Банките не фалират сами

Европа не успя да овладее дълговата си криза и сега отново ще трябва да спасява финансовите си институции

Много пропилени милиарди и много пропиляно време. Това е равносметката от почти двегодишните опити на Европа да удържи разпростирането на дълговата криза, започнала с Гърция. Резултатът от липсата на ясна и обща политическа визия сред седемнадесетте членки на еврозоната и решенията, взимани на коляно под натиска на пазарите, вече е виден. Фалитът на Гърция е почти неизбежен, кризата обхвана и други европейски икономики, а пожарът в държавните финанси заплашва да се пренесе и в банките, кредитирали правителствените дългове.

Първата жертва е белгийско-френската Dexia, като така кръгът се затвори - влошените публични финанси заради масираните банкови спасявания през 2008-2009 г. отново се върнаха във финансовия сектор. И макар анализатори и банкери да обясняват, че Dexia е особен случай, всички знаят, че (за разлика от птиците) банките обикновено не умират сами. Политиците също осъзнават това и заговориха за рекапитализирането им, което да успокои инвеститорите, да спре заразата към други банки и да размрази паричните пазари. Първоначално еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен каза, че се обмисля план за координирани действия, който неговият говорител по-късно понижи до призив. Към него се присъедини и председателят на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозу.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се