Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Политиците се движат една крачка след събитията, защото са хванати между общественото недоволство и паниката на пазарите. Без бързо решение и двете ще стават по-силни.

Задължени заедно

Кризата тласка политиците в ЕС към все по-бързи решения и все повече интеграция. Докога и докъде е възможно това?

Огнян Георгиев
10130 прочитания

Политиците се движат една крачка след събитията, защото са хванати между общественото недоволство и паниката на пазарите. Без бързо решение и двете ще стават по-силни.

© reuters


Политическата легенда твърди, че идеята за Европейска общност на нациите е дело на визионери с идеали, превъплътени в реалност. Колко иронично е тогава, че тази структура, по-известна днес като Европейски съюз, се движи напред предимно след връхлитащи я кризи и е мотивирана най-вече от прагматизъм. Стагфлацията на 70-те доведе до сближаване и в крайна сметка - до единния пазар. Еврото пък най-накрая се появи след поредицата от валутни сътресения в началото на 90-те. Най-голямата реформа на разширения ЕС - Лисабонският договор, дойде след отхвърлената европейска конституция в Холандия и Франция. ЕС има дългогодишен опит в това да преодолява кризи и да намира начин да продължи.

Този инстинкт за самосъхранение сега е пред най-голямото си изпитание. Може ли да бъде спасена еврозоната с нейните изненадващо кухи основи, политици, които се влачат след събитията, и пазари, които са едновременно изплашени и безмилостни? Комбинацията вече повлече Гърция, Ирландия и Португалия, а Испания и Италия се клатят застрашително. Франция е следващата, която трепери, а паниката не стихва. Тази седмица пазарите отново експлодираха от страх, след като първият им голям срив този месец накара Европейската централна банка да купува в огромни количества испански и италиански дълг.

Отговорът зависи само от една държава - Германия. Проучване на общественото мнение във Франция показа, че дори яростно самостоятелните французи вярват повече на германското, отколкото на собственото си правителство да ги изведе от кризата. Не е трудно да си представим, че много от европейците със сигурност ще кажат същото. Самата Германия не изглежда особено въодушевена от перспективата да поеме отговорността за съседите си, но истината е, че събитията тласкат правителството на Ангела Меркел към все по-неочаквани води. Идеята за еврооблигации, които да заменят дълговите книжа на отделните държави, вече доминира дебата в Европа, след като беше по-скоро екзотика допреди няколко месеца. Тази криза може да доведе до поредната неочаквана стъпка напред - този път към фискален съюз. Или да се окаже твърде голяма скала за европейския кораб.

Политиката, глупако!

Никой не знае защо точно тази седмица пазарите отново изпаднаха в паника. Причината може да са данните за забавящата се германска икономика. Или недоволството от срещата между Меркел и френския президент Никола Саркози, след която имаше общи приказки за "интеграция" и "икономическо управление" и обещания за периферни мерки като въвеждането на такса върху финансовите транзакции. Или дори снимки като тази на пустия италиански Сенат по време на гласуването на антикризисния пакет мерки. Общото усещане е за кораб, който се носи по течението без капитан и без екипаж. "Пазарите питат нещо, на което политиците в Европа нямат отговор", каза пред "Капитал" експертът от Центъра за европейски реформи в Лондон Филип Уайт. "Европейската централна банка в момента играе ролята на компенсаторен механизъм, но докога?"

Основният проблем е политически - хората на върха остават една стъпка след кризата. Финансовите инжекции за Гърция, създаването на механизма за взаимопомощ, подкрепата му със стотици милиарди евро, дългите дебати за частичен фалит - всяко от тези решения идваше, след като пазарите вече бяха се втурнали към следващата паника. Както добре обобщи членът на борда на Европейската централна банка Лоренцо Бини Смаги на специален форум в Гърция, това увеличава несигурността за бъдещия политически курс, размера на необходимата помощ и води до решения "на парче". Усещането, че кризата влачи политическите решения след себе си, може да е пагубно.

Затова и идеята за еврооблигациите доби такава популярност сред финансисти като Джордж Сорос и политици като финансовия министър на Италия Джулио Тремонти. Тя може да е решение, което да сложи край на този безкраен низ от провали на европейските лидери в дълговата криза (повече за еврооблигациите - тук). Но за да се случи, ЕС ще трябва да направи крачка, която е голяма дори в буря като сегашната. Тя би изисквала механизъм, по който бюджетните дефицити да бъдат контролирани много по-строго.

Правителствата ще трябва да загубят независимост във фискалната си политика и да приемат, че ще трябва да съобразяват издаването на дълг и бюджетните си разходи с одобрение от по-високо ниво. Без такъв механизъм, независимо дали той ще бъде в Европейската комисия или в някакъв нов вид европейски валутен фонд, основният гарант Германия няма да участва.

"Честната дискусия би показала, че Германия иска достатъчно силни гаранции, че другите страни се опитват да оправят дълга си и фискалните си проблеми. И че ако не го правят, тя ще може по някакъв начин да контролира този процес", обяснява Улрике Геро от берлинския клон на Европейския център за външна политика. "Задачата на Германия сега е да не попадне в капан и да тръгне първо към облигациите, без да получи възможност да влияе на бюджетните харчове на страните с дефицит. Това е въпросът. Не може Германия да потъва, защото и другите държави потъват. Трябва да имаме гаранции, че другите се опитват да плуват."

Deutschland über alles

Това пазарене за компромиси е обичайно - ЕС винаги е функционирал така. Челното място на Германия също не е новост. Заглъхването на останалите гласове в дебата обаче е. Това, че държави като Италия и Испания вече открито говорят за приемането на еврооблигации, показва, че гърбовете им са опрени до стената. Саркози засега говори за този инструмент като за възможност в бъдеще, но лидерът на германската опозиция Франк-Валтер Щайнмайер обяви, че френският президент изглежда напълно готов за подобно развитие и само позицията на Меркел го спира. "Удивително е колко слабо беше френското участие в последната година. Франция се сниши според мен заради страха какво ще се случи с рейтинга й", смята Уайт. "Ето защо тя не беше съгласна да прави нищо, което да я "откачи" от Германия. И позволи на германците да ръководят."

Оставането сама на кормилото със сигурност не радва особено Меркел, която ще трябва да убеди гласоподавателите си, че сделка за бъдещето на еврозоната е по-изгодна от разпадането на еврото. Проучванията сред германците показват тревожно високи нива на недоверие както в общата валута, така и в ЕС. За пръв път 55% от тях не вярват на съюза, което ги поставя до най-големите скептици - британците. Както заключи наскоро Европейският съвет по външна политика в доклада си "Какво мисли Германия", германците загубиха интерес към европейския проект. Берлин пресмята хладно цената за интеграцията и гледа на европейското бъдеще с мрачен прагматизъм.

От една страна, германците помнят обещанията при създаването на еврото, че всеки ще е отговорен за собствените си политики, че ще има строга бюджетна дисциплина и че еврото ще е стабилно колкото марката. От друга, да оставиш съседите си да се удавят очевидно не е стратегия. Последните данни от статистиката тази седмица показаха, че германската икономика се забавя драстично във второто тримесечие и това до голяма степен се дължи на ситуацията в основните й потребители - останалите европейски икономики. Германската позиция вече претърпя голямо развитие - преди година беше съмнително дори дали ще има помощ за Гърция, а идеята за еврооблигации би предизвикала смях в Берлин. "Това не е България, ние сме голяма страна и корабът се обръща бавно", казва Геро. Според нея дискусиите стават все по-конструктивни и в крайна сметка ще се стигне до решение. Тук обаче се крие другият проблем.

За немския колан и дупките на демокрацията

За германците дълговата криза е водещата тревога, докато другите европейци я поставят едва на четвърто място след безработицата, инфлацията и икономическите трудности. "Повечето германци не съчувстват на задлъжнелите държави, тъй като имат години на ограничения върху заплатите зад себе си и най-голямата реформа на социалната си система", пише професорът по икономика Хенрик Ендерлейн. Ако иска да спечели одобрението им за каквато и да било помощ, Меркел ще трябва да им обещае доста строги правила, които могат да бъдат видени като неприемливо дълбоко бъркане в суверенитета на други държави. В новите правила на кохезионната политика например, вече е договорено че на страните с дефицит над 3% ще бъдат спирани еврофондове.

Това, от една страна, ще засили чувството на недоволство от ЕС, а от друга, може да обрече зоната на нисък ръст, както предупреди новият шеф на МВФ Кристин Лагард. Испания и Ирландия например ще имат дълъг период на свиване на дълга и твърде силното затягане на коланите може да им попречи да се върнат към растеж в следващото десетилетие.

"Трудно е да се види как фискалната интеграция на еврозоната ще бъде постигната, без да се увеличи демократичният дефицит в Европа", написа Робърт Пестън в Би Би Си.  Уайт е съгласен: "Икономическите проблеми имат решение, но политиката пречи. Всеки етап на интеграция опира до въпроса за демокрацията. Мнозина мислят, че знаят как еврозоната да стане по-стабилна. Но това изисква неща, за които европейците никога не са давали одобрение." Това всъщност вече се случва - първо в Гърция, после на други места. Гръцката икономика е почти взета на ръчен контрол и се намира под ефективния диктат на външни сили. Какво би станало, ако в един момент гърците решат, че демокрацията им вече не е съвместима с членството в еврозоната?

Ето защо политиците не могат да тичат пред кризата. Между недоволството на общественото мнение и паниката на пазарите корабът е опасно близо до това да се разбие в някое от двете. Но дълговото торнадо, застиването на икономиката и перспективата за депресия вече затварят пътя назад. Последното проучване "Евробарометър" показва, че седем от всеки 10 европейци подкрепят повече интеграция и координация между икономическите политики в ЕС, ако това ще помогне за излизане от кризата (виж графиките). "Истинското предателство би било да се позволи на финансовите пазари да унищожат десетилетия европейска интеграция. След като дадохме на финансистите да натрупат безумни нива на риск и ги спасихме на огромна цена, да ги оставим да разрушат Европа не може да е политически легитимен курс", категоричен е експертът Томас Клау в статия за в. The Irish Time. 

Един вариант е да се търси повече демокрация на ниво ЕС. Бъдещето на ЕС не може да продължава да бъде обсъждано в затворени стаи, на четири очи или в среднощни разговори. Ако Европейският механизъм за стабилност (който трябва да влезе в сила през 2013 г. и да замени набързо създадения в разгара на гръцката криза спасителен фонд) не бъде придружен с инструмент за прозрачни и публични дебати, в които на данъкоплатците да е ясно какво се случва с парите им, еврозоната ще бъде обречена - ако не на разпад, поне на свиване.


39 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Това че франсетата се дърпат от управлението на ЕС е даже добре. Те не го умеят а и нямат ресярси.....
    В тази връзка никой да не си мисли че германците САМИ ще платят чужди сметки (или по голямата част от тях), нито са длъжни нито има смисъл.....
    Тъй като Меркелица остана "сама" най добре ще е да изхвърли зад борда "трупа" Гърция за начало, хем е малък хем се е осрал до ушите. За начало може да национализира банките загазили с дълга на Гърция (Буш го направи, що не и Меркелица?), да отпише 60-80% от дълга на Гърция и да седне по турски на главата на гърците да плащат останалата част чинно и на време.... ще има ефект и ще успокои спекулантите, не се съмнявайте... тогава може и да пусне немски-еврооблигации .....

  • 2
    a4a6kata avatar :-|
    А, чашката

    След като всичко се произвежда в Китай и се поддъжат ниски цени на стоките, на европейците им се вижда трудно да се намалят заплатите и социалните правилегии.

    НО пазарът не търпи диспропорции. Някак ще се балансират, но когато атовете се ритат, магаретата (сиреч ние) го отнасят най-силно.

  • 3
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Един от фундаменталните политически мислители на 20 век е англичанинът Арнолд Тойнби. За съжаление у нас той е практически непознат – по време на социализъма не са го превеждали по идеологически причини, а след това – икономически. Според него “Предизвикателство – отговор” е моделът за развитие на цивилизациите, стъпката с която те вървят напред. Освен ако не намерят отговор на някое поредно предизвикателство – тогава те изчезват. Така че първият параграф на статията описва точно това и в това няма нищо страшно.

    Вторият параграф обаче – да ме извинява авторът – е широка крачка отвъд границата на идиотизма. Типичен пример как стремежът към силните изрази и думи тотално откъсва материала от реалната ситуация. Този стремеж достига върха си в третия параграф, започващ с думите “Отговорът зависи само от една държава - Германия.» Прекрасно! Само че какъв е въпросът?

    Ако става въпрос за истерично прерасказване на случилото се през седмицата, то действителността е точно обратното на това, което описва авторът. Трябва да се разбира, че всичко което виждаме всъщност е кризата на модела, по който оперираха финансовите пазари през последните няколко десетилетия. Този модел открито се нарича спекулативен. Той се основава на идеята парите да правят пари без да минават през производство или услуги, а само през виртуални финансови инструменти.

    Този модел не е европейски, а американски и се базира върху дългогодишната привилегия САЩ еднолично да емитират единствената световната валута. Днес той се руши защото САЩ са загубили този монопол. И огромните планини от нямащи реално покритие долари се лутат по света, търсейки поне някакво убежище. А заедно със това се предприема и отчаяна атака срещу силата, изместваща американската валуте – еврото.

  • 4
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Основният инструмент в тази атака са борсовите спекулации. Това е така, защото в ЕС както и в еврозоната няма нито икономическа, нито политическа, нито институционална, нито дори финансова криза. Просто няма. Има няколко дребни периферни икономики които са насъбрали прекалено много дългове. ЕС отдавна е въвел маастрихтските критерии, имащи за цел да не допуска това положения, но в еуфорията на дългия икономически подем те просто не са били спазвани. И за тези които не са ги спазвали дойдоха неприятни дни.

    На тази основа се води война на нерви, като всички участници засега само допълнително истеризират обстановката. Това че спекулантите създават истерия е разбираемо. Но трябва да се разбира, че водещите сили в еврозоната правят абсолютно същото. И няма да се откажат да го правят само защото някой си е наумил, че тяхната задача «да успокояват пазарите».

    Сегашната нервна обстановка е изключително благоприятна за ЕС, защото тя е най-добрата възможност да се заздрави финансовата дисциплина сред страните-членки – нещо, което те не искаха да правят без крайна необходимост. Истерията помага да се накажат виновните, но и да се постигне и много по-дълбока интеграция и централизация в рамки на еврозоната. Това което евролидерите казват и правят е точно това – общи правила, единен ръководен център, по-отговорно поведение.
    Реално няма заплаха нито за ЕС, ното за еврозоната. Има огромни, все по-истерични и безотговорни спекулативни атаки. След като една година дъвкаха Гърция, тази тема се изтърка. Никой вече не вярва че Гърция ще фалира или ще стане нещо страшно. Тези страхове са вече отшумяли. Затова атаките се пренасочват на други места, но и там те не успяват да произведът нищп сериозно. В Ирландия хората просто се хванаха на работа. За Португалия, Испания, Италия слуховете са се изтъркали точно както за Гърция. Там има проблеми, но проблеми решими.

    Затова спекулативните атаки се издигат на още по-високо ниво – атакуват се страни като Франция. А какъв е реалният резултат? Реалният резултат, че в отговор Франция забранява «късите продажби» - основното оръжие от арсенала на борсовите спекуланти. И се получава че тези спекуланти просто режат клона на който седят.

  • 5
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Трябва да се разбира и помни, че Европа – с изключение на Великобритания – никога не е възприемала американския финансов модел. Тя никога не е допускала тази обслужваща сфера на дейност да стане доминираща, никога не е отивала толкова далеч в откъсването на финансите от реалната икономика. И днес се вижда че Европа е имала право, че нейната политика е много по-здравословно от американската. И това е още едно нещо, което трябва да се вижда зад воплите за еврокриза. Тези вопли освен всичко друго са и обилна димна завеса, зад която се крият реалните проблеми на Америка.

    Днешната криза – макар че това «днес» продължава вече няколко години, е криза на американската финансова система, притова криза имено системна, кризата на модела. Никой не се интересува какво ще стане с Гърция. Всички се интересуват какво ще стане със САЩ. А там засега не се задава никакво решение на проблемите. Така че оплаквачите на еврото и еврозона могат да си отдъхнат. Края на Европа се отлага. Всъщност, Европа е в период на заздравяване. Предизвикателството е намерило своя отговор. Точно по Тойнби. А за Америка ще видим.

  • 6
    dadam avatar :-|
    dadam

    Ако идеолозите на обединена Европа бяха прагматични, то щяха да изхвърлят Южните членове плюс Ирландия от монетарния съюз. Когато Гърция и останалите се върнат към старите си валуте те ще са доста по-евтини спрямо еврото, вносът от Германия ще намалее, а износът за Севера ще се повиши, а оттам безработицата ще започне да намалява. Да не говорим, че външната задлъжнялост ще намалее с поевтиняването на валутите на проблемните евро членки.

    Проблемът е, че ако задлъжнялостта в Европа намалее, европейсктие банки ще трябва да отчетат сериозни загуби по активите си, а някои дори няма да оцелеят. За това всички решения досега увеличават държваните дългове без да решават фундаменталните икономически проблеми. Така ще е докато всички политици се надяват на добре платена работа във финансовия сектор след като скъсат окончателно с електората (за справка - Блеър, Шрьодер... )

  • 7
    ursus avatar :-|
    uzur

    Общият размер на щатския дълг в държавни облигации е 6,6 трлн. евро. Пласираните японски облигации са на стойност 7,9 трлн. евро. Дори ако се вземат под внимание облигациите, които се държат от публичния сектор в двете страни, и тогава количеството облигации на пазара е огромно.
    За инвеститорите е невъзможно да избягат от тези активи, така че те не се и опитват, а неминуемо ще финансират Вашингтон за следващите 10 години при годишна доходност от 2,3% и Токио при доходност от 1%. Европа-не.
    http://yphalachev.blogspot.com/

  • 8
    45iv avatar :-|
    45iv

    СИВ , това го знаеме , даите да сме еднакво бедни и никога еднакво богати. Да помогнем на бедните братски държави. И защо са сега бедни, защото са папкали десетилетия, социалисти4ески помощи със съзнанието 4е никога няма да ги връщат, а кредиторите / ако мениджърите им са с поне основно образование/ явно са си мислели 4е става въпрос за дотации.

  • 9
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    До коментар [#6] от "dadam":

    Няма да посмеят да ги изхвърлят. Ще настане голяма паника. Всички инвеститори ще започнат да разпродават кой каквито фондови активи има от страх, че ще ги изгубят безвъзвратно. Ще ги обръщат в хартиени пари. Хартиените пари ще стават все повече и повече. Тогава инвеститорите ще се втурнат да купуват суровини и стоки. Техните цени ще отлетят в небето (да забелязвате цената на златото ?). Единствения начин е тихомълком ЕЦБ да изкупува акции от инвеститорите като увеличава паричната маса (те вече го правят). Така малките хора няма да разберат, защо сиренето е два пъти по-скъпо от миналата година. Когато се усетят ще е твърде късно. Спестяванията ще са се изпарили и тези, които да взимали на заем ще изплатят дълговете си с евтини пари както стана тук в 1997 г. Много хора се сдобиха със собствени апартаменти след като от цените им отпаднаха 3 нули. Скоро умните инвеститори ще почнат да си продават златото и да изплащат заемите дето са ги взели преди 2-3 г, докато овцете го купуват. При изплащане на заемите парите се унищожават. По-малко пари в системата - по-слаба икономика. Цената на златото ще падне, овцете ще се окажат с един жълт метал в ръце, а умните инвеститори ще са изкупили де що има земя и предприятия. След това златото ще се върне при тях на тройно по-ниска цена. Щото овцете ще искат да ядат и ще почнат да го продават.

  • 10
    dadam avatar :-|
    dadam

    До коментар [#9] от "Симо":

    Първо - ЕЦБ изкупува държавни облигации, а не акции и няма как да го прави тихомълком след като данните се публикуват на сайта им - http://www.ecb.int/mopo/implement/omo/html/index.en.html

    Второ - централните банки контролират паричната маса само на теория. На практика, всичко зависи от частните банки, които чрез кредитирането разширяват парите в обръщение. В момента банките кътат всеки всеки спечелен долар/евро, защото знаят че в баланса си имат лоши активи (гръцки, португалски, ирландски, испански и т.н. облигации).

    Трето - не виждам как апартаментите са станали по-евтини като са им махнали 3-те нули, нали и от парите ни изчезна същата бройка нули...

    Четвърто - паника и сега има. Всички европейски индекси са в меча територия (спад с повече от 20% от върха), а половината банки вчера удариха лимита за еднодневен спад и ги забраниха за търгуване, въпреки забраната за къси позиции от миналата седмица.

    Проблема е, че в икономиката има прекалено много задлъжнялост, която тежи на всички - домакинства, предприятия, банки, държави. Прав си, че единия начин за премахване на дълговете е чрез хиперинфлация, но докато ЕЦБ се намира във Франкфурт, по-вероятния сценарии е директно отписване от главницата и дефлация...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK