С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 30 сеп 2011, 15:39, 5283 прочитания

Х-фактор

Турция и харизматичният й премиер са новите звезди на арабския свят, но освен ползи това ще носи и проблеми на Анкара

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
С такъв възторг арабската улица някога посрещаше революционната икона Гамал Абдел Насър. Хиляди хора се изсипаха, за да поздравят турския премиер Реджеп Тайип Ердоган по време на обиколката му в Египет, Тунис и Либия. Харизматичният лидер е особено популярен, а Турция, признаха медии и анализатори, е валиден обществен и политически модел за събуждащия се Близкия изток.

"Не искаме да изнасяме модел - не ни интересува това", заяви Ердоган в интервю за Time тази седмица. Ако те пожелаят помощта ни, добави обаче той, ние ще я дадем. Турция не иска да изпада в състоянието, в което са САЩ - мразени и заради подкрепата си за диктаторите, и заради "износа на демокрация" в Ирак. Египет и Тунис бяха празник за турската външна политика, но войната в Либия и особено бунтът в Сирия я поставиха пред тежък избор.


Диктаторите, с които Анкара, както всички останали, беше свикнала да се съобразява и работи, изведнъж се оказаха неудобни. Башар Асад, който няколко пъти гостува на Ердоган, сега изглежда бреме, от което турският премиер прави всичко възможно да се отърси. "Той беше мой гост, но никога не сме били на ваканция заедно", отрече той пред CNN, запитан за връзките си със сирийския диктатор. "Не можеш да останеш на власт чрез жестокост. Това ще продължи още малко, но рано или късно в Сирия, ако хората решат, ще се стигне до решение като в Египет, Тунис или Либия." Една от причините Анкара да е гневна на Сирия (освен хилядите бежанци през границата) е, че игнорирайки турските послания, Асад разби всякакви илюзии, че турската "мека сила" позволява да се направляват събитията в съседна държава.

За всекиго по нещо

Совалката на Ердоган в арабските страни е знак, че Турция вече е твърдо на "правилната страна на историята", коментираха неколцина влиятелни наблюдатели. В Либия например от кандидат-посредник между Кадафи и бунтовниците в Бенгази тя се превърна в основен финансов поддръжник на Националния преходен съвет.



Но в този толкова сложен регион съжителстват противоречиви представи относно същината на турския модел. Либералните активисти от египетския площад "Тахрир" са привлечени от светската уредба. Опитният Ердоган не пропусна да им даде важен сигнал – съвсем неочаквано той призова египетската държава да е равноотдалечена от всички религии и се срещна с коптския патриарх Шенуда III. Това послание не се понрави на "Мюсюлмански братя", чийто говорител Махмуд Гузлан обвини Тайип във вмешателство във вътрешните работи на Египет.

Самите ислямисти пък наблюдават внимателно възхода на Ердогановата Партия на справедливостта и развитието (АКП) и съчетанието между мюсюлмански ценности и главоломно икономическо развитие. Примерът на АКП е далеч по-приемлив и за Запада в сравнение с теократичния режим в Иран, да не говорим за радикализма на салафистите или "Ал Каида". Тезата, че партията на Ердоган следва примера на християндемократическите партии в Западна Европа, намира добър прием сред някои западни коментатори и буди надежди за бъдещето на ислямистките движения като "Мюсюлмански братя" или партията "Нахда" в Тунис, чийто час удари с Арабската пролет.

"Турският модел значи различни неща за различни политически играчи, но единен такъв модел няма", коментира д-р Керем Йоктем от центъра за Европейски изследвания в Оксфорд.

От посредник към участник

Турция обаче не само печели, но и губи от Арабската пролет. Най-очевидният й проблем е краят на хвалената политика на "нулеви проблеми със съседите". Освен за Сирия това важи и за Израел. Една от основните причини за популярността на Ердоган сред арабите е твърдата му позиция по палестинския проблем. Огромна част от палестинците смятат, че Турция е най-големият им симпатизант, а Египет е далеч назад. Думите на Ердоган спрямо някогашния най-добър съюзник - Израел, се вледеняват все повече. "Докато Израел отказва да се извини за деветимата убити турци на борда на флотилията (към Газа - бел. ред.), да плати компенсации и докато остава в сила ембаргото над Газа, отношенията ни никога няма да се нормализират", заяви той. Изгонването на израелския посланик от Анкара бе последвано от преустановяването на военното сътрудничество и намеци, че турският флот има намерение да патрулира в Източното Средиземноморие. В Турция критични гласове винят премиера, че прекалява в показването на мускули и дори подклажда антисемитизъм. "Между (външния министър Ахмед) Давутоглу и Ердоган има съществена разлика. Ердоган е популист и насочва Турция към Близкия изток повече, отколкото е необходимо", смята д-р Йоктем. 

С навлизането в дълбоките води на близкоизточните конфликти, от които изглеждаше дистанцирана, Турция вече няма как да играе ролята на безпристрастен посредник, какъвто обичаше да е. Дълги години тя на практика запълваше вакуума, породен от политическата немощ на склерозирали режими като този на Мубарак. Днес средата е по-конкурентна – новият Египет търси влияние, Иран също се стреми да пожъне дивиденти от Арабската пролет. На Анкара може да й се наложи да играе с Кайро, за да балансира иранското влияние. Решението за разполагане на натовския радар на територията на Турция е насочено преди всичко срещу ислямската република.

По най-важните двустранни конфликти пък – тези с Кипър и Армения – ситуацията единствено се влошава. Пример за това е напрежението между Турция, от една страна, и Кипър, Гърция и Израел, от друга, около проучванията за газ в Средиземно море.

Прави каквото казвам, не каквото правя

Както Ердоган скоро ще разбере, колкото повече се лансира турският модел, толкова по-видими ще стават разликите между думи и реалност. Турция далеч не е съвършена. Кюрдският проблем ескалира отново това лято, а подновените въоръжени действия в турския югоизток и въздушните атаки срещу бази на ПКК в Северен Ирак внасят напрежение в иначе добрите отношения между Анкара и Кюрдската автономна власт в Ирак. Израелският външен министър Авигдор Либерман вече отправи предупреждение, че Израел може да подпомогне ПКК. Не е изключено и сирийските служби за сигурност да помагат на кюрдската организация, както правиха през 90-те. 

Самата Турция също не е напълно наясно какво точно предлага. Например при религиите въпреки думите на Ердоган факт е, че уж светският режим, установен от Ататюрк, на практика подчинява сунитския ислям на властта и сливайки религия и държава, дискриминира всички останали вероизповедания (например хетеродоксалния ислям на алевиите, познати в България като казълбаши).

Турският пример за разделение между цивилно и военно управление също не е блестящ. Преди няколко месеца говорител на Върховния съвет на въоръжените сили, който управлява Египет, се обяви за заимстване на постановки от турската конституция, които дават водеща роля на военните като гарант на стабилност. Ироничното е, че АКП се бори цяло десетилетие срещу режима на военно-бюрократично попечителство, наследен от преврата през 1980 г. Ердоган и хората около него искат "източник на вдъхновение" (понятието модел е упорито избягвано) да е Турция от 2011 г., в която висши военни могат да бъдат арестувани заради опит за преврат, а не онази от 80-те и 90-те, в която генералите сваляха от власт правителства със заплахи за пучове. Това, както е лесно да се досетим, надали се харесва на египетските генерали.

Триумфална обиколка по улиците може и да печели сърцата на арабите, но в битката за бъдещето на Близкия изток Турция засега е един от многото участници.

*Авторът е директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика и един от съставителите на изследването "Какво мисли Турция"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Предстоящата енергийна трансформация на Европа Предстоящата енергийна трансформация на Европа

ЕС иска да прекрати употребата на въглища до 2050 г., но това ще изисква значителна помощ от европейските банки, които все още финансират 26% от всички въглищни централи в света

26 фев 2020, 206 прочитания

След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия 3 След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия

Това е най-важното партньорство за XXI век, заяви домакинът - премиерът Нарендра Моди

25 фев 2020, 1365 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Завръщането на царя

Владимир Путин отново ще управлява официално Русия. Дали този път ще е различен, няма значение, защото системата му няма друг избор.

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10