Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 14 окт 2011, 15:56, 6177 прочитания

Бомба с газов механизъм

Израел, Ливан, Турция и Кипър се хванаха за гушите заради огромните залежи от природен газ в Средиземно море

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Израел и Ливан не се славят с добри отношения. Нито с особено взаимно уважение към границите си. Прибавете към тази комбинация разделения Кипър и изгряващата сила Турция и полейте с природен газ. Сега можете образно да си представите каква заплаха е надвиснала над малкото кътче от Средиземноморието, около което тези държави съществуват. Причината са 3.5 трлн. куб.м залежи от природен газ, както и немалко нефт - такава е прогнозата на специалистите за новооткритите природни ресурси в Левантинския басейн, където се намират акваториите на Израел, Кипър, Ливан и Сирия.

Водена от желанието за енергийна независимост и икономическа стабилност, всяка една от тези държави е готова на всичко, за да получи парче от неочаквания пай. Дори и ако трябва да оспорва граници и да навлиза в изключителните икономически зони на други държави.


От потребител до износител

Израел вече разработва приходящите си залежи в Левантинския басейн и според експерти страната може да стане новата близкоизточна столица на петрола и природния газ. Предстоящата експлоатация на газови находища като "Ноа", "Тамар", "Мари Б" и "Далит" ще диверсифицира енергийните източници на еврейската държава, която до този момент е силно зависима от Египет, откъдето доставя около 40% от необходимия си газ. Наскоро Кайро вдигна цената на синьото гориво, освен това ситуацията там продължава да е нестабилна след свалянето на Хосни Мубарак, което безпокои Тел Авив. През последните месеци газопроводът между двете държави вече няколко пъти бе обект на атаки.

Миналата година в израелски териториални води бе открито т.нар. Левиатанско поле, което бе обявено за най-голямото дълбоководно находище на природен газ, локализирано в последните 10 години. Прогнозите са, че то може да задоволява нуждите на Израел с десетилетия. Според предварителни данни там има 450 млрд. куб.м газ на стойност 45 млрд. долара, както и 4.3 млрд. барела нефт. За сравнение съществуващите находища "Ноа" и "Мари Б" съдържат общо 32 млрд. куб.м природен газ, а залежите в "Тамар" се оценяват на 250 млрд. куб.м.



В момента по проекта "Левиатан" работи американската компания Noble Energy и израелският й партньор Delek. Delek Group, която е собственост на израелския милиардер Ицхак Тшува, разработва едновременно находищата "Тамар" и "Левиатан" и поне в близките пет години те ще погълнат инвестиции от милиарди долари. Но ако залежите на петрол и газ се окажат дори приблизително толкова, колкото се предполага, тогава Тшува може да стане най-богатият човек не само в Израел.

Експлоатацията на тези ресурси може да превърне Израел от вносител в износител на природен газ. Правителството вече назначи комитет, който ще трябва да реши стратегическия въпрос дали страната да задържи добития газ или да продава част от него. Мнозина смятат, че Израел се нуждае от цялото количество, за да си гарантира енергийна независимост с десетилетия. Компаниите обаче настояват газът да се изнася, тъй като имат да връщат огромни инвестиции. Заключението на комитета трябва да бъде готово до февруари 2012 г., но Тел Авив вече обмисля изграждането на газопровод до Гърция, за да може да продава на най-близкия голям пазар - европейския.

Твоето е и мое

За да разработва находищата си, Израел договори с Кипър разпределението на икономическите зони, които се застъпват. Тел Авив и Никозия подписаха също така споразумение за сътрудничество и обмислят изграждането на завод за втечнен природен газ, който да бъде снабдяван с ресурси от находищата и на двете страни. Преди обаче розовото бъдеще да стане реалност, има една подробност. Израел няма точна граница с Ливан, което дава основание на съседната страна да твърди, че част от находищата в Левантинския басейн се намират в нейната акватория. Ливанските власти са категорични, че никога няма да признаят и миналогодишното споразумение между Израел и Кипър за тяхната морска граница, тъй като то нарушава ливанските икономически интереси.

Ливан от години оспорва морската си граница с Израел и предявява искания към територия, за която има претенции и Тел Авив. Напрежението между двете страни нарасна, след като бе разпространена информация, че Бейрут е започнал собствено дълбоководно проучване, за което Иран е предложил своята помощ.

Тъй като не признава съществуването на израелската държава, Ливан остави решението на проблема с морската граница в ръцете на ООН. Преди няколко месеца Бейрут изпрати на организацията проект със своето виждане къде трябва да минава разделителната линия. В писмо до генералния секретар Бан Ки Мун ливанското правителство пише, че той "трябва да направи всичко възможно, за да гарантира, че Израел няма да използва ливанските ресурси, които влизат в неговата икономическа зона." Действията на Израел са определени като "скандално нарушение на международното право и атака срещу ливанския суверенитет, която заплашва мира и сигурността в региона".

"Израел има изключителни икономически права в района и няма да отстъпи пред Ливан", категоричен бе израелският министър-председател Бенямин Нетаняху. Той предупреди, че ще направи каквото е необходимо, за да защити находищата. За тази цел израелското правителство затегна охраната на платформите и заяви, че "атака срещу тях ще бъде смятана за атака срещу нашата територия, защото няма да отстъпим и сантиметър от легитимните си претенции". Познатият език на стаените заплахи се пренесе от сушата в морето на Близкия изток.

Газ за всички


Както всяка истинска близкоизточна история и тази не се изчерпва само с един проблем. Кипърският казус не приключва само с договарянето между Никозия и Тел Авив. Разделеният остров е частично под влиянието на Турция, а тя твърди, че всички въглеводородни находища принадлежат както на кипърските гърци, така и на кипърските турци. Ето защо Анкара настоява Република Кипър да спре всички сондажи, докато не се реши проблемът със статута. Никозия, разбира се, не приема този довод. Съгласно позицията й кипърските турци ще могат да се възползват от бъдещите печалби, когато подпишат мирното споразумение (последната пречка пред обединението на острова обаче бяха именно кипърските гърци, които отхвърлиха предложението на бившия генсек на ООН Кофи Анан).

Първите сондажи на Noble Energy в кипърски води миналия месец (част от съвместните газови инициативи с Израел) предизвикаха светкавичната реакция на Анкара. Тя прати там своя проучвателна мисия, придружена от военен ескорт. Турция и Севернокипърската турска република, която е призната единствено от Анкара, подписаха споразумение за съвместно проучване за нефт и газ. То ще бъде в рамките на 370 км от турските брегове, а тази зона съвпада с мястото, в което извършва сондажи Република Кипър.

Тъй като Турция и Кипър така или иначе нямат особено добри отношения, това доведе до още по-големи дрязги. Кипър предупреди, че ще блокира преговорите за присъединяване на Турция към ЕС. Анкара пък заплаши, че ще замрази отношенията си с Брюксел, когато Никозия поеме ротационното председателство на ЕС догодина. Разрастването на конфликта със сигурност ще усложни започналите през 2008 г. мирни преговори между двете части на острова и може дори да предизвика нова военна конфронтация след 35 години на мир. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, който напоследък обича да прави бомбастични изказвания, окачестви кипърските сондажи като "провокация" и заяви, че "фрегати, военни кораби и въздушните сили постоянно ще наблюдават развитието в региона". Той недвусмислено предупреди, че ако кипърското правителство не прекрати действията си, Анкара "ще направи каквото е необходимо".

ЕК призова двете страни за мирно решаване на спора. В свое изявление комисията отправи предупреждение към Турция "да се въздържа от заплахи, конфликти или действия, които могат да навредят на добросъседските отношения". Ръкавицата обаче беше хвърлена и други не закъсняха да я поемат. Гърция и Израел, които имат доста сметки за разчистване с Турция, веднага застанаха зад Кипър. Гръцкият министър на отбраната Панайотис Беглитис категорично заяви: "Атина е способна да защитава суверенитета на Кипър и ще го направи, ако е необходимо". Анкара разположи бойни самолети F-16 в северната част на Кипър с оправданието, че израелските въздушни сили ще тормозят турската проучвателна мисия, изпратена в региона. Коктейлът, зареден с газ, изглежда готов да избухне. Който и да е сапьорът, който ще обезврежда потенциалната средиземноморска бомба, той ще има много работа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-мащабната петролна сделка трудно ще реши проблема с цените Най-мащабната петролна сделка трудно ще реши проблема с цените

Търсенето ще остане слабо заради пандемията, нараства натискът САЩ и Канада също да свият производството си

9 апр 2020, 136 прочитания

Бърни Сандърс се отказа от кандидатурата си за президент на САЩ 1 Бърни Сандърс се отказа от кандидатурата си за президент на САЩ

Битката през ноември вече със сигурност ще бъде Тръмп срещу Байдън

8 апр 2020, 1381 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
"Окупирай Уолстрийт" търси абсолютно нова политическа формула

Политическият анализатор и участник в протестите Сара Бърк:

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10