Обръчът се затяга, а времето изтича. В такава обстановка тази неделя Европа трябва да предложи "лекарство" за дълговата си болест, която заплашва да обхване далеч не само периферията, а и ядрото й - а именно единната й валута. Само, че докато преди седмица имаше поне надежда, че то може да я излекува напълно и бързо, в понеделник очакванията започнаха да се приземяват.
Германският финансов министър Волганг Шойбле съвсем открито заяви вчера, че на срещата на лидерите на ЕС на 23 октомври няма да има всеобхватни чудеса, а по-скоро ще се начертае пътят, по които валутния съюз ще се опита да реши проблемите си. Детайлите как точно ще стане това обаче може спокойно да продължат да се изясняват и догодина.
В същото време Moody’s съобщи, че може да свали отличния кредитен рейтинг на Франция, ако гаранциите за стабилността на банките притисне твърде силно държавния бюджет. Предупреждението на агенцията идва в момент, когато френският дълг се търгува на най-висока от въвеждането на еврото премия от 100 базисни пункта над германските десетгодишни държавни ценни книжа. Това означава, че за финансовите пазари рискът по френските облигации е рекордно висок.
"Гледайки числата, според мен Франция вече не отговаря на кредитния си рейтинг с AAA", коментира пред Bloomberg Никола Мринели, портфолио мениджър Glendevon King Asset Management, Лондон. "Говори се за гаранции на трилиони евро, но ако Франция не е с ААА, тогава тя не може да гарантира и едно допълнилно евро."
Френските банки обаче се смятат за едни от най-уязвимите от дълговата криза - както заради експозицията си в гръцки дълг, който може би ще трябва да се отпише на поне 50%, така и заради сериозните количества италиански и испански дълг. Ден по-рано гюверньорът на Френската централна банка Кристиан Ноайе се опита да успокои пазарите като поясни, цитиран от CNBC, че експозицията им е много малка. По думите му тя се равнява на едва 60 млрд. евро спрямо капиталът им от първи ред в размер на поне 210 млрд. евро.
Според доклад на Мerril Lynch Private Banking and Investment Group от август обаче става въпрос за експозиция към периферните европейски икономики е за 650 млрд, долара, от които 160 млрд. са само в дълг, т.е. два пъти повече от споменатото от Ноайе. В същото време той коментира, че банките могат да наберат капитал и от други суверенни фондове не само френският, но получи контрареплика от представителя на китайския фонд China Investment Corporation Ликун Джин, че европейските банки са все още твърде затворени и имат още да поработят върху прозрачността си преди да получат финансиране.
Това само показва, как обръчът се затяга, а политици и централни банкери още не са готови с реален и най-вече работещ план за справяне със спиралата си от дългови проблеми.
В същото време Азия не помогна на ситуацията и от гледна точка на възможността й да спаси глобалната икономика от ново забавяне, за което отново се заговори и от Международния валутен фонд. Снощи стана ясно, че Китай е отчел по-слаб от очаквания икономически растеж за третото тримесечие от 9.1%. Средните прогнози на анализаторите на Bloomberg бяха за нива от 9.3%.
Така няколко дни преди поредното голямо политикоговорене тази неделя пазарите ще тестват своите нерви и тези на държавните лидери. Инвеститорите вече започнаха да прибират печалби. Вчера американският пазар затвори с около 2% спад, Азия отвори силно надолу, а Европа следва в момента с понижение на основните индекси от 1-1.5%.
Френските банки остават сред най-силно засегатите, като тази сутрин BNP Paribas и Societe General се понижават с около 5%, след като приключиха миналата седмица също със силни понижения.
Обръчът се затяга, а времето изтича. В такава обстановка тази неделя Европа трябва да предложи "лекарство" за дълговата си болест, която заплашва да обхване далеч не само периферията, а и ядрото й - а именно единната й валута. Само, че докато преди седмица имаше поне надежда, че то може да я излекува напълно и бързо, в понеделник очакванията започнаха да се приземяват.
Германският финансов министър Волганг Шойбле съвсем открито заяви вчера, че на срещата на лидерите на ЕС на 23 октомври няма да има всеобхватни чудеса, а по-скоро ще се начертае пътят, по които валутния съюз ще се опита да реши проблемите си. Детайлите как точно ще стане това обаче може спокойно да продължат да се изясняват и догодина.
25 коментара
Ако "обръчът се затяга и времето изтича", а "лекарството" го няма, какво по дяволите трябва да се направи? Щом германците са отчаяни, нека да излезе един отговорен човек и да каже истината на висок глас! Трябва ли да има ЕС или не? Всеки ден някой излиза с поредните недомлъвки и чертае неясни перспективи.
Еврозоната си върви право към чистилището никакви отписвания и купуване на дълг от ЕЦБ няма да я спасят ! Рецесията догодина е на ръба , сега направо официално лъсна как френски , немски и испански са бъкани с ДЦК на полу-фалирали държави !
Еврозоната може да се оправи някога, ако политиците и финансистите им про4етат поне един у4ебник по икономика за средните класове. Да си неграмотен не е толкова лошо. Но неграмотни поставени на високи постове правят големи пакусти, които след това други неграмотни трябва да оправят.
В името на добрия рейтинг политиците трудно призанват грешките си. Те ще усукват, заобикалят и имитират действия само и само, за да се запазят положителни в очите на избирателите.
Какво ще се случи, ако европейските (или американските) (или от двата лагера) обяват огромния гаф, който са забъркали със световната икономика, водени от капиталови и властови итнереси. Водени от сосбтвеното си Его.
Ами. . въпросните лидери ще изгорят, ще се сринат в общественото пространство. Ще бъдат линчувани, съдени, оплювани. Освен това ще повлекат със себе си останалта властова прослойка (банкери, корпорации, и т.н). Омазания икономически модел и всеобхватен. И никой не иска да се самобичува.
Затова и ще мажат до последния възможен момент. Перспективите са абстрактни, а точните идеи са нежелани. Защото в крайна сметка лекарството за кризата е са големи компромиси и жертви. Колкото по-късно, толкова по-добре. Не за хората, за политиците. Повече власт, повече обществено положение, повече луксозни вечери, повече скъпи хотели. Защото народите вече очевидно не желаят да жертвата още.
Затова и ще има конференции, дискусии и срещи с неясни резултати, докато определени кръгове си пазаят гърбовете. Ще се спасяват взаимно с останалите инструменти и парични средства и ще се надяват, че хората ядат доматите с колците.
Китайчето ги е поставило до стената.
Отделно абсурда нещата да стигнат до там, че китаец да настоява за прозрачност в делата на европейски финансови институции.
А от Брюксел са се скрили в долапа и не смеят да шукнат по темата, докато мерят кривината на краставиците.
Азия да помогнела... Че откъде? Индийците не са цъфнали и вързали, китайците са бъкани с пари, но не смеят да продават, за да държат юана евтин. Освен това са силно зависими от износа си към САЩ и потъващия ЕС. Япония се съвзема, но със скоростта на падаща мазилка. Русия едва смогва да покрива разходите по държавния бюджет.
"...от никъде взорът надежда не види..."
Решението е едно: Грабайте телата на гърци, испанци и италианци и фъргайте на финансовите зверове. Трябва да се реже гангрената.
А за всеки случай пуснете и печатната машина, малко инфлацийка няма да навреди, но ще омекоти удара.
"ако Франция не е с ААА, тогава тя не може да гарантира и едно допълнилно евро."
Ехо-о-о, стига изпълнения стил ала "Дневник"!
Четете си поне вие написаното...
Както обяснявам отдавна, купона е към края си. Всеки момент някой ще светне лампата и ще се види че:
1. Някой бърка на другарчето в джоба
2. Някой се обяснява в любов на местния Чобака
3. Един грък и един италианец са капнали от умора от танцуване цяла нощ
4. Един толкова е препил че не може даже да говори
5. На някой му липсва часовника, друг незнайно защо има три
и т.н., знаете, били сте на купон, за който после на никой не му се говори. Още 2008ма (като се видя че водката е в повече) трябваше да се реже до живо, да с цената 5-7 годишна депресия. Сега никой вече не знае какво ни чака, но филмите на Чаплин за Голямата Депресия са новия хит. Кръчмарят идва, па'и се...
Оптимистично - работете, гледайте си децата и кефа и въобще да ни ви (ми) пука. Ние сме в изтрезвителя поне от 13 години и отдавана повърнахме, пихме студена водичка и сме си ок.
Не мисля, че европейските банкери нямат лекарство за кризата. Имат, но него не го искат политиците. Лекарството е известно от памтивека - нарича се инфлация.
Тогава спестителите, пенсионерите, работещите на заплата, рентиерите (т.е. почти всички) ще платят полека-лека дълговете на правителствата към банките и фондовете, на банките и фондовете помежду си и т.н.
Гърците харчели 20 години повече, отколкото произвеждали... Та де не би да се единствени? И моята кола е на лизинг, и аз изплащам кредит.
В САЩ през 80-те години Р.Рейгън направи икономическото чудо, наречено на негово име - рейгъномика, като отвори кредитния пазар и засили с космическа скорост потреблението. Оттогава тази благина да можеш да си вземеш всичко, което ти харесва срещу бъдещо плащане, светкавично се разпространи по света. Всичко материално стана възможно и достъпно на разсрочено плащане. Само че маймуните станаха много и клонът...
Дойде време да се плаща сметката. Не на вноски, а веднага и то цялата. Банкерите не ги интересува ти ял ли си на тая трапеза или си подсмърчал отстрани - сметката е еднаква за всички: ИНФЛАЦИЯ.
Е, може две-три правителства да паднат и да се подпалят няколко банки и магазини, но парите ще потекат в "правилната" посока - към банките
Грубо казано такава е картинката.
Баси, аз ли съм тъп или журналистите барабар с бюрократите?
Еврото почна от евро 1,2 за долар, мина през 0,68 и сега сме при 0,72.
Мисля, че минимум имаме път до 1,5 евро за долар!
Е, разбира се, не можем да конкурираме с Китай и Индия в атмосфера на глобализация, когато те имат общо 2 милиарда човека ресурс, готови да работят 12 часа в ден за 80 евро.
Така, че работим много, следваме Германия и си правим домашната лютеница!