За раните на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За раните на Европа

Shutterstock

За раните на Европа

Идеята за еврооблигации има позитиви и негативи, но със сигурност не е панацея

Татяна Пунчева-Василева
5946 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Всеки жив организъм има своите болежки. Понякога решението е лекарство, в по-тежки случаи - операция. Еврозоната има ракови образувания от държавен дълг, които очевидно се лекуват с операция, но вече 18 месеца разностройната команда европейски политици се опитва да ги премахне с малки хапчета. Сега, изглежда, операцията е вече неизбежна. 

Последните месеци все по-ожесточено се дискутира от експерти (публично) и политици (не толкова публично), че създаването на общ дългов пазар за еврото ще го излекува. Надеждата е, че общите еврооблигации, т.е. облигации, издадени с пълната гаранция на 17-те държави в еврозоната, ще понижат цената на финансиране за тях, ще дисциплинират публичните им финанси и ще предпазят съюза от нови набези над еврото. Проблемът е, че за да се случи, част от ЕС трябва да централизира много повече паричната си и фискалната си политика - де факто превръщайки се във федерална структура в самия съюз.

Какво всъщност представлява?

Идеята е еврозоната да издава държавен дълг като едно цяло и да го гарантира с целия си наличен ресурс, т.е. държавите членки да отговарят солидарно за изплащането на задълженията. Това е система, подобна на федералната монетарна политика на САЩ, създадена преди повече от 250 години. Досега всяка държава самостоятелно решава колко дълг ще издава, за да финансира бюджетния си дефицит или да стимулира икономиката си. Това се изпълнява от централните банки и финансовите министерства на отделните страни след съгласуване пред общите европейски органи чрез рамковите документи за икономическо развитие. Съответно, за да функционира, общият дългов пазар в ЕС ще има нужда от подобна административна структура, която да ги управлява. Това може да е Европейската централна банка (ЕЦБ) - с малко разширяване на функциите й. Може обаче да се създаде и изцяло нова форма - нещо като федерално финансово министерство, което да координира целия процес по издаване и разпределение на средствата от еврооблигациите. Или да се използва Европейската комисия, която така или иначе има пълномощия в сферата на финансовия надзор.

Ясно е обаче, че създаването на общ дългов пазар трудно може да се случи за един ден. Процесът по-скоро би отнел от няколко години до десетилетие в зависимост от механизма, който бъде избран. Ако Европа е на ръба и смята, че това е последният й шанс да се излекува (а пазарите тези дни непрекъснато и напомнят, че се е запътила натам), еврооблигациите могат веднага виртуално да заменят целия издаден дълг на страните - членки на еврозоната, или едно към едно, или например едно за две, да речем, в случая с Гърция. Друг вариант е да се издават с падежа на сега съществуващите в обръщение задължения, което може да отнеме 10 години, какъвто е средния матуритет на публични дълг в Европа.

Какви са плюсовете?

Ако еврооблигациите станат реалност, би следвало всички страни членки да спечелят, защото ще се понижи средната цена на ресурса, който ползват. Първата причина за това са гаранциите зад облигациите, а те ще са цялата финансова мощ на икономиките в еврозоната. Така ще е и почти невъзможно да се спекулира със здравето на еврото чрез атака срещу отделни членки.

Ако обедини пазара си на държавен дълг, Европа спокойно може да конкурира най-разпространения такъв - американския. В момента големите икономически сили на Стария континент имат средно по 1-2 трлн. евро публичен дълг в обращение. Ако той се обедини, това означава пазар от близо 5-6 трлн. евро спрямо около 9 трлн. за САЩ.

Колкото по-голям е обемът на пазара, толкова по-големи са шансовете той да е ликвиден, а интересът към него да е голям, защото много инвеститори (централни банки и други публични институционални инвеститори) са задължени да държат такъв дълг. Това прави и цената му по-ниска.

Според европейския икономически институт Bruegel, който още миналата година предложи въвеждането на еврооблигации като спасение на еврото (виж карето), по-високата ликвидност и пълната гаранция от страна на всички държави членки, ще свали цената на дълга с около 10%. В момента тя средно е 3% за 10-годишни държавни книжа. Най-сигурните германски бундове се котират на 2%, а италианските и испанските на малко под 5%. Според Bruegel само заради по-високата си ликвидност еврооблигациите може да се пласират с поне 30 базисни пункта под 3-те процента.

Освен това общият пазар ще затвърди позициите на еврото като една от основните резервни валути в света. В момента доверието в долара е силно разклатено и ако чуждите инвеститори не държаха съществено количество американски дълг, валутата отдавна щеше да загуби блясъка си. Например една трета от 14-те трлн. долара държавни задължения на САЩ е в чужди инвеститори. Китай държи над 10% от тях.

Какви са минусите?

За основния играч, Германия - собственият й рейтинг. Силно вероятно е той да бъде понижен заради сливането на риска, като така самата германска икономика ще се финансира по-скъпо от сега. Същото може да се каже и за Франция. Освен това двете основни икономики в еврозоната ще трябва да пренасочат значителна част от своя ресурс към по-бедните периферни страни, за да изравнят дисбаланса им с ядрото.

През седмицата в германските медии излязоха изчисления, че общите европейски книжа ще увеличат разходите на Германия за публичен дълг с 45 млрд. евро. Според Bruegel става въпрос за 17 млрд. евро на година, или със 160 базисни пункта. Икономистите на института обаче смятат, че ако се постигне и поддържа дългов лимит от 60% към БВП, както е заложено по критериите от Маахстрихт, това няма да се случи. По-важни са обаче мотивите, че оскъпяването ще е незначително на фона на сочените за катастрофални последствия от крах на еврозоната и може би на ЕС. Бившият британски премиер Гордън Браун и инвеститорът Джордж Сорос например смятат, че трансферът на ресурс от богатите към бедните европейски икономики е неизбежен и колкото по-скоро политиците осъзнаят това, толкова по-малко болезнено ще е оздравяването.

Еврооблигациите със сигурност ще костват и част от суверенитета на страните членки в правенето на самостоятелна фискална политика. Общата отговорност налага и общи решения. "Еврооблигации са невъзможни, докато страните членки провеждат самостоятелни финансови политики. Освен това имаме нужда от различни лихвени нива, за да има възможности за стимули и санкции за налагането на фискална солидарност", заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле.

Например, ако Испания реши да похарчи няколко милиарда евро за здравеопазване, това може в бъдеще да трябва да бъде одобрено на ниво еврозона. Ако това не се случи, опасността е, че общият дълг ще позволи на по-слабите еврочленки да продължат да харчат много повече, отколкото могат да изработят.

Това не е задължително да е минус, ако става чрез повече прозрачност на ниво ЕС как се определят разходите, но без такава (а практиката досега не е обнадеждаваща) ще означава още разстояние между данъкоплатците и държавния бюджет и ще бъде еднозначен дефицит на демократичност.

Общият дългов пазар лесно ще привлече и вниманието на инвеститори с азиатски произход, които отчаяно се опитват да преодолеят бариерите за лесен достъп до единния пазар на Стария континент. А ако се сдобие с толкова дълг, колкото в САЩ, Азия, най-вече Китай, ще стане освен търговски и изключително важен политически партньор на Европа. Това обаче така или иначе изглежда неизбежно. 

Какво не лекуват еврооблигациите?

Който и метод да се избере, този инструмент не решава спешната нужда на континента от икономически стимули и свеж капитал за банковата му система. Ако бъдат въведени изключително бързо, а това е почти невъзможно, те ще успокоят малко пазарите и ще свалят цената, на която банките си набират капитал. А икономическото развитие на Европа в краткосрочен план вещае още проблеми за обслужването на дълговете й, ако тя не продължи да печата пари. Защото колкото по-бавно расте еврозоната, толкова по-тежки са дълговете й. А при средна цена от 2.5-3% на ресурса и равни други условия ръстът в средносрочен план трябва да е поне толкова. В края на последното тримесечие БВП на еврозоната расте само с 1.7% на годишна база, т.е. растежът на европейската икономика трябва да се удвои, за да продължи да издържа дълговете й, които са средно 80-90% от общия й БВП.

Еврооблигациите не са лекарство за цялостния комплект от проблеми на Европа. Те ще успокоят най-неотложния - дълговия. Проблемът с икономическия ръст обаче ще остане, а ако германските изисквания наложат цялата си строгост над правилата, е много възможно той да се задълбочи.

Как може да изглежда общия дългов пазар?

Как  да изглежда общият дългов пазар? Едно от първите предложения е представено на икономическата комисия на Европейския парламент през март 2011 г. от икономическия институт Bruegel, базиран в Белгия.

Bruegel предлага пазарът да се раздели на две нива - "Син дълг", солидарно гарантиран от всички членки на еврозоната, с най-висок приоритет на плащане, и допълнителен "Червен дълг", гарантиран самостоятелно от всяка страна, с най-нисък приоритет. Държавите членки ще могат да получават солидарно гарантиран "Син дълг" до 60% от своя БВП, а всяко допълнително евро дълг ще бъде "Червен дълг".

Сините облигации ще са "суперсигурни",  тъй като всички държави ще ги гарантират заедно и солидарно, което минимализира възможността за необлужването им. Дори и ако една страна не може да си плати дължимата част, другите държави ще я изплатят и след това ще си търсят парите от затруднения платец.

"Син дълг" ще се издава от съвет по стабилността, който следва да има същата професионална независимост както Европейската централна банка. Този съвет ще има правото да издава еврооблигациите от името на еврозоната и ще отговаря за планирането, координацията и разпределението им между страните членки след предварителното одобрение на всеки транш от националите парламенти.

Държавите, които достигнат ниво на дълга си 60% към БВП, както е заложено в маастрихските критерии, няма да имат право да получават повече "Син дълг", но ще трябва да продължат да гарантират вече издадения такъв. Съответно, ако им трябват още средства на заем, те ще могат да издават "Червен дълг", но на пазарна цена. Той няма да може да се изплаща, преди страната да е обслужила своята част от "Синия дълг". Според Bruegel цената на "Червения дълг" ще е толкова висока спрямо "Синия дълг", че ще обезкуражава фискално недисциплинираните страни да го използват.

За да се избегне повторна банкова криза и съответно да стане възможен един оздравителен фалит, институтът предлага банките да бъдат демотивирани да инвестират в "Червен дълг". Това може да стане, като ЕЦБ не приема "Червен дълг" като обезпечение за своите ежедневни рефинансиращи сделки и ако регулаторите изискат огромни капиталови буфери за инвестиция в този инструмент.

Всеки жив организъм има своите болежки. Понякога решението е лекарство, в по-тежки случаи - операция. Еврозоната има ракови образувания от държавен дълг, които очевидно се лекуват с операция, но вече 18 месеца разностройната команда европейски политици се опитва да ги премахне с малки хапчета. Сега, изглежда, операцията е вече неизбежна. 

Последните месеци все по-ожесточено се дискутира от експерти (публично) и политици (не толкова публично), че създаването на общ дългов пазар за еврото ще го излекува. Надеждата е, че общите еврооблигации, т.е. облигации, издадени с пълната гаранция на 17-те държави в еврозоната, ще понижат цената на финансиране за тях, ще дисциплинират публичните им финанси и ще предпазят съюза от нови набези над еврото. Проблемът е, че за да се случи, част от ЕС трябва да централизира много повече паричната си и фискалната си политика - де факто превръщайки се във федерална структура в самия съюз.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Особено важна причина за криза при европейски дългов пазар е наличие на конкретна държавна финансова грешка.
    Тази грешка е със свое влияние незавидимо дали знаем за нея или сме с поведение да не отчитаме нейна наличност.
    За успешно противодействие срещу стопанска криза е необходимо премахване на тази държавна управленска непълноценност.

    Същността на разкритата държавна финансова грешка в Европа е ползване на „Незлатно евро”, при запазен несъвместим с негови качества начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”.
    При ползване на „Незлатно евро” в съответна страна, успешното противодействие срещу стопанска криза е възможно само при подобрено с „Модел Ресурси М” нейно държавно финансово управление.

  • 2
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Очакват ни интересни години )))

    Пак ще вадим документи за самоличност. Сини. С 12 златни звезди.

  • 3
    dadam avatar :-|
    dadam

    "облигации, издадени с пълната гаранция на 17-те държави в еврозоната, ще понижат цената на финансиране за тях, ще дисциплинират публичните им финанси и ще предпазят съюза от нови набези над еврото" - nonsense!

    Отново магическо мислене - цялото е повече от сбора на отделните части. Същата логика, която доведе до балона в пазара на имотите с издаването на CDO-та.

    А дори и да доведе до временно понижаване на лихвените проценти, това ще стимулира повече публично разходи, а не по-малко. Гърци, Испанци и Италианци много бързо станаха "дисциплирани" след като лихвените проценти по облигациите им скочиха няколкократно.

    Този Европейски Съюз все повече заприличва на един друг "Съюз" от близкото минало...

  • 4
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    Икономиката няма да расте повече. Ще се свива. Минали сме пика на петрола през 2006 г. и сега сме в плато на добива. Това е основния енергиен източник в момента. През 2015 г. добива ще почне да намалява. До тогава във всеки един момент, в който икономиката тръгне нагоре, ще удря физическия лимит на ресурса петрол и ще се сгромолясва. Без енергия не може да се движат машините, не може да се произвеждат пластмаси. 2006 г. - пик на петрола -> цената се вдига, 2008 - 2009 г. спад, слаб растеж, цената на петрола се вдига, 2011 - 2012 г. нов спад, слаб растеж, цената на петрола се вдига, 2014 - 2015 г. нов спад, цената на петрола продължава да се вдига, следва още по-голям спад ... и така докато не се изобрети нов енергиен източник, който да движи машините вместо нас. Ако не се открие -> икономиката ще се свие до нива, които могат да бъдат поддържани с възобновяемите енергийни източници, които сме открили до момента.

  • 5
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    Първо, Татяна Пунчева е вече Татяна Пунчева-Василева - ако отгатвам правилно какво означава това, поздрави!

    Второ, въпрос: кой точно ще издаде този дълг? За да бъде издаден дълг, трябва институцията, която го издава, да има приходи. Бизнесите обещават да изплащат облигациите си от печалби; nonprofits (организациите с идеална цел?) - от дарения; правителствата - от данъци. За да може да има Европейски (с главно "Е") дълг, трябва Европейска хазна, и някаква форма на Европейски данъци - или директни, или някаква заделена част от националните данъчни постъпления. Не виждам като вероятен сценарий ЕЦБ да стане и Европейска хазна по съвместителство - има прекалено много конфликти на интереси. На дълговите пазари не можеш да минеш с номер от вида "Ние сме Европа, дайте ни пари назаем, пък "някой" ще плати, когато дойде време." А пък точно такова фискално обединение - Европейска хазна под някаква форма - доколкото разбирам, е противно на европейските закони и на германската конституция. Германският конституционен съд още не се е произнесъл за бейл-аутите, но е малко вероятно да "пусне" Европейска хазна без промяна на германската конституция. С две думи, не виждам как някой ще купува тези Евро-облигации, освен ако не се изгладят много законови гънки, което би отнело години, а кризата не чака - париците на купуващата италиански и испански дълг ЕЦБ свършват.

    Трето, друг въпрос по червено-синия план на Bruegel: тези "60% от БВП" сини облигации включват ли настоящия дълг на страните, или са допълнителни? Ако го вкючват, то май има 2-3 страни в Европа, които могат да го издадат - Естония и т.п. Германия и Франция вече са над 60%-ната граница, да не говорим за прасенцата. Ако не го включват, Германия и Франция ще се окажат с около 80% наследен "техен си" дълг/БВП, плюс на практика всичкия нов син дълг - познайте колко дълго ще им оцелее не ААА-рейтинга, ами дори investment grade рейтинга. Европа ще издава син "junk", и червен ултра-junk. Има нещо недомислено в тази схема.

    Уважавам на теория идеята за единна Европа (и европейска валута), но... на теория няма разлика между практика и теория, но на практика има.

  • 6
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    "Например една трета от 14-те трлн. долара държавни задължения на САЩ е в чужди инвеститори. Китай държи над 10% от тях."

    Това е просто невярно! Китай държи по-малко от 8% от държавния дълг на САЩ! (Не че това е малко, де!)

    Най-смисленият коментар е на Стоянов - Старши, както много често става в последно време! Поздравления за Стоянов - Старши!

  • 7
    fusion avatar :-|
    fusion

    Поздравления за чудесната статия!
    Колегата, който каза че икономиката е абсолютно зависима от петрола е прав, наистина имаме нужда да се отърсим от тази зависимост и алтернативата е симбиозата между ВЕИ и ядрена енергия. Колкото по-рано се осъзнае на политическо ниво, толкова по-бързо ще започнем да "растем"...

  • 8
    hue30369172 avatar :-|
    hue30369172

    "Досега всяка държава самостоятелно решава колко дълг ще издава, за да финансира бюджетния си дефицит или да стимулира икономиката си. Това се изпълнява от централните банки и финансовите министерства на отделните страни след съгласуване пред общите европейски органи чрез рамковите документи за икономическо развитие. Съответно, за да функционира, общият дългов пазар в ЕС ще има нужда от подобна административна структура, която да ги управлява. Това може да е Европейската централна банка (ЕЦБ) - с малко разширяване на функциите й. Може обаче да се създаде и изцяло нова форма - нещо като федерално финансово министерство, което да координира целия процес по издаване и разпределение на средствата от еврооблигациите. Или да се използва Европейската комисия, която така или иначе има пълномощия в сферата на финансовия надзор".
    Крещяща неграмотност. Централните банки нямат роля във фискалната политика нито в управлението на правителствения дълг. Европейската комисия няма никакви правомощия във финансовия наздор в ЕС. Тази журналистка е откровено неграмотна и некомпетентна в по темата, за която пише. Чудя ви се откъде тази наглост да пишете с увереност за неща от които нямате елементарна представа.

  • 9
    ceco avatar :-|
    Цецо

    Без федерално (конфедерално) правителство и бюджет не виждам как ще стане. Само дето тогава приходите ще са за издателя и ще се плащат в бъдеще от него. Няма да са за националните правителства. Напълно безмислена идея. Едни да харчат, други да плащат.

    И какво толкоз ще стане ако член на еврозоната фалира?

  • 10
    mik2 avatar :-|
    mik2

    "Проблемът е, че за да се случи, част от ЕС трябва да централизира много повече паричната си и фискалната си политика - де факто превръщайки се във федерална структура в самия съюз".

    Това не трябва да се определя като "проблем", а като необходимост.
    Мисля, че това е единствената останала опция. Ако не го направят в най-скоро време ги очаква провал. Общността ще се разпадне неминуемо, според мен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK