Държавната дългова криза отново се превърна в банкова

Проблемите на белгийската Dexia върнаха кризата там, откъдето тя започна - финансовия сектор

Първата жертва на дълговата криза - белгийската банка Dexia, започва преструктуриране, за да оцелее.
Първата жертва на дълговата криза - белгийската банка Dexia, започва преструктуриране, за да оцелее.    ©  Reuters
Първата жертва на дълговата криза - белгийската банка Dexia, започва преструктуриране, за да оцелее.
Първата жертва на дълговата криза - белгийската банка Dexia, започва преструктуриране, за да оцелее.    ©  Reuters

Това, от което инвеститори и анализатори се опасяваха от месеци, тази седмица започна да става факт - финансовата криза направи пълен кръг и отново започна удря банките. След като изчезналото доверие между финансовите институции пресуши ликвидността и срути Lehman Brothers през 2008 г., правителствата бяха принудени да налеят милиарди в директно спасяване на банки и в стимули за икономиката. Това постепенно понижи доверието в държавите с висок дълг и раздути бюджетни дефицити (като Гърция, Италия, Испания, Ирландия и Португалия). Сега, кръгът се затваря като под натиск са основните кредитори на правителствата - банките.

Първата жертва

В понеделник акциите на френско-белгийската кредитна институция Dexia се сринаха с 10%, а днес сутринта се търгуваха с още 22% по-ниско. Поводът за спадът беше, че Moody's заяви, че обмисля да понижи рейтинга на банката, заради влошения достъп до пазарите, а причината - страха на контрагентите й, че загубите от държания от нея гръцки дълг ще изядат изцяло капитала й.

Правителствата на Белгия и Франция опитаха да тушират паниката като във вторник заявиха, че ще гарантират финансирането на Dexia. През 2008 г. тя беше спасена отново с капиталова инжекции за 6 млрд. евро от двете правителства, но така и не успя да справи с проблемите си - прекомерната зависимост от краткосрочно финансиране от капиталовите пазари, което се влага в дългосрочни (основно общински) проекти.

Това е първата банка, от която излиза така ясен сигнал, че е на ръба. Досега капиталовите пазари само загатваха къде може да са най-големи ударите на кризата - като например най-големите френски банки като Societe General, BNP Paribas и Credit Agricole.

Според анонимни източници на Financial Times в понеделник ръководството на банката е обсъждало на извънредна среща разделянето на институцията на две - на добра и лоша банка, като в лошата да се отделят портфейл от облигации за близо 100 млрд. евро, който да бъде гарантиран от френското и белгийското правителство.

След като акциите на банката загубиха около 38% от стойността си в понеделник и вторник, Франция и Белгия излязоха с общо становище. В него те посочват, че ще подкрепят банката само с гаранции, но не и с директно финансиране. "Ще предприемем действия за нашите банки. В момента решението е те да са в областта на гаранциите", казва белгийският финансов министър Дидие Рейдерс, цитиран от Reuters.

Гърция отново не спази обещанията си

В същото време разочарованието на европейските лидери от Гърция и неспособността й да отговори на ангажиментите си за бюджетна дисциплина и съкращаване на разходи стана причина днес да се заговори, че финансовите министри от еврозоната може да поискат банките в съюза да поемат повече загуби от досега договорените 21% от номинала (т.нар. haircut). Те отложиха плащането на поредния транш от втория спасителен пакет за страната за средата на ноември, въпреки че само преди дни гръцките власти настояваха, че нямат пари за плащане на пенсии и заплати дори за октомври.

В неделя Гърция призна, че няма да може да постигне прогнозирания бюджетен дефицит за тази година, въпреки драстичното рязане на разходи. Освен това представи и бюджет за следващата година с дефицит, който е по-голям от изискването, за да получат спасителната помощ от ЕС.

Това накара преговарящите от страна на ЕС и МВФ, които сега осигуряват пари за спасяването на Гърция, да отложи отново решението си за следващия 8 млрд. евро транш към страната. Освен това те поискаха още по-голямо участие от частния сектор - най-вече под формата на още загуби за банковия сектор, притежаващ гръцки дълг, за спасяването на запътилата се към фалита държава.

"Ако имаме проблеми с получаването на шестия транш от финансирането, какво остава за седмия след три месеца? Ситуацията ще е дори по-зле. Така че Гърция е на ръба", коментира Ник Стаменкович от RIA Capital Markets, цитиран от Reuters.

Политически наливането на нови и нови пари в Гърция, без постигане на желания ефект, става все по-трудно постижимо. Прехвърлянето на тежестта от отписването на гръцкия дълг върху банките обаче може да изправи и други институции до Dexia. Докато повечето европейски банки обезцениха гръцкия дълг в портфейлите си на пазарни нива, въпреки натиска на регулаторите Dexia, Societe Generale и BNP Paribas го оценяват с едва 21%. По оценки на Bloomberg това може да означава загуби за още 3 млрд. евро за трите банки.

Разликата с 2008 г.

За разлика от 2008 г., когато правителствата можеха просто да налеят пари във финансовия си сектор, за да му помогне да се справи с токсичните си активи, сега държавите просто нямат този ресурс. Той беше изчерпан последните три години, така че сега и правителствата, и банките трябва да са изключително иновативни в решението на проблема. Някои анализатори обаче все още смятат, че има възможни фискални и парични начини за решение, но просто не са конвенционални.

"Dexia е много сложен пример. Фактът, че две държави, заплашени с понижение на кредитния им рейтинг, са намесени в нейните проблеми, още повече усложнява ситуацията. Определено вече не сме в ситуацията от 2008-а, защото вече не можем да наливаме милиарди в банките," подчертава Беноа Петрак, анализатор в Kepler Capital Markets за Telegraph.

И приликата с 2008 г.

Ако кризата започна в Америка и премина към Европа, то сега тя отново се запътва натам. Наред с Dexia под светлината на прожекторите са и американските банки, които макар да не са особено изложени към опасностите откъм Гърция, са големите играчи на пазара на застраховки срещу фалит. Особено внимание е насочено към Morgan Stanley, чиято експозиция към френски банки в размер на 39 млрд, долара вече е близо два пъти пазарната и капитализация от 22 млрд. долара.

Акциите на американските банки също отчетоха солидни спадове в понеделник и в началото на търговията във вторник, като тези на Morgan Stanley паднаха до нивата си от дните след фалита на Lehman Brothers.

Това само допълнително ще засили натиска на САЩ над Европа за решаването на дълговите проблеми, докато самата тя продължава да тласка централната си банка в лицето на Федералния си резерв да предоставя още ликвидност под една или друга форма. Като крайно обаче решението на централните банки почти винаги и неминуемо опира до инфлация. Думата която в Германия все още звучи по-лошо, дори и от фалит Гърция.