С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
81 12 авг 2011, 16:02, 15797 прочитания

Отново на ръба

Ако глобалната икономика изпадне в повторна рецесия, този път няма да има буфери, които да я омекотят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Навлиза ли светът в нова рецесия? Няма стопроцентов отговор на този въпрос, но след последната седмица хаос на финансовите пазари вероятността глобалната икономика отново да набие рязко спирачки се покачи заплашително.

За страховете на инвеститорите си има много причини - като се започне от пълзящата дългова криза в еврозоната и се стигне до намаления от S&P кредитен рейтинг на САЩ. Може би последното беше катализатор на пазарните сривове през седмицата, но по-дълбокият проблем е, че пазарите тотално изгубиха доверие в способността на политиците да намерят решение. Затова дори безпрецедентните намеси на ЕЦБ, която започна да изкупува италиански и испански дълг, и на Федералния резерв на САЩ, който обеща още две години да задържи нулевата си лихва, не успяха да постигнат много повече от това да задържат спада на индексите за повече от няколко часа.


При изтъненото доверие в правителствата и всеобщата несигурност, дори и най-малката криза набира скорост като лавина и заплашва да се превърне в катастрофа. Пазарите вече отдавна не са просто отражение на случващото се в реалната икономика, а по-скоро са като самосбъдващи се пророчества, които диктуват събитията. За справка можете да си припомните как потъването на инвестиционната банка Lehman Brothers замрази капиталовите пазари в края на 2008 г. и разпространи кризата по целия свят. Затова и невижданите оттогава борсови сривове са плашещи сами по себе си, тъй като лесно могат да прераснат в паника.

В сравнение с 2008 г. обаче сега има една огромна разлика. Тогава кризата беше в голяма степен смекчена от намесата на правителствата. Проблемните банки (с редки изключения) бяха национализирани и рекапитализирани. Наляха се милиарди за стимулиране на икономиките. А всичко това беше платено с много, много дълг. Като резултат обаче сега свръхзадлъжнели са самите правителства и този път за тях ще е много по-трудно да се намесят, а сумите, които отделят, ще са по-скромни. Рецесията ще е по-дълбока, хората ще я усетят още по-чувствително чрез спада на доходите си или загубата на спестяванията си. Затова, ако не бъде избегната, този път катастрофата ще е без предпазен колан и въздушни възглавници.

Откъде се взе новата криза


Всъщност няма нова криза - това си е добрата стара криза, просто е еволюирала. Огромната частна задлъжнялост, която икономистите предпочитат да наричат ливъридж, натрупана в добрите години преди кризата, не се изпари изцяло. Макар всички да говореха (и да продължават да говорят) за деливъридж, всъщност дълговете и рискът не бяха намалени чувствително, а просто смениха ръце. Голямата част от тях просто се превърна от частна в публична собственост. Механизмите за това бяха най-различни. В много страни финансови институции бяха национализирани и трябваше да бъдат рекапитализирани от бюджета. Спасяването на ирландския банков сектор например погълна над 30 млрд. евро. Отделно в много държави фискалните стимули бяха използвани за съживяване на икономиката. А зейналите в резултат бюджетни дефицити се финансираха с държавен дълг. Средно за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (където влизат най-развитите икономики в света) съотношението дълг към БВП е нараснало средно от 41% през 2007 г. на 51% (виж таблицата). В много страни обаче скокът е драстичен.



Едва ли спасителните операции на правителствата са единствената причина сегашната държавна дългова криза, а и нещата трудно могат да се поставят под общ знаменател. Със сигурност някои държави като Гърция щяха така или иначе да бъдат атакувани от пазарите. За други европейски държави пък увеличаването на дълговата тежест беше резултат от помощта именно за Гърция, както и от създаването на спасителния фонд за 440 млрд. евро, от който вече черпят Ирландия и Португалия. Определено обаче трансферът на дълг и риск от частни банки и компании към правителствата спомогна сега публичните финанси да са под натиск.

Сега обаче проблемите завъртяха пълен кръг и проблемите на държавите отново се превръщат в проблеми за банките. Големите западни институции са основни кредитори на правителствата и опасностите от държавни фалити се приемат от пазарите като опасност за банкови загуби. Само че този път правителствата не са на линия да предотвратяват фалити и да наливат пари и нормално спекулантите се паникьосват пред перспективата за рецесия.

Без грам омекотител

"Ако има втора рецесия, тя ще е по-лоша от тази, от която излизаме, защото новата ще започне от много по-тежка изходна позиция", коментира пред "Капитал" проф. Лорънс Дж. Котликоф, професор по икономика в Boston University и някогашен старши икономически съветник в администрацията на Ронълд Рейгън. "В САЩ имаме 9.2% безработица и както във всички останали страни това е значително повече от числата през 2007 г. Повече безработни означава, че повече хора разчитат на държавна подкрепа. Това от своя страна повдига въпроса за възможностите на правителството да се справи с националния дълг и да събира приходи. Така в случая със САЩ се завърта една опасна спирала с възможности за още понижения на кредитния рейтинг. Ситуацията ще напомня много на 1937 г., когато след първоначалното стабилизиране по време на Голямата депресия кризата имаше втори рунд", предвижда Котликоф.
Инвестициите в инфраструктурни проекти, доскоро класическа мярка от наръчника за излизане от криза, също едва ли ще могат да бъдат повторени този път. "Няма да видим пакет от мерки за стимулиране на икономиката като този през 2010 г.", обяснява пред "Капитал" Робърт Пуентес, експерт по инфраструктура и икономически растеж в Brookings Institute. Доскорощният модел на колкото се може по-бързи инвестиции на държавните финанси в проекти, готови за първа копка, сега вече е невъзможен, обяснява той. Проблемът е, че евентуалното прокарване на подобна мярка ще е на фона на силно политизирания дебат за възстановяването на САЩ и наближаващите избори за Конгрес и президент. Затова шансът за втори голям пакет за стимулиране на икономиката е малък, смята експертът.

В Европа едва ли нещата ще са много по-различни предвид на това колко трябва да затягат коланите правителствата. Половината от тях - защото държавите им са  свръхзадлъжнели, а другата половина - защото трябва да заделят пари за първите. Дори и всички да са напълно убедени в кейнсианските идеи, че чрез държавни разходи може да се неутрализира рецесията, просто този път самите държави нямат откъде да извадят нужните средства, без да разклатят собствената си стабилност.

Хаосът на глобалните пазари

сам по себе си е притеснителен, защото забавя икономическата активност. "Когато хората са несигурни за бъдещето, те чакат и не правят нищо", пише проф. Никълъс Блум от Stanford University, който в свое изследване съпоставя шестнадесет предишни момента на пазарна турболентност (от атентата срещу президента Кенеди до атаките на 11 септември), за да открие, че те предизвикват краткосрочни рецесии.

Най-малкото при толкова резки колебания опасността от банкова паника не е за подценяване. Трудности и дори само слухове, а трудности в една институция могат да повлекат банковите сектори в цели страни. А този път възможността на държавите (а и желанието на политиците) да се намесят е доста по-съмнително от 2008 г. Тогава те оставиха една банка да потъне, видяха последиците и обещаха повече да не допускат никой твърде-голям-за-да-фалира да фалира. Дотук обаче спасяването вървеше по доста ясна верига - винаги имаше по-голям, който да се намеси. Банките ги спасяваха държавите, по-малките разклатени държави ги спасяваха по-стабилните държави... а от тази седмица по-големите разклатени държави ги спасява ЕЦБ. Само че постепенно стигаме до момента, в който няма по-голям и инвеститорите започват да осъзнават този факт.

Накъде е изходът

"Същинският проблем на глобалната икономика е, че е ужасно свръхзадлъжняла и няма бърз изход без схема за трансфериране на богатство от кредиторите към длъжниците чрез фалит, финансови репресии от правителствата или инфлация", пише харвардският професор и бивш главен икономист на МВФ Кенет Рогоф. Всички тези предписания са възможни решения на дългосрочния проблем - дълга, но далеч не означава, че не минават през краткосрочни сътресения. Нека ги разгледаме едно по едно.

Фалитите, частни или държавни, са може би най-логичното и икономически издържано решение. Но и най-гарантирано произвеждащото рецесия. Със спасителните си планове от 2008 г. насам държавите купиха достатъчно време, което по идея трябваше да бъде използвано от банките да натрупат капиталов буфер. Това обаче така и не се случи, от една страна, защото капиталът беше оскъден (и съответно скъп), а от друга, защото банкерите не обичат да заделят пари, които да не работят нищо и да не произвеждат печалби (а съответно и бонуси). Така или иначе сега банковите сектори може и да са способни да поемат шок от отписването на гръцки, ирландски и португалски дълг. Но испанският и италианският са прекалено голяма хапка.

Всичко това, както и опасността от зараза, превърнаха фалита на държава в тема табу в Европа и за предотвратяването му бяха впрегнати всички налични ресурси. И ако, докато опасенията на пазарите бяха фокусирни само върху отделни периферни европейски икономики, можеше да бъде поет рискът тя да се остави да фалира и щетите да се минимизират, сега това е невъзможно. Нещо повече, сега вече и балансът на ЕЦБ е пълен с държавен дълг (а този на Федералния резерв е пълен и с по-страховити неща), така че при серия от фалити и самата централна банка ще е под натиск. Затова вероятно, веднъж тръгнали по този път и стигнали дотук, европейските лидери ще вложат всички налични сили да удържат фронта и да не допуснат фалит.

Под финансови репресии икономистите разбират мерки, чрез които правителствата отклоняман средства от пазара, които иначе биха отишли другаде, към себе си. Те варират от меки форми, като например засилване изискванията банките да държат ДЦК (или сплашването им с регулаторен натиск) до контрол на капиталовата сметка. Макар подобен тип мерки да са характерни за развиващите се икономики, те все повече се прокрадват и в политиките на развитите страни. Обикновено обаче рестрикциите имат ограничен самостоятелен ефект и се прилагат с други мерки.

И така стигаме до последната опция - инфлацията. Макар в нормални условия да не се харесва от политиците, сега може би като крайно ще се окаже предпочитаното оръжие. Постига се лесно - дори сегашните мерки на централните банки в САЩ и Европа може да я предизвикат и гарантирано изтрива пропорционална част от дълговете. За щастие на САЩ голяма част от кредиторите им са чуждестранни и така реално повечето от негативите ще се изнесат към Китай, Япония, износителите на петрол и всички, които спестяват в долари. В Европа обаче инфлацията ще е по-трудно да се прокара като решение, защото местните граждани спестяват повече, а големите кредитори на държавите са местните банки.

Проблемът с този тип решения е, че те са еднократни, болезнени и лекуват само симптомите. За да се върнат към устойчив растеж, пред САЩ стои предизвикателството да ограничат бюджетните си разходи, а пред ЕС - да ограничи възможността едни държави да задлъжняват за сметка на други. Всичко това за съжаление можем да се надяваме да стане едва като подготовка за някоя следваща рецесия. А тази? Тази ще я лекуваме с инфлация.

По темата работи и Ваня Ефтимова, САЩ


Защо ЕЦБ не решава проблемите

От началото на миналата седмица ЕЦБ започна да изкупува италиански и испански дълг. Набързо взетото решение очевидно е насочено да гаси пожара, а не да предоставя крайно решение. Ето някои от опасните странични ефекти:

- ЕЦБ поема огромен риск. Банката досега в опита си да предотврати разпростирането на дълговата криза изкупи около 75 млрд. евро, или 1/5 от държавните дългове на Гърция, Ирландия и Португалия. За да има някакъв по-чувствителен ефект от изкупуването на италиански и испански дълг, вероятно ще е нужно да се изкупи аналогичен дял. Това са над 300 млрд. евро за Италия и над 100 млрд. евро за Испания. Ако инкасира загуби, това може я да декапитализира.

- Изкупуването размива риска върху цялата еврозона. На фона на падащата доходност по италианския и испанския дълг тази по германския и френския скача. Причината е че пазарите вече отчитат, че ако кризата продължи да се развива, ЕЦБ ще трябва да се рекапитализира и това ще падне на плещите на по-стабилните икономики. Тези скрити задължения обаче могат да се превърнат в съвсем истински и да окажат натиск върху бюджетите им.

- Изкупуването на държавен дълг от централна банка с прясно напечатани пари (т.нар. монетизиране) е порочна практика защото разглезва правителствата. Един вид така ЕЦБ показва на европейските политици, че фискалното неблагоразумие не е фатално, и ако нещата се объркат, тя винаги ще е на линия. Това подкова доверието в самата ЕЦБ.


Защо Федералният резерв не решава проблемите

Въпреки очакванията, че американската централна банка ще прибегне до нова, трета поредна програма по изкупуване на дълг, тя излезе с интересното решение да "обещае", че ще задържи нулевите си лихви поне до средата на 2013 г. Ето някои от опасните странични ефекти:

- Продължителното поддържане на нулеви лихви (всъщност на отрицателни, ако се вземе предвид инфлацията) е начин да се поддържа икономиката на системи, но е опасно, защото пристрастява икономиката към лесните пари. Нещо повече - възможността на банките да се финансират безлихвено им дава възможност да извличат свръхпечалби, а като страничен ефект създадената от Федералния резерв ликвидност може да надуе балони (имоти, стоки или пък този път нещо друго).

- Федералният резерв по този начин сигнализира, че икономиката е слаба, което може да има негативен ефект и допълнително да стресира инвеститорите.

- Не е ясно доколко централната банка ще може да спази обещанието си при засилване на инфлацията.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И JP Morgan вече се опасява от "катастрофални" климатични промени И JP Morgan вече се опасява от "катастрофални" климатични промени

Анализатори на водещата инвестиционна банка предлагат въвеждане на глобален "въглероден данък"

24 фев 2020, 1217 прочитания

Сблъсък Тръмп - Сандърс изглежда все по-вероятен 6 Сблъсък Тръмп - Сандърс изглежда все по-вероятен

Самоопределящият се като "демократичен социалист" сенатор вече гледа към номинацията на демократите за президентските избори

24 фев 2020, 1236 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Празният рог на Африка

Гладът в Сомалия не е изненада за никого. Едва ли обаче и този път нещо ще се промени.

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10