"Ако дължите на банката 100 долара, това е ваш проблем. Но ако й дължите 100 млн. долара, това е проблем на банката." А ако в тази фраза на легендарния милиардер Джон Пол Гети сменим милионите с трилиони, ще получим доста точно обобщение на ситуацията между САЩ и Китай. Като Вашингтон е в ролята на длъжника, а Пекин e в ролята на банката, която в последните седмици осъзнава колко голям проблем всъщност има.
Свалянето на кредитния рейтинг на Америка и дълговите драми от двете страни на Атлантическия океан изведнъж обърнаха на 180 градуса гледната точка към финансовата симбиоза между първата и втората икономика в света. Съвсем доскоро САЩ се притесняваха, че са прекалено зависими от своя най-голям кредитор, който държи американски облигации за 1.17 трлн. долара. Сега Китай се стресна, че не е много разумно и дори е направо опасно да седи върху толкова огромни доларови активи. И въпреки всички тиради за нов финансов ред и нова резервна валута на мястото на залязващия американски долар Пекин съвсем не изглежда готов да освободи своя юан и да го номинира за наследник.
Размяна на ролите
Всичко това промени и тона в диалога между световната суперсила и изгряващия източен гигант, както пролича при посещението в Пекин на американския вицепрезидент Джо Байдън през седмицата. Нямаше ги обичайните назидателни лекции от страна на Вашингтон за човешките права, Тибет, Тайван и подценения китайски юан. Защото, както отбеляза наскоро съвсем откровено американският държавен секретар Хилъри Клинтън, "как да говориш твърдо с банкера си". А и на сегашния фон би изглеждало по-подходящо, вместо Байдън да притиска китайците за юана, те да го притискат за стабилността на долара.
Наистина домакините в Пекин този път съвсем не бяха в ролята на смъмрения и докачлив ученик. Но и учтиво спестиха на госта си реплики в стилистиката на откровеното злорадство и унищожителните критики, които се изляха в китайските медии около фарса във Вашингтон покрай вдигането на дълговия таван и последвалото сваляне на кредитния рейтинг. Миролюбивото послание след срещите на Байдън в Пекин беше за сътрудничество, общи интереси и общи отговорности.
Вашата валута е наш проблем
Въпреки официалните любезности тонът в китайските медии - проводници на линията на управляващите в Пекин - е доста по-различен. Миналата седмица държавната агенция "Синхуа" публикува огнен редакционен коментар, в които заклейми "дълговата зависимост" на САЩ и поиска "международен контрол над печатането на долари" и "нова, стабилна и сигурна глобална резервна валута, за да се избегне катастрофата, предизвикана от една-единствена страна." Освен това агенцията обяви, че сега "Китай има пълното право да изисква САЩ да вземат мерки за структурния си дългов проблем и да гарантират сигурността на китайските доларови активи".
Ответните реакции от САЩ бяха също толкова бурни. "Това е върхът на лицемерието. В крайна сметка кой е най-големият купувач на американски облигации в света? Кой финансира американския търговски и бюджетен дефицит? Кой купува по 2 млрд. долара на валутните пазари всеки ден, за да държи юана подценен и да има огромно нечестно предимство в търговията", попита реторично Фред Бъргстън, директор на Peterson Institute for International Economics, в подкаст, качен на сайта на института. И действително, ако САЩ са дългов наркоман, Китай е техният дилър. И е почти толкова виновен за светещия на червено американски баланс, колкото и политиците във Вашингтон.
Така Пекин сам се хвана в това, което бившият член на монетарната комисия на Китайската централна банка Ю Юндин определи в статия за в. Financial Times като "доларов капан". Китайското правителство изгради втората по сила икономика в света отчасти чрез поддържане на евтин юан, който да стимулира износа. За да постигне това, то купуваше огромни количества американски ценни книжа. И сега всеки опит на Пекин да се отърве от натрупания американски дълг би бил самоубийствен, защото ще потопи още повече долара и ще обезцени собствените му внушителни валутни резерви. "Икономическият успех на Пекин е съвместен продукт на действията на Китай и бездействието на САЩ. Фискалната каша в Америка е сътворена от двете страни", казва Питър Мориси, икономист от университета в Мериленд, пред в. Los Angeles Times.
Стабилност и само стабилност
Понижаването на американския кредитен рейтинг като че ли разтревожи повече Китай, отколкото САЩ. Най-малкото защото засили вътрешното недоволство срещу политиката на Пекин да акумулира огромен валутен резерв от близо 3 трлн. долара и да инвестира почти половината от него в доларови активи. "Китайците работят толкова усилено, ден след ден, икономическата среда е толкова добра, но животът на хората не е чак толкова прекрасен. Оказва се, че това е, защото правителството затяга коланите на гражданите, за да заема пари на САЩ", написа миналата седмица един китайски микроблогър. Негов колега обобщи: "Американците получават евтини продукти, китайското правителство получава американски долари, а китайците получават само девалвирал юан и не струващи нищо лични активи."
Американските драми осветлиха провала на управляващите в Пекин да балансират китайската икономика и засилиха вътрешните критики срещу политиката на акумулиране на огромни резерви. Макар и да препуска с впечатляващите 9% ръст на БВП годишно дори по време на криза, Китай остава опасно зависим от износа, а местното потребление, което може да постави икономиката на по-устойчива основа, остава анемично.
При целия си главоломен растеж в последните десетилетия източният гигант все още е бедна държава и с БВП на глава от населението от 7600 долара годишно продължава да е след страни като Ангола и Албания. Въпреки че доходите растат, повечето домакинства остават обсебени от спестовност, включително и заради несигурната здравна и пенсионна система. Така дълго очакваният потребителски бум се задушава и от растящата инфлация, надхвърляща 6%, която притиска обикновените китайци и засилва риска от пламване на социално недоволство. Което е кошмарът на режима в Пекин, особено в навечерието на предстоящата догодина смяна на ръководството на комунистическата партия и държавата с новото поколение лидери.
Същевременно заплахите на Китай да спре да купува американски дълг са кухи, поне в близко бъдеще. Колкото и да недоволства от безотговорността на Вашингтон, Пекин просто няма друг избор. Американският пазар е единственият, който е достатъчно голям и ликвиден, за да абсорбира китайските резерви и покупките, нужни за поддържане на курса на юана.
Некролозите за американската валута също са преждевременни. Въпреки че в последните дни позволиха на юана да поскъпне с 0.8% спрямо долара - което е малка стъпка за всяка друга валута, но огромен скок за китайската - властите в Пекин все още не изглеждат готови да се откажат от контролирания обменен курс като удобен политически инструмент. А без да стане напълно конвертируем, юанът няма как да конкурира специалния статут на долара.
Линията на Китай винаги е била, че ще освободи валутата си тогава, когато е готов за това. И е много по-вероятно да го направи не заради външния натиск, а по вътрешни причини - т.е. когато прецени, че ползите от контролирания курс са по-малки от вредите като високата инфлация и небалансираната икономика. Този момент, изглежда, още не е дошъл, но последните глобални трусове може би ще ускорят настъпването му. И тогава светът наистина ще трябва да се подготви за настъпването на нов финансов ред.
"Ако дължите на банката 100 долара, това е ваш проблем. Но ако й дължите 100 млн. долара, това е проблем на банката." А ако в тази фраза на легендарния милиардер Джон Пол Гети сменим милионите с трилиони, ще получим доста точно обобщение на ситуацията между САЩ и Китай. Като Вашингтон е в ролята на длъжника, а Пекин e в ролята на банката, която в последните седмици осъзнава колко голям проблем всъщност има.
Свалянето на кредитния рейтинг на Америка и дълговите драми от двете страни на Атлантическия океан изведнъж обърнаха на 180 градуса гледната точка към финансовата симбиоза между първата и втората икономика в света. Съвсем доскоро САЩ се притесняваха, че са прекалено зависими от своя най-голям кредитор, който държи американски облигации за 1.17 трлн. долара. Сега Китай се стресна, че не е много разумно и дори е направо опасно да седи върху толкова огромни доларови активи. И въпреки всички тиради за нов финансов ред и нова резервна валута на мястото на залязващия американски долар Пекин съвсем не изглежда готов да освободи своя юан и да го номинира за наследник.
99 коментара
Ето затова деца - учете китайски. В САЩ вече е много модерно ! :)
Изключително интересна и добре написана статия .
Рядко се среща наистина подобно добро четиво в Капитал
Поздравления на Авторката и само така занапред .Слагайте ги по често такива на първа страница
Много добра статия,
Браво на авторката.
Единият извод е да купуваме евтина китайска техника сега :) :) :)
Статията изпраща послания за "балансиране" на търговския дефицит чрез някакви непазарни мерки. Аржентина може и да е имала търговски дефицит, дефицит по капиталовата сметка и т.н., но я фалира бюджетният дефицит, не някой друг. Но доколкото печатницата е собственост на длъжника, като нищо ще се окаже, че китайците десетилетия наред са си продавали труда и стоката срещу хартийки
Поздрвавления към авторката!
Най-накрая нещо професионално по темата!
Още веднъж поздравления!
Тьй като над 70 % от обема на налични долари е извьн САЩ, китайците не са сами. В крайна сметка обаче те няма да загубят тьй като масата от техните над 2 трилиона вложения са в дьржавни облигации на САЩ.
рядко добре написана статия, евала :)
Поздравления и от мен. Все пак би ми било интересно да прочета мнения за измеренията на т. нар. "нов финансов ред" в случай, че Китай преустанови политиката на изкуствено нисък юан.
Трябва да се уточни едно нещо. Така наречените китайски инвестиции в американските държавни облигации не са дългови инструменти. И Китай, и САЩ са наясно че тези пари никога няма да бъдат върнати на китайците и че те напълно безвъзмедно се подаряват на американците.
Причината за този алтруизъм е много просто. Китай плаща на САЩ за правото на достъп до техния пазар. И Китай ще го прави дотогава, докато достъпа до този пазар му е нужен. Докога ще е така? Ами самият факт на такива разговори показва, че съотношението на силите се променя.
В Китай няма да се случи нищо до смяната на лидерството през 2013г. Освен това Китай никак не ги е грижа за "инвестициите" им в долари. Единственото, което ги интересува е Запада да продължава да прехвърля производствата си в далечния Изток.
Когато има работа за милиардите китайци селско население, тогава просто ще освободят курса на юана и с един удар ще укротят инфлацията и ще стимулират вътрешното потребление. А американското правителство ако искат да плащат дължимия... Все пак трилион държавен дълг е жълти стотинки в сравнение с частните инвестиции, които се изливат всяка година в Китай.