С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 14 окт 2011, 14:56, 3272 прочитания

Ние се нуждаем от Европа и тя от нас

Финансовият министър на Турция Мехмет Шимшек

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Може да сме производствената база на Европа, но пренастройваме икономическия си модел към устойчив растеж. Освен това стандартът на живот на населението се утрои за 20 години, а икономиката удвои размерите си. Така би представил Турция всеки един инвестиционен банкер. Като бивш такъв, така я "маркетира" и финансовият министър Мехмет Шимшек.
 
В думите се крие самочувствието, че страната не само е преминала сравнително леко през кризата, но и бележи почти свръхестествен растеж. Затова, "ако Европа иска да е ключов глобален играч, й трябва Турция", казва уверено Шимшек. "Със сигурност Турция има нужда от Европа, за да продължи по пътя си на реформи, към по-добра демокрация. Но вярвам, че и Европа има нужда от Турция." Според него ЕС може само да спечели динамизма на страната му.

Въпреки това в момента преговорите за еврочленството са в застой и нито Анкара, нито Брюксел правят кой знае какво, за да ги активизират. Причините са много - от проблемите на Европа през страха й от голямата ислямска държава до нарастващата обида в Анкара. Докато безкрайните преговори с ЕС продължават все по-вяло, страната се преобразява и забогатява. Освен това турската икономика отдавна е неразделна част от европейската, а продуктите й отговарят напълно на изискванията на ЕС. Реално Турция е


Производствената база на Европа


подчертава Шимшек. Търговията й е изключително обвързана с европейската - 60% от вноса и износа са от и за Стария континент. Страната обаче произвежда продукти с ниска добавена стойност, а внася такива с висока.

Турция например сглобява по-нисък клас автомобили и ги изнася, но след това внася коли от висок клас. На подобен принцип действа и производителят на техника Vestel, част от Zorlu Group. Звеното на компанията за бяла техника в района на Измир произвежда средно по 4-5 млн. изделия на година, от които около 2 млн. хладилници. Между 70 и 80% от тях отиват в Западна Европа, но не с бранда Vestel, а с някоя добре позната международна марка. Не е изключено след това същият хладилник да се върне и в Турция, но с нова по-висока цена и под чужд бранд. Приходите на Vestel от бяла техника са около 600 млн. евро през 2010 г., а това е средно по  120 - 150 евро на артикул, който след това се продава средно три пъти по-скъпо.



Този бизнес модел е печеливш, но не достатъчно, за да дава по-сериозен тласък на турската икономика. А и конкуренцията за подобен аутсорсинг на производството е силна и за момента Турция печели най-вече заради по-близкото си географско положение. "Ние все повече искаме да произвеждаме по-високотехнологични продукти с повече добавена стойност, казва Шимшек. Затова и догодина смятаме да удвоим разходите за изследвания и иновации до близо 2% от БВП."

Държавата и в момента подкрепя икономиката, затова и поддържа 1-2% бюджетен дефицит, което за мащабите на страната някои анализатори определят като червена лампа. Тя обаче е по-малко притеснителна от огромната дупка по текущата сметка (9-9.5% от БВП или 75 млрд. долара), резултат именно от твърде бързо нарастващото вътрешно потребление и зависимостта от външни енергийни ресурси.

По този повод Шимшек посочва, че Турция е узряла за някои от ключовите структурни реформи, които отдавна отлага. Например да направи трудовия си пазар по-гъвкав, да ограничи сивата икономика и да подобри бизнес средата. Но най-тежката задача е свиването на дефицита по текущата сметка, раздуван от прегряващата икономика.

Младото население и правителствените стимули привлякоха като магнит огромна маса краткосрочни капитали, налични от спасителните пакети в САЩ и Европа. Турция е

Гореща дестинация

за ловците на доходност след есента на 2008 г., като всеки втори инвеститор, дори от Източна Европа, гледа към нея като на ракетата, която ще го изстреля до нови върхове, докато добре познатият развит свят се срива.

Положителните резултатите от "горещите пари" естествено са налице. За осемте месеца на годината преките чуждестранни инвестиции в страната са колкото за цялата 2010 г. - около 9-10 млрд. долара. Отделно финансовият и нефинансовият сектор продължават се захранват с външни капитали (близо 30 млрд. долара от началото на годината). По-голяма част от този ресурс преминава директно в икономиката под формата на кредити за бизнеса и домакинствата, като обемите на заемите се увеличават с двуцифрен темп. Това подгрява още повече вътрешното потребление.

Резултатът е удивителен скок на БВП от 11.6% на БВП през първото тримесечие на годината и леко укротяване до около 9% през второто (което обаче пак е двойно повече от средния за страната растеж). Растящата инфлация, бюджетният дефицит и заплашителните размери на дупката в текущата сметка според списание Economist са ясни сигнали за прегряване на икономиката.

Шимшек не изглежда силно притеснен, макар да отчита, че тези развития са неустойчиви. "Просто вътрешното потребление е твърде високо, спестяванията са ниски, а всеки 10 млрд. долара внос веднага рефлектират в 1 млрд. долара търговски дефицит", посочва той.

Според финансовия министър растежът лесно може да влезе в управляеми норми, а и последните данни показват, че върви към успокояване. По думите на Шимшек правителство оттук нататък няма да прави допълнителни стимули, защото няма да е нужно. Министърът обаче не включва в калкулациите си един основен въпрос - какво ще се случи при рязка промяна на външните условия. При нова несигурност на финансовите пазари бързо дошлите пари могат и много бързо да се изнесат от Турция. Защото в крайна сметка страната, както всяка друга развиваща се икономика, има още много работа, преди да се превърне в нискорисковата, елитна инвестиционна дестинация, която описва Шимшек.

Визитка:

Мехмет Шимшек е финансов министър на Турция от май 2009 г. Той влиза в политиката през 2007 г. след успешна кариера като инвестиционен банкер и анализатор в Лондон и Ню Йорк. Шимшек е работил близо седем години за Merrill Lynch в Лондон като главен икономист и стратег за развиваща се Европа и Близкия изток. Преди това е бил анализатор в Deutsche Bender Securities и UBS Securities. Образованието си получава в Ankara University и University of Exeter (Великобритания).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китайският коронавирус: Спад в новите случаи на заразени за трети пореден ден Китайският коронавирус: Спад в новите случаи на заразени за трети пореден ден

Властите в Пекин обявиха допълнителни ограничения с цел овладяване на епидемията

16 фев 2020, 786 прочитания

Франция, Германия и Италия изгасиха двигателите 7 Франция, Германия и Италия изгасиха двигателите

Трите най-големи икономики в еврозоната са били между стагнация и свиване в края на 2019 г.

14 фев 2020, 6134 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Бомба с газов механизъм

Израел, Ливан, Турция и Кипър се хванаха за гушите заради огромните залежи от природен газ в Средиземно море

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10