С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
31 12 авг 2011, 16:49, 9583 прочитания

Насилие без кауза

Лондон не е Атина и размириците не са политичeски. Но разкриват една грозна и опасна страна на Великобритания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Нямате пари? Елате с нас. Ще създадем хаос в Лондон. И ще си вземем безплатно разни неща." Това гласят съобщенията, разпращани по Facebook, Twitter и BlackBerry, с които се организират бандите в Лондон, за да палят, да разбиват магазини, да грабят стоки и да създават безредици по улиците на британската столица.

След няколко поредни нощи на насилие Англия е унизена, оскърбена и тревожно вгледана в себе си. За стряскащия изблик на агресия няма лесни обяснения. Участниците в масовия вандализъм са всякакви, без разлика в раса, пол, възраст, и според психолозите сила им дава опиянението от безнаказаността, както и чувството, че са част от една голяма група. "Не можеш да се бунтуваш сам. Бунт от един човек е внезапно избухване. В един момент големите тълпи, изправили се срещу полицията, осъзнават, че контролират ситуацията", обяснява пред британската ВВС проф. Джон Питс, криминолог, който съветва лондонските местни власти относно бандите.


В участъците из страната няма свободни килии за задържаните, които са над 1500. Само в столицата са мобилизирани 16 000 полицаи, на които вече е разрешено да стрелят с гумени куршуми, след като много от тях пострадаха при сблъсъците. Уличните погроми съвпаднаха с орязването на бюджета на полицията, което е и една от причините за нейната неефективност сега. Ранените са десетки, от които по-голямата част са полицаи. Убитите са петима – един прострелян, трима блъснати от кола и един починал от раните си. Щетите за собствениците на магазини и застрахователите се изчисляват на десетки милиони лири. А всичко това се случва година преди Лондон да бъде домакин на летните олимпийски игри.

След шока и материалната равносметка идва време за отговорите кои са хората, които правят това, и защо изразяват отчаянието и гнева си по такъв брутален начин. Обясненията не са политически, но разкриват болест, стигаща до сърцето на британското общество. 

Хулигани в лятна нощ
"На беззаконното малцинство, на престъпниците, които са взели каквото са могли, ще кажа: Ще ви проследим, ще ви намерим, ще ви обвиним и ще ви накажем. Ще платите за това, което сте направили."

Дейвид Камерън, министър-председател на Великобритания

"На спазващите законите хора, които играят по правилата и които са мнозинство в страната, ще кажа: Започнахме да отвръщаме на удара, ще ви защитим, ако собствеността и източникът ви на препитание са били повредени, ще ви компенсираме. Ние сме на ваша страна."

Дейвид Камерън, министър-председател на Великобритания
Причината за първия хвърлен камък стана едно убийство – на 29-годишния баща на четири деца Марк Дъган. Миналата седмица той бе застрелян от полицай в Тотнъм. Оттам нататък размириците се ожесточиха и се разпространиха и в други градове като Бирмингам, Ливърпул, Нотингам, Бристъл, Манчестър. Всички те следват един модел на насилие, хаос и безнаказаност. Дебатът престъпник ли е Дъган, стрелял ли е по полицай, или е любящ баща, убит без причина, се изгуби сред пламъците на подпалените пожари още в първите часове на размириците, започнали на 6 август.



Остана големият въпрос какво породи такава мащабна проява на ярост. Едното обяснение е, че това е чиста вандализъм. Според други тълкувания подобен проблем отдавна е назрявал сред социално онеправданите слоеве на обществото, тъй като Великобритания се е превърнала в страна на контрастите.

"Вече няма нищо общо със смъртта на Марк Дъган. Никой дори не го споменава", казва пред "Капитал" 23-годишната румънка Дениса Думитреску, която живее и учи в Лондон. Думите й потвърждава и Макс Уинд-Коуи от лондонския аналитичен център Demos: "Малко вероятно е мнозинството от бандитите въобще да знаят кой е Дъган", обяснява той пред "Капитал". "Размириците са ескалация на антисоциалното поведение, вандализма и дребната престъпност, с която бедните общности в Лондон се сблъскват всеки ден." Според Уинд-Коуи в същността си това е гневен и агресивен опит от страна на малцинство от насилници да владеят улиците и да покажат, че не може да им бъде потърсена отговорност.

Премиерът консерватор Дейвид Камерън няма съмнения по въпроса какво представляват бунтовете: "Това е чисто и просто престъпност и трябва да бъда победена. Ако си достатъчно голям, за да извършваш подобни престъпления, значи си достатъчно голям за полагащото се наказание", заяви Камерън, визирайки факта, че част от хулиганите по улицата са 10-11-годишни деца, които чупят стъкла с видимо удоволствие. "Страхът ни е от едни деца! Те се смееха, докато хората умираха от ужас", възмущава се Дениса Думитреску. Тя обяснява как излезлите по улиците младежи открито заявяват, че целта им е правителството и богатите. Според нея повечето са от бедните прослойки и са безработни. Думитреску ги описва като добре организирана мрежа от банди от различни квартали, които не се познават помежду си, но са обединени от една цел - да опустошават.

"Хората, участващи в размириците и грабежите, идват от изключително трудна среда. За тях хаосът е всекидневие, напускат училище, участват в улични банди, никога не са виждали някой да ходи на работа и живеят на социални помощи", казва за "Капитал" Крисчън Гай, директор на отдел "Политики" в лондонския Centre for Social Justice. Според него това не е извинение за престъпленията, които вършат. "Но нещата имат контекст - изключително остър социален провал", констатира Гай.

Аналогиите със скорошните масови демонстрации в Атина и Мадрид са изкушаващи, но неточни. "В Гърция и Испания беше много различно. Там хората имаха кауза - реагираха на правителствените програми за съкращаване на разходи и икономическата несигурност. Във Великобритания има безсмислено насилие без кауза", смята Крисчън Гай. Анализаторът от Centre for Social Justice не вижда никакви политически моменти и цели. Не става дума за критика срещу системата, а за вандализъм.

Гроздовете на гнева

Има и мнения, които до известна степен оправдават уличното насилие и търсят вината в управлението на страната. Те идват основно от ляво ориентирани анализатори, които побързаха да стоварят вината върху консервативния кабинет на Камерън и програмата му за бюджетни икономии, включително съкращения в социалните помощи. Според тях правителственият отговор на терора е бил "прекалено милитаризиран", а смъртта на Дъган е символ на по-дълбок социо-икономически проблем. Убийството е използвано от младежите като отдушник на фрустрацията, отчаянието и изолацията им.

Според Мат Донъхю, който прави докторантура по кохезионна политика и реформа на социалната сфера в университета Oxford Brookes, хората не се бунтуват без причина: "Не мисля, че е съвпадение, че безредиците започнаха в социално ощетените общности. Причината може и да не е само съкращаването на бюджета, но нивата на нищетата и неравенството водят до липса на единство и сплотеност, което пък води до нарастване на напрежението", обяснява Донъхю пред "Капитал".

Журналистката Ан Апълбаум от сп. Slate обобщава най-добре двете гледни точки в статията си "Защо се бунтуват британците?". "Прочетете дясноцентристкия в. Daily Telegraph и ще разберете, че размириците са причинени от слаба и страхлива полиция, отсъстващи бащи, разчитане на помощи или мултикултурализъм и толерантност към бандите в училище. Прочетете лявоцентристкия в. Guardian и ще се информирате, че виновни са полицейската бруталност, социалната изолация, орязването на помощите и увеличаващата се пропаст между бедни и богати." Според Апълбаум някои са убедени, че причина са високите нива на имиграцията. Други вярват, че проблемът е британската нетолерантност към имигрантите и малцинствата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво означава оставката на Тереза Мей 8 Какво означава оставката на Тереза Мей

Неяснотите около Brexit засега само се увеличават, Борис Джонсън е фаворит за нов премиер на Великобритания

24 май 2019, 1991 прочитания

Злато за милиарди се изнася незаконно всяка година от Африка Злато за милиарди се изнася незаконно всяка година от Африка

Правителствата на Гана, Танзания и Замбия твърдят, че нелегалният добив нанася големи екощети

24 май 2019, 850 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
(Не)Видимите амбиции на Китай

Въпреки протестите на САЩ, Пакистан е позволил на китайците да видят останките от хеликоптера, използван при акцията срещу Бин Ладен. Какво обаче търси Пекин?

С фокус върху сигурността

Кои са начините, с които можем да защитим телефона си от зловреден софтуер

Борисовата градина на раздора

Устройственият план на парка ще запали нов голям конфликт в София преди изборите

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък