Зората на Либия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зората на Либия

Те победиха Муамар Кадафи, но създаването на държава ще бъде истинското изпитание

Зората на Либия

Четири десетилетия управление на Муамар Кадафи свършиха внезапно. След него останаха надежди и заплахи

Красимир Янков
9109 прочитания

Те победиха Муамар Кадафи, но създаването на държава ще бъде истинското изпитание

© reuters


Изненадващо. Така с една дума може да се опише светкавичното превземане на Триполи от либийските бунтовници. Никой - нито дългогодишни анализатори, нито журналисти, нито политиците - не очакваше, че силите на Муамар Кадафи просто ще се изпарят в горещия въздух над либийската столица. Но мнозина също така не предполагаха преди няколко месеца, че неорганизирани, неопитни и въоръжени с чист ентусиазъм хора ще грабнат кой каквото намери и ще тръгнат да свалят 42-годишния режим на полковника.

Да, силите от НАТО (най-вече британски и френски, но вероятно и американски) тълкуваха посвоему резолюцията за защита на цивилното население и изпратиха военни съветници, оръжия и екипировка на бунтовниците. Да, техните полети бяха координирани със събитията на земята и помогнаха щурмът на Триполи (виж графиката и текста) да стане мащабна военна операция, изпълнена с много умение. Дори има подозрения, че катарски специални части са помогнали за финалната атака срещу Баб ал Азизия - страховитата крепост на Кадафи.

Но в крайна сметка тези, които спечелиха битката, бяха същите раздърпани и неподготвени доброволци, които месеци наред се биха по пустинните пътища на либийското крайбрежие, в планината Нафуса и в обсадената Мисрата, понякога без никакви изгледи за победа. Това беше техният момент на триумф и той беше толкова пълен, че може да даде решаващ тласък на движенията в други арабски страни, най-вече облените в кръв Сирия и Йемен.

Това, разбира се, не означава, че въпросите пред Либия днес и най-вече утре са решени. В либийската столица почти не са останали лоялни на Кадафи войски, сочат информациите от Триполи, но градовете Сирт и Себха остават пълни с негови поддръжници. Самият Муамар Кадафи и семейството му продължават да са все така в неизвестност, като част от синовете му се появяват и изчезват, а други не се мяркат никъде, като баща си. Независимо дали ще открие полковника, Либия ще има нужда от помирение, национален диалог и бързо изграждане на носещи структури, които да поемат тежестта на една неопитна демокрация. Но страната на Кадафи, както бе известна до неотдавна, има свой нов, напълно непознат кръстопът - тя може да последва разрушителния модел на други държави, свалили репресивните си режими с чужда помощ, или да се развие по уникален за арабския свят начин.

След Джамахирията - въпроси, петрол и пари

По улиците на Триполи все още се чува спорадична стрелба, но планове за бъдещето на Либия вече има достатъчно - вън и вътре в страната. Националният преходен съвет, който де факто вече е изпълняващ длъжността правителство, показа удивително добро умение за овладяване на ситуацията. Той почти веднага се премести от Бенгази в Триполи, а добре поддържаните връзки с чужди държави като Франция, Великобритания и Катар ще помогнат за бързо разблокиране на замразени средства на режима. Арабската лига също реагира, сякаш само е чакала Кадафи да си отиде - официалното й съобщение гласеше, че е "време Либия да заеме отново мястото си в лигата".

Освен че още няма сведения за мащабни отмъстителни действия срещу привърженици на Кадафи, съветът показа планове за бъдещето на страната, които впечатляват и вдъхновяват дори далеч зад граница. Либийците в България се надяват в скоро време да бъде обявена нова държава, която да бъде призната и от ООН и така веднъж завинаги да бъде сложен кръст върху наследството на полковника, заяви д-р Махмуд Крема на пресконференция в София. Изборите след осем месеца трябва да бъдат предшествани от стабилизиране, национален диалог и помирение, заявиха няколко от представителите на съвета. Те явно се учат от грешките в Ирак - беше отхвърлена възможността да се разпуснат силите за сигурност, с изключение на специализираните батальони на Кадафи. Полиция и армия ще продължат да изпълняват задачите си.

Разбира се, основна разлика с Ирак и Афганистан е, че либийците сами свършиха тежката работа и сега могат сами да продължат. Въпреки призивите на някои западни анализатори, като директора на вашингтонския Council on Foreign Relations Ричард Хаас, за мироопазващи сили и международна мисия, за такива действия не изглежда да има желание нито в НАТО, нито в самата Либия. Ако успеят да минимализират риска от масови кръвопролития между привърженици и противници на Кадафи, новите управници на Либия имат реалния шанс да направят първата сериозна самостоятелна крачка след падането на 42-годишния режим.

"Първата ни работа ще бъде да съберем оръжието от населението, когато това свърши - повечето хора доброволно ще го предадат", заяви оптимистично говорител на бунтовницитe в Бенгази преди два месеца. Това е голяма заявка и е трудна за изпълнение. В последните седем месеца мнозина в страната се въоръжиха - с разграбените складове на армията, с внесено отвън оръжие или просто с намерено на улицата. Докато не се уверят, че има ред, на който да разчитат, малцина ще са съгласни да се разделят с него. Но има място за оптимизъм: в районите, управлявани от Преходния съвет, дотук нямаше никакви големи инциденти, нито атентати.

Макар да не прилича (поне засега) на Ирак по отношение на сигурността, Либия има същите две ключови съставки, които винаги предизвикват външен интерес - петрол и договори за възстановяване. Надпреварата вече започна. Либийският петрол е по-близо от залежите в Арабския полуостров, по-висококачествен е и с ниско съдържание на сяра, което позволява по-евтината му преработка. Ръководителят на Преходния съвет Мустафа Абдел Джалил побърза да успокои западните партньори, че всички петролни договори, сключени по времето на Кадафи, ще бъдат запазени. В Рим външният министър Франко Фратини заяви на пресконференция в сряда, че италианската ENI ще играе решаваща роля в бъдещия петролен сектор в Либия, а експерти на компанията вече били заминали за страната, за да видят как може да възобновят прекъснатите доставки. Френският президент Никола Саркози, който пръв призна легитимността на Преходния съвет и активно ангажира френската армия във въздушните операции, надали ще пропусне да се възползва от политическата благодарност. Факт, който ще се отрази добре на френската петролна компания Total, коментира Reuters.

Интересно ще е положението с онези държави, които не гласуваха за резолюцията в ООН, която позволи интервенцията в Либия. Германски бизнесмени също са пристигнали на светкавично организирано посещение в Бенгази, за да търсят договори, съобщи сп. Spiegel и иронично коментира бързината, с която външният министър Гидо Вестервеле застана на страната на бунтовниците. Вестервеле, който гласува "въздържал се" в Съвета за сигурност, обеша 100 млн. евро кредит и размразяване на 7.3 млрд. евро активи на Кадафи в Германия.

Русия и Китай също имат поводи за притеснение. Москва обвини НАТО, че престъпва многократно мандата си от ООН, и съжали, че не е наложила вето върху резолюцията. Руската "Газпром" и китайски компании, инвестирали над 20 млрд. долара в енергийния сектор в Либия, имат сериозни интереси в африканската държава. Не по-малки са апетитите към инфраструктурните проекти - руските железници имат договор да построят бърза връзка между Бенгази и Сирт и ще се надяват той да бъде продължен.

Говорителят на либийската държавна петролна компания Абделджалил Маюф вече обяви, че ще има политически въпроси към Китай и Русия. Много либийци в Twitter злорадо отбелязаха, че това е логична съдба за държави, които подкрепят кървави диктатури. Но не е много вероятно новата власт в Либия да избере конфронтацията с две от най-големите държави в света, след като в момента има нужда най-вече от легитимност. Възможно е, разбира се, бъдещите договори за възстановяване и развитие да не включват много китайски или руски компании, но Москва и Пекин ще участват още на 1 септември в срещата на "Приятелите на Либия" в Париж.

Между Сцила и Харибда

Изненадващо. Така с една дума може да се опише светкавичното превземане на Триполи от либийските бунтовници. Никой - нито дългогодишни анализатори, нито журналисти, нито политиците - не очакваше, че силите на Муамар Кадафи просто ще се изпарят в горещия въздух над либийската столица. Но мнозина също така не предполагаха преди няколко месеца, че неорганизирани, неопитни и въоръжени с чист ентусиазъм хора ще грабнат кой каквото намери и ще тръгнат да свалят 42-годишния режим на полковника.

Да, силите от НАТО (най-вече британски и френски, но вероятно и американски) тълкуваха посвоему резолюцията за защита на цивилното население и изпратиха военни съветници, оръжия и екипировка на бунтовниците. Да, техните полети бяха координирани със събитията на земята и помогнаха щурмът на Триполи (виж графиката и текста) да стане мащабна военна операция, изпълнена с много умение. Дори има подозрения, че катарски специални части са помогнали за финалната атака срещу Баб ал Азизия - страховитата крепост на Кадафи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

46 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Очаквах по-добро (по-критично) от "Капитал". Смяната на режима в Либия е по-същество подигравка от гледна точка на България. Лидерът на либийската опозиция е Махмуд Джибрил, същият който по времето на Кадафи и процесът срещу българските медицински сестри гласува не веднъж, а два пъти за смъртното им наказание. В крайна сметка Кадафи беше този който ги помилва (под натиск от Франция). Командващият военните сили на т. н. "бунтовници", Ал-Хасиди неведнъж се е тупал в гърдите да демонстрира връзките си с Ал-Каида на най-високо ниво. Когато пушекът се разсее, София ще види в Триполи една враждебна, корумпирана ислямистка клика с която, предполагам, ще е доста по-трудно да се води каквато и да било политика отколкото с полковника.

  • 2
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    До коментар [#1] от "zumz":
    Твоят анализ изглежда по-правдоподобен от този в статията на Капитал.

  • 3
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Странно, но г-н Кр.Янков след като в началото прави една бегла съпоствка с Ирак и Афганистан (по отношение на това, че либийците сами си били свършили работата), не продължава с аналогиите, които са много лесно разпознаваеми и на повърхността за всеки средноинтелгентен. И в Ирак, а още повече в Афганистан чуждите военни контингенти са се барикадирали в лагери-крепости и не смеят да си подадат носа оттам. Какво стана със светската държава Ирак на Саддам? Да факто се раздели на три части - кюрдска, сунитска и щиитска, т.е. моделът е на религиозно противопоставяне.
    Защо сега да мисля, че една арабска "революция" в Либия(не коментирам кой кой е сред т.н. бунтовници) инспирирна от Запада и целяща да въведе нямащата нищо общо с местните традиции западна демокрация ще постигне нещо повече от хаос и междуплеменни войни, на които съм се нагледал...

  • 4
    donio avatar :-|
    donio

    "Капитал" и автора,по внимателно с анализите,които трябва да бъдат много сериозни за такова издание.Какви бунтовници и какъв ентусиазъм?В операцията в Либия участвува Чуждестранният легион на Франция,спецназ на Англия,подготвени елитни части на Саудитска Арабия,Бахрейн и Катар,Ал Кайда и други наемници с подкрепата на авиацията и флота на НАТО.Тези дето ви ги показват по телевизията да крещят "Аллах акбар" са статисти и мародери,които грабят чужди посолства и домове.Пред руското посолство са крещяли,че идва ред на Чечения.Ограбили са и нашето посолство.Авторът да бъде по-сериозен,а не по детински да интерпретира нещата ако все пак не притискат от цензурата.Все пак момчето си пази хляба-разбирам го.
    Толкоз от бачо Доньо.

  • 5
    vrijheid avatar :-|
    vrijheid

    Откакто свят светува интереса и икономическата изгода са били движещата сила на всяка война. Затова и този път, лицемерните политически елити и клакьорските им медии ще ни обясняват каква велика ценност е да докараш една напълно суверена страна до анархия с цената на 20 хил. Човешки живота до момента, под индулгенцията за защита на справедливостта(но никой не казва че тази справедливост е от гледна точка икономическия интерес калкулиран в петро-долари) и цивилното население(но само тези от това население, които са противници на диктатора, неговите привърженици не се считат за такова). Представител на Южноафриканската република беше попитал, дали международния съд ще има смелоста да разследва очевидно престъпните действия на НАТО, които са в разрез с мандата определен от ООН и отговора е в една култува фраза на виден журналист- "Да, ама не".

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    какво следва за Либия е ясно и без дълги анализи, пътя е "предначертан" от бледоликите, ограбване на ресурсите за жълти стотинки, власт за нашите "кучи синове", корупция, далавера, бедност до безкрай.... справка виж другата "нефтена" сила в Африка Нигерия управлявана вече 50 години по тертипа на белдоликите ......

  • 7
    stenk avatar :-|
    Stanimir Kosev

    От Катар , ОАЕ или Саудитска Арабия да не би да го взимат за жълти стотинки ?

    "руските железници имат договор да построят бърза връзка между Бенгази и Сирт и ще се надяват той да бъде продължен." ;-)))

    Като знам гордоста на руските железници - скоростния влак Москва-Петербург това ми звучи малко като виц.
    Не , че му има нещо ама е поне две десетилетия назад от немските , френските или испанските железници , та дори и италианските.
    За изградената мрежа да не говорим , но тръгнали да изнасят технология ...още се смея.

  • 8
    ehrgeiz avatar :-|
    ehrgeiz

    Голяма грешка... Кадафи колкото и лошо поне успя да контролира до известна степен тоя необразован народ, а без него в Либия животните съвсем ще оскотеят!

  • 9
    vesselan avatar :-|
    Весела Николаева

    Румяна Угърчинска за Либия по време на бунта:
    http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=659&aid=15233

  • 10
    stenk avatar :-|
    Stanimir Kosev

    "При население от 7-8 милиона души, от които два милиона в Триполи и един милион в Бенгази вече не може да се говори за общество от назадничави бедуини, които живеят в шатри"

    Всъщност нивото на образованост в Либия е доста високо подобно на България при соца ...
    В Уикепедиа може да видиш и статистиката.

    Нищо общо с Йемен , Афганистан и подобни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK