Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
49 7 окт 2011, 16:05, 9555 прочитания

Стив Ханке: Положението при вас далеч не е толкова зле

Американският икономист пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Проф. Стив Ханке е преподавател по приложна икономика в университета "Джонс Хопкинс". Той е известен в България като бащата на валутния борд заради ролята си при въвеждането му като съветник на президента Петър Стоянов. Ханке защитава и налага концепцията за твърд борд, при който централната банка е практически лишена от всички инструменти за парична политика. Потърсихме мнението му за последните развития на дълговата криза и за това как проблемите на Европа ще се отразят на България.

Как гледате на плана за рекапитализация на банките в Европа? Говори се за необходимостта от наливане на между 200 и 300 млрд. евро.
Ако една банка бъде рекапитализирана и се увеличи нейната капиталова адекватност, т.е. се увеличи капиталът й спрямо рисковата й експозиция, се свиват широките пари в икономиката. По-просто казано, банките биха могли да отпускат по-малко кредити.

В момента сме в ситуация, в която едната възможност да се увеличи капиталовата адекватност е да се свият рисковите активи. Така, ако задържим капитала на настоящето му ниво, капиталовата адекватност се увеличава и се посрещат международните изисквания (т.нар. "Базел 3").


В другата крайност рисковите активи могат да се задържат константни. В такъв случай, за да се натрупа капитал, трябва да се издадат повече акции. Но тогава, ако нов купувач на акции ги придобие, депозитите ще спаднат също както и в първия случай. Така отново широките пари в икономиката ще се свият, а с тях и номиналният ръст на икономиката.

Смятам, че това ще доведе до катастрофа, еквивалентна на вторичната рецесия през 1937 г., обхванала САЩ след Голямата депресия. Тогава Федералният резерв решава да повиши двойно капиталовите изисквания на банките и в резултат на това те спират да дават нови кредити.
Генералният проблем, както аз го виждам, е че политиците нямат представа какво правят. Те са като кучета, които гонят собствената си опашка.

Това е дилема, която не е решена от нито една страна на Атлантика.

Да, но какво прилагате вие?

Трябва регулаторите да поискат временна ваканция при изпълнението на Базелските правила. Първо, това за капиталовата адекватност, и второ, свързаното с него осчетоводяване по пазарна стойност на активите. Последното е неадекватно при такава криза. В европейския случай то е още по-тежко. Парите в наличност и държавните ценни книжа по презумпция не се считат за рисков актив, но именно те – гръцки или италиански книжа, се превръщат в рискови. В общи линии трябва да се остави по-голяма свобода на банките.



Кризата като цяло е продукт на сериозен правителствен провал. Тя не е отражение на провал на капитализма, а отражение на провала в правителствената регулация на финансовия сектор и пълния провал на паричната политика. Ако Федералният резерв и Европейската централна банка не бяха вършили глупостите, които започнаха да вършат в началото на 2002 г., можеше така и да не се стигне до криза.

А какво мислите за идеята централните банки да налеят капитал в банките, в общи линии чрез печатането на пари?

Това означава парите да бъдат взети от данъкоплатците. Това е опит да се заобиколи пазара. Нормално той би оставил на банката или да фалира, или да се влее в друга. И това е нормалният процес. Отнасят го акционерите и някои от кредиторите.

Като цяло в САЩ регулаторът си свърши доста добре работата. Той остави голям брой банки да фалират, макар и повечето от тях да бяха малки.

Така че съм доста скептичен. Данъкоплатците трябва да са пределно наясно, че техните пари ще бъдат използвани за подкрепа на банката.

Но какво да кажем за фалита на Lehman Brothers?

Първо, голяма част от паниката беше предизвикана от Ханк Полсън, тогавашният министър на финансите, който сменяше мнението си всеки 24 часа.

Вижте, основният проблем беше, че след като от 2002 г. пет години помпахме пари и доларът падаше, през 2008 г. всички, свързани с американската валута активи, поскъпваха (петролът и доларът се движат обратнопропорционално). През юли 2008 г. основният проблем беше поскъпването на стоките и суровините. Тогава Федералният резерв затегна паричната си политика, златото и петролът започнаха да падат, а доларът да поскъпва. Така, когато моментът дойде Lehman да бъде продаден в чужбина, по-конкретно на британска банка, това се оказа много скъпо.

Какво биха означавали мерките за стабилизация на банките за България?

Очевидно е, че ще се намали желанието на банките да инвестират. Включително и в България.
Ако погледнете обаче състоянието на паричния индикатор М3 в България, ще откриете, че положението при вас далеч не е толкова зле. Ако погледнем широките пари, България е една от страните, в които има малко по-висок процент на растеж. Това означава, че банките отпускат кредити, а бизнесът се справя. Като цяло системата е в относително добро състояние.

Това, разбира се, е резултат от това, че от 1997 г. насам, без значение кое правителство е било на власт, всички малко или много са спазвали правилата. В сегашната обстановка премиерът и финансовият министър държат положението стабилно.

Така че аз като цяло (без да съм напълно наясно с правилата за финансови трансфери между централите на банките и техните поделения в България) съм спокоен за ефекта от бъдещия процес по спасяване на европейските банки.

Но дори и да няма пряк ефект, то със сигурност ще има индиректни ефекти. В някои случаи чуждестранните банки със собственост в България няма да са склонни да отпускат нови кредити на филиалите си в България.

Мислите ли, че може да има управляван фалит на Гърция, така че той да не предизвика сериозни проблеми на околните страни?

Не, не може. Нека не забравяме, че Гърция е балканска страна. Там нищо не става управляемо. В Гърция правителството говори много, но не изглежда да върши каквото и да било значимо. Културният фактор в Гърция ме кара да се съмнявам дали ще успеят да спазят дадените обещания и дали въобще възнамеряват да се опитат. Ако погледнете историята на събитията, та те дори влязоха в еврозоната с лъжа.

Това например не е валидно за България. И обществото, и политиците съзнават нуждата от финансова дисциплина. Толкова сте близо, но сте доста различни.

Голяма част от технократите дори също говорят абсурдни неща. Например преди няколко месеца те предричаха икономически растеж точно в момента, в който кредитът в страната се свиваше. Гърция изживяваше имплозия, те предричаха растеж. Популярните прогнози хич не са надеждни и политиците и бюрократите изобщо не осъзнаваха мащаба на проблема.

Според мен гръцката история ще свърши зле и може дори да има трагичен край.

Интервюто взе Илин Станев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Австрия започва да разхлабва карантината от следващата седмица 3 Австрия започва да разхлабва карантината от следващата седмица

Планът е от 14 април да отворят малките магазини, от началото на май - по-големите, а след това постепенно хотели и ресторанти

6 апр 2020, 2434 прочитания

И Япония обяви извънредно положение 1 И Япония обяви извънредно положение

Правителството на Шинзо Абе ще предложи икономически пакет за 1 трлн. долара

6 апр 2020, 1572 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Няма моя, няма твоя

Кризата в Европа прескочи и към американските банки

Още от Капитал
Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10