Невидима заплаха, видимо недоверие

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Мария Димитрова Смаляване

Полета със слънчогледи без жива душа наоколо. Това е действителността край авариралата АЕЦ "Фукушима – 1" пет месеца след опустошителното земетресение и последвалото цунами, разтърсили Япония на 11 март.

Хора няма заради евакуационната зона в радиус от 20 км от ядрената централа, наложена от правителството заради радиацията. А слънчогледите са засадени в пореден опит да се извлече радиоактвния цезий от околността. Растенията са използвани след инцидента в Чернобил и сега японски учени провеждат изследвания, за да установят ползата им при борбата с радиацията.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Мъртвата зона

Единствено екипите по стабилизирането на "Фукушима – 1" и по обеззаразяването на областта продължават да работят при електроцентралата. Някои райони ще останат необитаеми в продължение на много години, тъй като там не е безопасно, предупреди японското правителство миналата седмица. Това едва ли е добра новина за деветдесетте хиляди евакуирани, които очакваха да се върнат в домовете си догодина, както им бе обещано в началото.

Същевременно доклад на японската Организация по справяне с ядрените отпадъци показва, че радиацията се е разпространила на площ от 600 кв.км. Замърсяването на почвата на места извън евакуационната зона е стигнало същите нива като от Чернобил – над 1.48 млн. бекерела на кв.м.



"Има области около централата, където нивата на радиация са много високи и може да има зони, в които за дълго време ще бъде трудно жителите да се завърнат, въпреки че са взети мерки за обеззаразяване. Много съжалявам за това!", заяви секретарят на правителството Юкио Едано. Той обеща, че кабинетът ще обсъди компенсации за онези, които въобще няма да могат да се приберат в къщите си. Междувременно все пак бе позволено на семействата да отидат до жилищата си за няколко часа, екипирани срещу радиацията, за да съберат най-необходимите си вещи. Премиерът Наото Кан (който вече обяви оставката си заради критики, че не е успял да реагира адекватно в кризата и на 29 август ще бъде избран нов министър-председател и лидер на управляващата Демократическа партия) лично се срещна с жителите, за да им обясни ситуацията.

Зараза в храната

През юли операторът на "Фукушима - 1" Tokyo Electric Power Co (Tepco) обяви, че успешно е завършена първата фаза от операцията по овладяването на кризата, а именно стабилното охлаждане на реакторите. По-късно компанията съобщи, че е успяла предсрочно да стабилизира и температурата на басейните с отработено ядрено гориво.

Японското правителство първоначално обеща, че ще позволи хората временно да се върнат по домовете си, след като втората фаза – "студеното спиране" на електроцентралата, при което температурата на реактора пада под 100 градуса по Целзий – бъде завършена през януари догодина. Скорошно изследване обаче показа, че радиационните нива в някои райони са много по-високи от очакваното. От 50 проучени зони в 35 са засечени стойности, превишаващи 20 милисиверта на година (това е нивото на радиационно облъчване, което може до получи човек от престой на определено място в продължение на една година), а това прави евакуацията задължителна. Най-висока радиация от 508.1 милисиверта на година е измерена в град Окума, намиращ се на 3 км от "Фукушима – 1".

В средата на миналия месец бе открит радиоактивен цезий в говеждото месо, което доведе до драматичен спад в цените на продукта. В резултат забраната на говеждо бе разширена до още три североизточни префектури, не само до Фукушима. Но истерията около произхода на месото надскочи посочените райони, когато стана ясно, че заразена слама може да е била доставена в различни части на страната като храна за животни.

"Ситуацията далеч не е под контрол", казва пред "Капитал" 25-годишната Луция Ковацова от Словакия, която живее и учи в Токио. "Притеснявам се не толкова от радиацията във въздуха, защото съм в западната част на столицата, колкото от радиоактивния цезий в храната и водата. Има безброй сведения за цезий в ориза, чая, рибата. Затова не се чувствам добре, когато трябва да ям някъде навън, особено като виждам какво продават в супермаркетите." Тя обяснява, че от три месеца насам зеленчуците в магазина, където пазарува, са предимно от Фукушима. Има проблем и с етикетите, които при яйцата например показват мястото на опаковането, а не на производството. Според Ковацова земеделската асоциация и правителството се безпокоят предимно как да накарат хората да започнат отново да купуват стоки от засегнатите райони. "В централната част на Токио например три седмици след земетресението отвори специален пазар, на който се продаваха зеленчуци от Фукушима с цел да се подкрепят производителите от региона. Освен това по влаковете има големи реклами, приканващи да купуваме плодове оттам", разказва тя.

Вот на недоверие

Основен проблем за правителството е, че много японци вече не вярват на информацията, която то изнася. Причината е, че в първите дни, когато "Фукушима – 1", започна да изхвърля радиация, Tepco и държавните власти упорито избягваха фразата "разтапяне на ядрата". Да, те потвърждаваха, че урановите горивни пръти в реакторите може да са повредени след развалянето на системата за охлаждане. Но официалното становище бе, че те са почти непокътнати и радиоактивният материал е на сигурно място в циркониевите си обвивки. Информацията за топящите се ядра в три от реакторите обаче, станала ясна по-късно, както и разкритията, че по-голямата част от заразяването се е случила именно през първите дни, повдигна съмнения дали Tepco и правителството са казали всичко, което са знаели в началото на кризата. Очевидно по онова време всеки се е опитвал да избегне отговорността за случващото се.

Когато накрая екипите влизат в електроцентралата, те откриват още хиляди тонове радиоактивна вода в подземните помещения и тунелите, за чието съществуване никой не е съобщил. Сега от Tepco обещават да обеззаразят 200 000 т радиоактивна вода до края на годината с помощта на инструмент на име Sarry, абсорбиращ цезия.

"Реакцията на правителството е недостатъчна, особено що се отнася до бавното компенсиране на жертвите - и не само във Фукушима, защото разрушенията от земетресенията и цунамито са също толкова страшни, въпреки че медиите се фокусират върху радиацията", смята Ковацова.

"Правителството и Tepco или крият, или не могат да съберат нужната информация. Правят го, за да избегнат поемането на отговорност", коментира пред "Капитал" Мейко Сугита от префектура Ибараки, която в момента живее във Великобритания. "В началото кабинетът повтаряше, че няма "непосредствена опасност." Но никой не знае какво означава "непосредствена" - един ден, месец или година? Освен това те вдигнаха лимита за допустимото излагане на радиация, за да избегнат изплащането на компенсации."

След началото на кризата във Фукушима правителството изостави плановете си за увеличаване на капацитета на ядрената енергетика и нареди стрес тестове на оцелелите 50 реактора в страната. В момента повечето не работят главно заради съпротивата в обществото. В същото време парламентът се готви да прокара закон за възобновяемите източници на енергия като част от усилията да намали зависимостта на Япония от атомните централи. През април догодина ще бъде създадена и нова независима агенция за ядрена безопасност. Цел номер едно на правителството в момента обаче е да ускори връщането на японците към предишния им начин на живот.

"Хората все още се страхуват, но знаят, че паниката няма да реши нищо и затова, поне на повърхността, се върнаха към нормалното си ежедневие", казва Сугита. Ковацова също смята, че японците са притеснени, но не е в културата им да го показват. Вместо това местните общности сами вземат мерки, като например собственоръчно да премахнат заразената почва от дворовете на училищата, градините и местата, където играят деца. А около Фукушима полята от слънчогледи продължават да се полюляват самотно.