, се среща в цяла Европа", казва пред "Капитал" германският изследовател на десния радикализъм Олаф Сундермейер. Крайнодясното като идеология има много различни лица в Европа днес. Някои са добре познатите неонацисти, а други са против всички малцинства. Най-мощната и активна част от радикалния спектър обаче бяга от директния расизъм и антисемитизъм, тъй като има друг общ и много по-лесен за фокусиране противник. "Трудно е да се каже за всички по-крайни групи, но поне сред партиите е ясно, че обединяващата теза е ислямът, мюсюлманската имиграция и товарът, който тя слага не само върху икономическата система, но и върху културната, констатира Бърдуел. Ислямът според тях е политическа идеология, която е несъвместима с европейската."

Културният аспект (на който многократно се опира и Брейвик) има специална цел. Той помага да се избегне противопоставянето на расова основа, което буди исторически неудобни спомени. Така спорът се прехвърля към интеграцията и доколко "съвместими" са мюсюлманските имигранти с Европа. Това е плодовито поле, което съчетава недоверието към различните с недоволството от растящата безработица и страха от имиграцията, като така дава популярност и власт. За него помогна и реториката на бившия президент Джордж Буш, който обяви "война срещу тероризма", по този начин заключвайки понятието тероризъм в определен регион и срещу определена група хора. Медиите в немалка степен също помогнаха стереотипът на ислямския терорист да се наложи в общественото съзнание.

По един или друг начин върху тази основа са стъпили повечето подобни партии в Европа. Тази тенденция започна преди около 5-6 години и вече присъства на много места на континента, засилена от кризите в ЕС (виж графиката). Тя привлича далеч не само типични радикали. В Германия, където все още няма такива партии, шок предизвика книгата на бившия член на борда на Бундесбанк и социалдемократ Тило Сарацин за турските имигранти. "Днес знаем, че трябва да има миграция на производство и услуги, а не на хора. Християнската Европа, в момента застаряваща и съсухряща се, не би оцеляла в културната си същност. Географската и културната граница на Европа трябва ясно да се постави там, където е в момента – на Босфора", пише Сарацин.

По-тих, но не и заглъхнал

Големият въпрос днес е дали норвежката трагедия ще има ефект върху тази политическа тенденция в Европа. В краткосрочен план със сигурност. По-крайни организации, като британската Лига за защита например, усилено отхвърлят обвиненията за връзки с норвежкия терорист. Лигата няма обаче как да избяга от твърдението му, че е "пример и трябва да бъде създадена Норвежка лига за защита". В превантивен опит да минимизира негативите за себе си най-голямата популистка датска партия - Народната, дори призова за забрана на малката националсоциалистическа партия, която полугласно одобри мотивите на норвежкия терорист. В самата Норвегия това ще има отражение върху Прогресивната партия, на която Брейвик за кратко е бил член. "Езикът на омразата" със сигурност ще позаглъхне за кратко на Стария континент. Но надали ще утихне съвсем.

Всяка политическа тенденция има реално социално изражение и в Европа днес има очевиден проблем. В последното изследване на Pew Global личи, че повечето от хората във Франция, Германия, Испания и Великобритания мислят, че отношенията с мюсюлманското малцинство са лоши. "Имиграцията и особено мюсюлманската ще продължи да бъде притеснение за мнозина и ако политиците не открият начин да говорят за това, този тренд ще продължи", казва Бърдуел. Олаф Сундермейер също мисли, че има дисбаланс в настроенията. "Увеличават се тези, на които им е омръзнало от чуждите влияния. Те искат своето си, искат австрийското, норвежкото, холандското."

Ето защо е лесно обяснимо как и германският канцлер Ангела Меркел, и британският премиер Дейвид Камерън, и френският президент Никола Саркози говорят за "края на мултикултурния модел". Какво обаче значи това все още никой не знае. Британският историк Тони Джуд например пише в мащабното си изследване "Следвоенна история на Европа", че моноетническите държави, в които има съвсем дребни малцинства, са продукт на Втората световна война и нейните чудовищни прочиствания. "Европа някога е била сложна плетеница от езици, религии, общности и нации. Много от нейните градове - особено такива като Триест, Сараево, Одеса или Вилнюс, са били наистина мултикултурни съчетания от католици, православни, мюсюлмани и евреи. Четири десетилетия след войната европейците живяха в херметически национални анклави", твърди Джуд. Той смята, че новите "други", които сега идват в Европа, събуждат лесно погребаните спомени за мъртвите "други". Освен исторически, Европа чисто демографски също изглежда обречена да е плетеница от нови и стари култури.

Но поне една победа за враговете на мултикултурализма ще има, смята Джъстин Гест, преподавател в "Харвард" и автор на новата книга за отчуждените мюсюлмани на Запад "Apart". "Ако говорим за уважаването на правата на малцинствата, това ще остане, защото е част от демократичната система. Но дали културните различия ще бъдат чествани, какъвто е девизът на ЕС? Не знам. В Канада - да. Във Великобритания и Холандия - надали."

Българската следа


България не остана встрани от тенденцията за надигане на по-крайни движения и партии, като "Атака" излезе на сцената през 2005 г. Партията също използва реториката на антиислямизма въпреки очевидната разлика между западните мюсюлмани имигранти и българското коренно население, което е най-голямото като процент в страна от ЕС. "Атака", разбира се, ползва и други източници на недоволство, като например проблемите с ромското малцинство. "Когато говорихме с източници от крайнодесните във Великобритания, те ни казаха "вижте България, там е много интересно", казва Джонатан Бърдуел.


Според Олаф Сундермейер че има разлика между екстремизма на Изток и на Запад. "В Западна Европа успешно доминира така нареченият десен популизъм, в Източна Европа има десен екстремизъм, който е много по-радикален и е характерен за младите демокрации. Източните радикалисти не искат силни държави, а западните популисти се борят за чисто общество. Те не искат отворена Европа."

"До всички западноевропейски режими и предатели. Незабавно наредете на полицията и армията да спрат да преследват движенията за национална съпротива и ни позволете да съставим трибунали от по 20 културни консерватори-националисти в държава. Те ще спрат ислямизацията, мултикултурализма и ще са твърди поддръжници на националистичните принципи. Ще мобилизират патриотични сили (1000 на 1 мил. души) и ще имат достъп до националната телевизия. Всички мюсюлмани ще бъдат незабавно депортирани към собствените си страни и всяко мюсюлманско семейство ще получи по 25 хил. евро. Всеки, който се противопоставя, ще бъде екзекутиран."

Представихте си го образно, нали? Това е начинът, по който норвежкия масов убиец Андерс Брейвик би искал да бъдат решени проблемите на Европа. "Това е просто фикция", пише той в своя манифест, в който предвижда културна и религиозна война. Действията му обаче показаха, че Брейвик съвсем съзнателно е искал да постави началото на тази война.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

36 коментара
  • 1
    edin_lud avatar :-|
    bolenZdravNosi

    Липсата на толерантност към мюсюлманите е поради факта че се опитват да променят средата която обитават ,те не се опитват да се интегрират и образоват, а искат да променят с-мата в тяхна полза, поради този факт трупат само негативи и омраза от страна на местното население в страната която обитават.

  • 2
    hamster_10 avatar :-|
    Hamster

    "Медиите в немалка степен също помогнаха стереотипът на ислямския терорист да се наложи в общественото съзнание"

    Алоу , а не са ли именно ислямските терористи тези , които "помогнаха" да се затвърди този стереотип? Медиите да не си ги измислят ислямските терористи , или те ги създават , за да има за какво да пишат? Заобикалянето на проблемите е причината да стигнем до Брейвик. Да постоянстваме в същата линия единствено може да доведе до нови Брейвикци...

  • 3
    danielcho avatar :-|
    Даниел Чо

    До Карла Каас: А Брейвик християнски терорист ли е? Ако питаш него, да.
    Това прави ли християните терористи!? Аз, като християнин, не се смятам за терорист.

    Ако видиш висок рус синеок силно-бял човек, ще се впери ли погледа ти в него да провериш да не би да крие Калашник?

    Брейвик е урок, че заблудата на радикализма не признава род или религия.

  • 4
    onzisa6tia123etc avatar :-|
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт

    [quote#3:"danielcho"]До Карла Каас: А Брейвик християнски терорист ли е? Ако питаш него, да. [/quote]
    Едва ли, той се нарича "борец/боец" за (или против) нещо което му пречи. Както и куп други терористи, описвани от медиите като "борци/бойци".

    В едно си прав, обаче: "...Брейвик е урок, че заблудата на радикализма не признава род или религия."


  • 5
    pedo_mohammed avatar :-?
    Мустафанка

    Истината е, че мюсюлманските имигранти/малцинства прекалиха и жестоко злоупотребиха с гостоприемството и толерантността на европейците. Но най-големите виновници са либералните партии и правозащитните организации, които отровиха атмосферата в Европа и проектираха това разделение и взаимна ненавист.

    Явления като ислямският тероризъм и циганската престъпност създадоха психичноболни престъпници като Брейвик. Тук искам да подчертая, че той не е терорист, а най-обикновен масов убиец с психични отклонения. Авторите да не се правят на ударени. Целта на терористите е да всеят смут и страх в населението, а такова нещо липсва в този случай.

  • maniask

    Абсолютно подкрепям #1 и #5. Самата концепция на "толериране" има много повече нужда от дискусия и ми е омръзнало и на мен да се дъвче тази тема под път и над път. Като ходим по джамии, се събуваме, без да са ни питали за мнение, жени закриват лицата си при определени условия и т.н. Просто толерирането на гражданско ниво е някак си прекалено едностеранно. Все едно "Ние идваме, ама с нас си докарваме и нашия си свят." Еми не става, братче. Освен това хората сме доказали, че можем да се приспособяваме. След като толкова хора правят компромиси, не може една определена част от населението на Земята, заради религиозни убеждения, да не може да се приспособи.

  • 7
    jackdaniels avatar :-|
    jackdaniels

    този текст отдолу е от капитал от 2006

    "Карикатурна сага

    Или как 12 рисунки, публикувани в малък датски вестник, подпалиха целия свят
    2005
    30 септември - датският вестник Jyllands Posten публикува серия карикатури. Една от тях изобразява пророка Мохамед като терорист, в чиято чалма е втъкната бомба. В друга Мохамед спира атентатори самоубийци на вратата на рая с мотива, че девиците са се свършили. Вестникът прави това с цел да обиди мюсюлманите в страната и с пъкления план след четири месеца да предизвиква масови безредици в света? Не точно. Всъщност предисторията е смущаващо невинна - приятел на културния редактор на Jyllands Posten му се оплаква, че не може да намери художник, който да илюстрира с образа на Мохамед книжката му за живота на пророка. Тогава журналистът решава да тества нивото на автоцензура в Дания и моли 25 карикатуристи да нарисуват Мохамед. Голяма част отказват - ислямската традиция изрично забранява изобразяването на Аллах и пророка му. Няколко обаче се съгласяват и така се стига до публикуването на карикатурите.
    20 октомври - посланиците на 10 мюсюлмански държави се оплакват на датския министър-председател.
    2006
    10 януари - норвежко издание препечатва карикатурите.
    26 януари - Саудитска Арабия отзовава посланика си в Дания, а Либия обявява, че затваря посолството си в Копенхаген.
    30 януари - въоръжени лица нахлуват в представителството на ЕС в Газа и искат извинение.
    31 януари - датският вестник се извинява. Датският премиер приема извинението, но защитава свободата на пресата.
    1 февруари - още няколко европейски вестника препечатват карикатурите - защитавайки свободата на изразяване.
    2 февруари - главният редактор на френския вестник France Soir е уволнен. В следващите дни и други европейски вестници публикуват карикатурите. В Палестина въоръжени групи заплашват с отвличане на европейци.
    3 февруари - в декларация посланиците на арабските и ислямските страни в София призовават българските медии да не участват в кампанията с карикатурите на пророка.
    4 февруари - сирийци атакуват датското и норвежкото посолство в Дамаск. Пред датската мисия в Лондон се размахват плакати, заплашващи с повторение на терористичните атаки от 7 юли. Един от протестиращите е маскиран като атентатор самоубиец. Председателят на ООН Кофи Анан призовава към спокойствие.
    5 февруари - ливански демонстратори подпалват датското посолство в Бейрут. В Дубай стартира бойкот на датски стоки, който по-късно ще се разпростре из целия Близък изток. На праговете на магазините като изтривалка се поставя датското знаме.
    6 февруари - протестите отнемат животи. Няколко души са убити в Афганистан, докато полицията се опитва да овладее демонстрантите. Младо момче загива в Сомалия, след като протестиращите нападат полицаи. Поне 16 души, сред които 11 полицаи, са ранени на протестите в Индия. Стотици демонстранти се събират в Техеран пред затвореното датско посолство, горят знамена и искат “Смърт за Дания”. В България премиерът Сергей Станишев призовава медиите “да се отнасят с необходимото уважение”.
    7 февруари - Иран обявява скъсване на всички търговски връзки с Дания. Още хора загиват в Афганистан след опит за нападение на контролирана от Норвегия база. Протести има и на Филипините, в Индонезия и контролираната от Индия част от Кашмир. На специална пресконференция датският министър-председател нарича напрежението около карикатурите “глобална криза” и заявява, че екстремисти използват ситуацията, за да предизвикат “сблъсък на културите”. Междувременно иранският вестник Hamshahiri “отвръща на удара”, като обявява конкурс за карикатура на тема холокост. По-късно Jullands Posten ще обяви, че е склонен да ги препечата. След като два български вестника (“Новинар” и “Монитор”) пускат карикатурите на Мохамед, посланикът ни в Иран е извикан за разговор в иранското вътрешно министерство.
    8 февруари - френското списание Charlie Hebdo публикува карикатурите. Френският президент Жак Ширак заклеймява подобно поведение като “явна провокация”. До този момент почти всички европейски лидери са призовали към спокойствие. Междувременно още поне четирима души са убити в продължаващите протести в Афганистан. Така смъртните случаи вече надхвърлят дузина. Протести има и в Бангладеш, Палестина и Пакистан. Нигерийски политици горят датското знаме. Хакери атакуват стотици датски сайтове и пускат проислямски послания. В България ръководството на мюсюлманското вероизповедание излиза с декларация, според която трябва да има свобода на словото, но тя трябва да е с ясни параметри и граници.
    9 февруари - според съобщение на ИТАР-ТАСС афганистанското движение “Талибан” предлага награда от 100 килограма злато за главата на карикатурист, нарисувал шарж на Мохамед. Движението предлага и по 5 килограма злато за всеки, който убие военнослужещи на Дания, Германия или Норвегия. В Ливан стотици хиляди протестират срещу карикатурите. Иранският вицепрезидент окачествява твърдението на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс, че Иран и Сирия са виновни за разпалването на проб­лема, като стопроцентова лъжа. Протести има и в столицата на Бангладеш и в Кейптаун, Южна Африка. Става ясно, че правителството на Малайзия е затворило вестник, публикувал карикатурите."

    http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2006/02/11/235017_prochetete_tozi_tekst/

  • 8
    jackdaniels avatar :-|
    jackdaniels

    в тази статия е описана дилемата на Капитал дали да публикуват карикатурите или не. избрали са да не ги публикуват очевидно от съвсем необясними расистки притеснения че мирни мюсюлмани ще предприемат палене на посолства и други такива мирни демократични форми на протест. тука мога само да цитирам Бенджамин Франклин "Този който би заменил свободата за сигурност не заслужава нито едното и ще загуби и двете."

  • 9
    pedo_mohammed avatar :-?
    Мустафанка

    До коментар [#8] от "jackdaniels":

    Карикатурите на Мохамед бяха голямо попадение - страшно оригинални и ефектни. С реакциите, които предизвикаха, показаха най-грозните черти на мюсюлманите, които пък се оказаха точно такива, за каквито крайнодесните в Европа ги смятат и много по-кошмарни, отколкото средностатистическият европеец си ги представяше.

    "Капитал" тогава не ги публикува най-вероятно от страх - поради същата причина не ги публикува нито един български вестник. Днес "Капитал" пак не би ги публикувал, но поради други причини.

    Най-важното обаче е, че тези забавни карикатури се превърнаха в символ на свободата на словото в Европа и много хора си дадоха сметка колко силно застрашена е тя.

  • 10
    jackdaniels avatar :-|
    jackdaniels

    сега като се замисля това си е било сериозна отговорност и не може да се вини капитал за решението. виновни са тези които палят и убиват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.