Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
60 7 окт 2011, 15:50, 16246 прочитания

Банките не фалират сами

Европа не успя да овладее дълговата си криза и сега отново ще трябва да спасява финансовите си институции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Много пропилени милиарди и много пропиляно време. Това е равносметката от почти двегодишните опити на Европа да удържи разпростирането на дълговата криза, започнала с Гърция. Резултатът от липсата на ясна и обща политическа визия сред седемнадесетте членки на еврозоната и решенията, взимани на коляно под натиска на пазарите, вече е виден. Фалитът на Гърция е почти неизбежен, кризата обхвана и други европейски икономики, а пожарът в държавните финанси заплашва да се пренесе и в банките, кредитирали правителствените дългове.

Първата жертва е белгийско-френската Dexia, като така кръгът се затвори - влошените публични финанси заради масираните банкови спасявания през 2008-2009 г. отново се върнаха във финансовия сектор. И макар анализатори и банкери да обясняват, че Dexia е особен случай, всички знаят, че (за разлика от птиците) банките обикновено не умират сами. Политиците също осъзнават това и заговориха за рекапитализирането им, което да успокои инвеститорите, да спре заразата към други банки и да размрази паричните пазари. Първоначално еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен каза, че се обмисля план за координирани действия, който неговият говорител по-късно понижи до призив. Към него се присъедини и председателят на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозу.


Проблемът е, че за потушаване на огъня в Гърция, Ирландия и Португалия вече отиде голяма част от наличния ресурс - не само финансов, а и политически. Вече всяко спасяване (независимо на банка или държава) ще струва скъпо и правителствата ще плащат за него със загуба на подкрепа или на собствения си кредитен рейтинг. А това заплашва да завърти кризата в опасна спирала от взаимно подклаждащи се държавни и банкови проблеми, която бързо би надскочила границите на Европа. Сега политиците отново са притиснати от пазарите и от времето, но разликата е, че малкото останал ресурс трябва да се използва мъдро за истинско решаване на проблемите, а не просто за

да купят още време

Преди две години европейските лидери имаха доста повече възможности а действие. Най-общо обаче опциите пред тях бяха две - да подсилят длъжниците (Гърция и компания) или да подсилят кредиторите (финансовите институции). За добро или лошо те избраха първия вариант и никой не знае какво щеше да се случи, ако бяха поели по другия път. Това, което можем, е да проследим какво се случи. През май 2010 г. Европа спасяваше Гърция, за да спре заразата към Ирландия и Португалия. През август 2010 г. вече спасяваше и Ирландия и Португалия, за да спре заразата към останалите. В началото на 2011 г. започна да изкупува и италиански и испански облигации (особено активно в последните месеци), за да спре заразата към банките. А сега възнамерява да спасява и банки, за да спаси... другите банки.



В една алтернативна вселена (ако вярваме на Айнщайн такава трябва да съществува) още в края на 2008 г. Гърция може да е оставена на произвола на пазарите, а банкерите са подтикнати да капитализират по-добре институциите си. В голямата си част това е станало от пазара, тъй като тогава инвеститорите все още не са паникьосани. В останалата - от правителствата, но с доста по-скромни средства от налетите в спасителните операции, за цели държави. Така стабилизираните банки са понесли удара от отписването на проблемните държавни облигации, вероятно акционерите им са поизгубили доста, но системата е стабилна и, най-важното, в голяма степен прочистена от токсичните дългове. А за гърците положението едва ли ще е драматично различно - пак ще трябва да затягат коланите, но не защото Европа го иска, а защото никой не желае да им отпуска повече заеми.

"Урокът от тази криза е, че постоянното отлагане на трудните решения, които накрая пак си принуден да вземеш, вдига цената на евентуалното спасение. Вероятно ако банките бяха рекапитализирани по-рано, доверието нямаше да пресъхне толкова бързо и цената на рекапитализацията щеше да е по-ниска", размишлява Филип Уайт, икономист от лондонския Center for European Reform.

Разбира се, трябва да признаем, че и в нашия фиктивен свят нещата могат да се развият лошо и държавните фалити да повлекат банките. Но при все още недостатъчната технология да скачаме от вселена във вселена, засега може би е добре да се фокусираме върху нашата, където рекапитализирането тепърва трябва

да се случи някак

А това ще става при доста по-лоши стартови условия. От една страна, държавите в еврозоната вече веднъж инвестираха 109 млрд. евро. в спасяването на Гърция и гарантират сумарно 440 млрд. евро спасителен фонд (European Financial Stability Fund /EFSF), част от който вече е използван от Португалия и Ирландия. Това прави поемането на нови задължения (независимо дали под формата на национализация, капиталова инжекция или гаранция) рисково за рейтинга на самите държави. През седмицата Moody's понижи рейтинга на Италия с три степени до A2, като изтъкна, че и останалите в еврозоната без перфектен ААА рейтинг са заплашени. От друга, сега финансовите пазари са пределно изнервени - почти няма финансова институция успяла да пласира по-дългосрочни необезпечени облигации от юли насам, а за някои банки и краткосрочните пазари се затварят (или им искат непосилно високи лихви). При тези условия набирането на капитал ще е трудно и със сигурност се съпътства със сериозно размиване на дела на настоящите акционери. Така остават въпросите колко голяма е дупката и откъде ще дойдат парите за запълването й.

Според анализ на Nomura дори само за привеждането на балансите на европейските банки към новите изисквания на Базел III ще са нужни 100 млрд. евро. Това трябва да стане до 2019 г., но банките са под силен натиск да приключат по-рано. Като се включат и потенциалните загуби (заради отписване на гръцки облигации или просто заради рецесията), сумата може да стане доста по-съществена. МВФ предвижда между 100 и 200 млрд. евро, а анализаторите на Morgan Stanley заковават числото на 140 млрд. евро (при 50% отписване на гръцкия дълг). Ако продължим да добавяме и други проблемни държави, сумата може да достигне и до 300 млрд. евро според Economist.

Всички тези пари могат да дойдат или от продажба на активи, или от продажба на нови акции. Първото изисква време, а второто среща съпротива от акционерите. А и при двете не е ясно откъде ще се вземат купувачите. Падащите котировки показват, че инвеститорите по-скоро бягат от финансовия сектор, а и за разлика от 2008 г. сега държавните фондове от Близкия и Далечния изток не дават сигнали да имат голям интерес. Така че при нужда остават правителствата, чиито капацитет (с изключение на Германия) е силно ограничен, докато са под лупата на рейтинговите агенции. Вече Figaro съобщи по правителствени източници, че освен спасяването на Dexia Франция готви инжекции и в други банки. Това обаче не е непременно най-положителната новина и трябва да се внимава

да не се пресоли манджата

При вече потъваща банка намесата може и да е оправдана при спомените за замръзналите пазари след потъването на Lehman Brothers, но масовото рекапитализиране носи своите рискове.

"Правителствата в еврозоната трябва да наблюдават много внимателно ситуацията с банковата система в страните си. Но ще бъде грешка, ако в този момент започнат публично да анонсират нови предложения за спасяване на банките. Това само ще създаде повече безпокойство, несигурност и страх на пазарите, което е ненужно", обясни за "Капитал" Стюарт Флеминг, експерт по международна икономика от британския аналитичен център Chatham House. Според него бюджетните позиции на Франция и Германия са достатъчно силни, за да подкрепят закъсалите банки.

Дали обаче същото важи за останалите страни в еврозоната е съмнително. Идеята да се ползва спасителният фонд (вече считан за недостатъчен) беше попарена от германския канцлер Ангела Меркел, която каза, че това може да става само в краен случай, когато еврото като цяло е заплашено. А еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние стигна и една стъпка по-далеч, като заяви, че и правителствата могат да се включват само в краен случай, като банките трябва първо да търсят финансиране от пазара. "Всяка по-голяма рекапитализация ще се проверява за непозволена държавна помощ", е казал и Хоакин Алмуня, колегата на Барние, отговарящ за конкуренцията. Ако обаче след всичкото говорене за координирани действия не последва нищо, страховете на инвеститорите вероятно съвсем скоро ще се върнат с пълна сила.

Независимо кой ще рекапитализира банките, това ще иска пари, а те в момента са дефицитни. Затова и все по-отявлено погледите се насочват към Европейската централна банка, която може буквално

да напечата решението

Централната банка вече прибегна до доста неконвенционални мерки, за да подкрепи спасителните опити на Европа. Тя от месеци изкупува държавни облигации на всички проблемни държавни, като обемът на интервенцията й е 160 млрд. евро, макар да удържа фронта и не започна откровено печатане на пари. След последното си заседание като председател на институцията Жан-Клод Трише категорично застана против идеите ЕЦБ да се използва, за да се увеличи размерът на EFSF, което е равнозначно на празен чек. Неговият наследник Марио Драги (в чиято биография седят думите италианец и Goldman Sachs, което леко стряска по-конспиративно настроените инвеститори) тепърва ще показва дали застава толкова твърдо зад принципите на ЕЦБ да не провежда фискална политика и дали ще успее да запази независимостта й.

Така колкото повече решения стават по-малко работещи, за политиците печатането на пари, бъдещата инфлация и компрометирането на централната банка като пазител на стабилното евро ще изглеждат като по-малкото зло. Лошото на това решение е, че то лекува повече симптомите, отколкото проблема - безразсъдното кредитиране и харчене не се наказват, а цената се поема от спестителите и данъкоплатците. "Това е опит да се заобиколи пазарът. Данъкоплатците трябва да са пределно наясно, че техните пари ще бъдат използвани за подкрепа на банката", обяснява професор Стив Ханке (виж интервюто).

За да се стигне дотук, Европа купи прескъпо две години отсрочка, през които, вместо да рекапитализира банките си (ако трябва, и леко насила), настани трайно несигурност на пазарите. Може би някои политически лидери наистина са вярвали, че фалитът на една членка ще е краят на еврозоната. Повечето обаче със сигурност са осъзнавали, че проблемът на еврозоната е колкото с държавните дългове, толкова и с банките. "Ако си германски политик например, е много по лесно да обвиниш за всичко безотговорността на гръцкото правителство вместо високите нива на задлъжнялост и лошите решения за кредитиране, вземани от германските банки", коментира Филип Уайт.

Е, сега вече е време за решение и Европа отново е изправена пред две алтернативни вселени. В едната тя ще изпадне в нови безкрайни преговори за засилване на солидарността, фискален съюз и еврооблигации. И докато бюрократичната машина смила поредната порция детайли от поредната среща на високо ниво, която трябва да се ратифицира от 27 парламента, вероятно европейската банкова система ще колабира. По другата пътека най-накрая Брюксел ще приеме фалита на Гърция (при 50, 60 или колкото е нужно процента отписване на дълга й), банките ще понесат загуби за неразумните си инвестиции. Някои слаби ще бъдат оставени да фалират, други ще бъдат спасени, слети, влети, капитализирани или каквото е нужно. За много инвеститори това ще е болезнено, но поне ще се види дъното, върху което вече може да се строи някакъв нов, по-съвършен икономически модел. Коя реалност предпочитате?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Собствеността на жилища намалява Собствеността на жилища намалява

Това не е голяма причина за притеснение

30 май 2020, 906 прочитания

По-малко европейци живеят в риск от бедност По-малко европейци живеят в риск от бедност

Броят на уязвимите граждани се е понижил през последните пет години

30 май 2020, 575 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Стив Ханке: Положението при вас далеч не е толкова зле

Американският икономист пред "Капитал"

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца

Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Със 750 млрд. евро срещу корона кризата

Брюксел предлага амбициозен план за възстановяване. Битката предстои

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10