Едно германско Jein*

Германският канцлер Ангела Меркел дори не можа да изстрада загубата на своя Християндемократически съюз (ХДС) на изборите в родната си провинция Мекленбург-Предна Померания миналия уикенд. Тогава партията й претърпя болезнена загуба с най-лошия си изборен резултат в източната провинция. Но през седмицата Меркел се занимаваше с по-важни битки – дали Конституционният съд в Карслруе ще даде благословията си за участието на Германия в спасяването на Гърция и останалите лоши момчета на еврозоната, или ще зарадва евроскептиците и ще разпали нов политически и пазарен хаос. Отговорът е Jein (и да, и не), както обичат да казват германците.

На 7 септември най-висшият германски съд се произнесе, че одобрените миналата година помощни пакети за Гърция и останалите проблемни държави не са противоконституционни. Така съдът отхвърли всички искове на евроскептиците, сред които и бунтуващи се представители на партията на Меркел, и най-кошмарният сценарий беше избегнат. Решението бързо беше изтълкувано като зелена светлина пред германското правителство да участва в Европейския стабилизационен механизъм (ЕSM), който ще наследи сега действащия Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF), и така да продължи да подкрепя слабите страни в еврозоната.

По-внимателният втори прочит на изказването на председателя на съда Андреас Фоскуле обаче върна усмивките на критиците, които се оплакват, че ЕС се превръща в "трансферен съюз". Според Фоскуле решението не бива да бъде "погрешно тълкувано като картбланш за бъдещи спасителни пакети". То дава на Бундестага повече отговорност и по-строг контрол. В бъдеще всякакви спасителни мерки в еврозоната, с които ще се ангажира Берлин, ще трябва да са ясно дефинирани, съгласувани с бюджетната комисия в германския парламент и гласувани от Бундестага. Ако комисията не одобри даден транш, Германия няма да може да внесе и цент в механизмите за стабилност.

Ясно Ja!

Самата Ангела Меркел в разпалената си реч пред германския парламент часове след новината от Карлсруе, припозна в духа на съдебното решение посоката на своята собствена политика. "Лична отговорност и солидарност, но солидарност, одобрена по абсолютно прозрачен начин от парламента. Точно това е пътят, по който вървим", каза Меркел пред пълната зала на Бундестага с категоричен тон.

През миналата година Германия участва със 123 млрд. евро в първите спасителни пакети за Гърция, Португалия и Ирландия. Въпросът сега е участието на Германия в EFSF да се увеличи до 211 млрд. евро, за да може общата сума в него да достигне 440 млрд. евро. Това заедно с увеличаването на гъвкавостта и правомощията на фонда беше договорено от ЕС през юли като част от втория спасителен пакет за Гърция. Той сега трябва да бъде одобрен от страните в ЕС през октомври и ноември. Дискусиите в Бундестага ще се водят до 29 септември, а след това трябва да се приемат конкретните параметри на германското участие във фонда за стабилност. Одобрението на съда в Карлсруе вдига бариерата пред правителството на Меркел, което има мнозинство в парламента.

Това предизвика въздишка на облекчение и одобрителни коментари в немските и международните медии. "Съдиите спасяват спасителите на еврото", писа германският вестник Financial Times Deutschland. "Конституционните съдии отхвърлиха обвиненията срещу спасяването на еврото", съобщи в първото си заглавие и Spiegel online. Ефектът светкавично се усети в повишаването на германския индекс DAX, който в деня на произнасянето на съдиите в Карсруе се повиши с 3%.

"Решението на Конституционния съд потвърждава линията на германското правителство. Същевременно засилва позицията на Меркел в преговорите с останалите управляващи в еврозоната, защото сега всички ще знаят, че канцлерът може да се съгласява само след одобрението на Бундестага", коментира за "Капитал" вицепрезидентът на Бундестага и председател на работната група по икономика и финанси във фракцията на Партията на свободните демократи (коалиционен партньор на Меркел) Херман Отто Солмс.

"От европейска гледна точка съдебното решение има силно положителен характер. То далеч не е онази гръмотевица, която всички очакваха. В него обаче има много юридически тънкости, които отварят неясноти", обясни за "Капитал" Улрике Геро от берлинския клон на Европейския съвет за външна политика.

И строго Nein

Тоталният хаос в Берлин и на международните пазари беше избегнат с решението на съда в Карлсруе. Няма обаче и място за еуфория, тъй като то слага немалки ограничения пред действията на правителството. Наистина участието на Германия в спасителни операции ще трябва да получи предварително одобрение не от целия Бундестаг, а само от неговата бюджетна комисия. Това дава известна гъвкавост и възможност за по-бързи решения. А както показа развитието на дълговата криза в еврозоната, скоростта може да е от огромно значение. След това обаче решенията така или иначе трябва да минат през парламента, което ще направи процеса тромав и дори рисков, предвид бунтовниците в редиците на ХДС. И вероятно при всяко гласуване пазарите ще са притеснени и изнервени.

"На пръв поглед решението от Карлсруе звучеше ужасно. Когато го прочетохме и чухме повторно, бързо ни стана ясно, че съдиите в своите основни принципи до голяма степен подкрепят нашето мнение. За тях Законът за финансовата помощ е конституционно приемлив само тогава, когато Бундестагът одобрява конкретните помощни мерки, които биха имали въздействие върху бюджета", коментира за "Капитал" един от основните критици на Ангела Меркел и неин съпартиец, Петер Гаувайлер.

Друг ключов момент е, че ограниченията поставят под голяма въпросителна въвеждането на общи еврооблигации, които Меркел след дълга съпротива започна да приема като спасителна идея за разрешаване на кризата в еврозоната. За да се издават еврооблигации, трябва да има централизирана финансова институция, която да взема решението от името на всички държави в ЕС. Задължението Бундестагът да запази автономността си по всички въпроси, които дългосрочно засягат или дори застрашават националния бюджет, на практика изключва възможността някой друг да решава от името на Германия.

"Забраната в европейското законодателство да се поема отговорност за дълговете на други страни не се отнася пряко за евробоновете, но се подразбира. Ясно е, че те трябва да бъдат оставени настрана, както и консолидирането на дълговете на страните", коментира Гаувайлер.

И сега?

Това, което Конституционният съд всъщност успя да направи, е да вдъхне малко смелост на германското правителство и да прехвърли отговорността на депутатите. В същото време остави Меркел да се разкъсва между солидарността към страни като Гърция и отговорността за германския бюджет. Когато към това се прибави и нарастващата нервност в собствената й управляваща коалиция и все по-силното недоволство на германците от идеята да плащат за греховете на другите, ситуацията става още по-сложна. А следващият изборен тест е буквално след дни. Берлин ще гласува на 18 септември.

* Игра на думи, комбинация от Ja ("да" на немски) Nein (не)

Професорът по Европейско право от Университета в Хайделберг Петер-Кристиан Мюлер-Граф пред "Капитал":

Въвеждането на европейско икономическо правителство би означавало за Германия да промени конституцията си

Как се възприе решението на съда в Карслруе? Беше ли изненадващо или по-скоро очаквано?

Прие се сред германската общественост напълно положително, за разлика от малката група на критиците и противниците на спасяването на еврото. Решението не беше изнендващо за добре осведомените. Аз самият също очаквах подобен извод: двата закона за помощите от 2010 г. не са противоконституционни. Аргументацията също не беше изненадваща: Бундестагът носи отговорността за националния бюджет и няма правото да я прехвърля на други актьори.

Какъв знак дава Конституционният съд на германското правителство със своето решение?

Правителството получи сигурна подкрепа на позицията си и доказателство за конституционалността на законите за финансова помощ от миналата година. Получи и поле на действие за следващи помощи, но тогава, когато се зачитат предпоставките и ограниченията в конституцията, а именно да се поемат ясни отговорности само след предварителното одобрение на парламента.

Какво значение има решението на съда в европейския контекст? Някои го четат като зелена светлина за европомощите, а други – като ограничение.

В европейския контекст решението запазва полето на действие на германското правителство, но при спазване на предписанията: да има предварителното одобрение на Бундестага при тежести, които биха имали значение за бюджета. Това следва от принципа на парламентарната демокрация.

Какъв ще е ефектът върху идеята за създаване на общоевропейско икономическо правителство?

"Европейското икономическо правителство" не е технически термин, а начин на говорене, изпразнен от съдържание. То не казва нищо повече от това, че бюджетната и икономическата политика на отделните държави трябва да се пренастроят спрямо изискванията на европейския валутен и икономически съюз.

АКО това се случва под формата на препоръки към отделните европейски страни, няма да има никакъв проблем с конституцията, защото бюджетната автономия на Бундестага ще бъде запазена.

АКО едно "икономическо правителство" би имало обвързваща роля при определянето на бюджета, това би било недопустимо спрямо конституцията. Ако се прекрачи тази граница, на Германия ще й се наложи да промени конституцията си.