"Лудият проект" на Ердоган
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Лудият проект" на Ердоган

Един алтернативен воден път би облекчил тежкия трафик през Босфора

"Лудият проект" на Ердоган

Грандиозните планове за нов канал към Черно море, още едно летище и трети мост в Истанбул будят възхищение и въпросителни

11147 прочитания

Един алтернативен воден път би облекчил тежкия трафик през Босфора

© reuters


Още преди няколко години турският премиер Реджеп Тайип Ердоган обяви, че обмисля един "луд проект," който ще разкрие, когато му дойде времето. Моментът назря в разгара на предизборната кампания зa парламентарния вот през юни, премина като шокова вълна през турската и международната преса, предизвика учудване, възхищение и недоумение и накара всички да гадаят какво следва оттук нататък. Става въпрос за грандиозен строителен проект във и около Истанбул, част от който е и изграждането на плавателен канал между Мраморно и Черно море.

"Започваме Истанбулския канал – един от най-големите проекти на столетието, който ще засенчи Панамския и Суецкия канал", обяви Ердоган тази пролет малко преди да спечели трети пореден мандат начело на правителство на своята консервативна мюсюлманска Партия на справедливостта и развитието (АКР). Изказването му не е съвсем прецизно, защото от малкото, което засега се знае за идеята, бъдещият воден път ще е значително по-малък от гореспоменатите. Панамският канал е с дължина от около 82 км, а Суецкият - близо 200 км. В сравнение с тях Истанбулският ще е лилипут с дължина до около 50 км. Ширината му ще е 150 м, а дълбочината – 25 м. Това би трябвало да са идеалните пропорции за нова алтернативна водна магистрала за 50 000 товарни кораби и танкери, които всяка година пресичат Босфора. Дневният трафик е в порядъка на около стотина съда.

Естествената връзка между Мраморно и Черно море е не само натоварен международен път, но и кръстовище на десетки фериботи, които свързват европейската с азиатската част на турския мегаполис. Частни яхти, водни таксита, големи туристически лайнери и военни кораби (не само турски) също непрекъснато кръстосват

Пренаселените води на Босфора

който в най-тясната си част е широк едва 750 м. Това създава опасен потенциал за инциденти, каквито не липсват. Според асоциация на френските корабни капитани, цитирана от в. Wall Street Journal, между 1982 г. и 2003 г. в Босфора, тоест в сърцето на Истанбул, са станали 608 корабни катастрофи, които са взели десетки човешки жертви и са предизвикали не едно екологично бедствие. Сред най-опустошителните до този момент е инцидентът с румънски танкер през 1979 г., когато във водите на канала се изсипаха 95 000 тона петрол. Алтернативен воден път встрани от многомилионния турски град значително би намалил риска от повторение на подобни тежки сблъсъци. Освен това той би съкратил скъпото за корабособствениците време на престой в очакване на разрешение за преминаване на протока.

Идеите за Истанбулския канал повдигат и сериозни въпросителни. Няколко месеца след гръмкото обявяване на проекта все още липсват важни детайли около неговото осъществяване като повече технически параметри, информация за изпълнители и финансиране. Въпреки това е още рано Истанбулският канал да се впише в графата неизпълнени предизборни обещания. Ердоган, бивш кмет на Истанбул, никога не е криел амбициите си да завещае на бъдещите поколения нещо грандиозно. А 2023 г., когато ще се отбележи 100-годишнината от създаването на Турската република, изглежда много подходящ пусков срок за подобни велики творения. "Казахме, че Турция заслужава да отбележи 2023 г. с такъв значителен, луд и чудесен проект и взехме мерки за това", заяви премиерът. Идеите му са действително с

Впечатляващ размах

Те включват изграждането на трето летище в Истанбул, много по-голямо от сегашните две. Два нови многомилионни града трябва да изникнат някъде около все още неизвестната линия на бъдещия канал в европейските покрайнини на Истанбул и в Азия. Предвижда се също трети мост, свързващ азиатската с европейската част на града. Той ще е на огромни плаващи пилони и освен ленти за автомобили ще има жп линия за влак-стрела. Това са все прекрасни идеи за супермодерни проекти, които вероятно сериозно ще подобрят инфраструктурата на босфорския мегаполис.

"В случая не става въпрос за градско планиране, а именно за проект", казва пред "Капитал" проф. Зекай Гьоргюлю, декан на Факултета по архитектура към Техническия университет "Йълдъз" в Истанбул и един от критиците на "лудия проект" на Ердоган. Преди около година и половина екип от експерти е разработил 20-годишен сценарий за развитието на Истанбул, обяснява той и заявява: "Никой от тези проекти не беше в него. По времето, когато премиерът беше кмет, аз бях в комитета на съветниците по градско планиране. Тогава Ердоган твърдо се противопоставяше на трети мост над Босфора." Проф. Гьоргюлю не е съгласен и с обявеното намерение да се построят два абсолютно нови града. Убеден е, че вместо допълнително напомпване на населението в района Истанбул има нужда от мерки за ограничаване на миграцията към града. Всяка година в него се заселват около 250 000 нови жители, казва архитектът. В същото време инфраструктурата изнемогва, а около 70% от сградите или са построени незаконно, или се узаконяват едва след изграждането им.

Въпросът за грандиозните строителни планове има и немаловажна морална страна. "Вярвам, че подобни проекти трябва да се осъществяват след публична дискусия", уточнява проф. Гьоргюлю. "Няма план, няма техници, няма хора зад всичко това. Жителите на Истанбул не обсъждат решението, на тях просто им се казва, че това ще бъде направено", казва той. Гювен Екен от турското национално екологично движение Doğal (природа на турски) предполага, че ако се стигне до осъществяване на плана за Истанбулския канал, правителството може да прибегне до трик, с който да си спести дългия процес на технически проучвания и получаването на разрешителни за строителство. "Предполагам, че могат да прибегнат до същото като при ядрената електроцентрала – да гласуват нов закон, така че да заобиколят екологичните проучвания и всякакви процедури", казва Екен пред "Капитал."

Това безспорно ще бъде екологична катастрофа, убеден е младият природозащитник. Защото това ще "промени картата на Турция" и дори е "пряка интервенция в географията на света", смята Екен. Според оскъдната информация за канала той трябва да тръгне от брега на Мраморно море край град Силиврия на север от турския мегаполис, да продължи през окръг Чаталджа да стигне до Черно море. Това не само ще превърне европейската част на Истанбул в остров, но и ще пререже северните покрайнини на многомилионния град, където са концентрирани неговите водни ресурси и гори. "Досега разрастването на Истанбул винаги е било на юг и изток, за да се запазят непокътнати водните ресурси и горите", обяснява проф. Гьоргюлю. Друг известен истанбулски архитект и урбанист, Ахмет Алп, споделя, че е чувал от природозащитници и за други заплахи около проекта за Истанбулски канал. Той би могъл да наруши баланса между по-малко соленото Черно море и Средиземно море, чието ниво е с няколко сантиметра по-ниско. Има и спекулации дали това не би довело и до разместване на пластовете сероводород, който е в изобилие в долните черноморски пластове. Понеже двете морета вече са свързани по естествен път чрез Босфора, евентуалните последиците вероятно няма да са с мащабите на тези при отварянето на Суецкия канал, който съедини Червено и Средиземно море, смята Екен. Но той предупреждава, че разсъжденията за възможното влияние върху природния баланс на региона са безсмислени и несериозни без точни данни за проекта, които да послужат за основа на детайлни екологични проучвания.

Около проекта за Истанбулски канал има и правни неясноти. Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. отрежда на Турция ограничени права върху Босфора. Тя й забранява да налага такси на чуждите кораби и гарантира преминаването на всички цивилни плавателни съдове през протока във време на мир (така гръцки кипърски кораби например също безпрепятствено могат да пренасят стоки от Черно към Средиземно море). На този етап не е ясно дали новият канал също ще попадне под юрисдикцията на конвенцията, а ако не – как Турция ще "продаде" на международните превозвачи идеята да ползват алтернативния й воден път срещу заплащане. Сигурно е само, че техническите и финансовите въпроси далеч не са единственото сериозно препятствие пред "лудия проект" на Ердоган.

Още преди няколко години турският премиер Реджеп Тайип Ердоган обяви, че обмисля един "луд проект," който ще разкрие, когато му дойде времето. Моментът назря в разгара на предизборната кампания зa парламентарния вот през юни, премина като шокова вълна през турската и международната преса, предизвика учудване, възхищение и недоумение и накара всички да гадаят какво следва оттук нататък. Става въпрос за грандиозен строителен проект във и около Истанбул, част от който е и изграждането на плавателен канал между Мраморно и Черно море.

"Започваме Истанбулския канал – един от най-големите проекти на столетието, който ще засенчи Панамския и Суецкия канал", обяви Ердоган тази пролет малко преди да спечели трети пореден мандат начело на правителство на своята консервативна мюсюлманска Партия на справедливостта и развитието (АКР). Изказването му не е съвсем прецизно, защото от малкото, което засега се знае за идеята, бъдещият воден път ще е значително по-малък от гореспоменатите. Панамският канал е с дължина от около 82 км, а Суецкият - близо 200 км. В сравнение с тях Истанбулският ще е лилипут с дължина до около 50 км. Ширината му ще е 150 м, а дълбочината – 25 м. Това би трябвало да са идеалните пропорции за нова алтернативна водна магистрала за 50 000 товарни кораби и танкери, които всяка година пресичат Босфора. Дневният трафик е в порядъка на около стотина съда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    ".... как Турция ще "продаде" на международните превозвачи идеята да ползват алтернативния й воден път срещу заплащане. ...." ами много просто като им наложи много стриктни правила за преминаване през "стария" Босфор, които те не могат да изпълнят, и сега правилата не са "прости" и "евтини".......
    Дали ще могат да направят турците проекта за нов Босфор? Честно не знам, не знам кога за 2023 или по рано, но знам че направиха империя която просъществува 600 години, някой да не знае в България?, и когато "остаря" - империята, я смениха с република, светска държава, писане на латиница от ляво на дясно и т има няма за 4-6 години.....

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    апропо, когато минават червените красавци, като танкера на снимката, спира целият трафик през Босфора, познайте защо, което си е ачик неудобство и струва парета..... 90% от общественият транспорт в Истанбул е по море, главно през Босфора....

  • 3
    stenk avatar :-|
    Stanimir Kosev

    Не бих казал , че блокира целия трафик защото Босфора все пак е доста широк.
    Съгласен съм , че решат ли да го направят няма какво да ги спре.
    Икономиката процъфтява , много младо население - ниски пенсионни разходи
    София е кочина спрямо новите квартали на Истанбул , особено тези на азиатския бряг около "Баъдат джадеси"
    Квартали като "Левент" , "Маслак" построени на гола поляна приличат по-скоро на лондонското сити вместо на ориенталски такива.

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#3] от "stenk":100% спират - виж например тук един преминаващ танкер покрай Долма Бахче сарай, най натовареното място на местният воден транспорт на Босфора
    мhttp://travel.webshots.com/photo/2917369420030911196DwavFk?vhost=travel
    да виждаш каботажните корабчета наоколо? Йок!!!



  • 5
    pliok avatar :-P
    Пльок

    До коментар [#2] от "boby1945":

    нещо не ти разбрах логиката в първия комента, поясни се малко...

    и ъхм...кой обществен транспорт имаш предвид? Да разбирам, че автобусите в Истанбул плуват ли?

    Колкото до проектите, този за моста много ама много го повтарят и мисля, че може и да стане реалност, но каналът все още е доста в мечтателно-идейна фаза според мен...

  • 6
    stenk avatar :-|
    Stanimir Kosev

    Възможно е да има някакви кратки изчаквания (тия танкери всъщност се движат учудващо бързо) , но само в най-тесните участъци.
    Разминавали сме се с танкери няколко пъти в посока черно море след Румели Хисар.
    Мисля в най-широкия участък е около 2 км.

    Снимката е след Ортакъой посока към града , а корабчета в момента може да няма по различни причини.
    Аз лично имам мои снимки на разминаване е огромни руски танкери.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#5] от "Пльок":не бе, автобусите, трамвай, метро не плуват, просто 90% от общественият транспорт, по обем, в Истанбул (2006) става с корабчета, Истанбул е голям град и по население и по заемана площ... работещите повечето живеят в азиатската част и пътуват за работа в европейската през Босфора... затова направиха два моста, правят ж.п. тунел под Босфора, мислят за трети мост... ама от край време гилат с кораби.....

  • 8
    vmv13011986 avatar :-P
    Веселин Василев

    Въпреки всичко ако стане проектът ще е доста добър за България ,защото да не забравяме ,че Турция е в топ 3 на вносителите .
    Ние търговците ,често обичаме да пазаруваме от там ,така че подкрепям идеята дано се реализира .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK