Убитият началник щаба на бунтовниците в Либия Абдел Фатах Юнис беше погребан с военни почести в Бенгази в петък. След края на официалната церемония в бунтовническата столица обаче останаха повече въпроси, отколкото отговори как е загинал генералът. В същото време въоръжена групировка, досега лоялна на опозиционерите, реши да се възползва от създалия се вакуум в армията и нападна бунтовниците в гръб.
Странната смърт на генерала
Смъртта на генерал Юнис е покрита с неясноти още от първите минути на обявяването й. В четвъртък министърът на информацията към Преходния национален съвет в Бенгази първо съобщи, че генералъте бил извикан обратно в Бенгази, за да се срещне с лидера на бунтовниците Мустафа Абдул Джалил и да обсъди ситуацията на фронта в Западна Либия. По-късно същата вечер Абдул Джалил заявява, че генералът е бил убит при неизяснени обстоятелства, с което веднага предизвика смут в редиците на бунтовниците и външните наблюдатели.
Съмненията за това кой всъщност е виновен за смъртта на Юнис са породени от миналото му. Той участва рамо до рамо с Муамар Кадафи във военния преврат в Либия през 1969 г. По-късно благодарение на приятелството си с полковника Абдел Фатах заема редица важни постове в държавата, сред които началник на тайните служби и министър на вътрешните работи. Именно като такъв той е първият високопоставен приближен на Кадафи, който се отказва публично от него и преминава на страната на бунтовниците на 20 февруари т.г.. Запознати източници обаче твърдят пред новинарските агенции, че лоялността на Юнис винаги е била под въпрос за бунтовниците и те никога не са му имали пълно доверие.
В събота Абдул Джалил призна, че всъщност за генерала е била издадена заповед за арест и той е бил конвоиран към мястото за задържане. Генералът е пристигнал успешно, бил е разпитан "по военни въпроси" и освободен, но след това умира при неясни обстоятелства.
Членът на специалните части на бунтовниците Мохамед Агури обаче разказва пред "Асошейтед прес" доста различна последователност на събитията. Късно вечерта в сряда (ден преди официалното съобщение за смъртта му) Юнис и Агури са били заедно в командния щаб на бунтовниците на фронта. Тогава при тях дошли хора от бойния отряд "Бригада 17-ти февруари", които трябвало да отведат Юнис за разпит. Тъй като генералът им се доверявал, той е тръгнал с тях без охрана, след което е бил убит, преди да стигне до Бенгази. Косвено потвърждение на тази информация дойде от говорителя на Кадафи Муса Ибрахим, който посочва "17-ти февруари" за виновни за убийството, но отрича да е бил запознат с плана предварително.
Бунт в лагера на бунтовниците
Освен армията на бунтовниците, която досега беше командвана от Юнис, заедно с тях се бият и многобройни въоръжени групировки, които не са под техен пряк контрол. Една от тях - бригадите "Ан Нида", реши да се възползва от създалия се вакуум в генщаба на бунтовническите войски и разби затвора в Бенгази, при което освободи 300 привърженици на Кадафи. Малкото въстание беше бързо потушено, но предизвика съмнения колко точно са лоялни бунтовниците и най-вече на кого.
В Бенгази твърдят, че между убийството на генерал Юнис, подозиран в предателство, и появата на привърженици на Кадафи в сърцето на бунтовническата власт няма връзка. Въпреки това Преходният национален съвет обяви в понеделник, че разпуска всички действащи бойни групи в областите, които контролира. Това означава, че ако те искат да носят оръжие официално, ще трябва да се присъединят към Министерството на вътрешните работи на бунтовниците. Далеч не е сигурно обаче, че всички ще го направят.
Убитият началник щаба на бунтовниците в Либия Абдел Фатах Юнис беше погребан с военни почести в Бенгази в петък. След края на официалната церемония в бунтовническата столица обаче останаха повече въпроси, отколкото отговори как е загинал генералът. В същото време въоръжена групировка, досега лоялна на опозиционерите, реши да се възползва от създалия се вакуум в армията и нападна бунтовниците в гръб.
7 коментара
Абе с две думи, оправия скоро няма да има. Единната опозиция и спонтанната революция, лелееща демокрация май не се оказа това, за което я смятаха всички. Духът е пуснат от бутилката, факт е че много хора останаха без препитание и без работа, мнозина избягаха, инфраструктурата упорито се руши, оръжие попадна в ръцете и на съвсем ненадеждни елементи и в момента е абсолютно неясно кой кой е и кой за какво се бори, за власт-това е ясно, но само до там. Прогнозата ми никак не е добра. Дано греша.
Така става като саркозета и разни тути кванти започнат "да изнасят" демосрация на инат и където може и където не може.... почват безкрайни войни, страдат хората, а от демосрацията и папер няма....
Ама луд умора няма.....
Гражданската войа си е такава - никога няма ясни фронтове или безспорна лоялност. Погледнато исторически - нищо странно няма в такова едно събитие.
А да не забравяме, че освен гражданска, войната в някаква степен е и етническа, което допълнително усложнява нещата.
До "Капитал":
Направи ми впечатление в линка досие на НАТО долу в ляво и искам да споделя с вас:
НАТО на български език се превежда като "Организация на СеверОатлантическия договор" - North Atlantic Treaty Organization.
Не може да бъде "СеверНОатлантически"
Малък детайл, но съществен, затова моля да го поправите. Другото е все 1 от труть и двайсеичетъричаса :):)
Гражданска война. Дълга. Мъчителна и разоряваща.
Ситуацията в Либия все повече започва да напомня на гражданската война в Русия в началото на 20-век. И тогава има кървава борба за власт на различни групировки, подкрепяни от външни сили. А това убийство много ми напомня на историята на Нестор Махно в Украйна.
До коментар [#5] от "balada": Да, гражданска война е, но няма да е по дълга от оставащият мандат на Саркозето.... тоз унгарски ча... започна патакламата на инат и както винаги неподготвен.... сега либийците ще му сърбат попарата.... пак както винаги.....
Объркаха си сметките с Кадафето...... пак както винаги.....