Стив Ханке: Положението при вас далеч не е толкова зле
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стив Ханке: Положението при вас далеч не е толкова зле

"Очевидно е, че ще се намали желанието на банките да инвестират. Включително и в България."<br/><br/>

Стив Ханке: Положението при вас далеч не е толкова зле

Американският икономист пред "Капитал"

9678 прочитания

"Очевидно е, че ще се намали желанието на банките да инвестират. Включително и в България."<br/><br/>

© Cato Institute


Профил

Проф. Стив Ханке е преподавател по приложна икономика в университета "Джонс Хопкинс". Той е известен в България като бащата на валутния борд заради ролята си при въвеждането му като съветник на президента Петър Стоянов. Ханке защитава и налага концепцията за твърд борд, при който централната банка е практически лишена от всички инструменти за парична политика. Потърсихме мнението му за последните развития на дълговата криза и за това как проблемите на Европа ще се отразят на България.

Как гледате на плана за рекапитализация на банките в Европа? Говори се за необходимостта от наливане на между 200 и 300 млрд. евро.

Ако една банка бъде рекапитализирана и се увеличи нейната капиталова адекватност, т.е. се увеличи капиталът й спрямо рисковата й експозиция, се свиват широките пари в икономиката. По-просто казано, банките биха могли да отпускат по-малко кредити.

В момента сме в ситуация, в която едната възможност да се увеличи капиталовата адекватност е да се свият рисковите активи. Така, ако задържим капитала на настоящето му ниво, капиталовата адекватност се увеличава и се посрещат международните изисквания (т.нар. "Базел 3").

В другата крайност рисковите активи могат да се задържат константни. В такъв случай, за да се натрупа капитал, трябва да се издадат повече акции. Но тогава, ако нов купувач на акции ги придобие, депозитите ще спаднат също както и в първия случай. Така отново широките пари в икономиката ще се свият, а с тях и номиналният ръст на икономиката.

Смятам, че това ще доведе до катастрофа, еквивалентна на вторичната рецесия през 1937 г., обхванала САЩ след Голямата депресия. Тогава Федералният резерв решава да повиши двойно капиталовите изисквания на банките и в резултат на това те спират да дават нови кредити.

Генералният проблем, както аз го виждам, е че политиците нямат представа какво правят. Те са като кучета, които гонят собствената си опашка.

Това е дилема, която не е решена от нито една страна на Атлантика.

Да, но какво прилагате вие?

Трябва регулаторите да поискат временна ваканция при изпълнението на Базелските правила. Първо, това за капиталовата адекватност, и второ, свързаното с него осчетоводяване по пазарна стойност на активите. Последното е неадекватно при такава криза. В европейския случай то е още по-тежко. Парите в наличност и държавните ценни книжа по презумпция не се считат за рисков актив, но именно те – гръцки или италиански книжа, се превръщат в рискови. В общи линии трябва да се остави по-голяма свобода на банките.

Кризата като цяло е продукт на сериозен правителствен провал. Тя не е отражение на провал на капитализма, а отражение на провала в правителствената регулация на финансовия сектор и пълния провал на паричната политика. Ако Федералният резерв и Европейската централна банка не бяха вършили глупостите, които започнаха да вършат в началото на 2002 г., можеше така и да не се стигне до криза.

А какво мислите за идеята централните банки да налеят капитал в банките, в общи линии чрез печатането на пари?

Това означава парите да бъдат взети от данъкоплатците. Това е опит да се заобиколи пазара. Нормално той би оставил на банката или да фалира, или да се влее в друга. И това е нормалният процес. Отнасят го акционерите и някои от кредиторите.

Като цяло в САЩ регулаторът си свърши доста добре работата. Той остави голям брой банки да фалират, макар и повечето от тях да бяха малки.

Така че съм доста скептичен. Данъкоплатците трябва да са пределно наясно, че техните пари ще бъдат използвани за подкрепа на банката.

Но какво да кажем за фалита на Lehman Brothers?

Първо, голяма част от паниката беше предизвикана от Ханк Полсън, тогавашният министър на финансите, който сменяше мнението си всеки 24 часа.

Вижте, основният проблем беше, че след като от 2002 г. пет години помпахме пари и доларът падаше, през 2008 г. всички, свързани с американската валута активи, поскъпваха (петролът и доларът се движат обратнопропорционално). През юли 2008 г. основният проблем беше поскъпването на стоките и суровините. Тогава Федералният резерв затегна паричната си политика, златото и петролът започнаха да падат, а доларът да поскъпва. Така, когато моментът дойде Lehman да бъде продаден в чужбина, по-конкретно на британска банка, това се оказа много скъпо.

Какво биха означавали мерките за стабилизация на банките за България?

Очевидно е, че ще се намали желанието на банките да инвестират. Включително и в България.

Ако погледнете обаче състоянието на паричния индикатор М3 в България, ще откриете, че положението при вас далеч не е толкова зле. Ако погледнем широките пари, България е една от страните, в които има малко по-висок процент на растеж. Това означава, че банките отпускат кредити, а бизнесът се справя. Като цяло системата е в относително добро състояние.

Това, разбира се, е резултат от това, че от 1997 г. насам, без значение кое правителство е било на власт, всички малко или много са спазвали правилата. В сегашната обстановка премиерът и финансовият министър държат положението стабилно.

Така че аз като цяло (без да съм напълно наясно с правилата за финансови трансфери между централите на банките и техните поделения в България) съм спокоен за ефекта от бъдещия процес по спасяване на европейските банки.

Но дори и да няма пряк ефект, то със сигурност ще има индиректни ефекти. В някои случаи чуждестранните банки със собственост в България няма да са склонни да отпускат нови кредити на филиалите си в България.

Мислите ли, че може да има управляван фалит на Гърция, така че той да не предизвика сериозни проблеми на околните страни?

Не, не може. Нека не забравяме, че Гърция е балканска страна. Там нищо не става управляемо. В Гърция правителството говори много, но не изглежда да върши каквото и да било значимо. Културният фактор в Гърция ме кара да се съмнявам дали ще успеят да спазят дадените обещания и дали въобще възнамеряват да се опитат. Ако погледнете историята на събитията, та те дори влязоха в еврозоната с лъжа.

Това например не е валидно за България. И обществото, и политиците съзнават нуждата от финансова дисциплина. Толкова сте близо, но сте доста различни.

Голяма част от технократите дори също говорят абсурдни неща. Например преди няколко месеца те предричаха икономически растеж точно в момента, в който кредитът в страната се свиваше. Гърция изживяваше имплозия, те предричаха растеж. Популярните прогнози хич не са надеждни и политиците и бюрократите изобщо не осъзнаваха мащаба на проблема.

Според мен гръцката история ще свърши зле и може дори да има трагичен край.

Интервюто взе Илин Станев

Профил

Проф. Стив Ханке е преподавател по приложна икономика в университета "Джонс Хопкинс". Той е известен в България като бащата на валутния борд заради ролята си при въвеждането му като съветник на президента Петър Стоянов. Ханке защитава и налага концепцията за твърд борд, при който централната банка е практически лишена от всички инструменти за парична политика. Потърсихме мнението му за последните развития на дълговата криза и за това как проблемите на Европа ще се отразят на България.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

49 коментара
  • 1
    delian avatar :-|
    Делян (delian) Делчев

    Много точно и ясно изказано

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Този текст току що пратих на Меркелица с телеграма "..... Ако Федералният резерв и Европейската централна банка не бяха вършили глупостите, които започнаха да вършат в началото на 2002 г., можеше така и да не се стигне до криза. ....."

  • 3
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    "Нека не забравяме, че Гърция е балканска страна. Там нищо не става управляемо."

    Култово изказване :)

  • 4
    mehudi avatar :-|
    彼得。斯托亚诺夫

    приятно е да се чете интервюто, макар някои неща да са спорни

  • 5
    mapto avatar :-|
    mapto

    До коментар [#2] от "boby1945":

    Пък аз ако не се бях родил, сигурно нямаше да ям сега.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#5] от "mapto": това определено е сигурно !!!!

  • 7
    musashii avatar :-|
    musashii

    На макрониво нещата може да изглеждат добре,но стандарта на живот в България е ужасяващ.Баща ми получава 70 евро пенсия на месец.Изобщо могат ли хора като Ханке да си представят какво е да живееш с 70 евро.Как се плащат сметки,такси,данъци?И как се изкарва зимата.Същевременно в кризисна Гърция една моя позната се грижи за гръцки пенсионер получаващ 1400 евро пенсия.Точно 20 пъти повече отколкото моя баща.И човек започва да се чуди коя държава е в криза ,и коя е за пример.

  • 9
    the_core avatar :-|
    The Core

    Професорът, като всеки професор, е много сладкодумен и "пуска" добре отработени и ошлайфани "лафчета" - от типа на всичко казано за Гърция.
    В истинската икономическа материя обаче не отговаря на нито един от сериозните въпроси. Дори напротив - опитва се някак си да избяга от "собствената си сянка" (което априори е невъзможно)!
    Във всичките му разсъждения не се появява нищо съществено ново, при положение че сам дава примерите за неуспехите от началото на 20ти век. Праща ни по същите пътечки, със същите водачи и ни съветва да подпираме рухналата сграда с "добре препечени солети". Не обяснява обаче колко ще бъде стабилна една такава "конструкция" и дали може пак да се покатерят всички на нея?
    В съвременния свят се появиха нови, непреодолими фактори, които май карат стария тип капитализъм да се задъхва:
    1. Скоростта на движение на информацията вече не е фактор, който би дал предимство някому - всички знаят всичко едновременно. (Говоря за скорост в нормална среда, не за укрита информация).
    2. Китайските производители притискат капиталистическите пазари с комунистическо-робовладелки маниери. Успяват заради броя на китайците, начина на мислене и овчедушието на някои, плюс лакомията на други! До време! После няма "след това"!
    3. Капитализма наруши фундаменталното си правило (в името на бързата и голяма печалба) - задуши развитието на работната сила. Всички аспекти на "социално" в държавите са от "другата страна" на везната, вместо от същата с развития капитализъм. Ако някъде има "кръвоносен съд" в другата посока, то там има "кранче" и стоят държавни чиновници!
    И неминуемо робите в един момент ще си зададат въпроса: "Абе за какво ми е на мен тази държава?" Баста!
    Статията е пълна с противоречащи си констатации и явно признание за катастрофа, вследствие човешка глупост. Дали да не припомним тука че и комунизма (социализма) го провалиха хората, да извадим старите книжки и да потърсим нови хора????

  • 10
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    До коментар [#8] от "mactep":

    О Гърция си имат не по-малко страшен социализъм и скоро и те ще видят нашия хал. Даже техният ще е още по-страшен - нашите дългове са цвете в сравнение с техните.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK