След пролетта, преди зимата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След пролетта, преди зимата

... но все повече протестиращите по улиците са изморени и искат въоръжаване

След пролетта, преди зимата

Сирийската опозиция все още не е единна, но по всичко изглежда, че гражданската война наближава със страшна сила

Красимир Янков, Интидар Сури
6682 прочитания

... но все повече протестиращите по улиците са изморени и искат въоръжаване

© reuters


"Бащата управляваше моя баща. Синът му управлява мен, а неговото дете ще управлява сина ми. Защо? 40 години стигат. Ще се боря да не се случи." Така сирийски опозиционер, участващ в протестите срещу режима на президента Башар ал Асад, се аргументира пред "Капитал". Този човек е един от хилядите, рискуващи живота си всеки ден по улиците на страната, и продължава да няма кой да ги чуе. Повече от шест месеца след началото на демонстрациите обединена опозиция срещу Асад няма. Сирийските градове въстават без координация и режимът лесно се разправя с тях - мълчаливо и с цената на хиляди жертви.

На 15 септември след няколкократно отлагане в Истанбул под благосклонния поглед на турската държава беше създаден национален сирийски съвет (НСС). Това е опит за компромис между опозицията в Сирия. Засега обаче новото формирование все още няма тежест. Съветът включва 140 души, които би трябвало да представляват всички етнически, религиозни и политически групи в страната.

"Сирийците разделят опозицията на две части: вътрешна опозиция, описвана от мнозина като достойна и външна опозиция, за която се смята, че си сътрудничи със Запада и се стреми към прилагането на либийския сценарий в Сирия", коментира пред "Капитал" сирийският психолог Салех Брик, намирал се по време на протестите в Сирия. Живелите дълги години в чужбина интелектуалци се надяват НСС да тръгне по пътя на бунтовниците в Либия, на които бързо беше подадена ръка от международната общност. Те обаче имат един автентичен проблем - не проливат кръвта си по сирийските улици. Тези, които я проливат пък, все още не изглеждат готови да се обвържат с хора отвън.

Обединението им под един знаменател все още изглежда като неизпълнима задача. Това е добрата новина за Башар Асад. Лошата е, че ситуацията може много бързо да се промени.

Приятел без лице

Идеята да има правителство в сянка може да спомогне за единението на опозицията, но трябва да бъде извършено интелигентно и с обща визия за бъдещето, за да няма търкания и разделение след това, коментира един от сирийските активисти, пожелал да запази анонимност, пред "Капитал". Съществуват обаче и аргументи срещу създаването на единен координационен орган. Източникът ни посочва, не без основание, че ако протестиращите нямат съвет и линейна структура, то по-трудно отделните звена могат да бъдат ликвидирани от тайните служби.

За глава на НСС е избран преподавателят в Сорбоната Бурхан Галиун, който по думите на нашия източник в Дамаск е добре познат по сирийските улици. Хозан Ибрахим, който представлява Местните координационни комитети (МКК), обаче споделя пред "Капитал" по телефона, че липсва прозрачност при избора на делегатите в НСС. Макар Ибрахим да представлява вътрешната опозиция в страната, той говори с нас от мобилен телефон в Германия. Вероятно той или хора като него стоят и зад профилите на сирийските активисти във Facebook и други социални мрежи. По думите на контакта ни в сирийската столица, страницата във Facebook "Syrian Revolution 2011" е най-популярна (тя е харесвана от над 285 хиляди души) и всъщност само през нея били организирани протестите, на които хората ходели. Това не е съвсем така, защото тя всъщност отбелязва свършения факт на една или друга демонстрация, а призивите се свеждат само до "именуване" на дните, например ден на гнева, ден на свободните офицери, ден на неплащане на данъци и т.н.

Липсата на идентичност е един от основните проблеми на сирийското опозиционно движение. Хора като Бурхан Галиун и икономиста Ареф Далила, лежал в затвора заради критики срещу режима, са хора от интелигенцията и няма да могат да обединят всички интереси в Сирия, коментира за "Капитал" професор Джошуа Ландис, експерт по Сирия от университета в Оклахома, САЩ. На подобно мнение е и Брик: "Проблемът е, че те по всяка вероятност няма да срещнат широка обществена подкрепа. Много мюсюлмани в Сирия са на мнение, че лаиците се противопоставят на религията и на вярата в Аллах."

Бивши държавни функционери, отцепили се от режима на един или друг етап, също не могат да обединят сирийците, разсъждава Ландис. Фигури като вицепрезидента Абд ал Халим Хаддам, изгонен от Башар ал Асад през 2005 г. след обвиненията на Хаддам, че режимът е отговорен за убийството на ливанския премиер Рафик Харири, имат изключително лоша слава в сирийското общество. Затова при сформирането на НСС делегатите подчертаха, че той изобщо не е поканен. Предшественикът на Хаддам - Рифаат ал Асад, чичо на сегашния президент - пък изобщо не може да бъде разглеждан като вероятен претендент. Именно той води кървавото разправяне с бунта в град Хама от 1982 г., когато загиват десетки хиляди души. През 1984 г. той се опитва да вземе властта от брат си Хафез ал Асад, но не успява и е изгонен от страната.

<#text>

Една, две, три опозиции...

Сирийците са раздвоени и по много други въпроси. Мюсюлманите недоволстват от подкрепата за Асад на християните, друзите изчакват, за да видят кой ще вземе превес, а алауитите са наясно, че ако режимът падне, те ще са първите, с които ще започне кървавата разправа.

Ирак и Либия са двата кошмара на сирийците. "Случилото се там потвърди провала на обещанията за демокрация", обяснява силната поляризация в сирийското обещество Салех Брик. Друг пример е съседен Ливан, исторически и културно свързан със Сирия, където разделението и практическата липса на централна власт не блазни сирийците. Това е една от причините поддръжници на режима, дори и от десетки години живеещи извън страната, да организират митинги в негова подкрепа. Например в София те са предимно такива. Противниците също се появяват пред сирийското посолство, но за по-кратко и организацията им е по-скришна. "Капитал" разбра за провеждането на опозиционен митинг от написан с маркер надпис на картон, втъкнат между прътите на оградата на софийската джамия "Баня башъ". "Народът иска падането на режима в Сирия", гласи краткият надпис. Организатори няма.

След месеци на репресии протестите в Дамаск и на други места вече се организират по подобен начин. Източник в Дамаск твърди, че е виждал с очите си тайни подземни офиси със сателитен интернет, а хората, управляващи всичко това, пътували зад граница, където се срещали с "външните опозиционери". Войник от сирийската армия, с който "Капитал" разговаря по телефона и запазва анонимността му по разбираеми причини, обаче твърди, че всичко е "спонтанно и на инат". При предишни разговори той разказва, как около джамията в централния квартал на Дамаск "Мидан" всяка вечер избухват протести. Сега това е невъзможно. Денонощно около религиозния храм има паркирани 10-15 автобуса, пълни с тежко въоръжени войници, които без думи красноречиво демонстрират официалната позиция на режима. "Обажда ми се един приятел и ме вика на Кафар Сусе (квартал в Дамаск – бел. ред.), където евентуално може да има протест. Отидохме и виждаме - има някакви събрали се хора, но никой не протестира. Изведнъж едно момче извика "Аллах акбар!" и започнахме. След 5 минути дойдоха полицаите и избягахме...", разказва как се организират протестите младият сириец.

Амер (името е сменено) е участвал в един от първите протести в Дамаск: "На една демонстрация всичко беше наред, докато не се появиха няколко души – личеше им, че са крайно религиозни и бяха много нахъсани. Още в началото призоваваха за отмъщение, за битка срещу властите, потискащи религията – разбирай сунитския ислям. Полицията не направи нищо – нито докато тълпата викаше срещу президента, нито когато започнаха да хвърлят камъни по полицейското управление. Обстановката се нажежи и хората крещяха все по-възбудено. Онези, за които казах, че дойдоха по-късно, поискаха да вземат автоматите на полицаите. Тогава стана това, което никой не искаше - стрелба по протестиращите. Поне десет души паднаха мъртви, хаосът беше навсякъде около нас, един магазин беше запален", разказва Амер.

Да чакаш или да стреляш

Това разделение - между хората, които не искат насилие, и онези, които считат, че без него вече не може - минава през цялата сирийска опозиция. НСС призовава за мирни протести. Примерът на Либия обаче е заразителен за младежите по улиците. "Вижте ги, хванаха оръжия и шест месеца по-късно вече са свободни", каза отцепилият се от сирийската армия лейтенант Мохамед Тлас пред "Ал Джазира". Войници, верни на Тлас, са се укрепили в град Растан и провеждат наказателни акции срещу редовните войски и наемниците. Заедно с тях би трябвало да действа и т.нар. Свободна сирийска армия, която беше обявена от отцепилия се генерал от ВВС Рияд Асаад в обръщение, направено някъде в началото на септември и публикувано в YouTube. Двете армии засега не изглежда да координират действията си.

При толкова слаба опозиция, която няма силни връзки помежду си и отделни армейски поделения, действащи напосоки, режимът в Дамаск няма да падне скоро, прогнозира Ландис. Башар ал Асад изгуби подкрепата на Турция, но остава с добри приятели в Иран, Русия и Китай. Благодарение на последните две държави лично срещу него все още няма международни санкции на ООН, но пък организацията официално призна за 2700 жертви на репресиите му.

Висшият ръководен армейски състав е лоялен на президента, защото произлиза наследствено от най-близкото му обкръжение и е наясно какви привилегии може да загуби, ако властта в Сирия се смени. Една военна намеса, подобна на Либия, е невъзможна на този етап - държавата е голяма (23 милиона), сирийската армия е в пъти по-боеспособна от либийската, а в замяна просто няма какво да се получи – в страната няма достатъчно нефт или други важни природни ресурси, разсъждава Джошуа Ландис. Освен това в Сирия няма установен единен център на съпротивата, който да изиграе ролята на Бенгази. Опит за това беше северният град Джиср аш Шугур, но сирийската армия действа бързо, а над десетте хиляди бежанци в турските лагери разказаха ужасяващи истории какво се случва с дръзналите да въстанат. Сега нов опит за създаване на "свободна зона" по границите ще бъде предприет от "Свободната сирийска армия". Повече от месец след това намерение обаче резултати още няма, а сирийската армия, лоялна на режима, използва всички възможни средства за подавяне на съпротивата, включително и бомбардировки от въздуха.

И въпреки всичко протестите продължават, а агресията расте. Всеки ден загиват нови военни, зловещо съобщава държавната телевизия. Простата истина е, че режимът на Башар Асад вече може да остане на власт само и единствено чрез сила, а този сценарий е непредсказуем - той може да се проточи години, но може да свърши изведнъж. "Режимът ще падне, но това няма да стане по мирен път. В страната ще има кървав въоръжен конфликт", категоричен е Ландис. В него ще се появят новите лидери, които ще определят бъдещето на страната." На карта е заложено не само бъдещето на Сирия. Регионът, в който се намира страната, преплита интересите на Израел, Турция, Иран, Русия и САЩ. Гражданската война е все по-близо и ще отекне далеч отвъд маслиновите градини край Дамаск.

"Бащата управляваше моя баща. Синът му управлява мен, а неговото дете ще управлява сина ми. Защо? 40 години стигат. Ще се боря да не се случи." Така сирийски опозиционер, участващ в протестите срещу режима на президента Башар ал Асад, се аргументира пред "Капитал". Този човек е един от хилядите, рискуващи живота си всеки ден по улиците на страната, и продължава да няма кой да ги чуе. Повече от шест месеца след началото на демонстрациите обединена опозиция срещу Асад няма. Сирийските градове въстават без координация и режимът лесно се разправя с тях - мълчаливо и с цената на хиляди жертви.

На 15 септември след няколкократно отлагане в Истанбул под благосклонния поглед на турската държава беше създаден национален сирийски съвет (НСС). Това е опит за компромис между опозицията в Сирия. Засега обаче новото формирование все още няма тежест. Съветът включва 140 души, които би трябвало да представляват всички етнически, религиозни и политически групи в страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    Мирът се ражда сред кървищата на Сирия. Ако остане в този си вид.

  • 2
    azhar avatar :-|
    azhar

    "Противниците също се появяват пред сирийското посолство, но за по-кратко и организацията им е по-скришна. "Капитал" разбра за провеждането на опозиционен митинг от написан с маркер надпис на картон, втъкнат между прътите на оградата на софийската джамия "Баня башъ". "Народът иска падането на режима в Сирия", гласи краткият надпис. Организатори няма."


    Уважаван вестник от мен Капитал ме изумява ,че е неосведомен за опозицията в София. Ако организацията на почти 20 митинга ги наричате скришно и то не само пред сирийското посолството а и пред Храм Александър Нефски , комисариата на Европейския Съюз, руското посолство и пред китайското посолство , и не само организираме протести и даваме интервюта по медиите и с истинските си имена , имаме много страници във фейсбука и почти всички сме с истинските имена. За съжаление много не точности има в тази статия ако имате интерес предлагам ви , да заповядате на наши протести и да видите колко са скришни.

  • 3
    mejo avatar :-|
    majed

    Нормално е вестник капитал да не е осведомен, че има опозиция в София, тъй като по принцип опозиция няма, има няколко човека осъждани в Сирия за най различни престъпления от кражби до тероризъм, които са се събрали и са се обявили за опозиция. Има един пример от тях, човек където българските вестници са писали за него цяла седмица, че е свързван с тероризма и не искам да споменавам имена, но ще дойде ден в който ще ви пиша за тях.

  • 4
    pinpinokio avatar :-|
    kopili

    "Човечеството ще преживее много катаклизми и много бурни събития. Ще се променя и съзнанието на хората. Ще дойдат тежки времена, хората ще се разделят на групи по вяра. Ще дойде на света най-старото учение. Питат ме: "Скоро ли ще дойде това време?" Не, не е скоро. Още Сирия не е паднала!"
    - баба Ванга

  • 5
    bobhunter avatar :-|
    bobhunter

    Кралските династии имат хилядолетна история. Какво като го е управлявал баща и дядото и продължава да го управлява синът. Проблемът е кой финансира мероприятията и за какво всъщност се борят. За мюсюлманския свят най- доброто управление е монархията. Така са конструирани. Монотеистичната религия (а те са изключително религиозни) също налага такова управление.

  • 6
    Milko8612 avatar :-|
    Milko

    Оръжеен магазин VIP продават само дефектни или употребявани оръжия - за нови.

  • 7
    MagdalenaRo avatar :-|
    MagdalenaRo

    До коментар [#6] от "Milko":
    Прав си Милко! Собствениците са лица със съмнително минало, някои откровени шарлатани и рецидивисти.

  • 8
    ewu52692684 avatar :-|
    Жаклин Давидова

    Здравейте! Чувала съм за този магазин,че продават дефектни оръжия, които могат да бъдат опасни. Позволяват си да ги предлагат и на непълнолетни младежи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.