С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
46 26 авг 2011, 15:50, 8892 прочитания

Зората на Либия

Четири десетилетия управление на Муамар Кадафи свършиха внезапно. След него останаха надежди и заплахи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Изненадващо. Така с една дума може да се опише светкавичното превземане на Триполи от либийските бунтовници. Никой - нито дългогодишни анализатори, нито журналисти, нито политиците - не очакваше, че силите на Муамар Кадафи просто ще се изпарят в горещия въздух над либийската столица. Но мнозина също така не предполагаха преди няколко месеца, че неорганизирани, неопитни и въоръжени с чист ентусиазъм хора ще грабнат кой каквото намери и ще тръгнат да свалят 42-годишния режим на полковника.

Да, силите от НАТО (най-вече британски и френски, но вероятно и американски) тълкуваха посвоему резолюцията за защита на цивилното население и изпратиха военни съветници, оръжия и екипировка на бунтовниците. Да, техните полети бяха координирани със събитията на земята и помогнаха щурмът на Триполи (виж графиката и текста) да стане мащабна военна операция, изпълнена с много умение. Дори има подозрения, че катарски специални части са помогнали за финалната атака срещу Баб ал Азизия - страховитата крепост на Кадафи.
Но в крайна сметка тези, които спечелиха битката, бяха същите раздърпани и неподготвени доброволци, които месеци наред се биха по пустинните пътища на либийското крайбрежие, в планината Нафуса и в обсадената Мисрата, понякога без никакви изгледи за победа. Това беше техният момент на триумф и той беше толкова пълен, че може да даде решаващ тласък на движенията в други арабски страни, най-вече облените в кръв Сирия и Йемен.


Това, разбира се, не означава, че въпросите пред Либия днес и най-вече утре са решени. В либийската столица почти не са останали лоялни на Кадафи войски, сочат информациите от Триполи, но градовете Сирт и Себха остават пълни с негови поддръжници. Самият Муамар Кадафи и семейството му продължават да са все така в неизвестност, като част от синовете му се появяват и изчезват, а други не се мяркат никъде, като баща си. Независимо дали ще открие полковника, Либия ще има нужда от помирение, национален диалог и бързо изграждане на носещи структури, които да поемат тежестта на една неопитна демокрация. Но страната на Кадафи, както бе известна до неотдавна, има свой нов, напълно непознат кръстопът - тя може да последва разрушителния модел на други държави, свалили репресивните си режими с чужда помощ, или да се развие по уникален за арабския свят начин.

След Джамахирията - въпроси, петрол и пари


По улиците на Триполи все още се чува спорадична стрелба, но планове за бъдещето на Либия вече има достатъчно - вън и вътре в страната. Националният преходен съвет, който де факто вече е изпълняващ длъжността правителство, показа удивително добро умение за овладяване на ситуацията. Той почти веднага се премести от Бенгази в Триполи, а добре поддържаните връзки с чужди държави като Франция, Великобритания и Катар ще помогнат за бързо разблокиране на замразени средства на режима. Арабската лига също реагира, сякаш само е чакала Кадафи да си отиде - официалното й съобщение гласеше, че е "време Либия да заеме отново мястото си в лигата".

Освен че още няма сведения за мащабни отмъстителни действия срещу привърженици на Кадафи, съветът показа планове за бъдещето на страната, които впечатляват и вдъхновяват дори далеч зад граница. Либийците в България се надяват в скоро време да бъде обявена нова държава, която да бъде призната и от ООН и така веднъж завинаги да бъде сложен кръст върху наследството на полковника, заяви д-р Махмуд Крема на пресконференция в София. Изборите след осем месеца трябва да бъдат предшествани от стабилизиране, национален диалог и помирение, заявиха няколко от представителите на съвета. Те явно се учат от грешките в Ирак - беше отхвърлена възможността да се разпуснат силите за сигурност, с изключение на специализираните батальони на Кадафи. Полиция и армия ще продължат да изпълняват задачите си.



Разбира се, основна разлика с Ирак и Афганистан е, че либийците сами свършиха тежката работа и сега могат сами да продължат. Въпреки призивите на някои западни анализатори, като директора на вашингтонския Council on Foreign Relations Ричард Хаас, за мироопазващи сили и международна мисия, за такива действия не изглежда да има желание нито в НАТО, нито в самата Либия. Ако успеят да минимализират риска от масови кръвопролития между привърженици и противници на Кадафи, новите управници на Либия имат реалния шанс да направят първата сериозна самостоятелна крачка след падането на 42-годишния режим.

"Първата ни работа ще бъде да съберем оръжието от населението, когато това свърши - повечето хора доброволно ще го предадат", заяви оптимистично говорител на бунтовницитe в Бенгази преди два месеца. Това е голяма заявка и е трудна за изпълнение. В последните седем месеца мнозина в страната се въоръжиха - с разграбените складове на армията, с внесено отвън оръжие или просто с намерено на улицата. Докато не се уверят, че има ред, на който да разчитат, малцина ще са съгласни да се разделят с него. Но има място за оптимизъм: в районите, управлявани от Преходния съвет, дотук нямаше никакви големи инциденти, нито атентати.

Макар да не прилича (поне засега) на Ирак по отношение на сигурността, Либия има същите две ключови съставки, които винаги предизвикват външен интерес - петрол и договори за възстановяване. Надпреварата вече започна. Либийският петрол е по-близо от залежите в Арабския полуостров, по-висококачествен е и с ниско съдържание на сяра, което позволява по-евтината му преработка. Ръководителят на Преходния съвет Мустафа Абдел Джалил побърза да успокои западните партньори, че всички петролни договори, сключени по времето на Кадафи, ще бъдат запазени. В Рим външният министър Франко Фратини заяви на пресконференция в сряда, че италианската ENI ще играе решаваща роля в бъдещия петролен сектор в Либия, а експерти на компанията вече били заминали за страната, за да видят как може да възобновят прекъснатите доставки. Френският президент Никола Саркози, който пръв призна легитимността на Преходния съвет и активно ангажира френската армия във въздушните операции, надали ще пропусне да се възползва от политическата благодарност. Факт, който ще се отрази добре на френската петролна компания Total, коментира Reuters.

Интересно ще е положението с онези държави, които не гласуваха за резолюцията в ООН, която позволи интервенцията в Либия. Германски бизнесмени също са пристигнали на светкавично организирано посещение в Бенгази, за да търсят договори, съобщи сп. Spiegel и иронично коментира бързината, с която външният министър Гидо Вестервеле застана на страната на бунтовниците. Вестервеле, който гласува "въздържал се" в Съвета за сигурност, обеша 100 млн. евро кредит и размразяване на 7.3 млрд. евро активи на Кадафи в Германия.

Русия и Китай също имат поводи за притеснение. Москва обвини НАТО, че престъпва многократно мандата си от ООН, и съжали, че не е наложила вето върху резолюцията. Руската "Газпром" и китайски компании, инвестирали над 20 млрд. долара в енергийния сектор в Либия, имат сериозни интереси в африканската държава. Не по-малки са апетитите към инфраструктурните проекти - руските железници имат договор да построят бърза връзка между Бенгази и Сирт и ще се надяват той да бъде продължен.

Говорителят на либийската държавна петролна компания Абделджалил Маюф вече обяви, че ще има политически въпроси към Китай и Русия. Много либийци в Twitter злорадо отбелязаха, че това е логична съдба за държави, които подкрепят кървави диктатури. Но не е много вероятно новата власт в Либия да избере конфронтацията с две от най-големите държави в света, след като в момента има нужда най-вече от легитимност. Възможно е, разбира се, бъдещите договори за възстановяване и развитие да не включват много китайски или руски компании, но Москва и Пекин ще участват още на 1 септември в срещата на "Приятелите на Либия" в Париж.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа

Двата приоритета на премиера са да изкара страната от ЕС до 31 януари и да договори търговска сделка до края на 2020 г.

15 дек 2019, 461 прочитания

САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка 2 САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка

Това се очаква да стане в началото на януари, Вашингтон няма да налага нови мита, докато Пекин преговаря

14 дек 2019, 1550 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Напред, към Триполи!

Как протече щурмът на столицата

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10