Преброяване на опърничавите
28 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преброяване на опърничавите

Само празни лозунги няма да отворят вратите на ЕС

Преброяване на опърничавите

Етническите разногласия и поредният критичен евродоклад показват колко дълъг ще е пътят на Македония към ЕС

Марина Станева
3152 прочитания

Само празни лозунги няма да отворят вратите на ЕС

© Reuters


В повечето държави преброяването на населението е нещо съвсем обикновено и рутинно. Не и в Македония, където то предизвика мащабна криза. И от статистическа операция се превърна в междуетнически конфликт, в който основното оръжие са числата, констатира "Утрински весник". Десет години след като страната бе на косъм от гражданска война, преброяването изкара наяве дълбоките разногласия между македонци и албанци и показа, че съжителството им е само привидно спокойно.

Събирането на данни, което започна на 1 октомври, струва на държавата 14 млн. евро. Наложи се то да бъде официално прекратено от правителството в Скопие, тъй като стана причина за засилване на напрежението с албанското малцинство. Възникнаха и сериозни съмнения, че събраните данни са неточни и непълни.

Тиха междуетническа война

Основният проблем е, че между македонците и етническите албанци се разрази спор дали да се преброят и хората, живеещи извън страната повече от година. Македонците настояват тези граждани да бъдат изключени. Етническите албанци обаче твърдят, че така ще се получат неверни данни и малцинството им ще бъде дискриминирано заради големия брой негови представители, които работят в чужбина. Затова те настояваха преброяването да бъде през лятото, когато голяма част от тях се прибират за ваканцията. Освен това имаше противоречия за броя на етническите представители, които да участват в службата, натоварена със събирането на данните.

Последното преброяване в Македония от 2002 г. показа, че етническите албанци са 25% от населението. Самите те обаче заявяват, че броят им е по-голям, а изключването на живеещите извън граница ги ощетява и се равнява на прекрояване на етническата карта на страната.

Албанци тук, албанци там

В началото на седмицата всички членове на Държавната комисия по преброяването подадоха оставка заради невъзможността за постигане на съгласие между македонците и албанците в нея. В изявлението на комисията се констатира, че не са изпълнени основни условия за осъществяване на начинанието. Оказва се, че в различните райони на страната преброителите интерпретират и прилагат различно правилата за преброяване, като облагодетелстват определена етническа група.

Като мотив за оставката си председателят на Държавната комисия по преброяването Весна Яневска заяви, че под натиск на колегите й албанци и турци се подготвя фалшифициране на преброяването, тъй като те настояват да бъдат включени всички граждани, без значение че пребивават извън страната повече от година. Освен това на места преброителите приемали за валидни фотокопия, а не оригинални документи.

"Премиерът Никола Груевски се оправдава, че е попречил на голяма фалшификация", пише Гордана Дувняк в редакционен коментар в "Утрински вестник". "Ще излезе народен герой, който защитава държавните интереси. Но той е длъжен да даде много отговори. Нека каже кой възпрепятства преброяването? Кой е наредил да не се спазват строгите европейски правила? И кой е отговорен за това? Да не ни мисли за толкова наивни, че да повярваме, че самите преброители на място самоволно са решили да правят нещата по свой начин."

Анализатори коментират, че проваленото преброяване е било от голяма важност за деликатната македонска система на управление, въведена с Охридското споразумение. Според нея етносите, които представляват над 20% от населението, имат право на висше образование на майчиния си език и равноправно участие в институциите. Освен това всеки език, който се говори от над една пета от жителите, трябва да бъде признат за официален на общинско ниво заедно с македонския.

Скопие vs. Брюксел

Освен провала с преброяването, македонското правителство понесе и втори удар. Той дойде от годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната по пътя към ЕС. Всъщност както се шегува сп. Economist, Скопие отдавна получава не доклади за напредъка, а за стагнацията. Брюксел отново признава, че Македония е изпълнила политическите критерии и препоръча (вече за трети път) страната да започне преговори за присъединяване. В същото време обаче подчертава, че пред Скопие все още стоят ключови предизвикателства като борбата с корупцията, зачитането на свободата на словото и медиите и успешното прилагане на законите. А спорът с Гърция за името е посочен като основна спънка за започването на преговорите.

Вместо да се замисли за образа си в брюкселското огледало и да обърне внимание на критиките, Македония даде безпрецедентно остър отговор за държава, която сама иска да се присъедини към ЕС. Премиерът Никола Груевски нарече позицията на Брюксел "едностранчива" и "имаща обратен ефект". Пред агенция МИА той заяви, че "преувеличената" критика срещу Македония е "нова тактика" на "личности от и извън Брюксел" да принудят страната да се съгласи на несправедливо решение за името.

"Като твърдят, че не правим достатъчно по въпроса с реформите и подчертават слабите ни страни, би трябвало да ни поставят в неприятна ситуация. Те публично ни обезценяват. Тези методи са добре познати и не изненадват никого. Целта е ясна – осъществяване на натиск за решението на спора с името на всяка цена", атакува Никола Груевски. Към нападателния му тон се присъедини и македонският в. "Дневник", който в своя публикация твърди, че докладът за Македония изобилствал от грешки.

Европейският отговор бе също така остър. Потърсен от "Капитал" да отговори на обвиненията на македонския премиер, зам.-председателят на делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Македония Николаос Салавракос заяви: "Не си струва да коментирам твърденията на г-н Груевски, тъй като отчитам факта, че той е изградил политическата си кариера върху проблема с името."

Колегата му Иржи Хавел бе по-умерен: "И Бившата югославска република Македония, и Гърция понякога усещат политически натиск по въпроса. Това е нормално в контекста на тази безкрайна история. Това не е никаква изненада." 

Настина македонската реакция не е изненада за никого, предвид навика на Скопие вечно да подозира, че е жертва на международен заговор. Което може и да върши работа за вътрешнополитическа употреба, но няма да отвори вратите на ЕС.


2 коментара
  • 1
    burgas73 avatar :-|
    burgas73

    Македонци??!?!!?? Драга Марина, не оскърбявайте покоя на дедите ни, приемайки за нормалност сърбокомунистическото творение "етнически македонизъм"....

  • 2
    jj avatar :-|
    J.J.

    Това вече е отвъд лудостта. Наистина. Преброяването е прекратено, защото всички са наясно какво ще излезе от него... Например, в Струга, на 2 км от Охрид, според статистиката от 2002 като македонци се възприемат 8,901 граждани от общо 16,559, а като албанци 5,293. Който е бил обаче скоро, като мен, знае много добре, че над 80% от града са албанци... Всички табели по улицата на албански, всичко живо говори албански. Има още доста такива места, и там процесите на миграция към градовете и чужбина, особено сред възприемащите се като македонци, са огромни, а и като се сложи и по-голямата раждаемост сред албанците става още по зле... А дървенето на ЕС ще доведе само негативи, под каквато и форма да е. Изобщо лошо им се пише на сънародниците ни, дано поне ние поработим малко градивно там скоро...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK