Американският посланик в Нигер Биса Уилямс призова да "бъдат задържат всички високопоставени членове на бившата власт в Либия, които подлежат на съд", както и да се върнат на либийския народ всички изнесени пари и скъпоценности. По думите на Уилямс обаче, САЩ не разполага с никаква информация, че Кадафи е извън Либия. В сряда генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмуссен заяви, че алианса не разполага с никаква информация за местонахождението на Моамар Кадафи.

Буркина Фасо пък попадна още преди време на мушката на конспирациите, тъй като се появи информация, че страната може да предложи убежище на бившия вече либийски диктатор. Според неназовани източници от френската армия, цитирани от BBC и Reuters, крайната дестинация на настоящия конвой също е Буркина Фасо. Министърът на комуникациите на африканската страна Ален Едуард Траоре побърза да отрече появилите се слухове, че Кадафи е добре дошъл да потърси убежище там. "Не сме предлагали убежище на г-н Кадафи, нито имаме информация за негови намерения да пристигне в страната", заяви Траоре пред BBC.

Втората южна съседка Чад също може да е вероятна дестинация за търсещия скривалище Кадафи. Страната официално одобри властта на Националния преходен съвет на Либия, а и войните, които полковникът води с тази страна, би трябвало отдавна са затворили вратите натам. Но сегашният президент Идрис Деби дължи доста на Кадафи, който не само помогна възхода му към властта, но и го спаси от поне един опит за преврат. Имаше слухове, че Деби дори е пращал наемници за да помагат на Кадафи в последните месеци.

На югоизток Судан изглежда по-възможен съюзник на Кадафи, особено при положение, че настоящият президент Омар ал Башир също е издирван от Международния наказателен съд. Друга предпоставка е и фактът, че основен инвеститор в страната за момента е Китай, което означава, че последиците за Судан не биха били чак толкова сериозни при евентуалното приютяване на Кадафи.

На запад, Алжир е евентуален съюзник на либийския диктатор, след като вече приюти съпругата му и три от децата му. Отношението на алжирските власти към Националния преходен съвет в Либия не е особено положително, главно поради ненавистта на всеки авторитарен режим към революции. Въпреки това, в Алжир уверяват, че причината да предоставят убежище на семейството на Кадафи е "изцяло хуманитарна". Посланикът на Алжир в ООН Мурад Бехмеиди обяснява, че страната му винаги се е старала да спазва "святото правило на гостоприемството" между сахарските държави.

Ситуацията с ЮАР е по-особена. Полковникът се радва на симпатия там, главно благодарение на подкрепата си в борбата с апартейда през 90-те години на миналия век. Още повече, че като основна икономическа сила на континента и претендент за лидерството в Африканския съюз, ЮАР няма изгода да бъде разглеждан като пионка в нечия игра и дори се опита да посредничи за мирно разрешаване на конфликта в Либия. Кървавото развитие на революцията, внезапното падане на Кадафи и последвалите го разкрития за зверства обаче няма да направят южноафриканците особено топли към полковника. Като страна-член на Международния наказателен съд също така, ЮАР е малко вероятно да предложи безопасно пребиваване на полковника. Въпросът с пристигането също е проблемен - на него ще му бъде невъзможно да лети до там, а прекосяването на целия континент по суша би било твърде рисковано.

Кралят на кралете

Причината толкова много африкански страни да бъдат спрягани за вероятен спасител на полковника е дългогодишната политика на Кадафи на щедър популизъм, подкрепен от пари. След като още през 90-те години на миналия век северноафриканския лидер осъзна, че богатството и проповедите му са недостатъчни, за да добие особено влияние на арабския полуостров, той се пренасочи към африканските си съседи. Либийското правителство наля огромни инвестиции от собствените си приходи в построяването на пътища и дори финансира Африканския съюз. През 2008 г., на проведен в Либия форум на съюза, самодоволният Кадафи "остави" гостите си да го коронясат за "крал на кралете".

Съюзът все още отказва да признае либийските бунтовници като легитимна власт в страната. Президентът на Уганда Йовери Мусевени определи Кадафи по-рано тази година като "истински националист". Мусевени се изказа в подкрепа на либийския лидер, като заяви, че предпочита националисти пред "кукли, ръководени от чуждестранни интереси".

Самият Кадафи продължава да се кълне, че "никога няма да напусне земята на предците си". Той последно заяви това вчера в телефонно съобщение до сирийската телевизия "Арай", като според източници в медията обаждането е дошло от Либия. Ловът продължава.