След шока и материалната равносметка идва време за отговорите кои са хората, които правят това, и защо изразяват отчаянието и гнева си по такъв брутален начин. Обясненията не са политически, но разкриват болест, стигаща до сърцето на британското общество. 

Хулигани в лятна нощ

Причината за първия хвърлен камък стана едно убийство – на 29-годишния баща на четири деца Марк Дъган. Миналата седмица той бе застрелян от полицай в Тотнъм. Оттам нататък размириците се ожесточиха и се разпространиха и в други градове като Бирмингам, Ливърпул, Нотингам, Бристъл, Манчестър. Всички те следват един модел на насилие, хаос и безнаказаност. Дебатът престъпник ли е Дъган, стрелял ли е по полицай, или е любящ баща, убит без причина, се изгуби сред пламъците на подпалените пожари още в първите часове на размириците, започнали на 6 август.

Остана големият въпрос какво породи такава мащабна проява на ярост. Едното обяснение е, че това е чиста вандализъм. Според други тълкувания подобен проблем отдавна е назрявал сред социално онеправданите слоеве на обществото, тъй като Великобритания се е превърнала в страна на контрастите.

"Вече няма нищо общо със смъртта на Марк Дъган. Никой дори не го споменава", казва пред "Капитал" 23-годишната румънка Дениса Думитреску, която живее и учи в Лондон. Думите й потвърждава и Макс Уинд-Коуи от лондонския аналитичен център Demos: "Малко вероятно е мнозинството от бандитите въобще да знаят кой е Дъган", обяснява той пред "Капитал". "Размириците са ескалация на антисоциалното поведение, вандализма и дребната престъпност, с която бедните общности в Лондон се сблъскват всеки ден." Според Уинд-Коуи в същността си това е гневен и агресивен опит от страна на малцинство от насилници да владеят улиците и да покажат, че не може да им бъде потърсена отговорност.

Премиерът консерватор Дейвид Камерън няма съмнения по въпроса какво представляват бунтовете: "Това е чисто и просто престъпност и трябва да бъда победена. Ако си достатъчно голям, за да извършваш подобни престъпления, значи си достатъчно голям за полагащото се наказание", заяви Камерън, визирайки факта, че част от хулиганите по улицата са 10-11-годишни деца, които чупят стъкла с видимо удоволствие. "Страхът ни е от едни деца! Те се смееха, докато хората умираха от ужас", възмущава се Дениса Думитреску. Тя обяснява как излезлите по улиците младежи открито заявяват, че целта им е правителството и богатите. Според нея повечето са от бедните прослойки и са безработни. Думитреску ги описва като добре организирана мрежа от банди от различни квартали, които не се познават помежду си, но са обединени от една цел - да опустошават.

"Хората, участващи в размириците и грабежите, идват от изключително трудна среда. За тях хаосът е всекидневие, напускат училище, участват в улични банди, никога не са виждали някой да ходи на работа и живеят на социални помощи", казва за "Капитал" Крисчън Гай, директор на отдел "Политики" в лондонския Centre for Social Justice. Според него това не е извинение за престъпленията, които вършат. "Но нещата имат контекст - изключително остър социален провал", констатира Гай.

Аналогиите със скорошните масови демонстрации в Атина и Мадрид са изкушаващи, но неточни. "В Гърция и Испания беше много различно. Там хората имаха кауза - реагираха на правителствените програми за съкращаване на разходи и икономическата несигурност. Във Великобритания има безсмислено насилие без кауза", смята Крисчън Гай. Анализаторът от Centre for Social Justice не вижда никакви политически моменти и цели. Не става дума за критика срещу системата, а за вандализъм.

Гроздовете на гнева

Има и мнения, които до известна степен оправдават уличното насилие и търсят вината в управлението на страната. Те идват основно от ляво ориентирани анализатори, които побързаха да стоварят вината върху консервативния кабинет на Камерън и програмата му за бюджетни икономии, включително съкращения в социалните помощи. Според тях правителственият отговор на терора е бил "прекалено милитаризиран", а смъртта на Дъган е символ на по-дълбок социо-икономически проблем. Убийството е използвано от младежите като отдушник на фрустрацията, отчаянието и изолацията им.

Според Мат Донъхю, който прави докторантура по кохезионна политика и реформа на социалната сфера в университета Oxford Brookes, хората не се бунтуват без причина: "Не мисля, че е съвпадение, че безредиците започнаха в социално ощетените общности. Причината може и да не е само съкращаването на бюджета, но нивата на нищетата и неравенството водят до липса на единство и сплотеност, което пък води до нарастване на напрежението", обяснява Донъхю пред "Капитал".

Журналистката Ан Апълбаум от сп. Slate обобщава най-добре двете гледни точки в статията си "Защо се бунтуват британците?". "Прочетете дясноцентристкия в. Daily Telegraph и ще разберете, че размириците са причинени от слаба и страхлива полиция, отсъстващи бащи, разчитане на помощи или мултикултурализъм и толерантност към бандите в училище. Прочетете лявоцентристкия в. Guardian и ще се информирате, че виновни са полицейската бруталност, социалната изолация, орязването на помощите и увеличаващата се пропаст между бедни и богати." Според Апълбаум някои са убедени, че причина са високите нива на имиграцията. Други вярват, че проблемът е британската нетолерантност към имигрантите и малцинствата.

Louis Vuitton вместо хляб

Достатъчно е да погледнем типа магазини, които са ограбвани, за да си създадем точен профил на "бунтовниците". Ако те крадяха основни стоки, това можеше и да породи съчувствие. Но в случая не става въпрос за хора, които са голи и гладни, а за такива, които отнасят вкъщи PlayStation, iPod и компютри. Мотивът не е нищета, а желание за консуматорство. Или ако перифразираме Джон Кенеди, това са хора, които питат не какво могат да направят за себе си, а какво другите трябва да направят за тях. Не случайно единственият непохитен магазин в района Клапъм Джънкшън в южен Лондон е книжарница. Дениса Думитреску също не е учудена, че университетското градче Кембридж е останало спокойно. "Какво могат да разбият там? Библиотеките? Те не се интересуват от книги, а от плазмени телевизори", обобщава тя.

Два видеоклипа в YouTube, излъчени от световните медии, показват същността на "социалните бунтовници". В първия двама "състрадателни" младежи уж помагат на момче с окървавено лице да се изправи, но същевременно най-нагло пребъркват раницата му и си взимат от нея разни неща, докато зашеметеното момче очевидно е неспособно да реагира. След което просто си тръгват със спокойна крачка.

На другия две момичета от Кройдън в Лондон, които казват, че цяла нощ са пили розе (откраднато от разбит магазин), невъзмутимо обясняват на репортера, че целта им е "да покажем на богатите, че можем да правим каквото си поискаме". "А защо нападате местните хора, своите хора", пита журналистът. "Защото можем!" е отговорът.

И докато някои тръбят как орязването на помощите е причината за улични изстъпления, Макс Уинд-Коуи от Demos има съвсем друга позиция по въпроса: "В дългосрочен план трябва да стане ясно, че няма да разрешим този проблем, докато не реформираме социалната система, за да сложим край на тази култура на хора, които не работят и разчитат на помощи. Това само окуражава тези млади хора да се държат по такъв ужасен начин."

Крисчън Гай изброява факторите, които карат вандалите да вярват, че това, което правят, е приемливо. "Първият и най-важен е разрухата на семейния живот. В най-бедните части на Великобритания семействата са много нестабилни, децата растат в домове, където няма ценности", обяснява анализаторът от Centre for Social Justice. Втората причина е огромното неравенство в образованието. "В бедните квартали има училища, които са в ужасно състояние. Тези младежи имат нужда от вдъхновение, но не го намират у дома и не го намират в училище. А и много от тях са спрели да учат или са били изгонени от училище", казва Гай. Третият фактор е системата за социални помощи, която плаща на хората повече да си стоят вкъщи, отколкото да ходят на работа. Както каза един от вандалите пред медиите - защо да работя за 1300 лири, като мога да не правя нищо по цял ден за 1000. Четвъртата причина са местата, откъдето идват много от хулиганите - гета, забравени от света, с лоши транспортни връзки, хаотични, мръсни, със спринцовки по земята и счупени лампи по улиците. "Тези хора са отпаднали, останали са извън обществото, в което живеят мнозинството британци. Те не споделят нашите ценности", обобщава Гай.

Денят след

Докато едни яростно трошаха, други започнаха заедно да отбраняват магазините и апартаментите си и да почистват улиците от отломките. Дениса Думитреску разказва как в нощта на погрома в квартала й нейните съседи правят жива верига около блока си, за да го предпазят от крадци. Същевременно няколко сайта в интернет, като например http://catchalooter.tumblr.com/ и http://londonrioters.co.uk/identify/, подеха кампания "Хвани мародер" и публикуваха снимки от мобилни телефони на вандалите с молба интернет потребителите да сигнализират, ако разпознаят някой от тях.

С утихването на вълненията дойде и времето за равносметка. Полицията призна, че е използвала грешна тактика при справянето с вандалите. Органите на реда са били недостатъчно, действали са бавно и са сбъркали, като са третирали безредиците като проблем с обществения ред вместо като криминален акт. Друга причина за мекия подход на силите за сигурност е страхът да не бъдат съдени, тъй като хиляди мобилни телефони всеки момент са били готови да запечатат дори най-малкия намек за полицейски произвол. Консерваторът Малкълм Рифкин се възмути, че органите на реда са "стояли и са наблюдавали грабежите". Въпреки това торите са категорични, че ще продължат с орязването на бюджета за полицията, пренебрегвайки протестите на лейбъристите, които настояват съкращенията да бъдат преосмислени.

Събитията сa тест за Дейвид Камерън, който бе принуден да прекъсне ваканцията си и да свика спешно вече разпуснатия за лятна пауза парламент. След почистването на отломките от погромите премиерът ще трябва да помисли как да направи така, че затишието да не бъде временно.