Задължени заедно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Задължени заедно

Задължени заедно

Кризата тласка политиците в ЕС към все по-бързи решения и все повече интеграция. Докога и докъде е възможно това?

Огнян Георгиев
10254 прочитания

Политическата легенда твърди, че идеята за Европейска общност на нациите е дело на визионери с идеали, превъплътени в реалност. Колко иронично е тогава, че тази структура, по-известна днес като Европейски съюз, се движи напред предимно след връхлитащи я кризи и е мотивирана най-вече от прагматизъм. Стагфлацията на 70-те доведе до сближаване и в крайна сметка - до единния пазар. Еврото пък най-накрая се появи след поредицата от валутни сътресения в началото на 90-те. Най-голямата реформа на разширения ЕС - Лисабонският договор, дойде след отхвърлената европейска конституция в Холандия и Франция. ЕС има дългогодишен опит в това да преодолява кризи и да намира начин да продължи.

Този инстинкт за самосъхранение сега е пред най-голямото си изпитание. Може ли да бъде спасена еврозоната с нейните изненадващо кухи основи, политици, които се влачат след събитията, и пазари, които са едновременно изплашени и безмилостни? Комбинацията вече повлече Гърция, Ирландия и Португалия, а Испания и Италия се клатят застрашително. Франция е следващата, която трепери, а паниката не стихва. Тази седмица пазарите отново експлодираха от страх, след като първият им голям срив този месец накара Европейската централна банка да купува в огромни количества испански и италиански дълг.

Отговорът зависи само от една държава - Германия. Проучване на общественото мнение във Франция показа, че дори яростно самостоятелните французи вярват повече на германското, отколкото на собственото си правителство да ги изведе от кризата. Не е трудно да си представим, че много от европейците със сигурност ще кажат същото. Самата Германия не изглежда особено въодушевена от перспективата да поеме отговорността за съседите си, но истината е, че събитията тласкат правителството на Ангела Меркел към все по-неочаквани води. Идеята за еврооблигации, които да заменят дълговите книжа на отделните държави, вече доминира дебата в Европа, след като беше по-скоро екзотика допреди няколко месеца. Тази криза може да доведе до поредната неочаквана стъпка напред - този път към фискален съюз. Или да се окаже твърде голяма скала за европейския кораб.

Политиката, глупако!

Политическата легенда твърди, че идеята за Европейска общност на нациите е дело на визионери с идеали, превъплътени в реалност. Колко иронично е тогава, че тази структура, по-известна днес като Европейски съюз, се движи напред предимно след връхлитащи я кризи и е мотивирана най-вече от прагматизъм. Стагфлацията на 70-те доведе до сближаване и в крайна сметка - до единния пазар. Еврото пък най-накрая се появи след поредицата от валутни сътресения в началото на 90-те. Най-голямата реформа на разширения ЕС - Лисабонският договор, дойде след отхвърлената европейска конституция в Холандия и Франция. ЕС има дългогодишен опит в това да преодолява кризи и да намира начин да продължи.

Този инстинкт за самосъхранение сега е пред най-голямото си изпитание. Може ли да бъде спасена еврозоната с нейните изненадващо кухи основи, политици, които се влачат след събитията, и пазари, които са едновременно изплашени и безмилостни? Комбинацията вече повлече Гърция, Ирландия и Португалия, а Испания и Италия се клатят застрашително. Франция е следващата, която трепери, а паниката не стихва. Тази седмица пазарите отново експлодираха от страх, след като първият им голям срив този месец накара Европейската централна банка да купува в огромни количества испански и италиански дълг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

39 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Това че франсетата се дърпат от управлението на ЕС е даже добре. Те не го умеят а и нямат ресярси.....
    В тази връзка никой да не си мисли че германците САМИ ще платят чужди сметки (или по голямата част от тях), нито са длъжни нито има смисъл.....
    Тъй като Меркелица остана "сама" най добре ще е да изхвърли зад борда "трупа" Гърция за начало, хем е малък хем се е осрал до ушите. За начало може да национализира банките загазили с дълга на Гърция (Буш го направи, що не и Меркелица?), да отпише 60-80% от дълга на Гърция и да седне по турски на главата на гърците да плащат останалата част чинно и на време.... ще има ефект и ще успокои спекулантите, не се съмнявайте... тогава може и да пусне немски-еврооблигации .....

  • 2
    a4a6kata avatar :-|
    А, чашката

    След като всичко се произвежда в Китай и се поддъжат ниски цени на стоките, на европейците им се вижда трудно да се намалят заплатите и социалните правилегии.

    НО пазарът не търпи диспропорции. Някак ще се балансират, но когато атовете се ритат, магаретата (сиреч ние) го отнасят най-силно.

  • 3
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Един от фундаменталните политически мислители на 20 век е англичанинът Арнолд Тойнби. За съжаление у нас той е практически непознат – по време на социализъма не са го превеждали по идеологически причини, а след това – икономически. Според него “Предизвикателство – отговор” е моделът за развитие на цивилизациите, стъпката с която те вървят напред. Освен ако не намерят отговор на някое поредно предизвикателство – тогава те изчезват. Така че първият параграф на статията описва точно това и в това няма нищо страшно.

    Вторият параграф обаче – да ме извинява авторът – е широка крачка отвъд границата на идиотизма. Типичен пример как стремежът към силните изрази и думи тотално откъсва материала от реалната ситуация. Този стремеж достига върха си в третия параграф, започващ с думите “Отговорът зависи само от една държава - Германия.» Прекрасно! Само че какъв е въпросът?

    Ако става въпрос за истерично прерасказване на случилото се през седмицата, то действителността е точно обратното на това, което описва авторът. Трябва да се разбира, че всичко което виждаме всъщност е кризата на модела, по който оперираха финансовите пазари през последните няколко десетилетия. Този модел открито се нарича спекулативен. Той се основава на идеята парите да правят пари без да минават през производство или услуги, а само през виртуални финансови инструменти.

    Този модел не е европейски, а американски и се базира върху дългогодишната привилегия САЩ еднолично да емитират единствената световната валута. Днес той се руши защото САЩ са загубили този монопол. И огромните планини от нямащи реално покритие долари се лутат по света, търсейки поне някакво убежище. А заедно със това се предприема и отчаяна атака срещу силата, изместваща американската валуте – еврото.

  • 4
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Основният инструмент в тази атака са борсовите спекулации. Това е така, защото в ЕС както и в еврозоната няма нито икономическа, нито политическа, нито институционална, нито дори финансова криза. Просто няма. Има няколко дребни периферни икономики които са насъбрали прекалено много дългове. ЕС отдавна е въвел маастрихтските критерии, имащи за цел да не допуска това положения, но в еуфорията на дългия икономически подем те просто не са били спазвани. И за тези които не са ги спазвали дойдоха неприятни дни.

    На тази основа се води война на нерви, като всички участници засега само допълнително истеризират обстановката. Това че спекулантите създават истерия е разбираемо. Но трябва да се разбира, че водещите сили в еврозоната правят абсолютно същото. И няма да се откажат да го правят само защото някой си е наумил, че тяхната задача «да успокояват пазарите».

    Сегашната нервна обстановка е изключително благоприятна за ЕС, защото тя е най-добрата възможност да се заздрави финансовата дисциплина сред страните-членки – нещо, което те не искаха да правят без крайна необходимост. Истерията помага да се накажат виновните, но и да се постигне и много по-дълбока интеграция и централизация в рамки на еврозоната. Това което евролидерите казват и правят е точно това – общи правила, единен ръководен център, по-отговорно поведение.
    Реално няма заплаха нито за ЕС, ното за еврозоната. Има огромни, все по-истерични и безотговорни спекулативни атаки. След като една година дъвкаха Гърция, тази тема се изтърка. Никой вече не вярва че Гърция ще фалира или ще стане нещо страшно. Тези страхове са вече отшумяли. Затова атаките се пренасочват на други места, но и там те не успяват да произведът нищп сериозно. В Ирландия хората просто се хванаха на работа. За Португалия, Испания, Италия слуховете са се изтъркали точно както за Гърция. Там има проблеми, но проблеми решими.

    Затова спекулативните атаки се издигат на още по-високо ниво – атакуват се страни като Франция. А какъв е реалният резултат? Реалният резултат, че в отговор Франция забранява «късите продажби» - основното оръжие от арсенала на борсовите спекуланти. И се получава че тези спекуланти просто режат клона на който седят.

  • 5
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Трябва да се разбира и помни, че Европа – с изключение на Великобритания – никога не е възприемала американския финансов модел. Тя никога не е допускала тази обслужваща сфера на дейност да стане доминираща, никога не е отивала толкова далеч в откъсването на финансите от реалната икономика. И днес се вижда че Европа е имала право, че нейната политика е много по-здравословно от американската. И това е още едно нещо, което трябва да се вижда зад воплите за еврокриза. Тези вопли освен всичко друго са и обилна димна завеса, зад която се крият реалните проблеми на Америка.

    Днешната криза – макар че това «днес» продължава вече няколко години, е криза на американската финансова система, притова криза имено системна, кризата на модела. Никой не се интересува какво ще стане с Гърция. Всички се интересуват какво ще стане със САЩ. А там засега не се задава никакво решение на проблемите. Така че оплаквачите на еврото и еврозона могат да си отдъхнат. Края на Европа се отлага. Всъщност, Европа е в период на заздравяване. Предизвикателството е намерило своя отговор. Точно по Тойнби. А за Америка ще видим.

  • 6
    dadam avatar :-|
    dadam

    Ако идеолозите на обединена Европа бяха прагматични, то щяха да изхвърлят Южните членове плюс Ирландия от монетарния съюз. Когато Гърция и останалите се върнат към старите си валуте те ще са доста по-евтини спрямо еврото, вносът от Германия ще намалее, а износът за Севера ще се повиши, а оттам безработицата ще започне да намалява. Да не говорим, че външната задлъжнялост ще намалее с поевтиняването на валутите на проблемните евро членки.

    Проблемът е, че ако задлъжнялостта в Европа намалее, европейсктие банки ще трябва да отчетат сериозни загуби по активите си, а някои дори няма да оцелеят. За това всички решения досега увеличават държваните дългове без да решават фундаменталните икономически проблеми. Така ще е докато всички политици се надяват на добре платена работа във финансовия сектор след като скъсат окончателно с електората (за справка - Блеър, Шрьодер... )

  • 7
    ursus avatar :-|
    uzur

    Общият размер на щатския дълг в държавни облигации е 6,6 трлн. евро. Пласираните японски облигации са на стойност 7,9 трлн. евро. Дори ако се вземат под внимание облигациите, които се държат от публичния сектор в двете страни, и тогава количеството облигации на пазара е огромно.
    За инвеститорите е невъзможно да избягат от тези активи, така че те не се и опитват, а неминуемо ще финансират Вашингтон за следващите 10 години при годишна доходност от 2,3% и Токио при доходност от 1%. Европа-не.
    http://yphalachev.blogspot.com/

  • 8
    45iv avatar :-|
    45iv

    СИВ , това го знаеме , даите да сме еднакво бедни и никога еднакво богати. Да помогнем на бедните братски държави. И защо са сега бедни, защото са папкали десетилетия, социалисти4ески помощи със съзнанието 4е никога няма да ги връщат, а кредиторите / ако мениджърите им са с поне основно образование/ явно са си мислели 4е става въпрос за дотации.

  • 9
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    До коментар [#6] от "dadam":

    Няма да посмеят да ги изхвърлят. Ще настане голяма паника. Всички инвеститори ще започнат да разпродават кой каквито фондови активи има от страх, че ще ги изгубят безвъзвратно. Ще ги обръщат в хартиени пари. Хартиените пари ще стават все повече и повече. Тогава инвеститорите ще се втурнат да купуват суровини и стоки. Техните цени ще отлетят в небето (да забелязвате цената на златото ?). Единствения начин е тихомълком ЕЦБ да изкупува акции от инвеститорите като увеличава паричната маса (те вече го правят). Така малките хора няма да разберат, защо сиренето е два пъти по-скъпо от миналата година. Когато се усетят ще е твърде късно. Спестяванията ще са се изпарили и тези, които да взимали на заем ще изплатят дълговете си с евтини пари както стана тук в 1997 г. Много хора се сдобиха със собствени апартаменти след като от цените им отпаднаха 3 нули. Скоро умните инвеститори ще почнат да си продават златото и да изплащат заемите дето са ги взели преди 2-3 г, докато овцете го купуват. При изплащане на заемите парите се унищожават. По-малко пари в системата - по-слаба икономика. Цената на златото ще падне, овцете ще се окажат с един жълт метал в ръце, а умните инвеститори ще са изкупили де що има земя и предприятия. След това златото ще се върне при тях на тройно по-ниска цена. Щото овцете ще искат да ядат и ще почнат да го продават.

  • 10
    dadam avatar :-|
    dadam

    До коментар [#9] от "Симо":

    Първо - ЕЦБ изкупува държавни облигации, а не акции и няма как да го прави тихомълком след като данните се публикуват на сайта им - http://www.ecb.int/mopo/implement/omo/html/index.en.html

    Второ - централните банки контролират паричната маса само на теория. На практика, всичко зависи от частните банки, които чрез кредитирането разширяват парите в обръщение. В момента банките кътат всеки всеки спечелен долар/евро, защото знаят че в баланса си имат лоши активи (гръцки, португалски, ирландски, испански и т.н. облигации).

    Трето - не виждам как апартаментите са станали по-евтини като са им махнали 3-те нули, нали и от парите ни изчезна същата бройка нули...

    Четвърто - паника и сега има. Всички европейски индекси са в меча територия (спад с повече от 20% от върха), а половината банки вчера удариха лимита за еднодневен спад и ги забраниха за търгуване, въпреки забраната за къси позиции от миналата седмица.

    Проблема е, че в икономиката има прекалено много задлъжнялост, която тежи на всички - домакинства, предприятия, банки, държави. Прав си, че единия начин за премахване на дълговете е чрез хиперинфлация, но докато ЕЦБ се намира във Франкфурт, по-вероятния сценарии е директно отписване от главницата и дефлация...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK