Улица "Протестна"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Улица "Протестна"

Гроздовете на американския гняв

Улица "Протестна"

Разрастването на движението "Окупирай Уолстрийт" е знак за нуждата от отваряне на политическата система

Ваня Ефтимова
12539 прочитания

Гроздовете на американския гняв

© reuters


Едни ги смятат за опасен прецедент, застрашаващ бизнес климата и конкурентоспособността на САЩ. Други твърдят, че те са шансът за възраждане на уморената и обезверена левица отвъд океана. Мнозинството американци обаче все още не са сигурни за какво точно се борят "окупаторите" на Уолстрийт. Както се оказва след кратък престой в импровизираното протестно село на парка "Зукоти" в Ню Йорк, и самите протестиращи още обсъждат целите си. Въпреки неяснотата неочакваният бърз възход на "Окупирай Уолстрийт" вече го превърна във фактор в политическия и обществен живот в САЩ.

Мнозинството републиканци, първоначално осъдили протестите като антиамерикански, пълни със завист и целящи конфискуването на чужди кадилаци, тази седмица смекчиха тона и дори се опитаха да го канализират в антиправителствена реторика. Политическата машина на президента Барак Обама пък неуспешно пробва да яхне недоволството и да го превърне в натиск за прокарване на програмата му за стимулиране на работния пазар. Част от банкерите на Уолстрийт отговориха в писма до медиите, че eдиният процент най-богати нюйоркчани внася 40% от приходите в градския бюджет. Шефът на управителния съвет на CitiGroup Викрам Пандит пък заяви, че разбира гнева на хората и е готов да се срещне с демонстрантите. Колегата му от Goldman Sachs Лойд Бланкенфайн обаче предпазливо отмени публичната си лекция в Bаrnard College, след като протестиращите се разходиха с макет на главата му, забучена на кол.  

Когато демонстрантите скандират по манхатънските улици "Покажи ми как изглежда демокрацията. Така изглежда демокрацията!" те вярват, че се завръщат към една по-директна форма на участие на хората в политическите процеси. Всъщност движението, също както и дясното популистко Tea Party преди него, поставят под въпрос сегашния политически модел. За повече от двеста години модерната представителна демокрация действаше на принципа гражданите да избират периодично своите представители и да ги сменят на следващия вот след няколко години, ако не са доволни от тях. Но в епохата на интернет, социалните мрежи и Wikileaks това делегиране на гласа и търсенето на отговорност чак в края на мандата стават все по-тромави и неефективни. Фактът, че точно в една от най-развитите демокрации в света първо се появи и процъфтя Чаеното парти, а сега набира сили и протестно ляво движение, говори, че политическият модел, такъв какъвто го познаваме, е на път да претърпи силни промени.     

Есента на американското недоволство

Може би най-изненадващият аспект на "Окупирай Уолстрийт" бе колко бързо движението се появи, разрасна и започна да печели политически ползи. През септември политологът от Georgetown University Михаел Казин оплака в статия за NYTimes краха на големите движения за социална справедливост в началото на XXI век само за да установи дни след това, че големите градове на Америка са залети от публично недоволство. Сега проф. Казин коментира, че ситуацията с "Окупирай Уолстрийт" e като да очакваш Годо и той да вземе да се появи. Една от участничките в протеста Сара Бърк обяснява пред "Капитал", че самите активисти са до голяма степен озадачени от успеха му. "Ние също обсъждаме как е възможно в навечерието на войната с Ирак в Ню Йорк да се съберат половин милион души и нищо да не се случи. А сега много по-малка, но постоянно растяща група да има толкова голям отзвук", обяснява тя.

Формално движението се зароди през лятото от призив в издаваното във Ванкувър антиконсуматорско списание AdBusters, разпространил се бързо в социалните мрежи, след като хакерската група Аnonymous го подкрепи. Така на 17 септември в парка "Зукоти" в Долен Манхатън, на две преки от фондовата борса, се събраха няколкостотин души с възможно най-общата идеята за протест срещу растящото социално неравенство. Движението обхваща широк спектър недоволни – от анархисти, хакери и антиглобалисти, през ветерани от движението за мир, синдикалисти и борци за правата на малцинствата до студенти, тревожещи се от липсата на бъдеще.

Това, което направи протеста обществено значим, е, че намери начин да артикулира недоволството на много американци от случващото се в икономиката и политиката. Ако дясното Tea Party канализира масовото негодувание от спасяването на банките от държавата и рекордния бюджетен дефицит, "Окупирай Уолстрийт" е израз на гнева, че повече от четири години след срива на имотния пазар все още няма структурни реформи и голяма част от проблемите си остават нерешени. Сегашните протести са подхранвани от проточването на кризата, неспособността на политическата класа да намери пътя за икономическо възстановяване и страховете, че проблемите в Европа ще доведат до повторение на рецесията. Избраната мишена е Уолстрийт като символ на безотговорното манипулиране на икономиката в името на вечно растящи печалби, липсата на промяна в манталитета въпреки глобалната криза и срастването на икономическите с политическите елити във Вашингтон, което прави реформите невъзможни.

Въпреки че твърдото ядро, спящо в парка "Зукоти", са закалени антиглобалисти, ентусиазирани младежи или остарели хипита, все по-често към маршовете им се присъединяват пенсионери, домакини, учители, интелектуалци и студенти. Опитите на крайните политически спектри и част от медиите да представят протестите като радикален зов за преразпределение на благата е по-скоро неточен. Най-малкото защото мнозинството студенти се надяват точно на високо ценени и добре платени професии и са на улицата, понеже се страхуват, че този шанс им е отнет. Не случайно един от любимите призиви на демонстрантите е "Спасете американската мечта".   

Онлайн и офлайн демокрация

Фактът, че протестът се роди в антиинстутиционалното пространство на социалните мрежи, е оставил очевиден отпечатък върху философията и структурата му. "Окупирай Уолстрийт" няма истински лидери и в целите му още липсва конкретика. Това често води до объркани, ако не и направо комични ситуации, като например случая, на който "Капитал" бе свидетел, с автор на книги за онлайн маркетинг, разпънал шатра на парка "Зукоти". Туристи, посетители и журналисти се бяха подредили, за да разгледат и купят писанията му, убедени, че той трябва да е част от успешната пропаганда на протеста. Както се оказа малко по-късно, експертът по онлайн маркетинг в случая бе приложил хитра офлайн заблуждаваща тактика.

Въпреки проблемите активистите на "Окупирай Уолстрийт" нямат намерение да създават вертикална йерархия. От една страна, отворената структура предлага на много повече хора възможността да се ангажират и прокарат идеите си, а от друга, бъдещето на движението не е свързано с възходите и паденията на конкретната личност начело. Както показа опитът на Чаеното парти, за да успее в днешно време едно движение, то не се нуждае непременно от стройна физическа организация. Новите медии дават възможност активистите постоянно да контактуват, дори когато не ги обединява традиционна йерархия. Някои експерти предрекоха, че улеснената комуникация е на път да роди нова епоха на политическа активност.

Успешният модел дори накара списание Foreign Affairs да публикува обстоен анализ на политолозите Майкъл Харт и Антонио Негри как новите социални движения променят класическия политически процес. Според двамата изследователи най-фрапиращото е, че случващото се на протестите има малко общо с дебатите в момента във Вашингтон, двете неща едва ли не съществуват в паралелни реалности. Което поставя въпроса дали въобще сегашната политическа система може да канализира желанията и стремежите на много от избирателите. Не случайно голяма част от разочарованието на "Окупирай Уолстрийт", както показват плакати като "Барак, аз съм фалирал", е насочено към сегашната администрация и президента, избран от същото това поколение през 2008 г. като носител на надеждата за промяна.

За това как трябва да се промени сегашната представителна демокрация протестиращите в парка "Зукоти" имат малко конкретни идеи. "Събирането на хората, за да изкажат недоволството си, е само началото, но не е достатъчно", обяснява един от говорителите на "Окупирай Уолстрийт" - Ерик Л. Лазаръс, пред "Капитал". И допълва: "Ние още дебатираме и се опитваме да определим истинските нужди за реформа и тогава ще пристъпим към стратегии." Той си представя движението като платформа, която да създаде възможност за повече хора директно да упражнят натиск в политическите процеси. Сегашната система, в която избирателите могат да участват в представителната демокрация с даването на вота си през няколко години, просто вече не е ефективна. "Какво правят лобистите на големите корпорации след изборите, независимо дали техният кандидат е спечелил или не? - пита Лазаръс и си отговаря сам. - Те се активизират още повече, за да държат близък контакт и оказват постоянен натиск. Ние, избирателите, трябва да намерим начин да правим същото." 

Дори "Окупирай Уолстрийт" да изгуби инерцията си и да заглъхне, недоволството остава. В някакъв смисъл протестиращите вече победиха -  те промениха политическото говорене и дневния ред във Вашингтон и медиите. А опитът как се създава популярно движение за няколко седмици тепърва ще учи други групи хора как директно да търсят промяна. 

Фотогалерия: Импровизираният лагер на "Окупирай Уолстрийт" в Ню Йорк

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19
Цялата галерия

Едни ги смятат за опасен прецедент, застрашаващ бизнес климата и конкурентоспособността на САЩ. Други твърдят, че те са шансът за възраждане на уморената и обезверена левица отвъд океана. Мнозинството американци обаче все още не са сигурни за какво точно се борят "окупаторите" на Уолстрийт. Както се оказва след кратък престой в импровизираното протестно село на парка "Зукоти" в Ню Йорк, и самите протестиращи още обсъждат целите си. Въпреки неяснотата неочакваният бърз възход на "Окупирай Уолстрийт" вече го превърна във фактор в политическия и обществен живот в САЩ.

Мнозинството републиканци, първоначално осъдили протестите като антиамерикански, пълни със завист и целящи конфискуването на чужди кадилаци, тази седмица смекчиха тона и дори се опитаха да го канализират в антиправителствена реторика. Политическата машина на президента Барак Обама пък неуспешно пробва да яхне недоволството и да го превърне в натиск за прокарване на програмата му за стимулиране на работния пазар. Част от банкерите на Уолстрийт отговориха в писма до медиите, че eдиният процент най-богати нюйоркчани внася 40% от приходите в градския бюджет. Шефът на управителния съвет на CitiGroup Викрам Пандит пък заяви, че разбира гнева на хората и е готов да се срещне с демонстрантите. Колегата му от Goldman Sachs Лойд Бланкенфайн обаче предпазливо отмени публичната си лекция в Bаrnard College, след като протестиращите се разходиха с макет на главата му, забучена на кол.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

72 коментара
  • 1
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Т.нар. "десни", посредством бюджета и инфлационния данък се оптват да предотвратят фалита и/или обендяването на нефелни, некадърни пишман банкери, раздавали креди на стрни в които не са стъпвали или абосютно неплатежоспособни аутсайдери, работят ПРОТИВ ПАЗАРА.
    Т.нар. "леви" - тези объркани хорица, дето си въобразяват че целия свят безкрайно ще ги храни обилно, протестират за прерапределене (като че ли е малко и сега) и също работят ПРОТИВ ПАЗАРА.
    А решението е в иситските десни, които общо взето казваме:
    1. Който богат е тъп - фалира - бързо и без мноиго шум и няма такъв термин "много голям, за да фалира" (четете Лий Якока за илюстрация).
    2. Който беден е тъп, си остава беден. Точка.
    3. На изпандалите даваме одеяло и супа с цел да си помислят какво точно искат да правят в бъдеще.
    4. Учим децата за да станат специалисти и ги приучаваме на работа, креативност и предприемачество.
    Всичко останало е пяна и след като улегне, нардоите пак ще гледат нагледно филма че безплатен обяд няма. И Обама и Меркел НЕ СА Дядо Коледа, колкото и да им се иска.

  • 2
    donio avatar :-|
    donio

    До коментар 1
    Мишо,гладно око лошо гледа.Жан Клод Трише обяви снощи,че става дума за системна криза т.е.криза на системата със системен характер.Капитализмът в своя класически модел приключва своето съществуване и май ще ни затисне под руините си.За това става дума.Иначе задкулисните сили ще направят всичко възможно да надянат хомота на европейците,което вече правят и не само на тях.Тук не става дума за конспирация,а за утвърдена практика довела до две световни войни и подпалваща нови такива днес.

  • 3
    bondinio avatar :-|
    bondinio

    няма как човек да не се дразни на разсъждения от рода на 'банките са крепостници' или плаката на девойката - debt is slavery
    банките са там и стоят, не карат никой да взима пари на заем
    това е свободен пазар, ако условията не те удовлетворяват - не купуваш

  • 4
    dimitarstef avatar :-|
    Стеф

    "Капитал", май сте забравили български. CityGroup (което на всичкото отгоре е написано грешно), Goldman Sachs, Tea Party, Wikileaks, Georgetown University, NYTimes. Или така е по-лесен преводът от англоезични източници? Добре поне, че сте превели "Окупирай Уолстрийт":)

  • 5
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Аве разправям аз от известно време, 4е така 6те стане, ама... Хамериканците имат лаф за "последната сламка, която 4упи гърба на магарето". Когато видях Америка за пръв път, се у4удих на комунизма им - зор не си дава никой, освен новите емигранти, образованието им куца, запо4наха и банките да тъп4ат с народни пари (къде народни, къде напе4атани)...

    Става ясно дори и на слепия ве4е, 4е гре6ката е системна, но не е само това. За последните 100 години, разликите между закон и морал в "развитите" демокрации станаха огромни. Неморалното поведение се превърна в еталон, да измами6 или ограби6 е о.к., стига да не влезе6 в затвора...

    Системата, в която живее едно об6тество е негов продукт и за да се промени ситемата, са нужни сътресения от магнитуд, който тепърва 6те усетим.

    P.S.
    Извинете за правописа, пустия таблет няма някои бутони

  • 6
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#3] от "bondinio":

    Май френд, дългът наистина е робство, а банките използват невежеството на хората. Преди време колегата се скъса да ми обяснява как Америка е свободна и може да прави6 каквото пожелае6... Трябва6е ми само една минута да му обясня, 4е не може да си купи6 кола с цена колкото годи6ната ти заплата, да я изпла6та6 7 години и да ми говори6 за свобода, когато банката те държи здраво за... Нали се се6та6...

    Налаганият с години от медиите лайфстайл се га 6те излезе на много хора през носа. "Искам вси4ко, искам го веднага". Да, ама все някога се пла6та.

  • 7
    kamend avatar :-|
    kamend

    На Уолстрийт няма никакъв реален бизнес, това е мястото, където богатите стават още по-богати чрез спекулации и чисто грабителство. Няма как да се получат нещата, докато за някой нямането на пари се изразява в спиране на ползване на частния му хеликоптер за месец и ограничаване на купуване на коли в автопарка от 5 на 1 на месец, докато някой друг чака заплатата си с месеци от някой такъв шмекер, изобщо няма заплата или дори няма покрив над главата или пък с какво да нахрани децата си.

  • 8
    b_eco avatar :-|
    б_еко - върнете стария Дневник

    Чрез дълга ставаш роб!
    Парите и собствеността са инструментите с които те поробват!

    Трябва много време, за да осъзнае това човек, който цял живот е живял в паричен свят. Парите не са средство за преразпределение, те са средство за ограбване и подчинение. Без пари няма да има инфлация, банки, данъчни,...Има по-справедлив начин за разпределение на ресурсите. Това е свят, в който ако видиш страдащ човек ще спреш, за да му помогнеш. В днешния свят алчния, "умен", безчувствен капиталист гледа глупавия и си мисли че е повече човек от него. Същия този алчен капиталист черпи с пълни шепи от живота като чука дъщерите на бедняците, продаващи телата си за пари. Ако няма кой да ти подаде ръка, може никога да не излезеш от калта! В едно съм сигурен. В света на парите няма любов, има само студена пресметливост, често стигаща до самоунищожение, до война.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK