С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
39 19 авг 2011, 15:37, 10054 прочитания

Задължени заедно

Кризата тласка политиците в ЕС към все по-бързи решения и все повече интеграция. Докога и докъде е възможно това?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Политическата легенда твърди, че идеята за Европейска общност на нациите е дело на визионери с идеали, превъплътени в реалност. Колко иронично е тогава, че тази структура, по-известна днес като Европейски съюз, се движи напред предимно след връхлитащи я кризи и е мотивирана най-вече от прагматизъм. Стагфлацията на 70-те доведе до сближаване и в крайна сметка - до единния пазар. Еврото пък най-накрая се появи след поредицата от валутни сътресения в началото на 90-те. Най-голямата реформа на разширения ЕС - Лисабонският договор, дойде след отхвърлената европейска конституция в Холандия и Франция. ЕС има дългогодишен опит в това да преодолява кризи и да намира начин да продължи.

Този инстинкт за самосъхранение сега е пред най-голямото си изпитание. Може ли да бъде спасена еврозоната с нейните изненадващо кухи основи, политици, които се влачат след събитията, и пазари, които са едновременно изплашени и безмилостни? Комбинацията вече повлече Гърция, Ирландия и Португалия, а Испания и Италия се клатят застрашително. Франция е следващата, която трепери, а паниката не стихва. Тази седмица пазарите отново експлодираха от страх, след като първият им голям срив този месец накара Европейската централна банка да купува в огромни количества испански и италиански дълг.


Отговорът зависи само от една държава - Германия. Проучване на общественото мнение във Франция показа, че дори яростно самостоятелните французи вярват повече на германското, отколкото на собственото си правителство да ги изведе от кризата. Не е трудно да си представим, че много от европейците със сигурност ще кажат същото. Самата Германия не изглежда особено въодушевена от перспективата да поеме отговорността за съседите си, но истината е, че събитията тласкат правителството на Ангела Меркел към все по-неочаквани води. Идеята за еврооблигации, които да заменят дълговите книжа на отделните държави, вече доминира дебата в Европа, след като беше по-скоро екзотика допреди няколко месеца. Тази криза може да доведе до поредната неочаквана стъпка напред - този път към фискален съюз. Или да се окаже твърде голяма скала за европейския кораб.

Политиката, глупако!

Никой не знае защо точно тази седмица пазарите отново изпаднаха в паника. Причината може да са данните за забавящата се германска икономика. Или недоволството от срещата между Меркел и френския президент Никола Саркози, след която имаше общи приказки за "интеграция" и "икономическо управление" и обещания за периферни мерки като въвеждането на такса върху финансовите транзакции. Или дори снимки като тази на пустия италиански Сенат по време на гласуването на антикризисния пакет мерки. Общото усещане е за кораб, който се носи по течението без капитан и без екипаж. "Пазарите питат нещо, на което политиците в Европа нямат отговор", каза пред "Капитал" експертът от Центъра за европейски реформи в Лондон Филип Уайт. "Европейската централна банка в момента играе ролята на компенсаторен механизъм, но докога?"



Основният проблем е политически - хората на върха остават една стъпка след кризата. Финансовите инжекции за Гърция, създаването на механизма за взаимопомощ, подкрепата му със стотици милиарди евро, дългите дебати за частичен фалит - всяко от тези решения идваше, след като пазарите вече бяха се втурнали към следващата паника. Както добре обобщи членът на борда на Европейската централна банка Лоренцо Бини Смаги на специален форум в Гърция, това увеличава несигурността за бъдещия политически курс, размера на необходимата помощ и води до решения "на парче". Усещането, че кризата влачи политическите решения след себе си, може да е пагубно.

Затова и идеята за еврооблигациите доби такава популярност сред финансисти като Джордж Сорос и политици като финансовия министър на Италия Джулио Тремонти. Тя може да е решение, което да сложи край на този безкраен низ от провали на европейските лидери в дълговата криза (повече за еврооблигациите - тук). Но за да се случи, ЕС ще трябва да направи крачка, която е голяма дори в буря като сегашната. Тя би изисквала механизъм, по който бюджетните дефицити да бъдат контролирани много по-строго.

Правителствата ще трябва да загубят независимост във фискалната си политика и да приемат, че ще трябва да съобразяват издаването на дълг и бюджетните си разходи с одобрение от по-високо ниво. Без такъв механизъм, независимо дали той ще бъде в Европейската комисия или в някакъв нов вид европейски валутен фонд, основният гарант Германия няма да участва.

"Честната дискусия би показала, че Германия иска достатъчно силни гаранции, че другите страни се опитват да оправят дълга си и фискалните си проблеми. И че ако не го правят, тя ще може по някакъв начин да контролира този процес", обяснява Улрике Геро от берлинския клон на Европейския център за външна политика. "Задачата на Германия сега е да не попадне в капан и да тръгне първо към облигациите, без да получи възможност да влияе на бюджетните харчове на страните с дефицит. Това е въпросът. Не може Германия да потъва, защото и другите държави потъват. Трябва да имаме гаранции, че другите се опитват да плуват."

Deutschland über alles

Това пазарене за компромиси е обичайно - ЕС винаги е функционирал така. Челното място на Германия също не е новост. Заглъхването на останалите гласове в дебата обаче е. Това, че държави като Италия и Испания вече открито говорят за приемането на еврооблигации, показва, че гърбовете им са опрени до стената. Саркози засега говори за този инструмент като за възможност в бъдеще, но лидерът на германската опозиция Франк-Валтер Щайнмайер обяви, че френският президент изглежда напълно готов за подобно развитие и само позицията на Меркел го спира. "Удивително е колко слабо беше френското участие в последната година. Франция се сниши според мен заради страха какво ще се случи с рейтинга й", смята Уайт. "Ето защо тя не беше съгласна да прави нищо, което да я "откачи" от Германия. И позволи на германците да ръководят."

Оставането сама на кормилото със сигурност не радва особено Меркел, която ще трябва да убеди гласоподавателите си, че сделка за бъдещето на еврозоната е по-изгодна от разпадането на еврото. Проучванията сред германците показват тревожно високи нива на недоверие както в общата валута, така и в ЕС. За пръв път 55% от тях не вярват на съюза, което ги поставя до най-големите скептици - британците. Както заключи наскоро Европейският съвет по външна политика в доклада си "Какво мисли Германия", германците загубиха интерес към европейския проект. Берлин пресмята хладно цената за интеграцията и гледа на европейското бъдеще с мрачен прагматизъм.

От една страна, германците помнят обещанията при създаването на еврото, че всеки ще е отговорен за собствените си политики, че ще има строга бюджетна дисциплина и че еврото ще е стабилно колкото марката. От друга, да оставиш съседите си да се удавят очевидно не е стратегия. Последните данни от статистиката тази седмица показаха, че германската икономика се забавя драстично във второто тримесечие и това до голяма степен се дължи на ситуацията в основните й потребители - останалите европейски икономики. Германската позиция вече претърпя голямо развитие - преди година беше съмнително дори дали ще има помощ за Гърция, а идеята за еврооблигации би предизвикала смях в Берлин. "Това не е България, ние сме голяма страна и корабът се обръща бавно", казва Геро. Според нея дискусиите стават все по-конструктивни и в крайна сметка ще се стигне до решение. Тук обаче се крие другият проблем.

За немския колан и дупките на демокрацията

За германците дълговата криза е водещата тревога, докато другите европейци я поставят едва на четвърто място след безработицата, инфлацията и икономическите трудности. "Повечето германци не съчувстват на задлъжнелите държави, тъй като имат години на ограничения върху заплатите зад себе си и най-голямата реформа на социалната си система", пише професорът по икономика Хенрик Ендерлейн. Ако иска да спечели одобрението им за каквато и да било помощ, Меркел ще трябва да им обещае доста строги правила, които могат да бъдат видени като неприемливо дълбоко бъркане в суверенитета на други държави. В новите правила на кохезионната политика например, вече е договорено че на страните с дефицит над 3% ще бъдат спирани еврофондове.

Това, от една страна, ще засили чувството на недоволство от ЕС, а от друга, може да обрече зоната на нисък ръст, както предупреди новият шеф на МВФ Кристин Лагард. Испания и Ирландия например ще имат дълъг период на свиване на дълга и твърде силното затягане на коланите може да им попречи да се върнат към растеж в следващото десетилетие.

"Трудно е да се види как фискалната интеграция на еврозоната ще бъде постигната, без да се увеличи демократичният дефицит в Европа", написа Робърт Пестън в Би Би Си.  Уайт е съгласен: "Икономическите проблеми имат решение, но политиката пречи. Всеки етап на интеграция опира до въпроса за демокрацията. Мнозина мислят, че знаят как еврозоната да стане по-стабилна. Но това изисква неща, за които европейците никога не са давали одобрение." Това всъщност вече се случва - първо в Гърция, после на други места. Гръцката икономика е почти взета на ръчен контрол и се намира под ефективния диктат на външни сили. Какво би станало, ако в един момент гърците решат, че демокрацията им вече не е съвместима с членството в еврозоната?

Ето защо политиците не могат да тичат пред кризата. Между недоволството на общественото мнение и паниката на пазарите корабът е опасно близо до това да се разбие в някое от двете. Но дълговото торнадо, застиването на икономиката и перспективата за депресия вече затварят пътя назад. Последното проучване "Евробарометър" показва, че седем от всеки 10 европейци подкрепят повече интеграция и координация между икономическите политики в ЕС, ако това ще помогне за излизане от кризата (виж графиките). "Истинското предателство би било да се позволи на финансовите пазари да унищожат десетилетия европейска интеграция. След като дадохме на финансистите да натрупат безумни нива на риск и ги спасихме на огромна цена, да ги оставим да разрушат Европа не може да е политически легитимен курс", категоричен е експертът Томас Клау в статия за в. The Irish Time. 

Един вариант е да се търси повече демокрация на ниво ЕС. Бъдещето на ЕС не може да продължава да бъде обсъждано в затворени стаи, на четири очи или в среднощни разговори. Ако Европейският механизъм за стабилност (който трябва да влезе в сила през 2013 г. и да замени набързо създадения в разгара на гръцката криза спасителен фонд) не бъде придружен с инструмент за прозрачни и публични дебати, в които на данъкоплатците да е ясно какво се случва с парите им, еврозоната ще бъде обречена - ако не на разпад, поне на свиване.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени" Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени"

Добивът на въглища, петрол и газ вероятно има още по-голяма роля за парниковия ефект в атмосферата

26 фев 2020, 866 прочитания

Търговските преговори между ЕС и Великобритания започват в понеделник Търговските преговори между ЕС и Великобритания започват в понеделник

Брюксел настоява европейските стандарти да бъдат "отправната точка" на бъдещото споразумение

26 фев 2020, 680 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
За раните на Европа

Идеята за еврооблигации има позитиви и негативи, но със сигурност не е панацея

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10