САЩ и Китай - наркоманът и неговият дилър

Пекин е почти толкова виновен за дълговата криза, колкото и Вашингтон. И още не е готов за нова резервна валута

Един американец в Пекин: вицепрезидентът Джо Байдън и неговите китайски домакини този път си говориха по по-различен начин
Един американец в Пекин: вицепрезидентът Джо Байдън и неговите китайски домакини този път си говориха по по-различен начин    ©  reuters
Един американец в Пекин: вицепрезидентът Джо Байдън и неговите китайски домакини този път си говориха по по-различен начин
Един американец в Пекин: вицепрезидентът Джо Байдън и неговите китайски домакини този път си говориха по по-различен начин    ©  reuters

"Ако дължите на банката 100 долара, това е ваш проблем. Но ако й дължите 100 млн. долара, това е проблем на банката." А ако в тази фраза на легендарния милиардер Джон Пол Гети сменим милионите с трилиони, ще получим доста точно обобщение на ситуацията между САЩ и Китай. Като Вашингтон е в ролята на длъжника, а Пекин e в ролята на банката, която в последните седмици осъзнава колко голям проблем всъщност има.

Свалянето на кредитния рейтинг на Америка и дълговите драми от двете страни на Атлантическия океан изведнъж обърнаха на 180 градуса гледната точка към финансовата симбиоза между първата и втората икономика в света. Съвсем доскоро САЩ се притесняваха, че са прекалено зависими от своя най-голям кредитор, който държи американски облигации за 1.17 трлн. долара. Сега Китай се стресна, че не е много разумно и дори е направо опасно да седи върху толкова огромни доларови активи. И въпреки всички тиради за нов финансов ред и нова резервна валута на мястото на залязващия американски долар Пекин съвсем не изглежда готов да освободи своя юан и да го номинира за наследник.

Размяна на ролите

Всичко това промени и тона в диалога между световната суперсила и изгряващия източен гигант, както пролича при посещението в Пекин на американския вицепрезидент Джо Байдън през седмицата. Нямаше ги обичайните назидателни лекции от страна на Вашингтон за човешките права, Тибет, Тайван и подценения китайски юан. Защото, както отбеляза наскоро съвсем откровено американският държавен секретар Хилъри Клинтън, "как да говориш твърдо с банкера си". А и на сегашния фон би изглеждало по-подходящо, вместо Байдън да притиска китайците за юана, те да го притискат за стабилността на долара.

Наистина домакините в Пекин този път съвсем не бяха в ролята на смъмрения и докачлив ученик. Но и учтиво спестиха на госта си реплики в стилистиката на откровеното злорадство и унищожителните критики, които се изляха в китайските медии около фарса във Вашингтон покрай вдигането на дълговия таван и последвалото сваляне на кредитния рейтинг. Миролюбивото послание след срещите на Байдън в Пекин беше за сътрудничество, общи интереси и общи отговорности.

Вашата валута е наш проблем

Въпреки официалните любезности тонът в китайските медии - проводници на линията на управляващите в Пекин - е доста по-различен. Миналата седмица държавната агенция "Синхуа" публикува огнен редакционен коментар, в които заклейми "дълговата зависимост" на САЩ и поиска "международен контрол над печатането на долари" и "нова, стабилна и сигурна глобална резервна валута, за да се избегне катастрофата, предизвикана от една-единствена страна." Освен това агенцията обяви, че сега "Китай има пълното право да изисква САЩ да вземат мерки за структурния си дългов проблем и да гарантират сигурността на китайските доларови активи".

Ответните реакции от САЩ бяха също толкова бурни. "Това е върхът на лицемерието. В крайна сметка кой е най-големият купувач на американски облигации в света? Кой финансира американския търговски и бюджетен дефицит? Кой купува по 2 млрд. долара на валутните пазари всеки ден, за да държи юана подценен и да има огромно нечестно предимство в търговията", попита реторично Фред Бъргстън, директор на Peterson Institute for International Economics, в подкаст, качен на сайта на института. И действително, ако САЩ са дългов наркоман, Китай е техният дилър. И е почти толкова виновен за светещия на червено американски баланс, колкото и политиците във Вашингтон.

Така Пекин сам се хвана в това, което бившият член на монетарната комисия на Китайската централна банка Ю Юндин определи в статия за в. Financial Times като "доларов капан". Китайското правителство изгради втората по сила икономика в света отчасти чрез поддържане на евтин юан, който да стимулира износа. За да постигне това, то купуваше огромни количества американски ценни книжа. И сега всеки опит на Пекин да се отърве от натрупания американски дълг би бил самоубийствен, защото ще потопи още повече долара и ще обезцени собствените му внушителни валутни резерви. "Икономическият успех на Пекин е съвместен продукт на действията на Китай и бездействието на САЩ. Фискалната каша в Америка е сътворена от двете страни", казва Питър Мориси, икономист от университета в Мериленд, пред в. Los Angeles Times.

Стабилност и само стабилност

Понижаването на американския кредитен рейтинг като че ли разтревожи повече Китай, отколкото САЩ. Най-малкото защото засили вътрешното недоволство срещу политиката на Пекин да акумулира огромен валутен резерв от близо 3 трлн. долара и да инвестира почти половината от него в доларови активи. "Китайците работят толкова усилено, ден след ден, икономическата среда е толкова добра, но животът на хората не е чак толкова прекрасен. Оказва се, че това е, защото правителството затяга коланите на гражданите, за да заема пари на САЩ", написа миналата седмица един китайски микроблогър. Негов колега обобщи: "Американците получават евтини продукти, китайското правителство получава американски долари, а китайците получават само девалвирал юан и не струващи нищо лични активи."

Американските драми осветлиха провала на управляващите в Пекин да балансират китайската икономика и засилиха вътрешните критики срещу политиката на акумулиране на огромни резерви. Макар и да препуска с впечатляващите 9% ръст на БВП годишно дори по време на криза, Китай остава опасно зависим от износа, а местното потребление, което може да постави икономиката на по-устойчива основа, остава анемично.

При целия си главоломен растеж в последните десетилетия източният гигант все още е бедна държава и с БВП на глава от населението от 7600 долара годишно продължава да е след страни като Ангола и Албания. Въпреки че доходите растат, повечето домакинства остават обсебени от спестовност, включително и заради несигурната здравна и пенсионна система. Така дълго очакваният потребителски бум се задушава и от растящата инфлация, надхвърляща 6%, която притиска обикновените китайци и засилва риска от пламване на социално недоволство. Което е кошмарът на режима в Пекин, особено в навечерието на предстоящата догодина смяна на ръководството на комунистическата партия и държавата с новото поколение лидери.

Същевременно заплахите на Китай да спре да купува американски дълг са кухи, поне в близко бъдеще. Колкото и да недоволства от безотговорността на Вашингтон, Пекин просто няма друг избор. Американският пазар е единственият, който е достатъчно голям и ликвиден, за да абсорбира китайските резерви и покупките, нужни за поддържане на курса на юана.

Некролозите за американската валута също са преждевременни. Въпреки че в последните дни позволиха на юана да поскъпне с 0.8% спрямо долара - което е малка стъпка за всяка друга валута, но огромен скок за китайската - властите в Пекин все още не изглеждат готови да се откажат от контролирания обменен курс като удобен политически инструмент. А без да стане напълно конвертируем, юанът няма как да конкурира специалния статут на долара.

Линията на Китай винаги е била, че ще освободи валутата си тогава, когато е готов за това. И е много по-вероятно да го направи не заради външния натиск, а по вътрешни причини - т.е. когато прецени, че ползите от контролирания курс са по-малки от вредите като високата инфлация и небалансираната икономика. Този момент, изглежда, още не е дошъл, но последните глобални трусове може би ще ускорят настъпването му. И тогава светът наистина ще трябва да се подготви за настъпването на нов финансов ред.