Август в Европа е месец за почивка. Не и за дълговата криза в еврозоната. Тя не само упорито отказва да излезе във ваканция, но и става все по-плашеща.
След като временно се поразсеяха с опасния танц на САЩ с фалита (виж тук), тази седмица изнервените пазари отново се втренчиха в Европа. И сега взеха на прицел не дребните периферни държави, а Италия и Испания - съответно третата и четвъртата икономика в евроклуба. С което опасността скочи до код "червено" и както коментира професорът по икономика от Рим Пиерпаоло Бениньо пред АFP, "вече всички сценарии са възможни, дори и най-драматичните". Това означава, че залогът сега е оцеляването на еврото. От отбраната на Италия и Испания зависи дали общата валута има бъдеще и какво ще бъде то.
Пазарите не вярват на сълзи
Само десетина дни след поредната среднощна среща в Брюксел, уж сложила край на дълговата сага, вълците отново са пред портите на Европа. И този път преследват едър дивеч - Италия и Испания, които са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират. Но и твърде големи, за да бъдат спасени. Поне не и със сегашния помощен арсенал на еврозоната.
Причините двете страни да се озоват в епицентъра на кризата и доходността по десетгодишните им облигации да се приближи опасно до границата от 7% (при която се наложи Гърция, Ирландия и Португалия да бъдат "спасявани") са няколко. Едната е донякъде психологическа - драмата в САЩ и страхът, че дори най-голямата икономика в света може да спре да обслужва дълговете си, засилиха опасенията за по-слабите страни в еврозоната. Излезлите негативни икономически данни от двете страни на Антлантическия океан само влошиха нещата - шансовете страни като Испания и Италия да се измъкнат с растеж от проблемите си ще намалеят доста, ако глобалното възстановяване се задъха.
Вторият фактор е, че последното споразумение в Брюксел се оказа достатъчно да предпази триото, което вече е на животоподдържащи системи от ЕС и МВФ, но не и да издигне защитна стена около Рим и Мадрид. Натискът върху Гърция, Ирландия и Португалия намаля, докато този върху Испания и Италия изстреля лихвите, по които те могат да се финансират, до рекордни нива от създаването на еврозоната. Обяснението за коридата на пазарите е, че лидерите на ЕС така и не събраха кураж и средства да увеличат обема на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Със сегашния си размер от 440 млрд. евро той може и да покрие нуждите на Испания, но не и на Италия.
Третата причина е политическият риск. В Мадрид дълбоко непопулярният премиер Хосе Сапатеро обяви предсрочни избори през ноември. Което вероятно означава няколко месеца предизборно безвремие и разсейване от задачата за намаляване на бюджетния дефицит. А в Рим затъналият в скандали и съдебни дела премиер Силвио Берлускони трудно може да вдъхне увереност, че ще извади страната си от дълговия водовъртеж. Още повече на фона на въпросителните около бъдещето на финансовия министър Джулио Тремонти, считан за разумния икономически глас в Рим. Тази седмица Берлускони бе принуден от развихрилата се пазарна буря най-после да прекъсне близо едномесечното си мълчание с очаквана с нетърпение реч, отложена с два часа за след затварянето на миланската борса. Оказа се, че единственото послание на премиера беше в стил "Ама за какво е целият този шум? Та ние имаме процъфтяваща икономика".
Код "червено"
Италия и Испания със сигурност нямат процъфтяващи икономики. Но пък и поне за момента нямат остър и непосредствен проблем с финансирането на дълговете си.
Всъщност правителството на Сапатеро свърши нелоша работа с антикризисната си програма. Въпреки че все още има подозрения, че испанската банкова система крие неприятни изненади, планът за намаляване на бюджетния дефицит върви добре, а правителството направи стъпки за реформиране на правилата, които парализират трудовия пазар. Същевременно дългът на Испания е 67% от БВП, което е под средното за еврозоната.
Ситуацията на Апенините е по-различна. Дългът е стряскащите 1.8 трлн. евро - повече от този на Гърция, Ирландия и Португалия, взети заедно, плюс Испания. Но истинските проблеми на Италия са продължаващият вече десетилетие анемичен икономически растеж, раздутия и неефективен публичен сектор, ниската производителност, изчезналата конкурентност.
Числата показват, че въпреки слабостите си Италия и Испания могат да се финансират сами дори и при лихви от 7%. Те са доста по-големи и стабилни държави от "спасеното" периферно трио и са способни да си позволят по-скъп кредитен ресурс за продължително време. Но не могат да се преборят сами с инвеститорската психоза и самосбъдващите се пазарни пророчества. Единствената защита срещу това е общ отпор от еврозоната. И е добре този път за разнообразие лидерите й да действат бързо и решително, а не да следват събитията.
Докато Рим гори
Дори Рим и Мадрид да направят чудеса от реформи, заразата няма да спре без подкрепа от Брюксел. Важните решения от последната извънредна среща на ЕС през юли - възможността ЕФФС да действа превантивно и да купува облигации на застрашени държави на вторичния пазар - са все още само на хартия, чакащи ратификация от 17-те страни в еврозоната. Президентът на Европейската комисия Жозе Барозу вече призова правителствата бързо да се задействат. Докато това се случи в сезона на отпуските, единствената надежда е Европейската централна банка (ЕЦБ) да се намеси по-решително и да започне да изкупува държавни ценни книжа. В четвъртък за пръв път от март насам тя направи точно това, само че доста срамежливо, и то само облигации на Ирландия и Португалия, но не и на Испания и Италия.
Следващата ключова стъпка е увеличаването на ресурса на ЕФФС. Според изчисления на икономисти, за да бъдат защитени големите държави, фондът трябва да разполага със сума от порядъка на 1-2 трлн. евро. Апелът на Барозу за преразглеждане на ЕФФС обаче беше отблъснат моментално от Берлин. "Не е ясно как повторното отваряне на дебата само две седмици след срещата на върха може да доведе до успокояване на пазарите", заяви говорител на германското финансово министерство. Същевременно стана ясно, че на правителственото заседание в Берлин тази седмица Испания и Италия изобщо не са обсъждани, а канцлерът Ангела Меркел е във ваканция. Все пак август в Европа е време за почивка. Жалко, че никой не е казал това на кризата.
Август в Европа е месец за почивка. Не и за дълговата криза в еврозоната. Тя не само упорито отказва да излезе във ваканция, но и става все по-плашеща.
След като временно се поразсеяха с опасния танц на САЩ с фалита (виж тук), тази седмица изнервените пазари отново се втренчиха в Европа. И сега взеха на прицел не дребните периферни държави, а Италия и Испания - съответно третата и четвъртата икономика в евроклуба. С което опасността скочи до код "червено" и както коментира професорът по икономика от Рим Пиерпаоло Бениньо пред АFP, "вече всички сценарии са възможни, дори и най-драматичните". Това означава, че залогът сега е оцеляването на еврото. От отбраната на Италия и Испания зависи дали общата валута има бъдеще и какво ще бъде то.
25 коментара
Поздравления за добрия анализ!
Viva Italia, Eviva España !
Време е за отпускане на морето!
Пламен
Много бих искал да прочета материали за теория и практика на спекулативни борсови атаки срещу една или друга държава. Навремето си Сорос се прочу с такава. Очевидно е че и сега става нещо подобно.
Дали от вестника, дали някой от форума ще може да каже нешо повече по въпроса?
отпуската на канцлера Меркел ще и струва погром на изборите в Бранденбург-долна померания и Берлин.
увеличение на фондовете НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ чрез парични вноски и гаранции на страните-членки, поради факта че ВСИЧКИ ще светнем в червено при съотношение дълг/БВП.
ИЗХОДЪТ Е ЕДИН. ДЪЛГ НА ЕС! КАТО ЦЯЛО! но това води след себе си - конфедерация. Ето го препъни камъчето и трудното решение.
След като завършиха доброволната колективизация,следва социалисти4ески интернационализъм в деиствие ,ЕС новия СИВ- Съвета за икономи4еска взаимопомощ, взеха да се събират всяка седмица , да решат кои по напред да спасяват, наи интересното е 4е на длъжниците 4ак толкова не им пука - Както се е исказал Берлускони, да му мислят работливите и дисциплинираните народи, на другите ще вземат цървулите ........ако имат.
Истината е,че все по малко хора искат да работят,включително и в България,все по вече хора искат да са на държавната хранилка и тези правителства,които се потдадат на това почват да трупат дългове,които не мога да обслужват.Все повече работници започват да вземат по малки заплати,намалява и стимула за качествена работа и оттам намалява и конкурентноспособността на икономиките.Разбира се има и много други причини.Правителствата трябва да стимулират хората ,които работят в частния сектор,а не чиновници и пенсионери.
Нито Италия нито Испания могат да бъдат сравнявани с икономическото джудженце Гърция....
И ако някоя брюкселска зелка си мисли, или група зелки си мислят, да им "четеб четат" лекции, просто много бърка/ бъркат, и двете страни могат без Европейският съюз, стой та гледай (както са го правили в последните 2000 години), а банките кредитори ще се държат за масата....
Така че ако ЕС иска Испания и Италия да са в Европейският съюз, да действа, ако се ослушва просто няма да има Европейски съюз.... то не че някаква полза от него, ама маса дупетати ще останат без доходи....
До коментар [#2] от "gullwing":
Италия вече е ставала жертва на борсови манипулации по време на кризата през 80-те години на миналия век, но тогава беше атакувана валутата на страната. Сега положението е различно. Еврото, големия външен дълг и огромните публични разходи насочват атаката именно срещу дълговите облигации и дълга като цяло, но тя е базирана на пазарна психология, а не на манипулация, защото една манипулация срещу дълг на страна е страшно трудно осъществима и тук говорим за стотици милиарди. За пример, известната борсова манипулация срещу паунда на споменатият Сорос, му носи печалба от 1 милиард долара.
Сега подзаглавието е "Защитата на Италия и Испания ще реши бъдещето на еврозоната" , преди време беше "Защитата на Гърция ще реши бъдещето на еврозоната" ..
Очевидно сегашният модел на ЕС е грешен , другото са просто следствия ..
Според теорията всяко управление има два метода за влияние на икономиката - монетарен и фискален. Когато се използва само единия ефектите може да не са положителни. С приемането на еврото всъщност държавите в еврозоната се лишиха от единия метод. В същото време в момента виждаме как проблемът идва от нерационалното (да не казвам крадливо) използване на фиска в ред държави.
Очевидно е, че за да се реши проблема трябва да има обща фискална политика на евросъюза.
Но ако бюджета на отделните държави се решава в Брюксел - каква част от суверинитета на една държава остава? Ето го препъни камъка.
Трудно решим проблем, особено когато се действа на пожар.
До коментар [#3] от "kardinalat":
ИЗХОДЪТ Е ЕДИН. ДЪЛГ НА ЕС! КАТО ЦЯЛО!
ЕС=Германия?