"Политиката е изкуството да търсиш неприятности, да ги откриваш, да им поставяш грешна диагноза и след това да прилагаш неподходящо лечение." Тази реплика на американския комик Граучо Маркс много точно описва поведението на лидерите на ЕС в последната година и половина, откакто гръцкият пациент влезе в интензивното финансово отделение на еврозоната. Оттогава те се натъкнаха на един куп проблеми, но и сами си причиниха допълнителни с половинчатите мерки и колебанията си. Самозалъгваха се, че са спрели заразата, и се опитваха да слагат лепенки там, където бяха нужни радикални спасителни операции. Сега най-после осъзнаха, че няма друг начин, освен да сменят лечението. Но продължават да се бавят.
На 23 октомври трябваше да е поредната решаваща среща на ЕС за спасяване на еврото. Три дни преди това стана ясно, че лидерите на ЕС ще се съберат и ще си поговорят, но големите новини ще дойдат (евентуално) след ново събиране на 26 октомври. Въпреки отлагането вече е ясно, че кризата е стигнала до точка на пречупване. И този път голямата среща - когато и да е тя - ще се различава от многото предишни по няколко неща.
Първото е, че най-големите страхове на европейските лидери от началото на дълговата криза вече се сбъднаха - оказа се, че фискалната болест на една малка периферна държава може да инфектира не само еврозоната, но и да застраши цялата глобална икономика. Второ, за изминалите месеци, макар и твърде бавно, Ангела Меркел, Никола Саркози и останалите направиха крачки напред и много табута паднаха - думата фалит например вече не е забранена, както беше до не толкова отдавна. И трето - лидерите на еврозоната вече изчерпаха целия си кредит на доверие от пазарите и нямат право на нова грешка. Още един "гранд план" с много думи и никакво съдържание ще бъде самоубийствен.
Добрата новина е, че този път на масата за преговори са сложени правилните неща - истинско "спасяване" на Гърция под формата на намаляване на неплатимо огромния й дълг (357 млрд. евро, или 162% от БВП), рекапитализиране на уязвимите банки и издигане на заслужаваща доверие защитна стена около застрашени страни като Италия и Испания. Последното минава през увеличаване на ролята и средствата на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който в момента разполага с 440 млрд. евро.
След тези краткосрочни мерки за потушаване на пазарната паника ще дойде времето за дългосрочните решения, които да не позволят повторение на гръцката драма. Тук идеите са много и още насипни - промени в договорите на ЕС, своеобразно икономическо правителство на еврозоната, "европейски семестър", който предполага правителствата да пращат бюджетните си планове в Брюксел още преди да бъдат одобрени от националните парламенти, по-голям контрол от Европейската комисия върху фискалните баланси, подплатен със заплахата от санкции. Общата посока е ясна - задълбочаване на интеграцията в еврозоната. А оттам и разширяване на дистанцията между тези, които са в нея, и другите, които са отвън. Или с други думи, клишето "Европа на две скорости", при което страните извън евроклуба като България рискуват да останат в по-бавната лента и да нямат достъп до важните разговори в Брюксел се изпълва със съдържание.
О, кризо, поспри
Поредното отлагане на важните решения може да се изтълкува по два начина. Оптимистичната версия е, че този път лидерите на ЕС наистина ще излязат с нещо голямо и смислено. И за да бъде то избистрено до последния важен детайл, си струва да се изчака още няколко дни. Песимистичната интерпретация е, че дуото "Меркози" продължава да спори, изправено на ръба на пропастта.
Както отбеляза наскоро американският финансов министър Тимъти Гайтнър, "когато Франция и Германия заедно изковат план и решат да действат, са възможни велики неща". Проблемът е, че вече седмици наред Берлин и Париж не могат да се разберат и продължават да се разминават по ключови въпроси. Което донякъде е обяснимо предвид мащаба на задачата, пред която са изправени. По сполучливото описание на директора на икономическия тинк-танк Re-Define Сони Капоор пред в. Financial Times, "предизвикателството е да не разочароват хвръкналите до небето очаквания на пазарите, докато работят под жестоки финансови, времеви и политически ограничения".
План, но не съвсем
Основното разминаване е по отношение на ЕФФС. Водещата идея е фондът (тоест всички държави, които участват в него) да стане гарант на част от новоиздадения дълг в еврозоната, вероятно на около 20%. Това ще повиши потенциалния капацитет на ЕФФС до 1-1.5 трлн. евро и ще успокои инвеститорите, че е безопасно да купуват испански и италиански облигации.
Проблемът е, че така се качва рискът за държавите с висок кредитен рейтинг (Германия и Франция), които трябва да бъдат гаранти на непослушните. И случайно или не, след като в понеделник агенция Moody's предупреди, че Франция може да изгуби първокласния си ААА рейтинг, президентът Никола Саркози отново се е опитал да промени плана за ЕФФС. И да прокара предпочитания от него вариант - фондът да не се финансира от правителствата, а да ползва ресурсите на Европейската централна банка (ЕЦБ). Тази опция обаче среща твърдата съпротива на Берлин и досегашния президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише.
Противоречия има и по втория елемент на стратегията - отписването на гръцки дълг. Докато през седмицата Атина беше скована от "стачката на всички стачки" - най-бурният и масов протест от началото на кризата, в медиите изтече последният доклад на мисията на тройката кредитори на Гърция - МВФ, ЕС и ЕЦБ. Той рисува мрачна картина на ситуацията в страната и отбелязва, че "динамиката на дълга остава крайно тревожна". Тази констатация подсилва аргументите на Берлин, че Гърция така или иначе е фалирала и е по-добре това да стане подредено и контролирано (доколкото е възможно), като на кредиторите на Атина ще се наложи да преглътнат 50% загуба от номиналната стойност на облигациите.
Което води до третата част на плана - как да бъдат предпазени банките, държащи дългови книжа на Гърция и други проблемни периферни държави. Според Европейския банков орган (European Banking Authority) капиталовата дупка в сектора е около 80 млрд. евро, което е далеч по-малко от изчисленията на МВФ за 200 млрд. евро. Основната въпросителна тук е дали средствата за рекапитализиране на застрашените банки да дойдат от ЕФФС (предпочитан вариант от Франция, чиито банки са особено уязвими) или от националните правителства. В последните дни, изглежда, има сближаване на позициите и главната отговорност ще падне върху отделните държави. Остава обаче рискът мръсните тайни за потенциалните загуби отново да бъдат прикрити и пазарите да се изплашат, че средствата ще се окажат недостатъчни.
След като Меркел и Саркози се бавиха с месеци, отлагането с още три дни може би няма да е фатално. Но само може би.
"Политиката е изкуството да търсиш неприятности, да ги откриваш, да им поставяш грешна диагноза и след това да прилагаш неподходящо лечение." Тази реплика на американския комик Граучо Маркс много точно описва поведението на лидерите на ЕС в последната година и половина, откакто гръцкият пациент влезе в интензивното финансово отделение на еврозоната. Оттогава те се натъкнаха на един куп проблеми, но и сами си причиниха допълнителни с половинчатите мерки и колебанията си. Самозалъгваха се, че са спрели заразата, и се опитваха да слагат лепенки там, където бяха нужни радикални спасителни операции. Сега най-после осъзнаха, че няма друг начин, освен да сменят лечението. Но продължават да се бавят.
На 23 октомври трябваше да е поредната решаваща среща на ЕС за спасяване на еврото. Три дни преди това стана ясно, че лидерите на ЕС ще се съберат и ще си поговорят, но големите новини ще дойдат (евентуално) след ново събиране на 26 октомври. Въпреки отлагането вече е ясно, че кризата е стигнала до точка на пречупване. И този път голямата среща - когато и да е тя - ще се различава от многото предишни по няколко неща.
10 коментара
Единственото лечение на кризата породена от Гърция е като при раковото заболяване. Колкото по-рано е диагностицирано, толкова вероятността за успешен изход е по-голяма. За съжаление инфекцията в Еврозоната беше допусната с приемането на Гърция чрез измама. От тогава всички се правеха на слепи, че не виждат проблеми с това. И симптомите не закъсняха. И когато ракът трябваше да бъде изрязан възможно най-бързо и безболезнено (изваждане на Гърция от зоната и последвал фалит), то европейските лидери не посмяха да се подложат на тази операция за отстраняване на тумора. И досега се съпротивляват. Но с времето вместо само раковото образувание да бъде отстранено ще се наложи да се премахне и някой крайник. А ако продължават да се съпротивляват и на това, то смъртта на пациента Еврозона би станала неминуема. За съжаление, но и за урок на всички в Европа. Но колко милиона души в Европа ще трябва да платят тази цена?
Гърция да си връща драхмата - и ако е възможно, по-бързо!
Не може 80 долара на месец в Китай да са висока заплата и минималната такава в Гърция да е 750 евро. Не може границата на бедноста в Испания да бъде 700 евро на месец и в Индия да има огромна маса хора които разполагат с по един долар на ден.
В момента наблюдаваме премахване на тези глобални дисбаланси. За съжаление, доходите в Индия и Китай ще се вдигнат незначително. Тези в Европа обаче ще паднат драстично. Това води със себе си социални, финансови и политически напрежения.
Проблемите в Европа се изразяват в липсата на средства (финансови, природни, технологични) за да запазят този статндарт на живот. Колкото и да се събират да мислят, няма как само с преразпределение да се реши фундаменталния проблем с недостига.
Няма как да има глобално решение в неделя. И в сряда няма да има. И другата година няма да има.....
Нефелни политици, съветвани от незнайни експерти, продължават да си говорят за отписване на гръцки дълг, като по този начин ни осигуряват поне още две години дълбока финансова криза в световен мащаб.
Жан Клод Трише излезе с официална декларация от ЕЦБ днес заявяваща, че отписване не трябва да бъде допускано поради опасност от "Морален Риск". "Морален Риск" - това е което политиците не могат да разберат, че след отписването на Гърция, такова ще поискат и Италия, Испания, Франция. И не е важна големината на ЕФФС, защото дори и да го направят 100Т, защо трябва да връщаш едни пари като може и да не ги върнеш?
Единственото правилно решение е ЕФФС да изкупи целият дълг на Гърция и да поеме финансовото управление на страната. (В анкета днес, мнозинството от гърците посочват като най желан нов финансов министър Клаус Реглинг - шефа на фонда).
А Германия и Франция трябва ясно да заявят, че подобна съдба очаква всеки, кйто не е финансово дисциплиниран.
И....това е краят на кризата.
[quote#3:"bobacho"]Не може 80 долара на месец в Китай да са висока заплата и минималната такава в Гърция да е 750 евро. [/quote]
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_minimum_wages
До коментар [#4] от "Kurti":
Кърти е напълно прав. Единственият начин за успокояване на ситуацията е поемане на обща морална и реална отговорност, което точно заради общата вина за случилото се не изглежда толкова нелогично... А, единственият начин това да стане е с по-тясно сътрудничество в еврозоната, като общо-европейски облигации и т.н. Всички останало като излизане на Гърция от еврозоната би значило край на европейската идея и на ЕС в този му вид...
Към тези обстоятелства се прибави и фактът, че ЕС все още няма единна организация за сигурност и прогнози, като го обрича на неуспех. В ЕС цари пълен хаос и неспазване на елементарни правила за стабилност по отношение на държавен бюджетен дефицит.
http://yphalachev.blogspot.com/2011/10/22102011.ht
Меркел, защо се излага, боко я направи почетен член на Русенският Университет, който изучава и икономически дисциплини. Да вземе да се запише задочно и да завърши в срок, знания и трябват и то солидни.
Хем е от бившата ГДР и знае как беше. Хонекер-Брежнев-Живков, целувки, прегръдки и работата вървеше.
Обаче като станеше дума за твърда валута, беха железни, само капки и то за наши хора, какво е това харчене днес и те незнаят.
До коментар [#5] от "J.J.":
Затва кетайците ще владеят Света, щото си правят сметка на парите.
Тече процеса на прехвърляне на кризата в САЩ в Европа.Вече стана ясно,че не само Гърция е виновна.Гръцката икономика е само 1.8% от европейската.Представете си фалит на общината в Пирдоп и от там фалита на България.Ако е така ЕС е бил много болен,което е вярно,и една слаба инфекция го ликвидира,а при втория случай е по-добре да закрият тази държава.Работата е там,че Франция,Италия Испания и Португалия са много по-зле,а вЕС има пета колона,която работи срещу него знаете в полза на кого.Нищо добро не ни очаква.Впрочем ние по ниско от земята няма къде да слизаме т.е. има два метра по -надолу,но по добре тогава с тояги на улицата отколкото овце в кланица.
750 евро била минималната работна заплата в Гърция,ами да я намалят на 300 евро,ще умрат гладни ли?Храните струват колкото у нас,ние не сме останали гладни със 150 евро МРЗ.Гърците са свикнали на охолен живот и сега не искат да го променят,но ще им се наложи.Като гледам и португалците не искат да си променят живота.Стачкуват защото искали да им махнат 13 и 14 заплата и други привилегии на заетите в държавния сектор.Каква наглост!