Който сее вятър...

Хосни Мубарак беше дългогодишен партньор на израелците, но след падането му, израелското посолство в Кайро бе превзето два пъти за един месец.

Който сее вятър...

Дни преди палестинците да поискат от ООН да ги признае за държава, Израел изглежда все по-изолиран

Огнян Георгиев
3954 прочитания

Хосни Мубарак беше дългогодишен партньор на израелците, но след падането му, израелското посолство в Кайро бе превзето два пъти за един месец.

© reuters


Семената на лятото. Така се нарича специалната операция на израелската армия за планираните демонстрации в палестинските територии другата седмица. Тогава в Общото събрание на ООН ще се гледа резолюцията за признаване на палестинска държава и въпреки обещанията за мирни процесии потенциалът за насилие никак не е малък.

Лятото и пролетта на 2011 г. обаче посяха много повече семена, за които Тел Авив да се тревожи, и евентуални безредици на Западния бряг ще са сред най-малките от тях.

Като начало само за последните две седмици трите партньора на Израел в Близкия изток се отдръпнаха назад. Посолството в Египет беше нападнато, а тълпите призоваха за край на 30-годишния мир. По всичко личи, че новите военни управници на Египет са взели решителни действия едва след активната дипломатическа намеса на американците и затова не се е стигнало до по-сериозни последици. Посолството в йорданската столица Аман също бе поставено под заплаха, като дипломатите са били евакуирани. И накрая, но може би най-важно, основният партньор на Тел Авив - Турция, замрази  всички военни и политически връзки, тъй като Израел отказа да се извини за смъртта на девет турски граждани миналата година.

Към това трябва да бъдат добавени други два важни факта. Първият са огромните, безпрецедентни демонстрации в самия Израел срещу икономическата политика, а вторият - все по-охладняващите отношения със САЩ, основният гарант за сигурността на еврейската държава. Погледнато от всяка гледна точка, изглежда сякаш примката около правителството на Бенямин Нетаняху се затяга.

От Анкара до Кайро

Съмненията, които Израел имаше относно събитията в арабските страни от началото на тази година, се потвърдиха тази седмица. Мирните договори, върху които еврейската държава крепи своето съществуване - този с Йордания и този с Египет, бяха поставени под сериозно изпитание. След като посолството в Кайро за втори път за един месец беше под обсада, а в Аман се говореше за "милионен марш" и прекратяване на мира, Тел Авив има сериозни причини да се притеснява. И на двете места договорите засега не са под заплаха, но събитията в арабския свят се развиват мълниеносно. 

Вълната обаче започна от Турция. Анкара поиска Израел да се извини за убитите от еврейски командоси миналата година девет турски граждани на кораба "Мави Мармара", запътил се към ивицата Газа. Докладът от разследването на ООН излезе през август, като в него се заключаваше, че израелската блокада на Газа е законна, но армията е използвала прекомерна сила спрямо цивилните граждани на кораба.

Израел да направи "подобаващо изказване на съжаление", препоръча ООН. Бенямин Нетаняху отказа и Турция експулсира израелския посланик - жест, който явно не е убягнал на тълпите в Кайро и Аман. "Премиерът е убеден, че е постъпил правилно, като е отказал извинение, тъй като според него арабите внимателно следят действията на Израел и подобно нещо би се изтълкувало като непростима слабост", написа в. Haaretz.

Това обаче превърна Нетаняху в основна цел на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. По време на триумфалната му обиколка в Египет, Либия и Тунис тази седмица Ердоган не пропусна да се упражнява в антиизраелска реторика. "Израел не може да прави каквото си иска в Източното Средиземноморие. Нашите кораби могат да са там всеки момент", предупреди турският лидер. Той дори обяви, че може да разглежда миналогодишната атака като "причина за война".

Това разгорещяване на страстите между две държави, които доскоро си сътрудничеха активно във военната област, е сигнал за дълбоките проблеми, които очакват Израел. "Някои хора в правителството там се чувстват под обсада, след като най-важните двустранни връзки в региона се влошиха", коментира пред "Капитал" проф. Алон бен Меир от New York University's School of Global Affairs. "Израел се счита за несигурен, но до каква степен това ще доведе до по-умерена политика не е ясно, защото мнозина в кабинета смятат, че колкото по-изолирани са, толкова по-радикални ще стават."

И накрая - в Ню Йорк

Още по-притеснително е, че това няма да е най-голямото публично унижение за Нетаняху. На 20 септември в Ню Йорк се открива сесията на ООН, на която палестинците ще внесат искане да бъдат признати за независима държава. Тъй като САЩ със сигурност ще наложат вето върху такава декларация в Съвета за сигурност, тя може да мине през Общото събрание, където да събере мнозинство. По този начин Палестинската автономия може да получи нещо като статут, подобен на този на Ватикана.

Тел Авив е толкова разтревожен от тази възможност, че в последните месеци трескаво събира "морално мнозинство" от демократични държави, които да се противопоставят на декларацията. Нетаняху и неговите министри пристигнаха и в София като част от обиколката си в Европа, но не успяха да получат уверение, че България (която е признала палестинска държава още през 80-те) няма да подкрепи палестинците. Няколко европейски страни, сред които и Великобритания, изглеждат също в лагера на онези, които ще гласуват "За".

Израелският премиер обеща да отиде лично в Ню Йорк, където да каже "истината, за всеки, който иска да я чуе" - най-вероятно старата теза, че подкрепя независима държава чрез преговори. Предвид това, че Израел винаги е разглеждал ООН като враждебно настроено множество, този рядък жест подсказва колко важно е за Нетаняху да не бъде видян като напълно изолиран от останалия свят.

Кога, ако не сега

Точно както при твърдата позиция спрямо Турция обаче, прекалената твърдост на Нетаняху спрямо палестинския въпрос може да се окаже всъщност слабост. Израел например заплаши да спре превода на митническите приходи, които събира по границите на автономията, а радикални израелски заселници извършват все повече атаки срещу палестинци на Западния бряг, очевидно с намерение да събудят конфронтация. В момент, когато имиджът на страната е в една от най-ниските си точки, подобни действия няма да събудят особена симпатия.

Вместо да разглежда декларацията в ООН като унижение, Израел може да види случващото се като възможност, твърдят анализатори. "Повечето академични среди смятат, че Израел веднъж завинаги трябва да се изправи пред факта, че решението на палестинския конфликт е критичната част от бъдещето му. Защо не сега, когато има възможност и е добре да се демонстрира, че вярва в официалната си позиция", пита Бен Мейр. Израелците, казва той, може да се оплакват от Турция, Египет и други проблеми, но те идват директно и индиректно от нерешения проблем с палестинците. Това е същинското семе на проблемите, които затрупват еврейската държава.

В мнение за New York Times военният експерт на в. Yedioth Ahronoth Ронън Бергман казва, че влошаващата се ситуация около Израел изисква незабавни действия, иначе легитимността на самата държава ще пострада. Далия Шейндлин от университета "Бен Гурион" пък смята, че Нетаняху всъщност има полза от действията на палестинците: той не отстъпва, но палестинците получават признание и съответно средства от подкрепящи ги държави.

За пари или за нещо повече

Нетаняху има и друга причина да задейства мирния процес - икономическа. Този и миналия месец Тел Авив и други градове видяха най-големите демонстрации на социално недоволство от десетилетия насам. Близо 10% от населението на страната излязоха да протестират срещу икономическите условия, които обричат голяма част от израелците на все по-непостижими социални услуги. Техните искания, обяснява Наоми Кригер от изследователския Taub Center, старателно бяха отделени от палестинския въпрос, за да не предизвикват разделение, а и "защото всичко, за което се говори винаги, е този проблем и той засенчва другите".

Истината е обаче, че това е изкуствено разделение. "Корените на недоволството са във втората палестинска интифада от 2001-2003 г., когато минахме през това, през което сега минава Гърция - много тежки правителствени съкращения на разходите във всички социални сфери", констатира д-р Шломо Свирски от центъра за социални изследвания Adva. "Тези съкращения бяха много дълбоки, но започнаха да се усещат постепенно. Първите, които засегнаха, бяха бедните. Те протестираха тогава, но безрезултатно. Сега обаче средната класа усеща натиска."

Свирски обяснява, че е парадоксално как основното искане на протестиращите е за по-достъпни жилища в градовете, а в същото време израелското правителство харчи стотици милиони долари за изграждане на нови селища на Западния бряг, за тяхната защита и инфраструктура. Тези селища са и основен проблем в преговорите с палестинците, защото ядат от земята на бъдеща тяхна държава. "Изследвахме подкрепата за общинските бюджети в Израел и тези селища още получават най-голяма подкрепа. Но израелците разглеждат Западния бряг и Газа като някакви далечни места и не правят директната връзка между онова, което става там, и това което става тук. Не осъзнават икономическата стойност на окупацията и на конфликта." Бен Мейр обаче смята, че много неортодоксални евреи не са доволни от субсидиите, които получават заселниците. Факт е, че правителството обеща да изпълни част от исканията на протестиращите именно със съкращения в бюджета за сигурност и отбрана.

Въпреки всичко Нетаняху има още доста ресурси зад себе си. Част от причината Израел да не усеща така тежко бремето на палестинските земи е американската икономическа помощ, която възлиза на 2,5 млрд. долара годишно. Барак Обама очевидно не харесва Нетаняху, но САЩ се намесиха в помощ на Тел Авив и в конфликта с Турция, и в този с Египет. Освен това израелският премиер може и да изглежда обсаден на международната сцена, но вътре в страната все още има солидна парламентарна подкрепа. Това обаче е сега. В регион с плаващи пясъци и ураганни бури последното, което може да разчиташ да покълне, е спокойствие.

Семената на лятото. Така се нарича специалната операция на израелската армия за планираните демонстрации в палестинските територии другата седмица. Тогава в Общото събрание на ООН ще се гледа резолюцията за признаване на палестинска държава и въпреки обещанията за мирни процесии потенциалът за насилие никак не е малък.

Лятото и пролетта на 2011 г. обаче посяха много повече семена, за които Тел Авив да се тревожи, и евентуални безредици на Западния бряг ще са сред най-малките от тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


11 коментара
  • 1
    destino avatar :-|
    destino

    Ей, омръзнаха ми тези евреи. Бях на 5г., по телевизора ги показваха, станах на 10, 15, 20, 25, 30 все същото. Имам дете на 5 г., и то цял живот ще слуша и гледа същите новини. Вече наистина почвам да вярвам, че са проклет народ.

  • 2
    el avatar :-|
    E. Savov

    До коментар [#1] от "destino":

    глупак - поне се научи каква е разликата межди евреи и израелци. Не го обясняват "по телевизора".

  • 3
    destino avatar :-P
    destino

    До коментар [#2] от "el":

    Затова пък гледам, че учат на нещо друго...

    Я ни прсвети малко, каква е разликата?
    И, много ми е интересно, с какво е населена тази страна,
    евреи или израелци?

  • 4
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    До коментар [#2] от "el": Права си. Комплексираният индивид все търси други виновни.


    За първи път държавата Израел е в такава конфигурация.

  • 5
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#3] от "destino": По етнически признак - 74 % евреи, 23 % араби, 3 % - други.

  • 6
    destino avatar :-P
    destino

    Бре, как пък разбрахте, че съм комплексиран?
    Демек, света престана да ви играе на свирката, и станахме комплексари?

    Едно не мога да отрека, сплотен народ сте, но въпреки това ми омръзнахте.

    Все още чакам да ме светнете за горното.
    И да не забравя да попитам, от тия 23% араби, колко са евреи?

  • 7
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#6] от "destino": Отиди ги попитай тези 23 % араби - колко са евреи :-)

  • 8
    donio avatar :-|
    donio

    Канал история.Палестина.Екскурзоводката обяснява на водещия, че е отбила двегодишна военна служба и трябва да защитава родината си тъй като тук било мястото където свободно можела да се назове еврейка,а в останалия свят да се крие.Водещият остана малко смутен тъй като предполага,че Европа е демократична и никой на никого не забранява как да се назовава.Разбирате ли сега за какво става дума.Европа или ще стане заложник на ционизма или ще бъде проядена както СССР и САЩ.Знаете какво искам да кажа.Сюлейман паша-Соломон Леви,Троцки-Лейба Бронщаин,Андропов-Фанщайн хайде да не продължавам.И не ме обвинявайте в антисемитизъм.Обичам обикновените евреи.Те са жертва на ционизма.То е все едно да обвиниш тези,които не обичат Хитлер в антигерманизъм.Толкоз от бачо Доньо.

  • 9
    the_shadow avatar :-?
    The Shadow

    Палестинците не знаят на кой свят са. Да ги признаят в границите от 1967-ма? Друг път ще стане!
    А Израел не го мислете - и преди се е справял отлично с 'нашествията на варварите'. Освен това САЩ и Европа НИКОГА няма да вземат страната на противниците на Израел - това ще означава да изгубят единствения бастион на цивилизацията в Близкия Изток.

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#9] от "The Shadow":"Чафутландия или трябва да влезе в час или просто ще изчезне!!!
    Всичките проблеми на САЩ с ислямизма се коренят САМО в неадекватното поведение на ционистката държавица и то в последните 25 години, след времето на Моше Даян и Голда Мейер...
    Бен Гурион и хората след него се справяха блестящо и направиха отлична държава и то в условията на як натиск на комунизма експортиран от СССР (не само като идеология, но и с пари, оръжие и хора!!!).
    Сега едни политикани, яко размесени с руски евреи тип Шарански, в значително по спокойни времена, няма го СССР, просто провалят цялата държава от тъпотия и магарешки инат ...
    Когато Китай , а това ще е скоро, седне на масата на световните лидери в прекия смисъл, сега седи само като финансов лидер, шменти капели като Шарански, Натяняху просто нямат място за обсъждане, трябва да си ходят....
    Така че синовете на Цион, огледайте се я за Бен Гурион, я за Голда Майер или най добре за моят приятел Моше Даян, ако с едно око, много ги виждаше работите и много ги разбираше....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход