Ние се нуждаем от Европа и тя от нас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ние се нуждаем от Европа и тя от нас

Ние се нуждаем от Европа и тя от нас

Финансовият министър на Турция Мехмет Шимшек

Татяна Пунчева-Василева
3354 прочитания

© Капитал


Може да сме производствената база на Европа, но пренастройваме икономическия си модел към устойчив растеж. Освен това стандартът на живот на населението се утрои за 20 години, а икономиката удвои размерите си. Така би представил Турция всеки един инвестиционен банкер. Като бивш такъв, така я "маркетира" и финансовият министър Мехмет Шимшек.

В думите се крие самочувствието, че страната не само е преминала сравнително леко през кризата, но и бележи почти свръхестествен растеж. Затова, "ако Европа иска да е ключов глобален играч, й трябва Турция", казва уверено Шимшек. "Със сигурност Турция има нужда от Европа, за да продължи по пътя си на реформи, към по-добра демокрация. Но вярвам, че и Европа има нужда от Турция." Според него ЕС може само да спечели динамизма на страната му.

Въпреки това в момента преговорите за еврочленството са в застой и нито Анкара, нито Брюксел правят кой знае какво, за да ги активизират. Причините са много - от проблемите на Европа през страха й от голямата ислямска държава до нарастващата обида в Анкара. Докато безкрайните преговори с ЕС продължават все по-вяло, страната се преобразява и забогатява. Освен това турската икономика отдавна е неразделна част от европейската, а продуктите й отговарят напълно на изискванията на ЕС. Реално Турция е

Производствената база на Европа

подчертава Шимшек. Търговията й е изключително обвързана с европейската - 60% от вноса и износа са от и за Стария континент. Страната обаче произвежда продукти с ниска добавена стойност, а внася такива с висока.

Турция например сглобява по-нисък клас автомобили и ги изнася, но след това внася коли от висок клас. На подобен принцип действа и производителят на техника Vestel, част от Zorlu Group. Звеното на компанията за бяла техника в района на Измир произвежда средно по 4-5 млн. изделия на година, от които около 2 млн. хладилници. Между 70 и 80% от тях отиват в Западна Европа, но не с бранда Vestel, а с някоя добре позната международна марка. Не е изключено след това същият хладилник да се върне и в Турция, но с нова по-висока цена и под чужд бранд. Приходите на Vestel от бяла техника са около 600 млн. евро през 2010 г., а това е средно по  120 - 150 евро на артикул, който след това се продава средно три пъти по-скъпо.

Този бизнес модел е печеливш, но не достатъчно, за да дава по-сериозен тласък на турската икономика. А и конкуренцията за подобен аутсорсинг на производството е силна и за момента Турция печели най-вече заради по-близкото си географско положение. "Ние все повече искаме да произвеждаме по-високотехнологични продукти с повече добавена стойност, казва Шимшек. Затова и догодина смятаме да удвоим разходите за изследвания и иновации до близо 2% от БВП."

Държавата и в момента подкрепя икономиката, затова и поддържа 1-2% бюджетен дефицит, което за мащабите на страната някои анализатори определят като червена лампа. Тя обаче е по-малко притеснителна от огромната дупка по текущата сметка (9-9.5% от БВП или 75 млрд. долара), резултат именно от твърде бързо нарастващото вътрешно потребление и зависимостта от външни енергийни ресурси.

По този повод Шимшек посочва, че Турция е узряла за някои от ключовите структурни реформи, които отдавна отлага. Например да направи трудовия си пазар по-гъвкав, да ограничи сивата икономика и да подобри бизнес средата. Но най-тежката задача е свиването на дефицита по текущата сметка, раздуван от прегряващата икономика.

Младото население и правителствените стимули привлякоха като магнит огромна маса краткосрочни капитали, налични от спасителните пакети в САЩ и Европа. Турция е

Гореща дестинация

за ловците на доходност след есента на 2008 г., като всеки втори инвеститор, дори от Източна Европа, гледа към нея като на ракетата, която ще го изстреля до нови върхове, докато добре познатият развит свят се срива.

Положителните резултатите от "горещите пари" естествено са налице. За осемте месеца на годината преките чуждестранни инвестиции в страната са колкото за цялата 2010 г. - около 9-10 млрд. долара. Отделно финансовият и нефинансовият сектор продължават се захранват с външни капитали (близо 30 млрд. долара от началото на годината). По-голяма част от този ресурс преминава директно в икономиката под формата на кредити за бизнеса и домакинствата, като обемите на заемите се увеличават с двуцифрен темп. Това подгрява още повече вътрешното потребление.

Резултатът е удивителен скок на БВП от 11.6% на БВП през първото тримесечие на годината и леко укротяване до около 9% през второто (което обаче пак е двойно повече от средния за страната растеж). Растящата инфлация, бюджетният дефицит и заплашителните размери на дупката в текущата сметка според списание Economist са ясни сигнали за прегряване на икономиката.

Шимшек не изглежда силно притеснен, макар да отчита, че тези развития са неустойчиви. "Просто вътрешното потребление е твърде високо, спестяванията са ниски, а всеки 10 млрд. долара внос веднага рефлектират в 1 млрд. долара търговски дефицит", посочва той.

Според финансовия министър растежът лесно може да влезе в управляеми норми, а и последните данни показват, че върви към успокояване. По думите на Шимшек правителство оттук нататък няма да прави допълнителни стимули, защото няма да е нужно. Министърът обаче не включва в калкулациите си един основен въпрос - какво ще се случи при рязка промяна на външните условия. При нова несигурност на финансовите пазари бързо дошлите пари могат и много бързо да се изнесат от Турция. Защото в крайна сметка страната, както всяка друга развиваща се икономика, има още много работа, преди да се превърне в нискорисковата, елитна инвестиционна дестинация, която описва Шимшек.

Визитка:

Мехмет Шимшек е финансов министър на Турция от май 2009 г. Той влиза в политиката през 2007 г. след успешна кариера като инвестиционен банкер и анализатор в Лондон и Ню Йорк. Шимшек е работил близо седем години за Merrill Lynch в Лондон като главен икономист и стратег за развиваща се Европа и Близкия изток. Преди това е бил анализатор в Deutsche Bender Securities и UBS Securities. Образованието си получава в Ankara University и University of Exeter (Великобритания).

Може да сме производствената база на Европа, но пренастройваме икономическия си модел към устойчив растеж. Освен това стандартът на живот на населението се утрои за 20 години, а икономиката удвои размерите си. Така би представил Турция всеки един инвестиционен банкер. Като бивш такъв, така я "маркетира" и финансовият министър Мехмет Шимшек.

В думите се крие самочувствието, че страната не само е преминала сравнително леко през кризата, но и бележи почти свръхестествен растеж. Затова, "ако Европа иска да е ключов глобален играч, й трябва Турция", казва уверено Шимшек. "Със сигурност Турция има нужда от Европа, за да продължи по пътя си на реформи, към по-добра демокрация. Но вярвам, че и Европа има нужда от Турция." Според него ЕС може само да спечели динамизма на страната му.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 2
    pedo_mohammed avatar :-|
    Мустафанка

    Изключително грозно е да се пробутваш по този начин там, където не принадлежиш и където не си желан, особено ако натегачеството ти е придружено и със самохвалство.

    Като сте толкова некадърни, че не можете да покриете ясно поставени критерии, които за отрицателно време бяха покрити от бившите социалистически държави, просто трябва да се откажете. Не сте за ЕС.

    Друг е въпросът, че Турция не отговаря на основно правило - не е европейска държава. Някои либерали може да разтегнат Европа и до Папуа-Нова Гвинея, но истината е, че Европа си има съвсем ясни географски, етнически и религиозни граници, а Турция винаги ще е извън тях, каквито и фантасмагории да ни сервира.

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    В случая с Турция се набиват на очи доста паралели с Гърция. Първият и основен - контрол на цялото стопанство, включително масмедиите, от няколко политически обвързани фамилни клана. По белите държави няма такова нещо, една и съща семейна фирма да се занимава с всичко - от верига магазини за хранителни стоки през производство на цигари до производство на автомобили, банки и безмитни бензиностанции. Често чуждите фирми нямат друг шанс да стъпят на пазара, освен да минат през рекета, формализиран като "съдружие" с посочена местна фамилия.Такива социално-икономически отношения са неустойчиви. Рано или късно тапата ще изгърми

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Всеки случай Турция се развива изключително динамично, за разлика от закъсалата икономика на прасенцата в ЕС..... така че не се знае, знае ли се кое е по-добро за ЕС и за Турция и под каква форма....

  • 9
    bratdomingo avatar :-|
    bratdomingo

    Турците просто искат да цоцнат нещо от ЕС, докато може.Иначе не виждам за какво им е членството. И без него си се справят добре.

  • 10
    pedo_mohammed avatar :-(
    Мустафанка

    До коментар [#7] от "mafiyata":

    За тоя залез на Европа и разпадането на САЩ слушаме отдавна. Жалко е, че азиатците вместо да си поставят по-постижими цели и да спрат да се бутат там, където не са желани, злобеят по адрес на тези, благодарение на които съществуват и които ги хранят. Тъжно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK