Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 21 сеп 2011, 15:06, 4361 прочитания

Битката за обетованата земя

Палестинската автономия прави крачка към признаването й за държава, но това може да доведе до окончателен разрив на отношенията с Израел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Символичен празен стол. С това пристигна в Ню Йорк палестинската делегация начело с президента Махмуд Абас, която на 23 септември ще поиска на сесия на ООН автономията да получи пълноправно членство в организацията. Преведено на прост език, палестинците ще поискат да бъдат признати за държава въз основа на границите от 1967 г. - Западният бряг на река Йордан, включително източен Йерусалим и ивицата Газа.

Въпреки самоувереното твърдение на Абас, че ще се обърне директно към Съвета за сигурност, там едва ли ще има успех, тъй като САЩ категорично потвърдиха, че ще наложат вето. Според американците решението на въпроса е единствено в директни двустранни преговори с Израел. Тел Авив естествено също подкрепя тази позиция и упражнява силен дипломатически натиск върху палестинците да се откажат от намерението си. Последните разговори между двете страни обаче се провалиха преди година и не са подновявани. Оттогава Палестинската автономия многократно е заявявала, че не вижда никакъв прогрес и търпението й се изчерпва.


"Палестинците са обвинявани, че действат едностранчиво, без да зачитат мнението на Тел Авив. Но какво друго им остава, след като чуват само обещания и обещания от международната общност, без истинско обвързване", обяснява пред "Капитал" Йоши Мекелберг, експерт по Близкия изток от британския аналитичен център Chatham House.

Тази важна, важна Европа

Организацията за освобождение на Палестина вече има статут на наблюдател - той й беше гарантиран още през 1988 г., когато множество страни, сред които и България, признаха Палестина за държава. Този статут позволява на нейните представители да посещават сесиите и да държат речи, но не и да гласуват. С такъв ранг са организации като Арабската лига и Червения кръст. Освен гласуването в Съвета за сигурност сега за Палестинската автономия остава и друг вариант - вот в Общото събрание, който да "повиши" статута й до такъв подобен на Ватикана. С подобно действие ООН непряко ще признае, че палестинците държат под собствен контрол дадена територия. При гласуването се иска обикновено мнозинство в 193-членното Общо събрание, а не такова от две трети. Тъй като над 120 страни вече са признали Палестина, в този случай палестинската кауза най-вероятно ще спечели.



От значение е обаче кой как ще гласува, а особено важна е позицията на Европейския съюз. Предвид пристрастието на САЩ и отдалечеността на Русия и Китай ЕС е играчът, който може да инжектира жизненост в повехналия процес за постигане на компромис в Близкия изток (защо ЕС трябва да гласува с "да" - виж карето).

Основната цел на европейския външен министър Катрин Аштън, на Тони Блеър, който е пратеник за Близкия изток на квартета ЕС, ООН, Русия и САЩ, както и на останалите посредници е да измъкнат някакво конструктивно обещание за отстъпки от израелска страна, с което да убедят Палестинската автономия да се върне на масата за преговори.

Българската позиция по темата е предпазлива. Още когато израелският кабинет дойде в София, за да търси подкрепа по темата, премиерът Бойко Борисов отказа да се ангажира с конкретен отговор как ще гласува държавата в Общото събрание. "Когато се стигне дотам, ще видите", отговори той. Сега, когато очевидно се стига до този момент, министърът на външните работи Николай Младенов избягва всякаква конкретика. "Това е съгласие и в рамките на ЕС, първо, да се запознаем конкретно с текста, второ, да го анализираме, на трето място, да направим максималното да имаме обща европейска позиция по това гласуване и след това да изразим вижданията си." Според Младенов преценката на България ще се базира най-вече на това доколко една резолюция насърчава двете страни да се върнат максимално бързо към диалога.

САЩисани

Предстоящите дни със сигурност ще бъдат кошмарни за американския президент Барак Обама. Решението му за вето в контекста на миналогодишното му обещание, че ще се посвети на намирането на изход от кризата, може да изпрати САЩ в изолация, да разгневи Конгреса и да задълбочи разрива в Близкия изток. В анализ на сп. Foreign Policy се твърди, че президентът Абас не случайно иска да прекара палестинската резолюция през Съвета за сигурност. Това е с цел да изпита позицията на САЩ, които вече горещо изразиха подкрепата си за Арабската пролет. Но дали сега те ще застанат зад поривите за свобода на палестинците, или ще се върнат към предишната си политика? Заключението на изданието е, че американското вето ще им донесе само негативи.

Подобно на своя съюзник Израел също се намира в труден момент. Имиджът на страната е в една от най-ниските си точки и тя затъва все повече в изолация. През последните седмици трите партньора на Тел Авив в Близкия изток се отдръпнаха назад. Посолствата в Египет и в Йордания бяха поставени под заплаха, а тълпите призоваха за край на 30-годишния мир. Ключовият израелски партньор Турция пък замрази двустранните връзки, тъй като Тел Авив отказа да се извини за убийството на девет турски граждани миналата година. Същевременно националната кауза на Палестина се радва на широка международна подкрепа, показва проучване на британската ВВС сред 19 държави (виж карето).

Според сп. Newsweek израелците сами настройват света срещу себе си. В своя публикация изданието твърди, че израелският премиер Бенямин Нетаняху "сам е създал лошото време, след което застава насред дъжда и констатира: Вали!". Нещо повече - с многократните си откази за преговори с палестинците, базирани на зачитане на границите от 1967 г. и на размяна на земя, израелският премиер не е оставил друг избор на палестинските лидери, освен да отнесат претенциите си пред ООН. Ръкавицата обаче вече е хвърлена и е ред на Тел Авив да направи отстъпки, ако иска да върне палестинците обратно в преговорния процес.

Като последен опит да откаже Абас от намеренията му във вторник Нетаняху предложи подновяване на двустранния диалог. Палестинският отговор обаче бе, че резолюцията в ООН и връщането към преговорите са две различни опции, които не са взаимоизключващи се.

Морални победи и поражения

Реалността, разбира се, не се определя от резолюции на ООН. Дори да постигнат максимума в Ню Йорк, палестинските лидери пак няма да имат контрол над границите на територията си, защото Израел упражнява такъв, нито над цялата държава  най-малкото защото Газа и Западния бряг продължават да се управляват отделно. "Те правят голяма грешка", заявява пред Al Jazeera Дан Гилерман, бивш израелски посланик в ООН. "Знам от първа ръка, че много палестинци и техни лидери, и дори премиерът Салам Фаяд мислят, че това е много лоша идея." Според Гилерман тази инициатива няма да доведе до създаването на държава, а ще увеличи нереалистично надеждите на палестинците: "След цялата драма средностатистическият жител на Наблус или на Рамала ще се събуди и ще види, че нищо не се е променило. А тази фрустрация може да се изроди в насилие и отдалечаване на Палестина от перспективата да се завърне на масата за преговори."

Цялата идея за признаването на Палестина от ООН е леко заблуждаваща, тъй като не самата организация признава страната, а отделните държави (досега над 120 вече са го направили). Впускайки се в тази авантюра, Абас рискува да загуби американските помощи, които възлизат на 450 млн. долара на година, както и финансирането на програмата за обучение на палестинските сили за сигурност. Израел също заплаши, че ще обмисли дали да не анексира едностранно селищата по Западния бряг. Освен това заяви, че ще отреже напълно претенциите на палестинските бежанци към Израел, ще съди автономията пред Международния наказателен съд за изстреляните от "Хамас" ракети, ще ограничи правата на палестинските лидери да пътуват извън граница и ще спре превода на жизненоважните митнически приходи, които събира по границите на автономията.

"По този начин Израел и Палестина ще се отдалечат дори още повече, а в края на краищата Израел е най-важната страна, която трябва да признае Палестина", коментира пред "Капитал" Карн Рос, бивш британски дипломат и директор на консултативната група Independent Diplomat. Походът обаче има дълбоко символичен смисъл. "Така ще се уплътнят претенциите им да бъдат признати за държава и ще им се даде път за членство и в други организации, като например Международния наказателен съд. Организацията за освобождение на Палестина пък ще се легитимира като проводник на гласа на всички палестинци", смята Рос. Това е особено обезпокоителна перспектива за Израел, тъй като тогава палестинците ще могат да заведат съдебни дела срещу около 500 000 израелци, които са се заселили по Западния бряг и в източен Йерусалим. Освен това Тел Авив рискува да бъде съден и за блокадата на ивицата Газа.

Положителният вот в ООН ще даде морално преимущество на Палестинската автономия в преговорите с Израел, особено при спорни теми като точното местоположение на границата, статута на Йерусалим, правата на палестинските бежанци, сигурността и др. "Защо Израел и САЩ са толкова истерични за действията на Палестина, ако те не са толкова важни?", коментира пред Al Jazeera проф. Ави Шлайм от University of Oxford. "Те са истерични, защото през последните 20 години всичко ставаше по техния начин - имаме един спонсориран от американците мирен процес, който не води до никъде, а Израел продължава с експанзията си и се преструва, че участва в преговорите. Сега обаче това приключи."

Очаквайте развитието по темата на сайта през седмицата.

Защо ЕС трябва да гласува с "да"

След като САЩ категорично заявиха позицията си, това дава на ЕС възможност да изиграе централна роля в последния епизод от близкоизточния конфликт. В свой анализ, публикуван от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), дипломатите Хавиер Солана и Марти Ахтисаари посочват защо Европа трябва да гласува "за" признаването на палестинската държава. Първата причина е, че палестинската резолюция е опит да се поддържа живо мирното разрешение на проблема, което е базиран на създаването на две държави – израелска и палестинска. То многократно е нарушавано от експанзията на израелските заселници в окупираните територии, както и от твърденията на премиера Нетаняху, че конфликтът е неразрешим. Друга причина е, че европейците са инвестирали много в конфликта, включително 1 млрд. евро помощи на година за изграждането на функционираща палестинска държава, за да се откажат сега. Надигналата се Арабска пролет също е сред причините. Един отрицателен вот ще означава, че ЕС прилага двоен стандарт, като не защитава правата на палестинците, обратно на това, което прави в Тунис, Либия и Египет например. Освен това признаването на Палестина само ще препотвърди легитимността на съществуването на Израел. Друга причина е, че европейското "да" ще предотврати избухването на ново насилие в региона, тъй като палестинците са силно повлияни от арабските революции и липсата на прогрес може да превърне фрустрацията им в яростен бунт. Като последна причина е посочен фактът, че досега светът е видял достатъчно примери за това как Европа е неспособна да играе ефективна международна роля. "Ще се надяваме, че този път европейците ще ни изненадат и ще постъпят правилно", завършва анализът.
Светът е с тях

Проучване на британската ВВС съвместно с GlobeScan, направено в 19 страни, показва, че международната подкрепа за независима палестинска държава е мащабна. Според него 49% подкрепят исканията на Палестина, докато 21% смятат, че правителството им трябва да се противопостави. Дори в САЩ 45% от анкетираните са се изказали "за" признаването на държавата, а 36% - "против". Най-високо ниво на подкрепа са изразили египтяните – 90%. Най-ниски са резултатите в Индия, където 32% одобряват, а 25% отхвърлят възможността за палестинска държава. В Китай също прегръщат палестинската кауза с 56% "за" и само 9% "против". Турция, Пакистан и Индонезия засвидетелстват съответно 60, 52 и 51% подкрепа. В три от страните - членки на ЕС, резултатите са поразяващо еднакви – Франция (54% - "за", 20% - "против"), Германия (53% - "за", 28% - "против") и Великобритания (53% - "за", 26% - "против"). Около 30% от анкетираните в изследването не са дали категоричен отговор. Над половината от руснаците и чилийците са в тази графа.
Плюсове и минуси за Палестина

+ Морално преимущество на Палестинската автономия в бъдещите преговори с Израел, особено при спорни теми като точното местоположение на границата, статутът на Йерусалим, правата на палестинските бежанци, сигурността и др.

+ Утвърждаване авторитета на умерения Махмуд Абас пред палестинците

- Мирните преговори може да спрат окончателно. Израел може да анексира едностранно селищата по Западния бряг, да отреже напълно претенциите на палестинските бежанци към Израел и да спре превода на жизненоважните митнически приходи, които събира по границите на автономията.

- САЩ може да спре финансовата си помощ за Палестина
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ изтеглят самолетоносача си от Близкия изток заради пандемията 4 САЩ изтеглят самолетоносача си от Близкия изток заради пандемията

USS Harry Truman вероятно ще замени поразения от коронавирус USS Theodore Roosevelt в Тихия океан

5 апр 2020, 1597 прочитания

Могат ли тестовете за антитела да рестартират икономиките и живота 2 Могат ли тестовете за антитела да рестартират икономиките и живота

Германия и други страни се надяват скоро да върнат на работа хората с имунитет към Covid-19 с помощта на бързите тестове. За сега обаче е проблем е да се намерят достатъчно надеждни тестове

5 апр 2020, 1713 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Кукли и кукловоди в Русия

Михаил Прохоров стана жертва на собствените си планове, а легална политика без Кремъл не може да се прави, казва политикът-журналист Георгий Бовт

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10